forum.lex.bg

И в действалия до преди две години, и в сегашния сравнително нов Граждански процесуален кодекс (ГПК) има изрично предвидени разпоредби, които носят общото наименование "Привременни мерки".
В ГПК те са събрани в чл. 323. Според него по молба на всяка от страните съдът, пред който е предявен искът за развод или за унищожаване на брака, "определя привременни мерки относно издръжката, семейното жилище и ползването на придобитото през време на брака имущество, както и относно грижата за децата и тяхната издръжка".
Както става ясно от текста, на привременни мерки подлежат точно определени неща, които по-късно се решават окончателно с бракоразводното дело. Те могат да бъдат поискани още с исковата молба. Така например да се настоява съдът да определи, че съпругът трябва да плаща издръжка на непълнолетното дете за времето, през което ще се гледа бракоразводното дело - до определяне на окончателна. Или пък той да се изнесе от семейното жилище, докато приключи бракоразводното дело. Или автомобилът да се ползва от съпругата. Или че децата ще останат при майката, а пък бащата ще ги вижда само в събота и неделя примерно.
Привременните мерки могат да бъдат поискани още с подаването на молбата за развод, но това е възможно и в хода на бракоразводното дело. Важно е това да се направи обаче преди окончателното бракоразводно решение.
При всички положения в молбата за привременни мерки трябва добре и подробно да се обоснове защо се иска налагането им, както и твърденията да са подкрепени с някакви доказателства. Така например, че ще е по-добре децата да останат при майката, защото бащата е агресивен към тях, че колата е необходима, защото жената ще се грижи за децата, или пък че трябва издръжка, защото детето е хронично болно, и т.н.
Необходимо е да се знае, че определянето на привременни мерки е нещо като протичащо паралелно на бракоразводното дело производство. При него съдът също може да изслушва свидетели на двете страни. Ако сред привременните мерки е издръжка, трябва например да се приложат документи за доходите на родителите. Хубаво би било всичко като доказателства да се представи веднага и още в първото заседание по определянето на мерките, защото така и съдът ще се произнесе по-бързо.
Началният момент на действие на привременните мерки е датата на съдебното определение, с което те са постановени. То е в сила до постановяването на окончателното решение за прекратяване на брака. Необходимо е да се знае, че с привременните мерки не се уреждат предварително въпросите по делото за развода - те могат да бъдат решени по коренно различен начин.
Според чл.323, ал.2 от ГПК съдът "се произнася в заседанието, в което е отправена молбата, освен ако не се налага да се събират допълнителни доказателства". В този случай ново заседание се насрочва в двуседмичен срок. Определението, с което се казва какви ще са привременните мерки, не подлежи на обжалване, но то може да бъде изменяно от същия съд.
Това означава, че привременните мерки могат да бъдат постоянно променяни в хода на бракоразводния процес. Нещо повече - във всяко заседание по исковото производство всяка от страните може да иска нови мерки или промяна на вече определени. Така например съпругът може да иска да се промени определението, с което детето е дадено на съпругата. Примерно с аргумента, че нея постоянно я няма, че живее в друг град или ходи в командировка. Или пък че той вече трябва да живее в семейното жилище, защото бившата му жена се е омъжила и има нов апартамент и т.н.
Привременните мерки имат изпълнителна сила. Това означава, че с определението може да се отиде при съдебен изпълнител и той да запорира заплатата на съпруга, защото съдът е определил той да плаща издръжка на детето, докато трае бракоразводният процес.
Те обаче нямат силата на пресъдено нещо. Това е така, защото, първо, те действат до окончателното решение на съда и, второ, могат да бъдат отменяни или изменяни. С приключване на брачния процес те отпадат, защото се заместват с окончателното бракоразводно решение. В последно вече по-трайно се определят кой на кого ще плаща издръжка, къде остава детето, кой ще ползва семейното жилище и т.н.

Консултът подготви КРАСИМИР ДОБРЕВ

Заведох дело за родителски права, местоживеене на детето, издръжка и режим на контакти през м.юли; в края на юли той знаеше съдържанието на исковата молба, но в последствие се оказа, че не я е получил официално (?!?) и се е разписал, че я е получил едва на 10 септември