forum.lex.bg

Колеги, сблъсках се с доста абсурден казус като Ви моля да ми помогнете да го разтълкувам. Непълнолетно дете подава иск със съгласието на родителя си за увеличение на издръжка. родителят-ответник получавайки исковата молба се среща с детето и го заставя да подаде молба за оттегляне на иска по чл. 232 от ГПК. Непълнолетното дете депозира в съда молбата без същата да носи подпис на родител във връзка с изискването за съгласие относно действията на непълнолетния. съдът прекратява производството на осн. чл. 232 от ГПК. Явно се касае до процесуално действие извършено от непълнолетно дето, което не е в негов интерес, за което съдът следва /уж/ да следи служебно. Е какво правим сега. Детето казва - аз не ща да съдя родителя си (може ли непълнолетно лице да формира съзнателна воля, която да е в негова вреда и съдът да се съобрази с нея.) Ако някой се е чувал за такова чудо моля да сподели опит.

Много абсурдно производство. Според мен, би трябвало да обжалвате прекратителното определение с ЧЖ пред горестоящия съд.

за обжалване ... ще се обжалва, тук основно си мисля, че по този начин недобросъвестни татита и мами, манипулирайки по този начин децата си биха могли да обезсмислят процедурата изобщо. освен това търсейки отговор на проблема из практиката на съдилищата се натъкнах на Определение от 05.11.2008г. на ОС-Велико Търново по в.ч.гр.д.№963/2008г., в което е залегнало виждането, че сезирането на съда е всякога управително, а не разпоредително действие. Съответно по аналогия би следвало и десезирането да има същата логика. При това положение би се обезсмислило даването на съгласие за процесуално действие на непълнолетен, което пък влиза в противоречие с императивна норма. Абсурдността тук е именно в нестабилната психика и невъзможността на непълнолетно лице да формира воля, която да е обоснована от интерес за него. И понеже мотиви за прекратяването на делото не са изложени в определението на съда, се чудя аз ли нещо съм в грешка или имаме нов и признавам твърде продуктивен начин за прекратяване на дела за увеличение на издръжка.
Пък и друго си мисля, ако ответникът по такова дело е твърде убедителен пред детето си за непредявяване на такъв род искове, то при липса на желание от страна на непълнолетното дете да се въвлича в неприятности и да води дела срещу родителя дължащ издръжка /при положение, че законодателя изрично е посочил, че непълнолетно дете следва да формира воля, която да бъде изключително и само в негов интерес и същата да е споделена от родител чрез полагане на подпис от същия/, то има ли изход от ситуацията или това е случай, в който следва да се разчита на добросъвестността на "по правило" недобросъвестния родител.

Напълно съм съгласна, че децата лесно се поддават на манипулация на такава непълнолетна възраст и би се породила една порочна практика в тази насока. Освен това, ако имате възможност, качете го това определение, което сте цитирал / а /!? Интересно ми звучи.

Определение от 5.11.2008 г. на ОС - Велико Търново по в. ч. гр. д. № 963/2008 г., докладчик съдията Иванка Вачкова
чл. 29, ал. 4 и 5 ГПК

чл. 235, ал. 3 ГПК

чл. 273 ГПК

чл. 278 ГПК
След като съдът може да одобри разпоредително процесуално действие, извършено от непълнолетен, на толкова по-голямо основание може с определението си, назначаващо особен представител, да одобри процесуалното действие на непълнолетния по подаване на молба за определяне на особен представител. Сезирането на съда всякога е управително, а не разпоредително действие.

————————————————————————————————


Производството е по реда на чл. 278 от ГПК.

С определение от 29.08.2008 г., постановено по частно гр. дело № 1857 по описа на В. районен съд за 2008 г., производството е прекратено, разпоредено е връщане на молбата на молителката Ц. Д. А.

Определението е обжалвано от последната с искане за отмяната му. Изложила е доводи за неправилност на атакувания акт.

В разрез с процедурния закон първостепенният съд приел, че действието по сезиране на съда е невалидно и на това основание не дължи произнасяне. В случай като процесния - необходимост от назначаване на особен представител по висящо изпълнително производство, съдът служебно е следвало да назначи особен представител.

Съдът обсъди наведените доводи и след преценка на доказателствата по делото, приема:

По повод на висящо изпълнително производство с изпълняемо право вземане за издръжка, взискател - частната жалбоподателка и длъжник по изпълнението - бащата на последната, предвид на непълнолетието й и смъртта на майка й, с чието одобрение е извършвала процедурните действия по принудителното изпълнение, е поискано назначаване на особен представител, който да одобрява последващите действия по събиране на вземането. За да постанови атакуваното определение, прекратявайки производството по искането на жалбоподателката за назначаване на особен представител, първостепенният съд е приел, че не е валидно сезиран с искане в претендираната насока по причина, че непълнолетните лица не извършват самостоятелно процедурни действия, а е необходимо и одобрението на техен родител или попечител. Искането за назначаване на особен представител, по което е образувано първостепенното производство, не е одобрено от родител или попечител. Затова, е невалидно извършено, а по невалидни процедурни действия съдът не дължи произнасяне по същество.

Изводите са в разрез с процедурния закон. Определението е неправилно, противоречи на закона. Въпреки това, следва да бъде оставено в сила, на основание факти с процедурна стойност и настъпили след образуване на второинстанционното производство - частната жалбоподателка е навършила пълнолетие.

Съдът е властен да даде нужното одобрение спрямо процедурно действие на непълнолетно лице. Това важи за всички действия - по образуване на дело, по неговото движение и приключване. Изводът следва по аргумент за по-силното основание от чл. 29, ал. 4 и 5 ГПК. След като съдът може да одобри разпоредително процесуално действие, извършено от непълнолетен, на толкова по-голямо основание може с определението си, назначаващо особен представител, да одобри процесуалното действие на непълнолетния по подаване на молба за определяне на особен представител. Още повече, че сезирането на съда всякога е управително, а не разпоредително действие.

В конкретната хипотеза друго разрешение не би било и възможно. Властното да даде одобрение лице за валидиране искането на жалбоподателката е нейният баща, а той е насрещна страна в изпълнителния процес. Налице са едновременно предпоставките, както за назначаване на особен представител, така и за одобряване действията по искането на взискателката за определяне на такъв. Като е сторил обратното, първостепенният съд е постановил неправилно определение, в общия случай, подлежащо на отмяна. Необходимостта атакуваният акт да бъде оставен в сила е провокирана от обстоятелството, че в хода на второинстанционното производство жалбоподателката е навършила пълнолетие. Според чл. 235, ал. 3, във връзка с чл. 273 и чл. 278, ал. 4 от ГПК, това обстоятелство следва да бъде взето предвид. Неговата правна последица е отпадането на интереса от търсеното назначаване на особен представител. При положение, че жалбоподателката вече е пълнолетна, особен представител не й е нужен. Може да извършва процедурни действия самостоятелно, а на това основание молбата й се явява подадена при отсъствие на правен интерес.

По изложените съображения, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя в сила, по реда на чл. 278 от ГПК, определение от 29.08.2008 г., постановено по частно гр. дело № 1857 по описа на В. Т. районен съд за 2008 г.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

пък и не ми идва наум що за мотив ще изтъкна при обжалване .... детето не иска .... какво ще твърдя... "не го слушайте ищеца... той е непълнолетен".... нещо не ми се връзва. дори да предположим, че горестоящия съд отмени прекратяването поради "разрез с процедурния закон" .... при стартиране на исковото производство отново остава въпросът има ли право на мнение непълнолетният ищец /желаещ прекратяване на делото/ и каква тежест имат желанията му в съда, ако същите не са потвърдени от законния му представител.

Чакайте, нали до навършване на пълнолетие, родителят дължи издръжка.
Няма иска, не иска.
Къде съзираме основание съдът избирателно да взема под внимание само волята на непълнолетния (нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон). За мен това си е съществен порок на съдебния акт.

в случая родителя-ответник не е казал, че не иска или че иска и това не е спорно по делото. на практика родителят-ответник участва единствено в мотивацията му спрямо детето, което е останало само словесно. касае се до увеличение на издръжка, а не до изначално определяне на такава и затова съдът не е длъжен да се произнася ако има десезиране, което е в основата на въпроса ми ..... има ли десезиране в този случай.

хммммм ... сега стоя и си мисля, стоя и си мисля или просто стоя и аз вече незнам. та като става въпрос за обжалване то много хубаво ще го обжалвам, но се чудя от чие име ще дойде обжалването неможе да е от детето защото то не иска, освен това то е инициатор на прекратяването, не може да е и от законния представител на детето подписало съгласие с исковата молба, защото то пък не е страна в процеса. ще трябва особен представител ..... . да ама и това неможе, защото кой ще го назначи, ако детето не поднови производството . изправям се пред липса на активна процесуална легитимация. абсурд!
ПОМАГАЙТЕ ЧЕ НЯМАМ НЕРВИ (пък и като си слушам разсъжденията вероятно и капацитет )

Интересене въпрос. Ще се наложи да се помисли.
Включих се в темата, за да опитам да внеса яснота по въпроса с това О( предполагаема, според мен)- решаващия съд е взаимствал от ТР 91/74г. , но трябва все пак да отчетете, че в конкретната хипотеза казусът е коренно различен- родителят, комуто са предоставени род. права е починал, а Д по делото е другия родител- в този случай действията са по събиране на вземания и за това се приема, че са действия на управление.
Отделно в разглежданата хипотеза са защитени интересите на детето ( понякога не само стените помагат).

Във вашия случай имате един съществен проблем- отказ на детето да поддържа иска( дори да успеете при обжалването), а то трябва да се яви в съдебна зала ( освен ако нямате пълномощно). И се връщате на основния правопораждащ факт- волята му.

Отказът, сам по себе си не е пречка след месец, примерно, да предяви отново иск на същото основание( едно от малкото изключение за правилата за отказ от иска-загуба на право) и в този смисъл може да се приеме, че не е акт на разпореждане с право. Сам по себе си няма да внесе качествено изменение в съществуващото положение( остава постановения размер на издръжката).

От друга страна, законодателят е предвидил, че за да е редовен иска, то задължително непълнолетния, макар и да го предявява от свое име в защита на лични права, задължително следва да има съгласието на другия родител. Е, ако в началото на съдопроизводството е нужно това съгласие не знам как, за да се прекрати образуваното дело, му се вменява изведнъж пълна дееспособност на същото това дете. То и за това не е мотивирано прекратяването. Въпреки вмененото му служебно задължение да съблюдава интересите на детето, не виждам как са защитени в конкретната хипотеза( освен ако постановената издръжка е прилична, отговаряща на нуждите на едно дете за тази възраст).


Темата, и развитието на казусът ви, представляват интерес за мен.

при стартиране на исковото производство отново остава въпросът има ли право на мнение непълнолетният ищец /желаещ прекратяване на делото/ и каква тежест имат желанията му в съда, ако същите не са потвърдени от законния му представител.

Има ли право на мнение при иницииране на производството?- категорично да. Неговата воля е водеща не само при иницииране, но и до постановяване на СР. Родителят даващ съгласие за тези действия може и да откаже да даде съгласие, но това не е пречка да се води дело- в тази хипотеза ще се назначи особен представител на детето( интересите на двете страни трябва да са в синхрон и единство). Смятам, че може да пуснете една частна жалба от името на майката, при все да не е страна, че тя не одобрява действията на детето си- така ще установите ОС на какво мнение е.
Което не е от особена полза- възможно да я оставят без произнасяне като недопустима. А може и не.

благодаря за пълния отговор. Имам пълномощно по делото, но това не променя особено нещата. ако детето бъде призовано от дължащия издръжка родител и същото заяви, че не желае допълнителна такава, въпреки че според мен трудно може да направи преценка на необходимите за задоволяване на нуждите му средства, едва ли съдът ще увеличи издръжката (мое мнение).
във връзка с отказа .... аз силно се надявах да беше отказ от иск и да метнат като недопустима молбата, защото отказ от такъв род дела за издръжка или увеличаване на такава (мисля) е нищожен и недопустим. касае се до оттегляне преди първо заседание 232 ГПК което прави толкова абсурдна ситуацията. що се отнася до определената издръжка .... говорим за 50 лв. месечно при доказан доход на дължащия издръжка родител от над 2000 лв. месечно (магистрат). а по отношение на бъдещото предявяване на иск, действително няма пречка да бъде предявен такъв, но пак опираме до волята на непълнолетното дете
неразбираемо остава тогава как при недостиг на средства от страна на законния представител на непълнолетно дете за издръжка на същото може да се достигне до целен резултат увеличаване, при липса на воля (последваща такава) от страна на непълнолетното дете. Пак ще се повторя, но това силно ме притеснява, манипулацията от родител върху непълнолетно детете е не толкова трудна задача, но от тази манипулация се формират действия у детето, които безспорно не са в негов интерес. една обещана почивка на море или закупуване на колело да речем би обърнала веднага мирогледа на непълнолетно дете. това далеч не значи, че получавайки да речем колело, тази вещ би повлияла положително върху издръжката. В прав текст - детето доволно - родителя, който се грижи за него е в безисходица.

Пък аз пишман адвокат

Дали е оттегляне или отказ последиците са еднакви( аз не виждам пречка и за отказ от иска)- съда се десезира.

Няма да ви помогна особено, а и времето ме притиска и тези дни ще съм в невъзможност, но все пак бих опитала с частната жалба- имате си и мотиви: налична издръжка под минималния размер( не е в интерес на детето ), вероятно липсва и становище на ОЗД ( макар и толкова формална фигура, същата бди за интересите- говорете с тях) молбата е депозирана от ищеца, но липсва съгласието на майката и ... може и малко смехотворно да звучи на пръв прочит, но бих опитала да мотивирам действието като отказ от право- в бъдеще самото то ще е загубило възможността да претендира тази сума за съответния период, а каквито и да са доходите на тате- минимума който би получило винаги ще е над признатите сега 50лв..

Това с повлияването е преодолимо... една добра експертиза би го установила- вярно в друго дело, лошото е, че насрещната страна е мнооого правно грамотна.
Сега остана да ми кажете, че същия работи в съда, където е предявен иска.

Хъм, това не е отказ от издръжка, а отказ от иск за изменение на вече постановена и според мен си е разпореждане с право.

хиляди финтове направих, за да не е в района, в който работи той и накрая го изкарах от там. А тук по въпроса с отказа може да се поспори, но не искам да разводнявам темата, защото така или иначе отказ няма, а има оттегляне
а иначе, идеята е добра, утре ще помисля върху нея, че вече е време да се прибирам иначе рискувам да се изправя пред същия казус с насрещна страна жена ми

аз още си бия главата какво да го правя тоз казус. някой с някаква блестяща идея
ще ми е полезно ако има практика някаква