forum.lex.bg

Срещу брат ми през 2018 г. бе заведено дело от КПКОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество по реда на ЗОПДНПИ (отм.). Делото беше няколко пъти спирано на първа инстанция и не приключи до тази година. След излизане на ТР по ТД 4/2021 г. КПКОНПИ направи отказ от иск и окръжният съд прекрати делото през месец август 2023 г.. Прекратяванете влезе в сила през този месец. Наскоро бяха отменени от окръжния съд и обезпечителните мерки наложени срещу брат ми още преди започване на делото за конфискация - запор на сметки в които няма почти никакви суми. Брат ми по време на края на проверявания период през 2014 г. и започване на делото през 2018 г. не е притежавал никакво имущество, освен незначителни суми по банковите му сметки, които отдавна са запорирани от НАП, на която той дължи огромни суми.
Въпросът ми е брат ми след като не е спечелил делото, а то е прекратено поради отказ от иск от комисията, има ли право да съди КПКОНПИ по ЗОДОВ?

Отговорност за дейност на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (Загл. изм. - ДВ, бр. 7 от 2018 г.)
Чл. 2а. (Нов - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 19.11.2012 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2018 г.) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им.


Никъде в ЗОДОВ няма изисквания ответникът да е спечелил делото.

Има ли съдебна практика по този въпрос?

Моето мнение, без да съм търсил потвърждение на това, е, че отговорност се носи за вреди, без значение как са нанесени. В този смисъл няма разлика дали дело е спечелено, прекратено или обвиненията са оттеглени. Срокът също е от значение, както и публичността. Забелязал съм, че се набляга на социалното и психическо въздействие от действията на държавните органи. Всеки, вкл. институция, може да предяви иск срещу всекиго. Дори да си оттегли иска, насрещната страна може да претендира „вреди”, особено когато обвиненията са продължавали с години. Основният проблем е размерът на обезщетението - българските съдилища са особено ненадеждни. Не знам дали е български съдебен синдром или законодателен дефицит, но ако не си публична личност, обезщетенията са подигравателни. Трябва да се представяш за съсипан и едва ли не с психично разстройство, за да ти присъдят неимуществени вреди.

doondie написа:Моето мнение, без да съм търсил потвърждение на това, е, че отговорност се носи за вреди, без значение как са нанесени. В този смисъл няма разлика дали дело е спечелено, прекратено или обвиненията са оттеглени. Срокът също е от значение, както и публичността. Забелязал съм, че се набляга на социалното и психическо въздействие от действията на държавните органи. Всеки, вкл. институция, може да предяви иск срещу всекиго. Дори да си оттегли иска, насрещната страна може да претендира „вреди”, особено когато обвиненията са продължавали с години. Основният проблем е размерът на обезщетението - българските съдилища са особено ненадеждни. Не знам дали е български съдебен синдром или законодателен дефицит, но ако не си публична личност, обезщетенията са подигравателни. Трябва да се представяш за съсипан и едва ли не с психично разстройство, за да ти присъдят неимуществени вреди.

Е, поне три - четири хиляди лева няма ли да му дадат? Смяташ, че ще отхвърлят иска изцяло ли? Той не е публична личност и никой освен мене, не знаеше за делото срещу него. Само аз мога да му бъда свидетел, че се е притеснявал през тези пет години.

ilian_todorov написа:Е, поне три - четири хиляди лева няма ли да му дадат? Смяташ, че ще отхвърлят иска изцяло ли? Той не е публична личност и никой освен мене, не знаеше за делото срещу него. Само аз мога да му бъда свидетел, че се е притеснявал през тези пет години.

Смятам, че има основание. В какъв размер обаче ще бъде уважен искът е друг въпрос. Ако претендира примерно 10 000 лв, те могат да кажат, че справедливият според тях размер е 3 000 лв. По този начин и само 30% от разноските ще му се покрият от ответната страна, която пък също ще има право на разноски, след като искът не е уважен изцяло. Така се получава двойна набутвация – хем част от неговите разноски трябва да си покрие, хем част от тези на виновната страна, което е пълен абсурд за мен, но съм го виждал. Другият вариант е да претендира примерно 1 000 лв. и съдът да ги уважи, като – за да му стане гадно на брат ти – отбележи, че справедлив размер би бил 3 000 лв, но понеже ищецът е поискал само 1 000, то само толкова следва да му бъдат присъдени. И това съм го чел и го намирам за страшна подигравка. Третият вариант е да уцели размера на обезщетението и хем да не е ощетен, хем да не му се налага да плаща стотици левове разноски заради неуважената част, но това е значително по-трудно. Затова е хубаво да не претендира прекалено много, но и да не е прекалено скромен. За жалост съм забелязал, че примерно някакви магистрати – примерно прокурор с повдигнато обвинение – получават десетки, понякога стотици хиляди обезщетение (вкл. разноски и пропуснати заплати) заради недоказани обвинения, защото толкова се засегнали от обвинението, че без малко животът им (кариера, психично здраве, семейство и приятели) да приключи. Сякаш "обикновените граждани" не страдат по абсолютно същия начин! Едва ли не само магистратите и публичните фигури имали чест, която обвинението засегнала, и прочие глупости.

Та, зависи как се е отразило всичко на брат ти и как се представи пред съда. Желателно е ти – роднина, следователно заинтересовано лице – да не си единственият му свидетел. Прегледайте дела на публични фигури – ако не знаете кои са, ще помислите, че без малко да влязат в психиатрия, пък нищо им няма реално. То не е депресия, то не е социална изолация, то не са подигравки от колеги/приятели/съседи, то не е намалена самооценка, трудности със съня, семейни проблеми, антидепресанти, проблеми с намирането/вършенето на работа, засегнато достойнство и прочие. Най-добре се посъветвайте с адвокат, който има опит с такива дела, не просто да излезе и да каже, че поддържа надве-натри написаната жалба.

doondie написа:

ilian_todorov написа:Е, поне три - четири хиляди лева няма ли да му дадат? Смяташ, че ще отхвърлят иска изцяло ли? Той не е публична личност и никой освен мене, не знаеше за делото срещу него. Само аз мога да му бъда свидетел, че се е притеснявал през тези пет години.

Смятам, че има основание. В какъв размер обаче ще бъде уважен искът е друг въпрос. Ако претендира примерно 10 000 лв, те могат да кажат, че справедливият според тях размер е 3 000 лв. По този начин и само 30% от разноските ще му се покрият от ответната страна, която пък също ще има право на разноски, след като искът не е уважен изцяло. Така се получава двойна набутвация – хем част от неговите разноски трябва да си покрие, хем част от тези на виновната страна, което е пълен абсурд за мен, но съм го виждал. Другият вариант е да претендира примерно 1 000 лв. и съдът да ги уважи, като – за да му стане гадно на брат ти – отбележи, че справедлив размер би бил 3 000 лв, но понеже ищецът е поискал само 1 000, то само толкова следва да му бъдат присъдени. И това съм го чел и го намирам за страшна подигравка. Третият вариант е да уцели размера на обезщетението и хем да не е ощетен, хем да не му се налага да плаща стотици левове разноски заради неуважената част, но това е значително по-трудно. Затова е хубаво да не претендира прекалено много, но и да не е прекалено скромен. За жалост съм забелязал, че примерно някакви магистрати – примерно прокурор с повдигнато обвинение – получават десетки, понякога стотици хиляди обезщетение (вкл. разноски и пропуснати заплати) заради недоказани обвинения, защото толкова се засегнали от обвинението, че без малко животът им (кариера, психично здраве, семейство и приятели) да приключи. Сякаш "обикновените граждани" не страдат по абсолютно същия начин! Едва ли не само магистратите и публичните фигури имали чест, която обвинението засегнала, и прочие глупости.

Та, зависи как се е отразило всичко на брат ти и как се представи пред съда. Желателно е ти – роднина, следователно заинтересовано лице – да не си единственият му свидетел. Прегледайте дела на публични фигури – ако не знаете кои са, ще помислите, че без малко да влязат в психиатрия, пък нищо им няма реално. То не е депресия, то не е социална изолация, то не са подигравки от колеги/приятели/съседи, то не е намалена самооценка, трудности със съня, семейни проблеми, антидепресанти, проблеми с намирането/вършенето на работа, засегнато достойнство и прочие. Най-добре се посъветвайте с адвокат, който има опит с такива дела, не просто да излезе и да каже, че поддържа надве-натри написаната жалба.

Чл. 9а. (Нов - ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г.) (1) За делата по този закон се внася проста държавна такса в размер, определен с тарифата, приета от Министерския съвет.
(2) Разноски по делата, както и разноски по изпълнението не се внасят предварително.


Разноските не са големи.

Ако искът бъде уважен изцяло или частично, [i][i]съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса.[/i] Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.[/i]

Съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Аз не съм убеден до колко би бил успешен такъв иск. Вярно е, че съобразно чл. 2а ЗОДОВ тази Комисия носи някаква отговорност за незаконосъобразни актове, действия и бездействия. На първо място обаче трябва да се изследва въпросът кои са незаконосъобразните актове, действия или бездействия? Доколкото разбирам се твърди да са причинени вреди от наложени запори. Запорът се налага със съдебен акт, като съобразно чл. 403, ал. 1 ГПК поискалият обезпечение носи отговорност за вреди, ако делото бъде прекратено, което обичайно се случва при отказ или оттегляне на иска. Не знам дали Комисията следва да внася депозит за допускане на обезпечение, защото за "простосмъртните" съдът често иска такова. При причинени вреди депозитът се освобождава само ако ответникът е съгласен, ако не е - му се дава възможност да предяви иск за вредите. Обичайно за запор на банкови сметки вредите са най-малко в размер на законната лихва за периода на запора, тъй като се приема, че ответникът не е можел да разполага с тези средства и реално търпи загуби, а при невъзможност да бъдат използвани парични средства до някъде винаги се презумира, че се търпят вреди в размер на законната лихва за съответния период. Вече, дали могат да бъдат доказани е по-високи вреди е доста щекотлив въпрос, при даването на отговор на който следва да бъдат съобразени доста обстоятелства. Вече за неимуществени вреди, аз не знам дали КОНПИ може да бъде съдена в този случай, за мен по-скоро отговорът е отрицателен.
По справедливост се присъждат обезщетенията за неимуществени вреди. За тях основно се съди прокуратурата, ако не е успяла да докаже обвинението си или го прекрати, защото няма доказателства. Там са големите обезщетения със "страданията" на публичните личности. Аз лично КОНПИ не съм чул някой някога да е съдил за неимуществени вреди, където вече могат да се претендират големи обезщетения. Ако приемем, че искът не може да бъде по ЗОДОВ, а по общия ред по ГПК, то тогава ще се дължи държавна такса в размер на 4% от иска, но не по-малко от 50 лв., 10-те лева по ЗОДОВ не важат.

П. П. Всъщност, хвърлих един бърз поглед на практиката, действително има и искове за неимуществени вреди по 2а ЗОДОВ срещу Комисията, които са уважавани, но в момента нямам достъп до информационни системи и не мога да цитирам конкретни решения. Така че изглежда теоретично е мислимо, но как ще бъде обосновано и доказано е отделен въпрос.

bvoykov написа:Аз не съм убеден до колко би бил успешен такъв иск. Вярно е, че съобразно чл. 2а ЗОДОВ тази Комисия носи някаква отговорност за незаконосъобразни актове, действия и бездействия. На първо място обаче трябва да се изследва въпросът кои са незаконосъобразните актове, действия или бездействия? Доколкото разбирам се твърди да са причинени вреди от наложени запори. Запорът се налага със съдебен акт, като съобразно чл. 403, ал. 1 ГПК поискалият обезпечение носи отговорност за вреди, ако делото бъде прекратено, което обичайно се случва при отказ или оттегляне на иска. Не знам дали Комисията следва да внася депозит за допускане на обезпечение, защото за "простосмъртните" съдът често иска такова. При причинени вреди депозитът се освобождава само ако ответникът е съгласен, ако не е - му се дава възможност да предяви иск за вредите. Обичайно за запор на банкови сметки вредите са най-малко в размер на законната лихва за периода на запора, тъй като се приема, че ответникът не е можел да разполага с тези средства и реално търпи загуби, а при невъзможност да бъдат използвани парични средства до някъде винаги се презумира, че се търпят вреди в размер на законната лихва за съответния период. Вече, дали могат да бъдат доказани е по-високи вреди е доста щекотлив въпрос, при даването на отговор на който следва да бъдат съобразени доста обстоятелства. Вече за неимуществени вреди, аз не знам дали КОНПИ може да бъде съдена в този случай, за мен по-скоро отговорът е отрицателен.
По справедливост се присъждат обезщетенията за неимуществени вреди. За тях основно се съди прокуратурата, ако не е успяла да докаже обвинението си или го прекрати, защото няма доказателства. Там са големите обезщетения със "страданията" на публичните личности. Аз лично КОНПИ не съм чул някой някога да е съдил за неимуществени вреди, където вече могат да се претендират големи обезщетения. Ако приемем, че искът не може да бъде по ЗОДОВ, а по общия ред по ГПК, то тогава ще се дължи държавна такса в размер на 4% от иска, но не по-малко от 50 лв., 10-те лева по ЗОДОВ не важат.

П. П. Всъщност, хвърлих един бърз поглед на практиката, действително има и искове за неимуществени вреди по 2а ЗОДОВ срещу Комисията, които са уважавани, но в момента нямам достъп до информационни системи и не мога да цитирам конкретни решения. Така че изглежда теоретично е мислимо, но как ще бъде обосновано и доказано е отделен въпрос.

В запорираните банковите сметки на брат ми от Комисията, има незначителни суми, а и те отдавна са запорирани от НАП. Така че от запорите не са му причинени вреди.
Неимуществени са вредите, които са му причинени от притесненията, че ще бъде осъден да плаща голяма сума пари. В допълнение на това проверката, която му е направила Комисията е продължила над законно установения срок. В тълкувателното решение по ТД от 2018 г. на ОСГК на ВКС изрично се заявява, че за неспазването на срока държавата дължи обезщетение по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Можеш ли да дадеш съдебна практика по този казус?

На този етап мога да цитирам няколко, но предполагам ще са достатъчно - покрай тях мисля може да бъдат открити и други съдебни актове: Решение № 119 от 27.06.2023 г. по в. гр. д. № 204 / 2023 г. на Апелативен съд - Варна, Решение № 114 от 13.12.2018 г. по гр. д. № 4861 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение, Решение № 40 от 08.03.2023 г. по в. гр. д. № 615 / 2022 г. на Апелативен съд - Пловдив.

Това за срока не знам за какво става въпрос, не съм запознат толкова с дейността на КОНПИ, не мисля, че в някой от тези съдебни актове е споменавано нещо такова.

bvoykov написа:На този етап мога да цитирам няколко, но предполагам ще са достатъчно - покрай тях мисля може да бъдат открити и други съдебни актове: Решение № 119 от 27.06.2023 г. по в. гр. д. № 204 / 2023 г. на Апелативен съд - Варна, Решение № 114 от 13.12.2018 г. по гр. д. № 4861 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение, Решение № 40 от 08.03.2023 г. по в. гр. д. № 615 / 2022 г. на Апелативен съд - Пловдив.

Това за срока не знам за какво става въпрос, не съм запознат толкова с дейността на КОНПИ, не мисля, че в някой от тези съдебни актове е споменавано нещо такова.

Аз исках съдебна практика по дела по ЗОДОВ за нарушения срок на проверката.