forum.lex.bg

Издирвам едни решение и попаднах на този бисер.


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-ж състав,
В закрито заседание на двадесет и седми юни
През две хиляди и осма година в състав:
ч.гр..д.№ 685 по описа за 2008 И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ГПК във връзка с чл.130 ГПК, в сила от 01.03.2008 г.
Образувано е по частна жалба на П Я. В.-С. срещу определение от закрито съдебно заседание състояло се на 19.05.2008 г., постановено от СРС, БК, 88 с-в, постановено по гр.д.№ 1939/08 г.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, предявена от жалбоподателката по настоящето дело като ищца срещу С. Х.С., с правна квалификация чл.99, ал.1 СК- за прекратяване на брака. С исковата молба са предявени и небрачни искове с чл.106, ал.1 СК, чл.82, ал.1 СК и чл.326 ГПК.
Относно съединените искове по с чл.106, ал.1 СК, чл.82, ал.1 СК съдът е приел, че исковата молба следва да бъде оставена без разглеждане и производството прекратено, тъй като към момента на подаване на исковата молба ищцата и ответника нямат родени от брака деца.Затова и с определение от 19.05.2008 г. е оставил без разглеждане исковата молба в частта относно съединените искове с правно основание чл.106, ал.1 СК, чл.82, ал.1 СК и е
прекратил производството по делото в тази му част.
В частната жалба до настоящата инстанция се сочи, че съдебният акт е постановен в противоречие със съдебната практика, тъй като вместо с решение съдът се бил произнесъл с определение, а освен това бил нарушен и материалния закон като се позовава на чл.35 СК. Съдебният акт бил преждевременен, тъй като относно родителските права съдът следвало да се произнесе към момента на допускане на развода, а не към момента на завеждане на иска. Освен това искането й за присъждане на родителските права относно все още неродената й дъщеря било за един по-късен момент от датата на раждането, а не на завеждане на иска. Сочи, че иска й по чл.106 ГПК и този по чл.82 СК били различни- този по чл.106 ГПК бил за нея, а този по чл.82 СК била предявила в качеството й на родител. Предявяването на исковете било обусловено от желанието й да получава издръжка от първия ден след раждането. Правният интерес за нероденото й дете определено бил налице, тъй като баща му бил безотговорен. Затова искът за издръжка бил предявен от името на дъщеря й , „считано от датата на раждането й” ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска.
За оспореното определение, жалбоподателката е била уведомена на 26.05.2008 г.
Частната жалба е подадена на 30.05.2008 г. видно от пощенското клеймо върху плика, с който същата е изпратена по пощата.
Следователно, частната жалба е в срок и по аргумент от разпоредбата на чл.274, ал.1,т.1 от ГПК е допустима.
Настоящата инстанция намира така, подадената частна жалба за неоснователна по изложените по-долу съображения:
1- неоснователен е довода на жалбоподателката, че по допустимостта на един иск съдът се произнася с решение, а не с определение. Точно обратното, по допустимостта на предявения иск съдът винаги се произнася с определение. По допускането на развода съдът ще се
произнесе с решение;
2- нормата на чл.124 ГПК в сила от 01.03.2008 г. изисква за предявяване на иска наличие на правен интерес. По аргумент от разпоредбата на чл.125 ГПК искът се счита предявен с постъпването на исковата молба в съда. Следователно, към този момент следва да е изпълнено изискването за наличие на правен интерес от водене на иска. Производството по чл.318-330 ГПК „Брачни дела” не допуска възможност за предявяване на „бъдещи искове” за упражняване на родителските права и присъждане на издръжка, в който смисъл са
доводите на жалбоподателката и тезата й относно наличието на правен интерес в случая;
3- Семейният кодекс /СК/ има предвид „родени” деца, вж. чл.3 СК „родените” деца и термина в чл.4 – „раждане”. Децата възникват за правота с факта на раждането си. Това е свързано с т.нар. правоспособност (правосубектност), т.е. способността на едно лице
да бъде субект на правото. Според българското право правоспособен е всеки човек - местни и чужди граждани. Правоспособността се придобива от момента на раждането. Прекратява се със смъртта. От тук следва и извода, че жалбоподателката не може да предяви иск от
името на неродената си дъщеря и да я представлява, виж и чл.28 ГПК.За пълнота на изложението следва да добавим, че иск по чл.106 ГПК за какъвто твърди жалбоподателката в обстоятелствената част на жалбата, че е подала, не съществува. Така цитираната норма урежда въпросите на местната подсъдност във връзка с предявяване на искове срещу малолетни или поставени под пълно запрещение.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от .......... срещу определение от закрито съдебно заседание състояло се на 19.05.2008 г., постановено от СРС, БК, 88 с-в, постановено по гр.д.№ 1939/08 г. , с което съдът е оставил без разглеждане исковата молба в частта относно съединените искове с правно основание чл.106, ал.1 СК, чл.82, ал.1 СК и е прекратил производството по делото в тази му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Р България в eдноседмичен срок от съобщаването

Не съм видяла всичко, живея си в заблуда.

Познавам Янушова лично.Лятото 2008г.го четох "от крак" и много ми беше странно,но бях отишла за друго и не му вниквах много.
Между другото това определение още не е вл. в сила

Питам се какво искаше да кажеш с този прекомерен по обем пост... с тези "криви" ракети... с тези Космоси ... и не мога да разбера...
usra_ovcova, моля те разясни ми какво иска да каже. Какъв е смисъла на темата?

plamen_penev написа:Питам се, какво искаше да кажеш с този прекомерен по обем пост... с тези "криви" ракети... с тези Космоси ... и не мога да разбера...
usra_ovcova, моля те разясни ми какво иска да каже. Какъв е смисъла на темата?

Тълкуването се извършва от автора.
Поста не е прекомерен,просто това е определението.
Дай Боже повече такива постове със съдебни актове.

Пенев, душко, кво те мъчи вторник сутрин? М?
Ала по-накратко, че не си ми в менюто за днес.

много добро попадение!
Сега ако може да издирим и някое определение по ИМ за делба на наследство, заведена от "наследниците" преди смъртта на наследодателя ...

Това ми напомни реална случка от практиката на колегата 778899. Пратила клиентката си да вземе УН на наследодателя и след ден по телефона е настанал спор. Дамата разбрала, неразбрала, звъни на колегата и казала:
- Г-жо адвокат, от общината отказват да ми издадат УН за-що-то!...... не съм починала.

Аз бих обжалвал този отказ ... как така няма да ми издават УН ... какво като не съм починал ... нали все пак имам "наследници"

нали?!? абе, мислех и аз да го жаля.... ама, се отказах!!!

п.п. тя, колегата 778899, сиреч моя милост , ще си спести случките от практиката, че ще има да се мае пенев....що ли постваме такива дълги постове !

а, то са едни бисерииииии......ум да ви зайде!

А дали жалбоподателката е била бременна?Или ако бебето е момче

Мисля, че жалбоподателката е преследвала следната цел - процесуална икономия "две-три в едно"

Или ако бебето е момче

Със сигурност ще е момиче - днешната апаратура не е като онзиденшната.
Само не знам дали детето - кредиторът по издръжката, нали - не трябва да е индивидуализирано поне с име. Айде, не бащино и фамилно, че може, като се роди, по почина на Сиси19 да му променят името, но поне собствено име.

Melly каза:
Мисля, че жалбоподателката е преследвала следната цел - процесуална икономия "две-три в едно"

Обаче като се замисля - прагматично е! При тази съдебна система...

Така сега чакам да се включи Сиси19 да изкоментира темата.Сиси , Сиси , Сиси........

Направо петъшко си е това определение!

Допуснатата от PC явна фактическа грешка като е отхвърлил иска в размер преди същият да е бил увеличен не дава основание да се приеме, че искът е предявен в този размер. Не подаването на молба от ищцата за поправка на постановеното решение също не дава основание да се приеме, че; ищцата е приела, че искът й е предявен в размера, в който е отхвърлен от съда. Като се има предвид, че искът е отхвърлен като погасен, искането на ищцата е безсмислен, тъй като ще бъде отхвърлен иска й в целия предявен размер, което ще оскъпи обжалването.
Затова тя правилно е постъпила като е подала въззивна жалба с искане да бъде отменено решението на PC и уважен искът и в размера, в който е предявен ............., по която е образувано д.№ ...........на ...... макар да е потвърдил решението на РС , с което искът е бил отхвърлен като погасен по давност, на стр. 2 абзац 2 в края е констатирал, че искът е предявен за ...............
По подадената от доверителката ми КЖ против това решение до ВКС по образуваното гр.д. № ............ ВКС е отменил решението на въззивния съд с което е отхвърлен искът като погасен по давност, след като е приел, че същия е в размер на .................. и е върнал делото за ново разглеждане дали е изтекла законната 5г. погасителна давност.
След постановяване на отменителното решение на ВКС е образувано В. гр д.№ ............... по което е проведено първо по делото с.з. на ................ г., на което председателят на съдебния състав докладчик по делото е докладвал, че производството е по чл, 294 от ГПК, но в нарушение на разпоредбата на този текст от ГПК не е провел производството по делото, което ако бе сторил, след констатацията му, че с оглед становището на страните по делото, че няма да сочат искания и няма да сочат нови доказателства след като е приел, че погасителната давност не е изтекла следваше да постанови решение с което да уважи предявеният иск съгласно указанията на ВКС, като основателен и доказан.
Вместо това съдът тенденциозно е поставил на разглеждане подадената от ищцата въззивна жалба, въз основа на която е постановено отменителното решение на ВКС и незаконно е. постановил необжалваемо решение поради липса на обжалваем интерес, което е предмет на КЖ, която се връща.
От направената справка по делото се вижда, че необжалваемото решение против което е подадена КЖ е постановено от състав на съда с председател ............ по неин доклад, което означава, че тя е заинтересована да остане в сила. За постигане на тази цел тя е издала и разпореждането за връщане на КЖ.
При тези данни считам, че е излишен коментар, за да се убеждаваме, че разпораждането е издадено от нея за защита на личните и интереси да предотврати разглеждането:на делото от ВКС, при което е допустимо необжалваемото решение да е постановено в нарушение на закона, защото при самостоятелната и независима съдебна власт иа Република България съдът няма право да се изявява като законодател, както това е сторил съдът с председател и докладчик съдията .................
При евентуално отменяване на необжалваемота решение ще стане ясно дали съставът на съда, който го е издал не е нарушил служебните си задължения и не е ли ощетил незаконосъобразно ищцата по делото и облагодетелствал ответника й по каква причина след като той никога не е оспорвал предявения против него иск по основание и размер.

Не е петъчно, но нещо ми дойде в повече повествованието. Това нЯщУ чини 500 лазарника. Леле...

Та, да продължа по темата "чувство за хумор" :

Пловдивски апелативен съд, ТО, ТД №683/2012 написа:В случая обаче няма начин, предвиден в закона чрез който да се достигне до добре известния рефрен „ по- добре късно, отколкото никога „. В случая писменото пълномощно се появява за първи път едва пред въззивната инстанция, което обаче е фатално късно.

Софийски районен съд, ГД 44535 написа:Заповедта за уволнение е в противоречие с действащото трудово право и като такава следва да се отмени, а работодателят проявил снизходителност към безполезния му работник следва да го приеме отново на работа и да му плати обезщетение за половингодишна почивка...."

Софийски районен съд, ГД 44535 написа: "Заповедта за уволнение е в противоречие с действащото трудово право и като такава следва да се отмени, а работодателят проявил снизходителност към безполезния му работник следва да го приеме отново на работа и да му плати обезщетение за половингодишна почивка...."

Що ли тоз бисер ми е до болка познат...

РАЗПОРЕЖДА:
Длъжникът А да заплати на В
сумата от хххх лв. /....../ - законна лихва за забава за периода от 11.01.2010г. до 29.06.2011г.
и законната лихва от 11.12.2012 г. до изплащане на вземането, както и сумата .........- разноски по делото.
Вземането произтича от следните обстоятелства: неплатена сума по фактури за предоставени услуги за периода от 11.12.2009 г. до 29.06.2011 г.

Аз, явно не съм в час, но ако някой ми го обясни ( защото имам мисъл какво всъщност е този акт, но ще съм пунктоационно дребнава и формална за стотинки) ще съм задължена.
Къде, по ягодите ми е главницата? ( погасена, апропо).
И, като нямам база за каква законна лихва става дума?

К`вото почукало, такова отговорило (пояснявам да не се чуди някой - за Заявлението и съответстващия на него съдебен акт става дума)
Сега по същество:
Единствено ясни са разноските.
Останалото е боза - лихва... ама коя , и върху каква база е начислена тя, а?
След това се говори за фактурИ
Отделно става ясно, че се търси лихва за забава за период от 1 година и половина ...

Съдебен акт на "куц крак" - те това е положението, Минке.