forum.lex.bg

Здравейте. Малка предистория. От София съм. Имам син на 8 год. От 2006г. съм осъден от майка му на две виждания в месеца и лятото 30 дни и издръжка. Нищо ново. С издръжката всичко е наред, редовно плащана от мен. Много пъти, когато съм ходил в установения от съда период да взимам детето си, майка му без предупреждение го е водила някъде и не съм не го взимал. Няма никой в апартамента и не вдига телефона. Подавал съм жалби и в районното управление и в прокуратурата и нищо.

Да преминем към конкретният случай. Преди известно време получих съобщение, че майката на детето ни е завела съдебен иск за:
1 - ''разрешение за напускане на страната, без съгласието на бащата, без ограничение на броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което се провеждат, само със съгласие на майката''
2 - ''да разрешите издаването на паспорт на детето по реда на чл.45, ал.1 от Закона за българските лични документи, без подписване на заявлението от баща му''
Горепосочените са цитати от исковата молба базирана с правно основание чл.76, т.9 от Закона за българските лични документи във връзка с чл.127а, ал.2 от Семейния кодекс.

Какво мога да направя?
Как да постъпя?
Какви мерки да предприема?
Страхувам се, че ако издадът паспорт на детето ми без мое съгласие ще нарастнат драстично пътите когато няма да мога да видя сина си в установения от съда период, защото ще бъде някъде незнайно с кой и къде за пореден път.
Предварително благодаря на отзовалите се.

По това частично инфо което сте дали най-добрия съвет е да се свържете с адвокат, на който да разкажете всичко, без да потулвате и най-малката подробност, защото май в написаното горе има доста пропуснати детайли. Чл. 127а ал. 2 се прилага само при "непостигнато съгласие", а за да се стигне до него, е трябвало да има поне някакъв разговор между страните.
Отделно резултата от множество жалби до РУ и до прокуратурата с резултат "нищо" ми се вижда малко необяснимо. Под "нищо" разбирате "няма никакъв отговор" или "има отговор, но той не ме устройва"?