Здравейте,моля за отговор от юрист.
Доколкото ми е известно има една съществена разлика в гражданското и наказателното производства.
По граждански дела "лецето" е виноведн до доказване на противното , докато по наказателни дела "лицето" е невинно до доказване на противното.
Може ли някой да ми посочи литература или конкретен чл. от кодексите където е уреден този въпрос.
С уважение
- Дата и час: 28 Ное 2024, 01:08 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
виновен по гражданско, невинен по наказателно
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
4 мнения
• Страница 1 от 1
Re: виновен по гражданско, невинен по наказателно
На тези въпроси трудно би се отговорило, без да се изяснят някои основни положения. Вината, виновността и т.н. това са понятия, които, поне за мен, може да имат правно значение, различно от това, което се влага в житейския им смисъл. Житейски погледнато под "вина" хората разбират отговора на въпроса "той ли го е направил?". Под "вина" в тесен юридически смисъл се разбира това дали когато дадено лице е вършило дадено нещо, последното наричано деяние, си е давало сметка какво ще се случи в резултат на това, което прави. Затова юридически вината се определя като психичното отношение на дееца към деянието, тоест това дали деецът умишлено (нарочно) цели да постигне даден резултат или поради непредпазливост (житейски казаному "без да иска"). Непредпазливостта предполага вина, в случаите когато деецът е бил длъжен и е могъл да избегне извършването на деянието, тоест той върши нещо "без да иска", но е виновен, защото е бил длъжен да направи всичко възможно да не се стигне до даден противоправен резултат. Така например шофьорите по ЗДвП винаги имат задължение да управляват безопасно своето МПС, да се движат със съобразена скорост, да спазват дистанция и т.н., затова при "съприкосновение" с пешеходец винаги те излизат "виновни", защото винаги трябва да избират скорост, която да им позволи да реагират. Единствено "вина" в тесния юридически смисъл не могат да имат лицата, които са "невменяеми" - тоест не могат да разбират това, което правят или не са достатъчно умствено развити, за да си дадат сметка какво би последвало от тяхното деяние.
В гражданското право чл. 45, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) гласи, че вината се предполага до доказване на противното. Има всякаква литература на тази тематика, "Деликтната отговорност", курсовете по облигационно право на проф. Кожухаров и проф. Калайджиев и още други, съдебна практика, трудно е да се посочи всичко. Вината обаче, в този тесен юридически смисъл, е само един от елементите на това "противоправно поведение". Има и други елементи - настъпили вреди, извършено деяние, причинно-следствена връзка между деянието и поведението на дадено лице. Вината е също към тези елементи, но тъй като тя се предполага, същата не подлежи на доказване от ищеца. Това обаче не освобождава последния от доказване на останалите елементи на деянието, така че житейски погледнато юридическата максима в гражданското право, че "вината се предполага до доказване на противното" не означава, че едно лице може да бъде осъдено само защото е заведен иск срещу него за граждански вреди, без да има доказателства за другите елементи, различни от вината.
Как е в наказателното. За мен лично понятието, с което борави Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), а именно "виновност", съдържа освен вина и всички останали елементи на противоправното поведение, които изброих. Още чл. 16 от НПК, озаглавен "Презумпция за невиновност", поставя "виновността" като термин на дневен ред. Именно в него е записано, че обвиняемият се смята за невинен, докато не се докаже противното с влязъл в сила съдебен акт. Тоест, тъй като липсва подобна презумпция като в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, прокурорът и разследващите органи винаги са длъжни тук да съберат доказателства и относно "вината" в тесния смисъл, това дали едно лице е било вменяемо, докато е извършвало деянието, за разлика от чисто гражданското дело, където ищецът не е длъжен да го прави. Също както в гражданското обаче следва да се съберат доказателства относно деянието, причинната връзка между поведението на лицето и противоправния резултат и настъпилите вреди.
Ако си мислите, че кашата, която изписах по-горе, е пълна, мога да Ви кажа, че едно "деяние" може да е предпоставка за ангажиране както едновременно на наказателна, така и на гражданска отговорност, но както виждате, при никакво положение не може едно лице да бъде осъдено без доказателства, за разлика от отминалите времена на Средните векове, където хората са били осъждани просто по донуси или подозрения.
В гражданското право чл. 45, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) гласи, че вината се предполага до доказване на противното. Има всякаква литература на тази тематика, "Деликтната отговорност", курсовете по облигационно право на проф. Кожухаров и проф. Калайджиев и още други, съдебна практика, трудно е да се посочи всичко. Вината обаче, в този тесен юридически смисъл, е само един от елементите на това "противоправно поведение". Има и други елементи - настъпили вреди, извършено деяние, причинно-следствена връзка между деянието и поведението на дадено лице. Вината е също към тези елементи, но тъй като тя се предполага, същата не подлежи на доказване от ищеца. Това обаче не освобождава последния от доказване на останалите елементи на деянието, така че житейски погледнато юридическата максима в гражданското право, че "вината се предполага до доказване на противното" не означава, че едно лице може да бъде осъдено само защото е заведен иск срещу него за граждански вреди, без да има доказателства за другите елементи, различни от вината.
Как е в наказателното. За мен лично понятието, с което борави Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), а именно "виновност", съдържа освен вина и всички останали елементи на противоправното поведение, които изброих. Още чл. 16 от НПК, озаглавен "Презумпция за невиновност", поставя "виновността" като термин на дневен ред. Именно в него е записано, че обвиняемият се смята за невинен, докато не се докаже противното с влязъл в сила съдебен акт. Тоест, тъй като липсва подобна презумпция като в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, прокурорът и разследващите органи винаги са длъжни тук да съберат доказателства и относно "вината" в тесния смисъл, това дали едно лице е било вменяемо, докато е извършвало деянието, за разлика от чисто гражданското дело, където ищецът не е длъжен да го прави. Също както в гражданското обаче следва да се съберат доказателства относно деянието, причинната връзка между поведението на лицето и противоправния резултат и настъпилите вреди.
Ако си мислите, че кашата, която изписах по-горе, е пълна, мога да Ви кажа, че едно "деяние" може да е предпоставка за ангажиране както едновременно на наказателна, така и на гражданска отговорност, но както виждате, при никакво положение не може едно лице да бъде осъдено без доказателства, за разлика от отминалите времена на Средните векове, където хората са били осъждани просто по донуси или подозрения.
- bvoykov
- Потребител
- Мнения: 572
- Регистриран на: 06 Юни 2013, 17:43
Re: виновен по гражданско, невинен по наказателно
Уважаеми bvoykov,
Макар представеното по-горе да си е Ваш труд респ. Ваше право да го наричате както искате, то съвсем не бих го определил като „каша”. Намирам го за много смислен труд!
И с молба за извинение, ще си позволя да представя свое допълнение:
Все пак в основния закон – КРБ - чл. 31(3) предполага една базисна презумпция за невиновност. Тук е и тънкият момент на защита на деецът, която предоставя чл. 300 от ГПК. И когато се случи това, едно "деяние" да е предпоставка за ангажиране едновременно на наказателна и на гражданска отговорност, то в наказателния процес прецизно и точно следва да се съберат и анализират всички доказателствени елементи по установяване на вината. За прецизността на доказване ни говори чл. 303 от НПК. И считам, че именно предвид това законодателя е въвел задължителността на наказателния съдебен акт пред гражданския съд.
Иначе въпроса на питащия „погъделичка” и моя скромен акълец за несъответствието на чл. 45 от ЗЗД с презумпцията за невиновност, която дори не съответства и с както по-горе написах, чл. 31(3) от КРБ, макар и там да става дума за обвинение в престъпление.
Но в България си имаме лаф: „лош закон, но закон!” (някои се опитват да казват, че това е преводът на „Dura lex, sed lex”, но не са прави…) Всъщност, каша е търсенето на справедливост, особено у нас в Бг. А „справедливостта” е там някъде измежду множеството тълкувания… То и според проф. Живко Сталев, в сърцето на правото и правосъдието трябва да е справедливостта, но дали сърцето тупти…?
Макар представеното по-горе да си е Ваш труд респ. Ваше право да го наричате както искате, то съвсем не бих го определил като „каша”. Намирам го за много смислен труд!
И с молба за извинение, ще си позволя да представя свое допълнение:
Все пак в основния закон – КРБ - чл. 31(3) предполага една базисна презумпция за невиновност. Тук е и тънкият момент на защита на деецът, която предоставя чл. 300 от ГПК. И когато се случи това, едно "деяние" да е предпоставка за ангажиране едновременно на наказателна и на гражданска отговорност, то в наказателния процес прецизно и точно следва да се съберат и анализират всички доказателствени елементи по установяване на вината. За прецизността на доказване ни говори чл. 303 от НПК. И считам, че именно предвид това законодателя е въвел задължителността на наказателния съдебен акт пред гражданския съд.
Иначе въпроса на питащия „погъделичка” и моя скромен акълец за несъответствието на чл. 45 от ЗЗД с презумпцията за невиновност, която дори не съответства и с както по-горе написах, чл. 31(3) от КРБ, макар и там да става дума за обвинение в престъпление.
Но в България си имаме лаф: „лош закон, но закон!” (някои се опитват да казват, че това е преводът на „Dura lex, sed lex”, но не са прави…) Всъщност, каша е търсенето на справедливост, особено у нас в Бг. А „справедливостта” е там някъде измежду множеството тълкувания… То и според проф. Живко Сталев, в сърцето на правото и правосъдието трябва да е справедливостта, но дали сърцето тупти…?
- nikodim77
- Активен потребител
- Мнения: 1289
- Регистриран на: 23 Апр 2009, 14:29
Re: виновен по гражданско, невинен по наказателно
Да пусна и аз моите 5 стинки по темата.
Уважаеми nikodim77, наблюденията ви по отношение чл. 31 КРБ са правилни, що се касае до това, че там се визира наказателното преследване.
А сега по отношение чл. 45 ЗЗД. Не забравяйте, че при наказателните производства (като изключим тъжбарските случаи) срещу обвиняемия е скокнала държавната машина и там идеята е да се пресече възможността за инквизиционни елементи в процеса (колегата bvoykov е споменал няколко думи). При гражданските дела, свързани с деликти, има една особеност. Примерно делинквентът ме е премазал с малкия си, нежен джип и аз съм обездвижен, без доходи, без възможности за адекватно лечение и т.н. Зад мен в гражданското дело не стои прокуратурата. Наказателното дело се точи, аз буквално умирам от глад и болки. Вината да не доказвам, да ми е супер далаверата. Имам да доказвам каква точно е вредата, противоправността (щото наказателното дело се точи, тоя с джипа е на път да докаже, че аз злонамерено съм се блъснал в него, кво да чакам оттам), причинната връзка между вредите и деянието. Тоя с джипа никой не му пречи да се екскулпира, ако може. Така че тук нещата не би следвало да се поставят на една плоскост с престъпленията от общ характер. Разработки по въпроса има, само трябва да се намерят и четат, а аз нямам намерение да прекалявам с разсъжденията сега.
Пък извън плоскостта на 45 ЗЗД по гражданските дела има едно такова интересно нещо, наречено "пълно и главно доказване". Това си е приложение на оная презумпция, дето не я откривате в 45-цата. Не могат да ме осъдят по запис на заповед, при който експертизата е рекла, че подписът "вероятно е мой" (истински случай, само дето съм турил себе си на мястото на длъжника). Тогава съдът да вземе да издаде решение, че "вероятно дължа". Ето защо, като изключим деликтите, дето нещата са особени и пострадалият често е в положението на бито куче, другаде всеки трябва да си докаже това, което е необходимо, за да осъди някого по гражданско дело.
Тревогата Ви трябвя да е в областта на данъчните дела.... Е там какви кушии стават, ама това е друга тема. Друг път за нея.
Уважаеми nikodim77, наблюденията ви по отношение чл. 31 КРБ са правилни, що се касае до това, че там се визира наказателното преследване.
А сега по отношение чл. 45 ЗЗД. Не забравяйте, че при наказателните производства (като изключим тъжбарските случаи) срещу обвиняемия е скокнала държавната машина и там идеята е да се пресече възможността за инквизиционни елементи в процеса (колегата bvoykov е споменал няколко думи). При гражданските дела, свързани с деликти, има една особеност. Примерно делинквентът ме е премазал с малкия си, нежен джип и аз съм обездвижен, без доходи, без възможности за адекватно лечение и т.н. Зад мен в гражданското дело не стои прокуратурата. Наказателното дело се точи, аз буквално умирам от глад и болки. Вината да не доказвам, да ми е супер далаверата. Имам да доказвам каква точно е вредата, противоправността (щото наказателното дело се точи, тоя с джипа е на път да докаже, че аз злонамерено съм се блъснал в него, кво да чакам оттам), причинната връзка между вредите и деянието. Тоя с джипа никой не му пречи да се екскулпира, ако може. Така че тук нещата не би следвало да се поставят на една плоскост с престъпленията от общ характер. Разработки по въпроса има, само трябва да се намерят и четат, а аз нямам намерение да прекалявам с разсъжденията сега.
Пък извън плоскостта на 45 ЗЗД по гражданските дела има едно такова интересно нещо, наречено "пълно и главно доказване". Това си е приложение на оная презумпция, дето не я откривате в 45-цата. Не могат да ме осъдят по запис на заповед, при който експертизата е рекла, че подписът "вероятно е мой" (истински случай, само дето съм турил себе си на мястото на длъжника). Тогава съдът да вземе да издаде решение, че "вероятно дължа". Ето защо, като изключим деликтите, дето нещата са особени и пострадалият често е в положението на бито куче, другаде всеки трябва да си докаже това, което е необходимо, за да осъди някого по гражданско дело.
Тревогата Ви трябвя да е в областта на данъчните дела.... Е там какви кушии стават, ама това е друга тема. Друг път за нея.
Голям кеф е да млъкнеш, след като установиш, че не можеш да убедиш неубеждаемите.
- ykovachev
- Активен потребител
- Мнения: 2068
- Регистриран на: 27 Сеп 2005, 12:27
4 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 17 госта