forum.lex.bg

.

Не е точно като във филчите. Няма камери, съдебни заседатели и журналисти. Само съдията, адвокатите и евентуално страните ако желаят да дойдат. Най- важното доказателство е ДНК експертизата. Може да се събират и други експертизи, дори и свидетелски показания. Но няма случай някой съдия да не се е съобразил с ДНК експертизата.

За по точен отговор, трябва повече информация. Жената от която е детето ти омъже на ли е. При припознаването няма ответник. Такъв има само в съдебното приозвоство, но до него ти все още не си стигнал.
Спокойно седни и изложи фактите, без да бързаш ще се опитам да ти помогна. Имам извесетн опит.

Не, жената от която имам син не е омъжена. Просто ми извъртя невероятен номер, достоен за "Оскар". При раждането даже и не ми се обади (решение, взето под чуждо влияние), трябваше да разбера от хора в квартала, че имам син. Детето е записано в акта за раждане доколкото разбрах с баща-неизвестен, а презимето и фамилията са образувани от нейното малко име и фамилия.
Нито съм я бил, нито съм я унижавал, просто не зная защо се получи така. Абе ако се намери подходящ издател съм склонен да продам историята. Това в рамките на шегата (чудя се от къде черпя сили да се самоиронизирам).

Честно казано малко съм изненадан от това което казваш, че жената не ти си е обадила. Ти нали си баща и знаеш, че ще имаш дете. През цялото време на бременноста бе трябвало да си до жената. Сигурно тя ти се сърди за нещо иначе няма да се скрие.
Но тъй като усещам, че си загрижен за детето наистина ще си опитам да ти помогна с каквото мога. Кажи ми кого наричаш "ответник". Кой е този който е ходил в Общината да оспорва бащинството. Дай колкото можеш повече информация. Има много по - тежки случаи от твоя.
Винаги можеш да направиш спрака в служба ГРАО при общината за да видиш дали детето е на твое име. Поискай просто удостоверение за семейно положение и ще разбереш дали имаш дете или не.
Най - важното обаче е да раговаряш с майката. Разбери какво е отношението й към припознаването. Казвам ти го не като адвокат, а като човек с опит.

Ти , като много други е вероятно да си станал донор на днк мат'риал. Колкото по-рано го разбереш толкова по-добре.
Има и друг вариант: еманципираната да е забременяла от друг. Виж прочети по-горе за "докато чакаше виза, забременях от друг" ...
Глупаво е да припознаеш детето на друг, това дава възможност на другата страна да те манипулира както си иска. Най малкото плащаш издръжка за детето на някой друг. Еманципираната ако е изобретателна може да постигне и много други облаги.

По добрия вариант е да и предложиш да си направите ДНК тест. Можеш да го направиш и без те да знаят. Добрите лаборатории ще те информират как.

Това си е способ в днешно време, който потвърждава категорично.
Ако еманципираната ти каже, че е опасно и ще се увреди детето щото се правела пункция в гръбначния мозък...
можеш напълно основателно да я пратиш на оня свет (за неколко часа) в изблик на неконтролируем гняв, афект, и после да се понапиеш. С добър адвокат резултата ще си заслужава.

Освен еманципирани има и луди, а най-вече жени които изнудват материално и издевателстват над чуствата на бащата.Те също са луди защото го правят чрез собственото си дете. Ситуацията изглежда така : " бременна съм.... искам от теб това и това и това и...... ако не го направиш никога няма да видиш детето си..... ще замина и ще го родя другаде.... ще се омъжа за друг докато родя и той ще е бащата и ........това ще ти тежи за цял живот и .............." Ако не изпълниш условията нещата се усложняват и жената започва " детето не е от теб.....остави ме на мира..... ти не си бащата.....не ме тормози и .......не се интересувай от мен и........" Като отидеш до тях да видиш как е или я търсиш по телефона, тя викан полиция или пуска оплакване , че я тормозиш и т.н.
Така един ден знаеш, че лудата е родила, но заради начина по който го е направила или заради това , че вече е с друг ти се съняваш вече дали детето наистина е от теб. Какво правим в тази ситуация? Как тогава първо да го припознаеш и после да водиш установителен иск? Има ли начин съда да я задължи първо да направи тестовете за бащинство? А и какво става ако мъжа, с който жената живее в момента вече е припознал детето като свое?

Изглежда ,че е в хипотезата на Чл66 ал2 СК ама много "разхвърляни мисли" и ирелевантни факти.

Не го разбрах това с "разхвърляните мисли". Какво имаш предвид?
Аз говоря за очевидна ситуация на изнудване и издевателство над истинския баща. Вярвате ли , че има безброй форуми за бременост и майчинство, в които
жените се съветват и обучават взаимно как да постигнат целите си в различни ситуации? Там се вижда ясно,че бащата е виновен за всичко и е основния враг, който трябва да се "постави на място". И това е за над 50% от жените. Възможно ли е добросъвестния истински баща да няма "полезен" ход?

Здравейте отново. Аз съм бащата на детето, знам го с 99% точност (не казвам 100%, защото има и минимална вероятност детето да не е от мен). Майката се промени драстично след като забременя. Зная, ще кажете че това се дължи на хормонален дисбаланс и т.н., но много се съмнявам. Консултирал съм се с гинеколози и всички до един са категорични, че хормоните не са причината. А доколкото разбрах от адвоката ми при образуване на дело за бащинство съда ще назначи ДНК-експертиза, която ще установи с 99.9% точност дали аз съм бащата. Лощото е, че една такава експертиза струва около 1000 лева (парите са ми най-малкия проблем) и с тези пари можеше да купя нещо на сина си. Но както и да е. Идеята и е да ми съсипе живота, а и този на детето. През последните ни няколко разговора тя ми твърди, че детето щяло да разбере кой е баща му, а аз съответно и казах, че малките деца са особено чувствителни на тема баща и майка и че като тръгне на детска градина другите деца ще го съсипят психически (да, така е, децата на тази възраст са жестоки, правят го неволно и не осъзнават това). Това, което си мисля е, че тя не може да преживее факта, че още не съм отишал да и падна на колене, да се навъртам около блока в който тя живее или за това, че родителите ми не са и подпалили телефона. Аз и казах, че нещата могат да се разрешат с разговори и че сме достатъчно големи хора. Идеята май е да ме унижи максимално, а тя полудява от това, че още не съм отишал и направил това, за което споменах в предишното изречение. Признавам си, че много ми се иска да видя сина си, но адвоката ме посъветва да не ходя да я причаквам и дебна, защото според него това може да бъде използвано от майката да си извади ограничителна заповед (добре че беше адвоката, защото бях на крачка да го направя).

Сигурен бях, че става въпрос за изнудване и други интереси. Иначе никоя майка не би лишила детето си от истинския баща, та дори и да живее с друг. Адвокатите да кажат какво се прави в този случей. Мисля , че трябва да и отговориш с нейните средства. Обвини я в изнудване и издевателство.

Можеш да повдигнеш иск по НК член 313.
а Ако въобще се стигне до ДНК експертизата: и за отвличане на детето ( защото ще си с права на баща) .
Ако са припознали детето няма никакви други шансове. Освен то само да реши да установи своя произход, и то на определена възраст (засега) Дотогава Ти ще си забравил за него.

Това, което ме вълнува е ако детето вече е припознато (даже и фиктивно с цел само и само да е припознато и да ми направят мръсно) какви са моите шансове, ако въобще имам такива? Поне има ли някаква правна възможност да виждам сина си?

dansguardian написа:Това, което ме вълнува е ако детето вече е припознато (даже и фиктивно с цел само и само да е припознато и да ми направят мръсно) какви са моите шансове, ако въобще имам такива? Поне има ли някаква правна възможност да виждам сина си?

Toгава , освен ако съдът не допусне някакво корективно тълкуване на новия СК , което ме съмнява много силно , ти лично нищо не можеш да направиш.Не си лигитимиран да оспорваш припознаването.Сериозна слабост на СК , както винаги действа махалото на крайностите.От безпределно широката възможност за оспорване на произход от 3 л , сега само детето и установеният родител(тоест на практика майката).
На теб ти остава да изчакаш детето да стане на 18 и да му се представиш , то има право да оспори припознаването.

Пречка за установяване на произход
Чл. 71. Иск за установяване на произход не може да се предяви и припознаване не може да се извърши, докато не бъде оборен по исков ред наличният произход, установен с акта за раждане, с предположението по чл. 61 или с припознаване. Двата иска могат да бъдат съединени.

Мисля ,че това е пречката ако детето е вече припознато.Не всичко което е юридическо позволено ,е съответстващо на морала.

Следя, от началото и, тази чисто мъжка тема....

Революшън е прав- дори и в проекта за изменение и допълнение на СК не съществува и ред по този въпрос. Според мен правилно.

poli_g написа::) Следя, от началото и, тази чисто мъжка тема....

Революшън е прав- дори и в проекта за изменение и допълнение на СК не съществува и ред по този въпрос. Според мен правилно.

Не съм съгласен , че е правилно.Напълно е реален казус , ето в случая , в който ако биологичния баща бъде изпреварен , следва бетониране на една неистиност в произхода и драми за детето , да разбира за истинския си баща след години.Аз съм сигурен , че подобни случаи ще има.Трябва да се върне възможност поне прокуратурата да оспорват припознаване.

И какво излиза - кауза пердута? И няма да мога да виждам сина си?
П.С. Любопитно ми е всички мнения дотук на юристи ли са или всеки прави предположения?

Последните две мнения са на юристи, за които мога да гарантирам - пефектни при това!

Революционно, но така са решили онези 12 дузини.
Наистина не исках да се включвам в темата, така щото като четях постовете прецених, че мястото ми не е тук.

Припознаване кога е възможно? Защо се налага да се припознава едно дете? Тази държава, чрез редица правни норми, чие поведение се опитва да коригира, за да охрани крехкото състояние на собственият си бюджет?.... и все в този смисъл.
Баницата свърши, както се казва.