forum.lex.bg

Имаме следния казус: родител, на когото след развод е предоставено правото/задължението да се грижи за детето решава, че желае да напусне страната без детето (т.к.: 1.другият родител не дава съгласие детето му да напусне страната и 2. емигриращия родител не желае да се възползва от възможността съдът да постанови решение, което да замести съгласието на др. родител), без да са налице други уважителни причини (здрав е, няма належащи причини за напускане на БГ).Просто му се емигрира на човека .
С тази (макар и оскъдна) хипотеза, бихте ли изразили мнение:
Въпросното "оставяне" на детето в БГ може ли да се счита за отказ от задължение на емигриращия родител?

от ваша страна може да изглежда като отказ, но това не е отказ. Отиването в чужбина може да е свързано с предоставяне на по добри условия за живот на детето в страната ни.
Отказът става по съдебен ред
Детето има двама родители и докато единият е в чужбина другият може да полага грижи за детето, независимо, че в решението пише друго

Не е отказ, но е начало на промяна в обстоятелствата, която може да се ползва съвсем успешно.

Благодаря за коментарите до тук.