forum.lex.bg

Здравейте,

моля за съвет по следния казус.
Имах връзка с жена и се разделихме.
Впоследствие научих, че е бременна.
Попитах я дали детето е наше и тя ми каза, че не е.
Имам основания да се съмнявам в думите и.
Искам да разбера дали съм баща на детето, за да го припозная.
То не се е родило още, като естествено не знам кога ще се роди, но по груби сметки след около 2-3 месеца.
Жената не е омъжена в момента.
Явно не ме иска в живота си и не иска да съм баща на детето и, въпреки че знае че искам дете от нея и я обичам.
Четох във форумите, че ако някой друг припознае детето преди мен или пък го осиновят родителите и, няма да мога да припозная детето.
Искам да бъда близо до детето си, да му помагам, да понеса отговорността за действията си.
Засега тя знае, че не приемам за верен отговора и, но не съм я предупредил че ще предприема действия.
Моля за съвет как да процедирам.

Благодаря ви предварително

Бихте ли пояснили първо един важен момент. По вашите думи сте имали връзка, разделени сте, в момента не е женена. Как да го разбирам? иИмали сте брак и сте се развели или не сте имали?

antonio_di_pietro написа:Бихте ли пояснили първо един важен момент. По вашите думи сте имали връзка, разделени сте, в момента не е женена. Как да го разбирам? иИмали сте брак и сте се развели или не сте имали?

Ще поясня разбира се - тя е разведена доста преди да се срещнем.
По време на връзката ни никой от нас не е бил женен, както и в момента

Като се роди детето, направи постъпки да го припознаеш - лесно е, в родилният дом ще ти съдействат. Така топката е в градината на майката, и нещата ще се развият в посока или на приемането ти като баща, или на съдебно установяване на бащинството.
П.П.- като се роди детето, върни 280 дни назад и пак помисли.

dimist написа:Като се роди детето, направи постъпки да го припознаеш - лесно е, в родилният дом ще ти съдействат. Така топката е в градината на майката, и нещата ще се развият в посока или на приемането ти като баща, или на съдебно установяване на бащинството.
П.П.- като се роди детето, върни 280 дни назад и пак помисли.

това не е вариант, защото най-вероятно няма да разбера кога и къде ще роди.
тя не иска да ме вижда и желае да не я безпокоя и търся
плюс това за датата - доколкото знам не може да се каже точно колко дни ще е бременността + това тя е на 37 и не е раждала досега и не се знае как и кога ще роди

Това е наистина най-добрият вариант. Трябва да припознаете детето или лично пред дл.лице по ГС или чрез декларация до него с нотариално заверен подпис. При това положение тя най-вероятно ще оспори припознаването в който случай можете да предявите иск за установяване на произход в 3 месечен срок. Относно проблема дали ще разберете кога и къде е родила не мога да ви дам съвет, защото нямам практика и опит в областта на семейното право. По този въпрос се консултирайте с адвокат с опит в тази област. Иначе ви посочих само какво предвижда Семейният кодекс за случай като вашия

antonio_di_pietro написа:Това е наистина най-добрият вариант. Трябва да припознаете детето или лично пред дл.лице по ГС или чрез декларация до него с нотариално заверен подпис. При това положение тя най-вероятно ще оспори припознаването в който случай можете да предявите иск за установяване на произход в 3 месечен срок. Относно проблема дали ще разберете кога и къде е родила не мога да ви дам съвет, защото нямам практика и опит в областта на семейното право. По този въпрос се консултирайте с адвокат с опит в тази област. Иначе ви посочих само какво предвижда Семейният кодекс за случай като вашия

Не знам, последното което ми каза, че е въпрос на докторска намеса.
Мисля че ме пързаля.
Моля, ако някой има мнение - споделете

На правото това му е красивото, че когато законодателят не е пипал със затворени очета макар и в различни НА всичко е подредено.
Детето, когато се роди, има адресна регистрация съответстваща на адресната регистрация на майката. Дори и да не успеете да го припознаете преди съставяне на акт за раждане ( предполагам така ще се случи с оглед рошавите мисли от страна на бременната и липсата на знание за болничното заведение), имате прекрасната възможност да сторите това и в по-късен момент след раждането му.
Без значение дали ще е лично чрез подадено заявление или чрез нотариално заверена декларация за припознаване депозирани пред длъжностното лице в общината по гражданско състояние.
От там насетне дали детето ще остане с този установен произход от баща или по съдебен ред ще се установява- не ви е подвластно. Зависим сте от виенското колело на характерната за този период хормонална симфония.

Защо не оставите жената намира (това не е юридически съвет)? Неестествено е една майка да не иска детето й да има баща. Най-вероятно не сте Вие баща на детето й, искам да кажа... Каквото и да предприемете, преценете и другата възможност: Вие в действителност да НЕ СТЕ баща на детето... Ще се обвържете с едно дете, което не е Ваше и с майка му - която очевидно не Ви желае в живота си.... Тази отговорност можете ли да я поемете? ..

sunshine_75 написа:Защо не оставите жената намира (това не е юридически съвет)? Неестествено е една майка да не иска детето й да има баща. Най-вероятно не сте Вие баща на детето й, искам да кажа... Каквото и да предприемете, преценете и другата възможност: Вие в действителност да НЕ СТЕ баща на детето... Ще се обвържете с едно дете, което не е Ваше и с майка му - която очевидно не Ви желае в живота си.... Тази отговорност можете ли да я поемете? ..

Разбирам мнението ви.
Затова искам ДНК тест - ако не е от мен - ще ги оставя на мира.
Ако е от мен, как обяснявате постъпката на тази жена?
Да, тя не ме иска в живота си.
Но има дете - то има нужда от баща.

plamenkolev написа:Затова искам ДНК тест - ако не е от мен - ще ги оставя на мира.
Но има дете - то има нужда от баща.

Люлеете се. Никъде не е записано, че баща на детето може да бъде само биологичния такъв.

Ако не се спогодите за доброволно извън съдебно изследване - ще извървите дълъг път ( описан по-горе), за да установите истината относно кръвната връзка.

п.п. Хората забравиха да комуникират и от там проблеми.

poli_g написа:

plamenkolev написа:Затова искам ДНК тест - ако не е от мен - ще ги оставя на мира.
Но има дете - то има нужда от баща.

Люлеете се. Никъде не е записано, че баща на детето може да бъде само биологичния такъв.

Ако не се спогодите за доброволно извън съдебно изследване - ще извървите дълъг път ( описан по-горе), за да установите истината относно кръвната връзка.

п.п. Хората забравиха да комуникират и от там проблеми.

OK, нека не коментираме кой прав и кой не, както и моите намерения,
молбата ми беше за съвет, за помощ.
Ситуацията е необичайна

Прочетох цялата ви тема. Сега. Въпреки това нямам какво да променя в постовете си, а ще допълня- вече сте получил съвет. Многократно. Най-уместния за конкретната ситуация- припознаване. Няма абсолютно никакво значение кога ще го припознаете ( дали при раждане, дали след това, дали значително след раждането), освен евентуалната възможност друг да го стори преди вас.

Ами ако майката се омъжи преди да роди?
Ами ако не го стори?
Ами ако не са изтекли триста дни от прекратяване на предишната брачна връзка?( от формалното правно прекратяване, не фактическата разлъка2, така щото понякога неща разни не се казват на съда?).
Ами ако са изтекли?
Ами ако го припознаете и тя не оспори, а отпосле направите сам ДНК теста и установите неща различни?
Ами ако детето не реши да оспори установеният произход след време?
....... може да се напише, и са писани, монографии по тези въпроси. И за вас, в тази хипотеза, нито една не е сигурна, защото все сте уязвим.

poli_g написа:Прочетох цялата ви тема. Сега. Въпреки това нямам какво да променя в постовете си, а ще допълня- вече сте получил съвет. Многократно. Най-уместния за конкретната ситуация- припознаване. Няма абсолютно никакво значение кога ще го припознаете ( дали при раждане, дали след това, дали значително след раждането), освен евентуалната възможност друг да го стори преди вас.

Ами ако майката се омъжи преди да роди?
Ами ако не го стори?
Ами ако не са изтекли триста дни от прекратяване на предишната брачна връзка?( от формалното правно прекратяване, не фактическата разлъка2, така щото понякога неща разни не се казват на съда?).
Ами ако са изтекли?
Ами ако го припознаете и тя не оспори, а отпосле направите сам ДНК теста и установите неща различни?
Ами ако детето не реши да оспори установеният произход след време?
....... може да се напише, и са писани, монографии по тези въпроси. И за вас, в тази хипотеза, нито една не е сигурна, защото все сте уязвим.

Разбрах и благодаря.
Явно съм в доста неизгодна позиция.
Може би все пак за последно ще се консултирам с адвокат.
Благодаря още веднъж за отзивчивостта.

plamenkolev написа:Здравейте,

моля за съвет по следния казус.
Имах връзка с жена и се разделихме.
Впоследствие научих, че е бременна.
Попитах я дали детето е наше и тя ми каза, че не е.
Имам основания да се съмнявам в думите и.
Искам да разбера дали съм баща на детето, за да го припозная.
То не се е родило още, като естествено не знам кога ще се роди, но по груби сметки след около 2-3 месеца.
Жената не е омъжена в момента.
Явно не ме иска в живота си и не иска да съм баща на детето и, въпреки че знае че искам дете от нея и я обичам.
Четох във форумите, че ако някой друг припознае детето преди мен или пък го осиновят родителите и, няма да мога да припозная детето.
Искам да бъда близо до детето си, да му помагам, да понеса отговорността за действията си.
Засега тя знае, че не приемам за верен отговора и, но не съм я предупредил че ще предприема действия.
Моля за съвет как да процедирам.

Благодаря ви предварително

Здравейте,относно припознаването правилно ви съветват колегите,но според въпроса по горе.Чл69от СК казва че правото на иск принадлежи на майката и на детето.Т.Е.ако вие не го припознаете ,под съмнение дали е ваше детето трябва припознаването от припозналия родител изобщо, ако друг го припознае като баща да бъде съборено и ,чак тогава вие да припознаете според мен.Иначе на общо основание до момента не сте легитимиран с иск за установяване на произход.Все пак консултирайте се с адвокат