forum.lex.bg

Колеги казуса по който работя е следния:

От брака сключен между двама съпрузи имат две деца.Брака е сключен на 02.01.1960 г. След сключването на брака съпрузите живеят в град Х.От брака имат две деца.Едното от децата е дадено за осиновяване при условията на пълно осиновяване. Осиновено е от вуйчо му, които живее в град С.Това става през 1974 г.Осиновяването е извършено в С. Районен съд. По време на брака съпрузите са придобили недв имот-апартамент.Между временно умира първо съпругата, а малко след това и съпруга /1994г./.Неосиновения син прехвърля апартамента на своя син срещу задължението за издръжка и гледане/1994/. През 2002 г. Претенции спрямо апартамента предявява и осиновения син, които твърди, че десет години преди да почине рождения му баща/1994/ през 1984 година осиновяването е развалено с влязло в законна сила решение на С.Районен съд, като представя такова решение на брат си и твърди че му се полага дял от апартамента.. През 2002 г. Завежда дело за съдебна делба като предмет на делбата е въпросният апартамент. До завеждането на делото и по време на делото става известен факта, че осиновяването е развалено.Никъде в регистрите за гражданско състояние не е отразено развалянето на осиновяването и едва преди завеждането на делото осиновения син предприема действия за вписване на този факт и промяна на фамилното му име.
По време на прехвърлянето на апартамента неосиновения син не е знаел, че осиновяването е прекратено, а и затова не е съобщено на съответните служби по гр.състояние. Следва да се направи извода, че прехвърлянето на апартамента е действително тъй като е било извършено добросъвестно и при така създалата се ситуация съдът не следва да допусне делбата, но той я допуска.

Очаквам вашите мнения дали прехвърлянето е действително и дали след развалянето на осиновяването разсиновения син има права на дял от апартамента при положение, че до момента на завеждане на делото от него на никой не е бил известен факта че е бил разсиновен.

Няма значение, че е бил добросъвестен. "Разсиновеният" син е също наследник на родителите си и би трябвало да се смята, че е придобил половината от имота.
Аз мисля обаче, че брат му и синът на брат му са придобили неговата част от имота по давност - като недобросъвестни владелци. Фактическата власт и намерението за владение на целия имот от тяхна страна са очевидни. Не мисля, че законът изисква нещо повече от това, дори при съсобственост.

Нали по време на прехвърлянето неосиновения син е бил добросъвестен и не е знаел за осиновяването и излиза един вид, че разсиновения син е шмекерувал, а при това никъде не е отразено това още към момента на разсиновяване в службите по гражданско състояние.

Какво, като не е знаел? Прекратяването на осиновяването е факт.

Като е факт за да има дейстие е трябвало да бъде отразен в съответните регистри по гражданско състояние.За да се регистрира този факт.

Известно ли ви е да има някакъв срок, факта на прекратяване на осиновяването да трябва да се регистрира в съответните служби по гражданско състояние.

solaris_ написа:...за да има дейстие е трябвало да бъде отразен в съответните регистри по гражданско състояние

Това не е условие, за да има действие прекратяването на осиновяването.

Има логика във вашите мнения но, въпроса е защо е така?

Как ще се аргументирате колега, че факта на регистрацията не поражда правни последици?

Ами просто никъде не е предвидено прекратяването на осин. да има действие едва след отразяването му в регистрите и актовете за гражданско състояние.
Че трябва да се нанесе и там, няма спор. Но регистърът не е условие за действие на решението за прекратяване на осиновяването.

При условията на пълно осиновяване се съставя нов акт за раждане, в който осиновителя се вписва като родител.Съдът служебно изпраща решението с което е допуснато осиновяването на длъжностното лице по гражданското състояние по постоянен адрес на осиновителя.При съставяне на акта името на осиновения се променя-чл.18 ЗГР.Старият акт не се унищожава, но неговото действие се суспендира.Логично е при прекратяване на осиновяването стария акт да се обезсили.

В удостоверението за наследници е бил отразен само неосиновеният брат.Така, че към момента на прехвърляне на апартамента той е действал добросъвестно.Друг е въпроса е че е прехвърлил апартамента срещу договор за издръжка и гледане, ако това беше станало с продажба въпроса щеше да е друг.

И при продажба въпросът щеше да е същият.
Няма значение, че братът е действал добросъвестно. Добросъвестността не те прави собственик.

В такъв случаи излиза че неосиновения брат по никакъв начин не може да защити интересите си, тъй като и двамата с разсиновения му брат имат права върху апартамента.

Интересите на неосиновения брат са защитени от ЗН.
Това , че той иска да получи всичко , а не полагащата му се част е негов проблем. Малко връщам дискусията назад, но това , което твърдите за неотразяването е неправилно, а последиците биха били много страшни. По този начин разведени хора ще се водят семейни, осиновени , респ. разсиновени ще се водят в регистрите със стари имена и т.н. И що за безумие ще бъде, заради немърливостта на някой общински служител примерно , човекът да бъде лишен от наследство?

И аз това се питам, но такива са фактите, понякога не толкова правната страна усложнява нещата, а фактическата.

Вписването в регистрите има единствено декларативно, а не конститутивно действие, така че невписването на разсиновяването не води до неговата нищожност, още по - малко пък вина за това може да се търси от осиновения брат, тъй като лютият е прав - преписи от съдебните актове се изпращат служебно и вероятно някоя мърлява бюрократка "просто" е пропуснала да впише съдебното решение в регистрите за ГС. Но при всички положения осиновеният има запазена част и в този случай добросъвестността на неосиновения брат е ирелевантна.

Много ми е интересно, какво е накарало един, в най-добрия случай, 34 годишен мъж да прехвърли, пак в най-добрия случай, на 17 годишния си син, апартамент с договор за гледане и издръжка?!? И то в същата година, когато наследява този апартамент. Дали случайно този неосиновен син не е знаел, че брат му вече е не се води осиновен. Тук добросъвестността ми се вижда доста съмнителна.

Ето още един подобен казус, който ми създаде проблеми в общината, а и не намерих подобен случай във форума.
С Решение на СГС от 1993 година, на основание чл.64,ал.1, т.3 от Семейния кодекс, брат ми е поискал прекратяване на осиновяването на сина си, осиновен от него през 1982 година на основание чл.54 от отменения Семеен кодекс. Това е детето на съпругата му, чиито баща е друг човек. При осиновяването е взето съгласието на бащата на детето.
В Решението на съда е записано, че препис от същото трябва да се представи на длъжностното лице по гражданско състояние към съответната община по местоживеене на страните за промяна в регистрите и да се извърши промяна на акта за раждане, като се състави нов с първоначалните бащини и фамилни имена допреди осиновяването. Но до ден днешен в община Сердика, където е живял тогава сина на брат ми, не е направена тази промяна. За пояснение ще кажа, че брат ми почина през 1998 година. Преди това е живял в друга община - Триадица заедно с родителите ми. След смъртта на брат ми, аз си извадих удостоверение за наследници от община Триадица, без да фигурира там като наследник неговия син, защото е прекратено осиновяването. Наскоро почина и майка ми и за моя изненада в удостоверението за наследници се появи сина на брат ми. Обясниха ми, че трябва да отида в община Сердика, където е акта за раждане на това лице, и да занеса Решението на съда за прекратяване на осиновяването за да променят акта за раждане. Но в община Сердика служителката не пожела да признае Решението на съда, защото било неясно, защо е осиновен само от брат ми , имало и други неясни неща в личния картон на лицето. Възможно е и неговата майка - съпругата на брат ми, бивша вече, да не е биологична майка на детето.
Всичко това не е ли някакво престараване от страна на служителката ? Тя не трябва ли само да нанесе промените въз основа на Решението на съда, без да го тълкува? А се опита и да ме изкара виновна за тома, че не съм ги уведомила за това Решение, което и аз не знаех. Нямам връзка с това момче нито знам къде живее, но то изглежда продължава вече 18 години да носи името на брат ми.
И все още се лутам из дебрите на родната държавна администрация - от община на община и за разнообразие, малко Софийски градски съд. Но между другото, в Удостоверението за наследници, което ми издадоха официално, фигурира и разсиновения син на починалия ми брат. Това е. Май ще си търся правата по Закона за административното обслужване на физически и юридически лица, а хич не ми се иска да се разправям по този начин. Искаше ми се да положа праха с урната на майка ми спокойно при баща ми и брат ми в семейния гроб, но май ще трябва да питам и този наследник дали може.
А дали някой може да ми каже, мога ли да предявя такъв иск за оспорване съдържанието на издаден документ - по чл.25, ал.2 "Съдържанието на документ може да бъде оспорено от всяко заинтересовано лице." Срокът е 7 дни. Къде се подава този иск?
Моля за съвет.