forum.lex.bg

Въпроса е следния родителите ми са разведени - издръжката ми е била на стойност 5лв (преди 1999г), която обаче е платена един единствен път.Та въпроса ми е, в момента съм пълнолетна, уча висше образование(задочно) и работя.Имам ли право да си потърся издръжката и да получавам в момента такава?
Баща ми е наследник на майка си, полага ли се нещо и на мен?

feqta_refi написа:Въпроса е следния родителите ми са разведени - издръжката ми е била на стойност 5лв (преди 1999г), която обаче е платена един единствен път.Та въпроса ми е, в момента съм пълнолетна, уча висше образование(задочно) и работя.Имам ли право да си потърся издръжката и да получавам в момента такава?
Баща ми е наследник на майка си, полага ли се нещо и на мен?

Да започнем от там- този размер от 5лв. след деноминацията от 05.06.1999г. се равнява на ... 0.005лв.- имате право да си ги търсите, след като прецените е ли целесъобразно с оглед сумата( половин стотинка месечно), ако давността не ги е застигнала.
Пълнолетен учащ, но задочна форма на обучение няма право на издръжка от родител.

При положение, че баба ви има наследник от по-близка степен, какъвто е баща ви, то вие нямате никакви права относно наследствената маса.

Ами, мисля, че това ме прави най - прецакания човек в държавата....Благодаря за отговора!

feqta_refi написа:Ами, мисля, че това ме прави най - прецакания човек в държавата....Благодаря за отговора!

Аз пък мисля, че няма начин да черпите права от бездействието си в този случай. Не точно вашето, но на родителят комуто са предоставени родителските права относно вас.
Но, все таки не бива да се цупите на майка си- жената е направила всичко по силите и да ви отгледа ( след като сте задочник) въпреки непосилната задача, без да замесва в това биологичният ви баща, което е наистина повод да и благодарите. Нали!

А ако визирате деноминацията- много хора в цялата ни страна бяха засегнати, та не сте и единствен.

Не се цупя на нея, цупя се, че всичко наследствено се разграбва, изяжда се и се изпива....а в край на сметка човека, който наистина има нужда от пари и от някакъв старт в живота остана ей така...да речем на произвола на съдбата, макар, че тя не изглежда чак толкова неблагосклонна.....

.... и животът, в крайна сметка, не е толкоз несправедлив. Това е важното.

Ако позволите едни човешки съвет-купете цветя на майка си( работите..) и и благодарете за всички жертви, които е сторила за вас. Ей, така- без повод и причина. Уверена съм, че ще я зарадвате много, защото тези дребни жестове се помнят винаги.

По въпроса с бабата- когато различни двойки се разделят, все забравят, че не бива да се къса родствената връзка между детето, плод на съжителството им, с роднините на другия. Детето, понякога и не съвсем умишлено, отново пропуска този факт.
Има правно регламентирани възможности всеки да се разпореди с част от имуществото си приживе и тази разпоредителна сделка да не страда непременно от пороци, които да водят до отмяната и. Възмездно или безвъзмездно- начини има, когато има и желание. В този смисъл ако сте имали прекрасни отношения с баба ви, същата е проявила здрава мисъл относно имането си и вашето бъдеще- нещата може и да са различни. Когато не са? - махате с ръка, отминавате и си казвате- "животът не е толкоз несправедлив"- здрав съм, (относително) финансово независим съм, развивам се, един ден ще градя кариера, ще имам семейство и деца, при възпитанието на които пропуските на възходящите си няма да допусна... и така.
Усмихнете се на живота.

Ами това, което уж беше за мен и братовчедка ми, в край на сметка остава само нейно....
А цветя съм купила
Благодаря за съвета