forum.lex.bg

Здравейте,обръщам се с молба да ми поясните решение на съда за развода ми и родителските ми права.
През 2006 г се разведох по взаимно съгласие и съда отреди следното по отношенията ми към детето от брака(дъщеря):
Режим на свиждане с детето всяка събота и неделя всеки месец с преспиване от 10.00 ч в събота до 15.00 ч в неделя както и 30 дни през лятото който не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
Другото е : размер на издръжката 60 лв до настъпване на законни причини за изменяването или отменяването й.
И въпросите ми са следните:
Майката на детето което към момента е на 11 години "възпрепятства" режима на свиждане по следния начин- настроила е детето към мен и двете твърдят че то самото не иска без да има основания за такова решение освен злобата от съществуването на ново семейство и деца който съм създал.Аз искам да си виждам детето и знам къде са намира то но от желание да не става насила не съм прибягвал да търся правата си.Сега обаче това положение продължи твърде дълго и какъв е начина да ми се предоставя детето?Към кого да се обърна за спазване на решението по режима и има ли думата детето на тази възраст да отказва да го вземам?Задължен ли съм свиждането да става в града който живее дъщеря ми или мога да прекарвам отреденото време с нея в града и дома където живея понастоящем(това не е отдалечено никак като разстояние)?
И за издръжката да питам също- Ако бившата ми съпруга заведе дело за нейното увеличение кой плаща разноските по делото и задължително ли ще спечели такова дело?И докога се плаща издръжката като не е посочено точно в решението май?До навършване на пълнолетие ли ?И ако детето вече пълнолетно продължи образованието си и постъпи във висшо учебно заведение дължа ли пак по закон издръжка и какъв размер е тя?
Ще съм благодарен на вашите отговори или поне къде да прочета за решението на мойте проблеми?

ако не е описано в решението на съда къде да се извършва режима за свиждане то трябва да е във вашето жилище, а за не изпълнение на съдебното решение от страна на майката, то трябва да се обърнете към съдия - изпълнител

1. "Майката на детето което към момента е на 11 години "възпрепятства" режима на свиждане по следния начин- настроила е детето към мен и двете твърдят че то самото не иска без да има основания за такова решение освен злобата от съществуването на ново семейство и деца който съм създал.Аз искам да си виждам детето и знам къде са намира то но от желание да не става насила не съм прибягвал да търся правата си.Сега обаче това положение продължи твърде дълго и какъв е начина да ми се предоставя детето?Към кого да се обърна за спазване на решението по режима и има ли думата детето на тази възраст да отказва да го вземам?"

- начин има, но при даденото от вас описание трудничко ще постигнете целта си.


2. "Задължен ли съм свиждането да става в града който живее дъщеря ми?"
-не


3. "или мога да прекарвам отреденото време с нея в града и дома където живея понастоящем(това не е отдалечено никак като разстояние)?"
- няма пречка


4. "Ако бившата ми съпруга заведе дело за нейното увеличение кой плаща разноските по делото?"
- вие, но в зависимост от уважената част на иска.

5. "задължително ли ще спечели такова дело?"
- "спечелването" е относително понятие. ако съпругата ви претендира издръжка в размер на 1000 лв - не, няма да "спечели" делото в този размер, но ако заведе дело за увелич. на издръжката - да, издръжката ще бъде увеличена. Размерът обаче, е въпрос и на нейно и ваше процесуално поведение в производството.


6. "докога се плаща издръжката като не е посочено точно в решението ?До навършване на пълнолетие ли ?"
принципно-да


7. "ако детето вече пълнолетно продължи образованието си и постъпи във висшо учебно заведение дължа ли пак по закон издръжка и какъв размер е тя?"
- това е друг тип издръжка. възможна е, но не е задължителна - преценката идва от нуждите на търсещия я /детето/ и възможностите на родителя от когото се търси /вашите/.


в общи линии е това

Благодаря ви много за отговорите до момента,доста неща ми станаха още по ясни Не искам да влизам във злобни игри и дела със бившата си съпруга и да се ожалвам каква е тя,какво аз и т.н.Но има обстоятелства който незнам доколко са основателни и законни за да действам аз за следното??
Тя като майка се е озлобила нейна си работа де,детето- дъщеря ми също това доста лошо но... макар че е със присъдени родителски права тя не ги упражнява.Пояснявам ситуацията - тя отиде да живее също в друг град и остави отглеждането на дъщеря ми ( аз не опитвам да налагам мнение къде да живее и как тя) на свойте родители който са доста възрастни.Посещава дъщеря ни но незнам и дали плащаната от мен издръжка се използва по предназначение за нуждите на детето ми .Отделно и доброволно със голяма любов не лишавах дъщеря си и от внимание и материални придобивки след радвода ни.Не съм упражнявал насилие нито по физически нито по душевен начин.Нейните нападки и претенций да не желае охотно да пуска дъщеря ми за свиждане са че аз не жителствам в града където е детето и се съобразих с това нейно желание и присъствието на детето се осъществяваше във дома който преди беше живяло то със всички познати за него удобства.Притеснява ми че не си ползва правата дадени от съда както трябва и да полага необходимите грижи.Тя не е наясно ако детето не се прибере вкъщи освен ако не я открият нейните родители и да я уведомят както и морала който предава на дъщеря ми от лична злоба и изгода.В бъдеще дъщеря ми ще изгради доста недобро поведение и ценности и тук е мястото да кажа че не съм тръгнал да искам отнемането на правата на майката или спиране плащането на издръжка а да намеря законен начин тя да се грижи добре за повереното й дете.Към кого да се обърна като институция и компетентни органи - Агенция за закрили на детето,Социалните или Полицията за изпълнение на режима на свиждане със детето.Аз съм просто един баща който иска да направи добро за детето си като получи то добро възпитание и ценности и да расте чувствайки обачта и на двамата си родители макар и разделени те.

Късно... за доста неща.
Оставил сте последните 4 години връзката с детето да се скъса, сега имате два фронта, като детския ви е проблемен. Не стоплите ли отношенията с детето, няма да се радвате на режим на лични в параметрите определени от съда.

Факта, че майката не се грижи за детето е основание да претендирате правата. Не искате, ок.
Дали ще е успешен иска за увеличаване на постановения размер на издръжката- никой не може да каже, защото изложеното е недостатъчно. Споделяте, че имате още деца и нищо повече в тази насока, но ако полагате грижи и за тях- в зависимост от доходите ви, размерът може и да не претърпи промяна.

В останалата част съм съгласна с колегата.

По отношение изпълнение режима на лични- може да се снабдите с ИЛ и да образувате ИД, но ако детето наистина не иска да ви посещава.... забравете, че ще бъде изпълнено принудително каквото и да е в тази насока. Както казах- топлина, внимание и разбиране от ваша страна, за да възстановите това което сте загубил. И много търпение.

А, че може да сторите доста неща, от които с майката ще достигнете ледниковия период в отношенията- може, но това няма да върне обичта на детето.

poli_g и на вас благодаря за написанато макар че ми стана болно още повече.Наистина 4 години минаха и повече но нещата не бяха така лоши допреди 1 година и нещо.Със бившата ми съпруга живеехме в къща която е на два етажа и на първия са родителите ми и след развода водех детето в "бившия му дом" и то се радваше на мен и роднините си.По онова време аз още нямах "ново семейство" и настоящата ми жена няма никакво отношение за сегашното положение и отдръпване на детето.Промяната която вероятно също породи лошото отношение на дъщеря ми е и че имах ново дете(сега двама сина) и понамаляха материалните придобивки за нея.Тя като дете се опитваше да ни манипулира мен и близките ми колко е нещастна от нашия развод и ние"съвсем" погрешно се потдадохме.Угаждахме на всяко желание и се залъгвахме че тя идва с желанието да ни вижда и да прекарва време със нас.Не съм натрапвал впоследствие новата си жена и дете(нейн брат) но е логично че и за тях ще се грижа и ще купувам.В тая криза която наспъпи доходите ми не са така и вече големи и логично преценях по обстойно какво да не угаждам но малката не хареса това и самата е направила оплаквания към майка си оправдавайки се със чисти измислици- не съм обръщал внимание,лъжа аз я вземах и прекарвах отреденото време с нея без присъствие на друго лице от което да се чувства "отритната". Тя не разговаря охотно с мене и затова макар и по "втория" начин успявахме да получаваме информация как е детето в училище има ли проблеми и проявява ли безпокойство там.Търсих детето си по телефона редовно но то или се държеше троснато или се страхуваше че може майка му да научи че е търсено и да й се кара.Информация за това какво си говорим с детето се предаваше на майката от бабата и дядото при които е оставено сега то.Преломния момент в който бившата се захвана и спря детето уж по негово желание(а може и така да е ) е когато трябваше да осъществим пътуване до друг град за период от 2 дена при мой близки по голям повод(тези близки са били винаги повече от щедри в подаръците си към дъщеря ми и тях бившата ги обожава направо).Опитах да поговоря с дъщеря си че е добре да уважим тези хора който тя също обича но се получи още по зле.Тя отишла при майка си и наговорила че съм се карал с нея и после стана цирк.Заплахи от бившата че детето не желая повече да ми вижда.Защо?Защото поисках нещо добро от малката,да прояви уважение към баща си и неговото желание?Не е ли правилно детето да има ценности и морал?Нека то цени любовта и грижата която получава наред със материалните придобивки.След този скандал който ми спретна,търсех детето по телефона но то само се извиняваше че има уговорка за уикенда и не можела да дойде.Стърпях си,после дойде едно посещение след около 2 месеца и то заради посещението на мойте "богати" близки в града и очакванията за подарък........Че как няма да дойде,не харесах това което се получи никак.Дъщеря ми дойде,взе си подаръка(естествено те не са купували нищо насила) и не отдаде нужното внимание и уважение към тях.Все пак 2 месеца по рано отказа да отиде на гости като беше поканена.Тъгувах че дъщеря ми започва да гледа само на материалното и все по малко иска моето човешко внимание и си казах - ще й дам време да осмисли нещата и да изпита тъга по мене.Не да я мъкна по съдилища а ето как мина повече от година и дори телефона на детето е сменен и не мога да я открия така.Бившата обаче е открила "нов" начин да реализира целите си и да продължи порочната практика - свързала се е със мойте близки и е представила нещата така.Единствено те ще могат да получават информация за детето и ще имат правото да комуникират с нея,както и да я посещават това изключва мен и мойте родители.Нас "отцепените" дъщеря ми не желаела да вижда.Нейно "позволение" естествено си има цена - там където е в момента тя е в лошо финансово състояние и ако те й намерят работа и продължат да бъдат " щедри" и към нея и детето ще получат по горното написано.Бившата ми е готова на всичко за да не се прибере в града в който е дъщеря ми и да си продължи живота както й харесва на нея.Редно ли е да спекулира така и да определя такъв "режим" непостановен от никой съд и да възпрепятства мене?
Не споменах в никой от постовете си досега нещо важно - защо не пристъпвам към отнемане на родителските права щом имам основание.Тази жена има един брак преди нашия и родена също дъщеря от него.Още навремето се разбрахме да не делим двете сестрички.Те научиха при развода че са от различни бащи понеже при постъпване в брак със нея първото нейно дете беше едва на 4 години и възприе мене като свой баща.Тя и първия си мъж беше подредила така както мене сега - до ден днешен този човек не е виждал дъщеря си и самата дъщеря е настроена да не пожелае никога да го види и чуе.Иначе и той човека си праща по пощата отредената издръжка и само толкова.Ако отнема род. права ще нараня много дъщеря си отделяйки я от сестра й.Много ми е кофти положението знам за жалост но ако продължа да се "предавам" и да чакам полежението няма да се оправи нали?

Правната страна на проблема е несъществена, така щото може да бъде разрешена- но останалото ... Не знам какво да ви кажа... животът винаги те шамаросва, когато не очакваш. Вменено е задължение на детето да ви уважава и помага, вкл. на вашите роднини и близки- ала как да санкционираш неизпълнението на това задължение?!

Ако не направите нищо- лошо ( вече са налице белезите на родителска отчужденост у детето, не съм експерт, но думите ви към такъв извод навеждат), ако решите да предприемете нещо- неясното бъдеще никой няма знания какво ще донесе. И добро ли ще е то. И като добавите липсата на съпричастност и разбиране от страна на бившата...

А аз съм последния човек, който ще си позволи да дава съвети за съобразяване с възрастовите особености у детето, защото и у дома трудно се справяме с нашите.