poli_g написа:katerinakuch написа:Не се нуждая от камъни, защото аз нямам амбиции да раждам конкретно от женени мъже и да съсипвам чужди бракове и връзки. Такова нещо не би ми доставило удоволствие.
Кате, има въпроси, чиито решения не са ни подвластни. Или пък са налице обстоятелства, които имат приоритет.
Никой, никога не може да бъде сигурен, че правилно ще разбере тезата на опонента си, така щото сме хора различни- всеки си има различна ценностна система, по различен начин възприема различни факти, а като не сме наясно с мотивите- пасуваме. Това наистина не е другарски съд( той не отлетя ли с времето на ОФ?!?).
Разгледай следната хипотеза- двойката, при все употребата на цялата съвременна контрацепция ( която не ти дава 100% гаранция, каквото и да ползваш риск си съществува), е поставена пред решението да избира- дете или аборт? Като съпоставиш факта, че семейния няма деца( липсват данни в тази насока), а ако е съществувал съвсем реален медицински критерий да останеш безплодна след нужната мед. интервенция- бих избрала този "плод на греха".
Пък е възможно и бащата на този плод да е правил разни волеизявления- е, да нЕма факти и за това, ама значи ли, че не е ?!?
Каквото и да е мотивирало някого да взема решение, по такъв важен въпрос , дори и да не е изложеното, чуждото мнение изобщо няма място в личното му решение за " кръста".
Накратко- предлагам да спрем да се отклоняваме, по всяка идентична тема, в моралната страна на въпроса, т.е. - стига с тея предразсъдъци- особено, когато иде реч за деца.
п.п. За нечие форумно пуританство не съм изразила съмнения. Не смея дори да оспорвам- приемам за даденост с оглед твърденията...
Аз не съм пуритан, а един съвременен човек и затова за себе си считам, че от практична, емоционална и разумна гледна точка за една неомъжена и необвързана жена връзката с един женен мъж си е чиста загуба на време, а ако се роди дете, то всички знаем какви са размерите на издръжките, които се дават от родителите, неупражняващи родителски права... , а по отношение на наследството, което това дете би получило по линия на бащата, то нека оставим този "проблем" на бащата и неговата законна съпруга/и...Така че, такава, родила от женен мъж жена, цял живот ще плаща много висока цена за постъпката си. А такова дете едва ли като порасне ще бъде щастливо от факта, че майка му не живее с баща му и че баща му е женен и обвързан с друга жена. Ако аз бях на мястото на такова дете, бих потърсила сметка и отговорност от собствената ми майка най-малкото защото тя и бащата не са осигурили бащиното персонално ежедневно присъствие в грижите за мен, комуникациите и възпитанието и тя/майката/ се примирява с това той да е женен за друга и с пълно съзнание ме е създала, знаейки, че баща ми е женен за друга?! Що за човек е такава жена?! Как е възможно една жена и майка да допуска такова нещо по отношение на собственото си дете?! Това може ли да се посочи като пример на детето за "идеална семейна обстановка"?! Наистина недоумявам. Не го толерирам.
И въобще няма значение дали жененият мъж има или няма деца със законната си съпруга. В крайна сметка децата не са задължителен компонент от брачните отношения. Само децата не могат да бъдат гаранция за трайността на брака, връзката и любовта на родителите си. Нали не сме пуритани, живеем в съвсем нови и модерни времена, в които жената не бива да си мисли, че като роди дете на един мъж, то това е достатъчно, за да иска и взима парички от него. Раждането на едно дете въобще не е достатъчен фактор един мъж да се задържи до майката на детето, защото детето рано или късно си поема по своя собствен житейски път.
В крайна сметка светът е пълен и с неженени мъже, но не всяка жена може да спечели тяхното внимание и може да им се хареса...