forum.lex.bg

Защо прокуратурата, по съветски почин продължава да образува досъдебни производства срещу известен извършител(тоест в постановлението за образуване на ДП се посочва конкретно име срещу което е ДП)?

Къде в чл 214 НПК, или другаде се позволява на прокуратурата да го прави? Никъде.

Става дума за хипотезата, преди да е привлечено лицето като обвиняем се води досъдебно производство срещу известен извършител-посочено е конкретно името на лицето, срещу което се води ДП. Не е обвиняем "известният извършител", никакъв не е(вероятно примерно е свидетел-доста грозно е а те направят свидетел , по дело, по което още в началния акт за отпочване на наказателен процес си сочен за лицето, срещу което се води ДП, преди да си обвинен), а се води ДП срещу него-с посочено име като известен извършител. Като е известен извършител-да бъде обвинен, за да има процесуално качество, и да се защитава. А ако не са налице условия и основания да бъде обвинен, защо ДП се води срещу конкретно посочен с име извършител. Какво е процесуалното му качество на лицето ,срещу което се води ДП, без да е привлечен като обвиняем-дори формално срещу него не се води наказателен процес, само дето в постановлението е посочено ,че ДП е срещу лице с конкретно посочено име-тоест не се води, ама се води наказателен процес срещу конкретно лице?! Никакво не е процесуалното му качество, най-много да е свидетел. Търпи неудобствата да участва в никакво качество в наказателен процес срещу него, но не е обвиняем.

Как един наказателен процес ще е с обективно всестранно и пълно разследване, след като още началния акт за отпочване на наказателния процес, но преди да си привлечен като обвиняем се сочи, че делото е срещу конкретно сочен с име известен извършител?

Считам,че всеки наказателен процес, преди повдигане на обвинение следва да се води срещу неизвестен извършител. ДП срещу известен извършител, непривлечен като обвиняем е процесуално извращение. Като знаете кой е извършителя-обвинете го, а ако не са събрани към момента достатъчно доказателства, доказващи несъмнено вината му, не може да става дума за известен извършител.

Ето пример за наказателен процес срещу известен извършител(тоест посочено е името на лицето в постановлението за отпочване на наказателен процес). Обвинено е няколко месеца след образуване на ДП, тоест няколко месеца, не е бил страна в наказателния процес, ама наказателния процес е бил срещу него. След съдебен екшън из най-различни съдебни инстанции е оправдано лицето, и накрая осъжда прокуратурата да му платят смешно обезщетение от 3000 лв

http://www.justice-ruse.org/rcourt/2015 ... 6a0815.htm (РЕ Ш Е Н И Е
№1291 гр.Русе, 16.10.2015 г. русенски районен съд)

Ето какво се казва в решението по иска по ЗОДОВ "С постановление на РРП от 15.12.2012г. срещу ищеца Т.О. и още две лица е образувано досъдебно наказателно производство - за извършено престъпление по чл.290, ал.1 във вр. чл.20, ал.3 НК. В процеса на разследване, на 09.04.201Зг. Т.Г.О. е бил привлечен като обвиняем - за извършено престъпление по чл.290, ал.1 във вр. чл.20, ал.З НК и по отношение на него била взета мярка за неотклонение „подписка". "

Значи наказателния процес е образуван срещу конкретно лице, което е обвинено месеци по -късно?! И накрая-оправдан в съда. Последното-без значение, и да беше осъден, това не променя,че е извращение ДП срещу конкретно посочено лице, което не е обвинено.

Аха ...
Ще е срещу неизвестен, но ние тайничко ще си знаем, че е срещу ... еди кой си!
Ако съседът ти - Тъпънър Тъпънъров Тъпънарски те намушка пред десет съседи, едвам прескочиш трапа, а той се заключи и не отваря на никого, в качеството на какъв ще му изкъртят вратата? Кого ще търсят вътре? Свидетеля Тъпънарски?
Или пък "извършителя"? А! Я, това пък какво е, м?

Абе вЕрно, що не вземат да върнат онези, старите понятия - "заподозрян", "уличен"? Навремето заподозреният имаше правата на обвиняем, даже се запознаваше с тях ...

Тогава се действа по реда на 356 НПК-бързо производство. Тогава има съвпадане между отпочването на наказателен процес и привличането като обвиняем-ал 4. Проблем никакъв.
Или по 362-незабавно производство. Пак фигурата на обвиняем възниква с първото действие по разследването -362 ал 4.
Или, ако бързото или незабавното производство го намирате за прекалено прекалено сложно се действа по реда на ЗМВР-арестувате си го за 24 часа, уведомявате прокурорът и прокурорът си движи нещата по каналния ред-по реда на "бавното " производство. И да-докато не е обвинен, ако е по реда на "обикновеното" производство пак идеята е да е неизвестен извършител(въпреки,че си знаем кой е в описаната ситуация). Просто ще се измине пътя, докато формално бъде обвинен. То и в примерът който дадох-лице разследвано за лъжесвидетелстване, са го знаели поименно кой е, знае се месеци по-рано,че действията са срещу него, ама го обвиняват 4 месеца по-късно, за да бъде оправдан накрая.

"Бавното" ДП срещу известен извършител, но без да е обвиняем, има една единствена цел: поръчково да се малтретира психически човекът, но да няма право да се запознае с преписката. Освен това, такова ДП може да трае десетилетие (докато изтече давността), а необвиняемият няма право да поиска от съда съдебно производство (каквото право има обвиняемият).
И накрая ще осъди прокуратурата (респ. - нас, данъкоплатците) за два - три мизерни бона.

111888 написа:Защо прокуратурата, по съветски почин продължава да образува досъдебни производства срещу известен извършител(тоест в постановлението за образуване на ДП се посочва конкретно име срещу което е ДП)?

Къде в чл 214 НПК, или другаде се позволява на прокуратурата да го прави? Никъде.

Става дума за хипотезата, преди да е привлечено лицето като обвиняем се води досъдебно производство срещу известен извършител-посочено е конкретно името на лицето, срещу което се води ДП. Не е обвиняем "известният извършител", никакъв не е(вероятно примерно е свидетел-доста грозно е а те направят свидетел , по дело, по което още в началния акт за отпочване на наказателен процес си сочен за лицето, срещу което се води ДП, преди да си обвинен), а се води ДП срещу него-с посочено име като известен извършител. Като е известен извършител-да бъде обвинен, за да има процесуално качество, и да се защитава. А ако не са налице условия и основания да бъде обвинен, защо ДП се води срещу конкретно посочен с име извършител. Какво е процесуалното му качество на лицето ,срещу което се води ДП, без да е привлечен като обвиняем-дори формално срещу него не се води наказателен процес, само дето в постановлението е посочено ,че ДП е срещу лице с конкретно посочено име-тоест не се води, ама се води наказателен процес срещу конкретно лице?! Никакво не е процесуалното му качество, най-много да е свидетел. Търпи неудобствата да участва в никакво качество в наказателен процес срещу него, но не е обвиняем.

Как един наказателен процес ще е с обективно всестранно и пълно разследване, след като още началния акт за отпочване на наказателния процес, но преди да си привлечен като обвиняем се сочи, че делото е срещу конкретно сочен с име известен извършител?

Считам,че всеки наказателен процес, преди повдигане на обвинение следва да се води срещу неизвестен извършител. ДП срещу известен извършител, непривлечен като обвиняем е процесуално извращение. Като знаете кой е извършителя-обвинете го, а ако не са събрани към момента достатъчно доказателства, доказващи несъмнено вината му, не може да става дума за известен извършител.

Срещу брат ми беше образувано ДП през ноември 2009 г., а го привлякоха като обвиняем чак през декември 2013 година, после за няколко месеца го "отупаха" и сключи споразумение с прокуратурата за условна присъда. Той прати заявление срещу нарушаване правото на разглеждане на делото в разумен срок до Инспектората към ВСС, като претендираше да получи обезщетение. От там му отговориха, че понеже забавянето било преди да бъде привлечен като обвиняем, съгласно съдебната практика в Страсбург, не му се полага обезщетение. Накрая му обясняват, да заведе дело по ЗОДОВ, ако желае.
Виждаш ли къде е ключът за мазата?
Ако имаш съдебна практика за такива забавени съдебни дела ми я прати.

xaoc1973 написа: Освен това, такова ДП може да трае десетилетие (докато изтече давността), а необвиняемият няма право да поиска от съда съдебно производство (каквото право има обвиняемият).
И накрая ще осъди прокуратурата (респ. - нас, данъкоплатците) за два - три мизерни бона.

Прочети предното ми мнение за да не се повтарям.
Ако може съдебна практика за такива забавени дела преди да бъде привлечен обвиняемият.

Има прекалено много такива дела в практиката на ЕСПЧ. Ето едно такова:
Решение от 15.07.1982 г. на ЕСПЧ по делото Eкле срещу ФРГермания (Eckle v. Federal Republic of Germany)
Общото в тях е, че ЕСПЧ приема, че НЕ официалното привличане на даден човек като обвиняем трябва да се приема за реалното начало на наказателното производство срещу него, а моментът, в който този човек разбере за това наказателно производство.
Цитирам едно друго решение на ЕСПЧ, вече по българско дело, в което ЕСПЧ приема, че този момент е моментът на разпитването на лицето като свидетел:
СЪВЕТ НА ЕВРОПА
ЕВРОПЕЙСКИ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
ПЪРВО ОТДЕЛЕНИЕ
ДЕЛО С. Х. К. срещу БЪЛГАРИЯ
(Жалба № 37355/97)
РЕШЕНИЕ
СТРАСБУРГ
23 октомври 2003 г.
...........................
26. Наказателното производство е образувано на 22 юни 1994 г. Жалбоподателят е узнал за него на 23 август 1996 г., когато е бил разпитан като свидетел. Същият е бил официално обвинен на 7 октомври 1996 г. Така възниква въпросът коя от тези дати следва да бъде приета като начало на релевантния период. Отбелязвайки, че жалбоподателят е узнал за наказателното производство и за повдигнатите срещу него обвинения на 23 август 1996 г., Съдът приема тази последна дата като дата, от която е налице “обвинение” по смисъла на Член 6 § 1 (виж Кориляно срещу Италия, Решение от 10 декември 1982 г., Серия A № 57, с. 14, § 35 in fine).
............................

xaoc1973 написа:Има прекалено много такива дела в практиката на ЕСПЧ. Ето едно такова:
Решение от 15.07.1982 г. на ЕСПЧ по делото Eкле срещу ФРГермания (Eckle v. Federal Republic of Germany)
Общото в тях е, че ЕСПЧ приема, че НЕ официалното привличане на даден човек като обвиняем трябва да се приема за реалното начало на наказателното производство срещу него, а моментът, в който този човек разбере за това наказателно производство.
Цитирам едно друго решение на ЕСПЧ, вече по българско дело, в което ЕСПЧ приема, че този момент е моментът на разпитването на лицето като свидетел:
СЪВЕТ НА ЕВРОПА
ЕВРОПЕЙСКИ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
ПЪРВО ОТДЕЛЕНИЕ
ДЕЛО С. Х. К. срещу БЪЛГАРИЯ
(Жалба № 37355/97)
РЕШЕНИЕ
СТРАСБУРГ
23 октомври 2003 г.
...........................
26. Наказателното производство е образувано на 22 юни 1994 г. Жалбоподателят е узнал за него на 23 август 1996 г., когато е бил разпитан като свидетел. Същият е бил официално обвинен на 7 октомври 1996 г. Така възниква въпросът коя от тези дати следва да бъде приета като начало на релевантния период. Отбелязвайки, че жалбоподателят е узнал за наказателното производство и за повдигнатите срещу него обвинения на 23 август 1996 г., Съдът приема тази последна дата като дата, от която е налице “обвинение” по смисъла на Член 6 § 1 (виж Кориляно срещу Италия, Решение от 10 декември 1982 г., Серия A № 57, с. 14, § 35 in fine).
............................

Брат ми не е разпитван като свидетел в ДП, но от други свидетели по делото е разбрал макар и неофициално за образуваното срещу него ДП, много преди да бъде привлечен като обвиняем. Има ли право да претендира за обезщетение?

П.П. Тук намерих нещо.
..делото Недялков срещу България, жалба № 44241/1998г., където е прието, че в наказателноправната материя „разумният срок” по смисъла на Конвенцията започва да тече от момента, в който едно лице стане „обвиняем”, а „обвинението”, по смисъла на чл. 6, пар. 1 може да се определи като „официално оповестяване, произлизащо от компетентен орган, на упрек за извършване на престъпление”.
http://rsvratsa.bg/rs/acts/2014/GRD/101 ... 192414.htm

В проекта за множество промени в НПК, освен другите промени, се предвижда, и че -цитирам статията: "В постановлението за образуване на досъдебно производство няма да се посочват имена на лица."

http://legalworld.bg/51736.samo-v-razpo ... urata.html

Чл. 214 (3) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) В акта за образуване на досъдебно производство по ал. 1 и 2 не се посочват имената на лицето, за което има данни, че е извършило престъплението.

До колкото разбирам.до привличането му обвиняем.го пишат Виновното лице

Много е глупаво човек да се интересува или пита за неща от НПК или НК. Там процесите се измерват с петилетки, а нормите се сменят през няколко месеца или в най-добрият случай през 3-4 години. Ако не те мързи може да прочетеш нещо преди конкретното действие, разпит, разпознаване, предявяване, но така или иначе е безсмислено, защото следващите ще са по-други правила, ще се промени закона за допускане от съда или със сигурност ще стане нещо, което ще определи времето за четене като "загубено". В наказателното следваме златното правило, което смятам да патентовам: не правиш нищо и мълчиш, има и още малко тънкости, но за тях след патента.

Прав си. Съдии/прокурори за това са престанали да се усъвършенстват т.е. да четат Законите и НА