Присъждане на родителски права

[vigil123]

Здравейте,

Аз съм самотен татко. Имам син на година и четири месеца, прекрасното ми дете.

Майката си събра партакешите и си тръгна от семейното ни жилище след година живот в ада на скандали и безобразия, лъжи и псуване.
Майката е безочлив и меркантилен лъжец и егоист и започна нов живот с нова работа, нова прическа, нови дрехи - цялата е нова, или поне така си мисли.
Спорадично идва да си види детето, та се налага да търпя ужасните й визити, аз се грижа на 100% за него с помощта на почасови бавачки.
Искам да инициирам дело за родителски права, за да формализирам ситуацията, защото майката на детето е непредвидим и агресивен човек.
Не съм я бил никога, но съм твърде близо, защото се държи агресивно и провокативно, псува и кълне мен и близките ми.
От това, което прочетох в нета, ми настръхнаха косите - в 99 процента от случаите съдът приписвал авторските права и упражняването им на майката. Не искам сам да си вкарам главата в торбата и да си загубя детето. То е най-важното нещо за мен.

Има ли някой, който може да даде съвет в тази ситуация?
Поздрави,

[pati2]

1. Помирение.
2. Развод по взаимно съгласие.
3. Развод по исков ред.

[boiko_62]

eдинствено което може да направите е развод по исков ред с доказване вина на ответната страна - вашата съпруга и непременно явяване с адвокат

[janetastoimenova]

Така и не разбрахме имате ли с майката на детето граждански брак. Ако е така - заведете дело за развод по исков ред и обосновете всички свои претенции. с делото за развод можете да предявите иска за родителски права, режим на лични отношения на майката с детето, издръжка. Ако нямате граждански брак - завеждате иска за местоживеене на детето и родителски права, както и личен режим. Необходим ви е адвокат, поне за съвет. Успех!

[vigil123]

Благодаря за отговорите.

Майката сама пристъпи към решение, предлагайки споразумение за регламентиране на лични контакти, в което ми оставя родителските права и местоживеенето.
Дори не иска да се бори за детето, браво на нея.

Успех на всички.

[Гост.]

Горното, напоследък, не е изолиран случай.
В началото, когато се сблъсках с такова разрешение на житейски семеен ребус бях наистина ....... не знам, втрещена. Не само от решението, но и защото обръщаше изцяло знанията ми за пригодността и прочее, не споменавам богатата съдебна практика в тази насока.
Някак бе непонятно за мен майка да се отказва априори от борбата, респективно си дава доброволно детето, но с времето размислих и разбрах тези майки- това е доста трудно решение и е единствено правилно, когато ползва интересите на детето. Мисля се следва уважение.
Всъщност, с времето установявам, че и магистрати ревизират сериозно постулатите на ВС в това отношение ( не, че няма костеливи орехи).
Нейсе.

Успех ви пожелавам!

[vigil123]

Благодаря за пожеланието.

Права сте, че в случая това решение е в полза на детето, тъй като съм се постарал да му осигуря дом и комфорт, но не мисля, че това е подбудата на решението на майка му.
Самият факт, че откакто си е тръгнала тя живее нов живот, променила прическата, гардероба си, наела си е квартира в центъра на града и се обажда да пита как е детето когато й скимне говори сам за себе си. Освен това, когато трябва да го вземе, винаги е зверски настинала и неизлечимо грипава.
Тя просто се е отървала от баласта в живота си.

Аз с радост го приемам. Поздрави.

[andrey13]

Ами то детето е толкова малко, че ви мисли за майка си .Така че не е проблем. Проблемите идват после.Когато дойде мащехата.

[andrey13]

Ами то детето е толкова малко, че ви мисли за майка си .Така че не е проблем. Проблемите идват после.Когато дойде мащехата

а майката почне да се среща с него, което е неминуемо.

[andrey13]

При мен дойде мащехата , но после снахата довърши всичко и стана така , че още не съм си виждал внучето. Лично според мен дете до 8-9 години е добре да е при майка си.Сега сте в еуфорията на свободата и любовта си към детето и според мен грешите.

[nikodim77]

Здравейте,
Заинтригуван съм от темата не-малко!
Аз в момента преминавам през 9-те кръга на ада, но оцелях. Сега съм в деветия. Можеби след като премина и него, ще седна да постна „сапунения сериал”, в който главен герой съм аз и рожбите ми. Само не бих се съгласил със словосъчетанието „самотен”, ние не сме самотни, защото имаме свойте слънчица. „Самотен” – приемам като администратино понятие. А и не – малко от „самотните” родители се радват на помощта на свойте близки. Никой не може да замести майката... Да, вярно! Но, и никой не може да замести таткоткото! А ако таткото не се свени да отдава цялата си Любов, нежност и топлота, не си мисли, че видиш ли, така се разглезвали децата, то майчината „липса” няма да е така осезаема за детенцето. Друг важен момент, е колкото и да ни се иска да одерем жива довчерашната ни спътница в живота, по никакъв начин да не настройваме детето/цата/ с-щу нея. Каквато и да е в нашите очи, все пак тя е майка. С други думи не трябва да се позволява превръщането на рожбите в маша в отношенията м-у родителите.
Децата са неимоверно умни, по-умни отколкото предполагаме. Те разбират всичко, изживяват всичко, и те са по-скоро герои – успявайки да се държат, да продължават да се учат, играят и да ни гледат в очите...
Де вашият късмет и на други татковци, така лесно „майките” да се отказват от упражняване – родителските си права...!
Успех!

[stelli_777]

За пръв път да видя подобно писмо като предното. Евала .
И аз съм самотна майка, въпреки това не се предавам и не се опитвам да настройвам детето си против другия родител .
Успех nikodim !

[vigil123]

Детето никога няма да чуе лоша дума от мен за майка си. Нейните отношения с него са извън моята компетентност, контрол, намеса.
Аз съм се примирил с това, което тя представлява и което ми е причинила, въпреки че си давам
сметка, че това не личи от горните постове.
Неприязън към нея има, неизказани обвинения също, но аз съм наясно, че детето усеща всичко и то по много директен начин се отпечатва върху чистото му съзнание. Затова тази неприязън остава скрита в комуникацията с майка му в негово присъствие, заменена от делова лаконичност.
Точно затова, защото усетих, че той може да приеме скандалите за ежедневие и нормалност, напрежението, злостта за нещо традиционно и приемливо, затова сложих край на всичко, защото така не се живееше.
Искам той да расте в положителна среда, обграден от внимание, грижа и спокойствие, искам да има спокоен сън. Старая се да го постигам. Не съм перфектен, но съм окрилен от своята цел и от своя син.
Пушех по три кутии цигари на ден, спрях ги когато той се роди.
Работя усилено, доколкото мога, за да му осигуря стандарт и комфорт.
Нямам нищо против майка му, искам само тя да бъде такава, каквато е, далеч от мен, защото ме тормози.
Разбирам, че те трябва да имат своите срещи и го приемам, така е отредила природата. Подписахме споразумение, в което родителските права ми се присъждат и тя има регламентирани лични контакти. Щастлив съм. Синче остава при мен. Еуфорията няма място тук. Само отговорност, трезва преценка и безкомпромисност към настроенията, предизвикани от превратностите на живота. Няма място за настроения, имам син на плещите. Желая на всички успех, радвам се че нещата се подредиха така. Усещам силно подценяване на мъжа като родител. Всички си мислят, че мъжете са безотговорни мързеливци, които търсят утеха в алкохола веднага щом нещата станат сериозни и решителните действия неизбежни. Разберете, това не е така. Моите уважения към всички самотни майки, които отглеждат децата си без помощ от бащите им, но разберете, реципрочният случай е не по-малко реален и не по-малко сериозен. Да сме живи и здрави. Поздрави!