Осъдиха милицията да плати 5000лв обезщетение заради незако

[111888]

Осъдиха милицията да плати 5000лв обезщетение заради незаконен арест


Цитирам това решение, не защото е някаква екзотика, или рядко срещано милицията да ги осъдят. Напротив. А заради новата тенденция за по-високи обезщетения при незаконно полицейско задържане.Например,при казусът с бития и арестуван младеж до НДК (Вж решение 5748 / 2014 на ВАС) обезщетението беше 12 500, при иск за 25 000, тук обезщетението е 5000 при иск за 10 000 ... Не знам какво ще реши ВАС , ако по този казус също трябва да си каже тежката дума,, но все пак решението е важно, защото се изоставя досегашната практика за ниски обезщетения при незаконно полицейско задържане-досега -около 1000 лв, много рядко -2000лв. Новата тенденция е при незаконно, дори и няколко часово полицейско задържане обезщетенията да са значително по-високи.

Ето и решението

Р Е Ш Е Н И Е №573

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр. Пазарджик, 07.10.2015 г.

Административен съд - Пазарджик, в публично съдебно заседание на десети септември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА

При секретаря А.М.
като разгледа докладваното от съдия Шотева
административно дело № 542/15 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на Х.И.Г. ***, чрез надлежно упълномощен адвокат – адв.М. и адв.З. , срещу Областна дирекция на МВР - Пазарджик. Претендира се обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба, до окончателното й плащане. Твърди се, че неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдания, са причинени от Заповед за задържане, рег.№ 19/24.02.2015г. по описа на РУП-Пещера, отменена с Решение № 316/27.05.2015г, постановено по адм.д. № 202/15 г. по описа на АС – Пазарджик, не обжалвано и влязло в законна сила на 30.06.2015г..
В съдебно заседание,ищцата чрез пълномощниците си, поддържа исковата претенция.Сочи доказателства.
Ответникът – Областна дирекция на МВР – Пазарджик, чрез упълномощен от директора юрисконсулт, оспорва исковата молба по основание и размер. В представен писмен отговор на исковата молба изразява становище за нейната допустимост. Развива съображения за неоснователност на исковата претенция, както и на акцесорния иск за присъждане на лихва, поради липса на доказателства за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие на отменена заповед на полицейски орган при РУП – Пазарджик. Алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираните имуществени вреди, като счита, че следва да се определят по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД и практиката на съдилищата.
Представителят на ОП – Пазарджик дава заключение за допустимост но не основателност на исковата молба .
Административен съд Пазарджик като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
Искът е процесуално допустим, доколкото се основава на отменен с влязло в сила съдебно решение незаконосъобразен административен акт – Заповед за задържане, рег.№ 19/24.02.2015г. по описа на РУП-Пещера. Предявен е срещу ответник, който притежава надлежна пасивна процесуална легитимация по чл. 205 от АПК, в конкретният казус ответникът не е РУП-Пещера , а е ОДМВР – Пазарджик, тъй като именно ОДМВР е юридическото лице, което носи отговорност за вреди причинени от негов орган -р-ч „КП“ при РУП Пещера.
От събраните по делото доказателства се установява, че със Заповед рег.№ 19/24.02.2015г. по описа на РУП-Пещера ищцата Г. е била задържан за срок от 12 часа в помещение за временно задържане на РУП – Пещера. Тази заповед е била отменена с Решение № 316/27.05.2015г, постановено по адм.д. № 202/15 г. по описа на АС – Пазарджик, не обжалвано и влязло в законна сила на 30.06.2015г..
За установяване на посочените в исковата молба неимуществени вреди по делото са разпитани свидетелите А. и Андреев.
Според показанията на св.А., ищцата е преживяла силен стрес от задържането и . Установи се, че тя е била изведена от дома си в 06.30 часа, по пижама . Била е принудена да остави малолетните си деца да ги гледа нейна съседка, тъй като съпругът и бил в Италия. От показанията на св.А. се установи, че когато се е прибрала в къщи , ищцата е била психически разстроена, изплашена. В такова състояние са били и малолетните и деца , които са имали и неприятности в училище , заради задържането на тяхната майка, което допълнително е подействало негативно върху здравословното състояние на ищцата. Св.А. и св.Андреев са категорични, че когато се е прибрала в къщи тя е била „друг човек“ . Плачела е , била е неспокойна. Постоянно е повтаряла, че тя не е крадец , питала какво е направила за да и се случи това. Св.А., твърди, че и до настоящия момент тя се чувства несигурна и изпитва безпокойство . Твърди, че я е виждала да пие лекарства след този случай . Св.А. казва, че децата и били разказали, че майка им не спяла вече спокойно, била тръгнала по лекари .
Св.Андреев твърди, че продължава да се говори за този случай сред квартала, като едни смятали , че е недоразумение, но други пък си мислели , че „ има нещо“ след като са я задържали .
От приетите по дело писмени доказателства се установи, че ищцата е била пусната от ареста, поради влошаване на здравословното и състояние – Фиш за спешна медицинска помощ № 036760 / л.35/.
При така установените факти, съдът приема от правна страна следното:
Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ
предполага установяване кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган, вреда от този административен акт, действие или бездействие и причинна връзка между тях. При недоказване на което и да е от изброените условия, обезщетение не се присъжда.
От преценката на събраните по делото доказателства, съдът приема, че предявеният иск е доказан по своето основание – неимуществени вреди, представляващи преживени болки и страдания вследствие задържането за 12 часа в помещение на РУП – Пещера. От разпитаните свидетели се установи, че тя е била много притеснена от обсъжданията на задържането от съседи и познати, била е разстроена , тъй като дори не е знаела за какво я задържат, изпитвала е страх , унижение, изпитвала е страх заради отношението към децата и след задържането Т.е., претърпените от ищеца неимуществени вреди се изразяват в това, че вследствие на незаконосъобразното задържане е нарушено правото на свободно придвижване на ищцата; била е откъснат от обичайното си ежедневие;била е откъсната от малолетните си деца , които се е наложило да остави при съседка, изпитвала е стрес, притеснение и дискомфорт, които са в пряка причинна връзка с осъщественото по силата на заповедта задържане.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът приема, че преживения стрес и дискомфорт не са с такава степен на интензивност, за да обосноват присъждане на обезщетение в претендирания размер от 10 000 лв. Размерът на обезщетението за тези вреди следва да бъде определен, съгласно чл. 52 от ЗЗД - по справедливост. В тази връзка съдът съобрази т.11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, според което обезщетението се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай, според характера и степента на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, последиците за психичното здраве на ищеца, продължителността и степента на интензитет, възрастта на ищеца, общественото и социалното му положение.
Неоснователни са възраженията на ответната страна свързани със законосъобразността на отменената заповед, без значение на какво основание е отменена заповедта – дали на процесуално или на материално . Налице е административен акт, който е отменен по съответният ред.
С оглед тези критерии, при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, съдът взе предвид, че ищцата от една страна е преживяла силен стрес , поради задържането и, като и поради необходимостта да остави малолетните си деца при съседи, без да знае за колко време и за какво я задържат, от друга страна се установи, че ищцата е безработна и това задържане не се е отразило на професионалните и ангажименти. По посочените съображения съдът намира, че обезщетението за претърпените неимуществени вреди следва да се определи в размер на 5000 лева.
Поради изложеното искът, с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, предявен от Хритина Г. се явява доказан и основателен за сумата от 5000 лева. За разликата до пълния предявен размер от 10 000 лева, искът е недоказан и следва да бъде отхвърлен.
С оглед частичната основателност на главния иск, частично основателен се явява и акцесорния иск за присъждане на законната лихва, върху сумата на обезщетението. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. В настоящия случай акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД е предявен от завеждането на исковата молба, след влизане в сила на съдебното решение за отмяна на незаконосъобразния акт за задържане на . Поради това искът за присъждане за законната лихва върху присъдената сума на обезщетението от 5000 лева следва да се уважи от този начален момент – от момента на завеждане на исковата молба – 07.07.2015г..
При този изход на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца се дължат разноски по производството, внесената държавна такса и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска. Ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 10 лв, представляваща внесена от ищеца държавна такса.
Съгласно чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, която норма е специална по отношение на чл. 143 от АПК, направените от ищеца разноски за адвокатска защита следва да се присъдят съразмерно на уважената част от иска. От представения по делото договор за правна защита се установява, че изплатеното адвокатско възнаграждение възлиза на 1000 лева. Искът се уважава за сумата от 5000 лева, при цена на иска от 10 000 лева, поради което на ищеца се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. По този начин общата сума на дължимите му деловодни разноски е в размер на 510 лева.
По изложените съображения, Съдът


Р Е Ш И:


Осъжда Областна дирекция на МВР – Пазарджик да заплати на Х.И.Г., с ЕГН ********** *** сумата от 5000 / пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на задържане за срок от 12 часа с незаконосъобразна заповед, рег.№ 19/24.02.2015 г. на полицейски орган при РУ „Полиция” – Пещера, ведно със законната лихва върху тази сума от подаването на исковата молба - 07.07.2015г. до окончателното й плащане.
Осъжда Областна дирекция на МВР – Пазарджик да заплати на Х.И.Г., с ЕГН ********** *** деловодни разноски в размер на 510 лв.
Отхвърля предявения от Х.И.Г., с ЕГН ********** *** срещу ОДМВР – Пазарджик иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на задържане за срок от 12 часа с незаконосъобразна заповед, рег.№ 19/24.02.2015 г. на полицейски орган при РУ „Полиция” – Пещера над присъдения размер от 5000 лева до пълния претендиран размер на обезщетението от 10 000 лева и законната лихва върху тази разлика от завеждането на исковата молба до окончателното й плащане.
Решението може да се обжалва чрез АС – Пазарджик, с касационна жалба, пред ВАС на Р България в 14-дневен срок от съобщаването за изготвянето му.


Съдия: /П/

[petttto]

Гледам и не вярвам на ушите си

[111888]

РЕШЕНИЕ

№ 178
София, 09.01.2017

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети ноември в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ КУЦАРОВА
ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ
при секретар Десислава Александрова
и с участието
на прокурора Мария Бегъмова
изслуша докладваното
от съдията ТАНЯ КУЦАРОВА
по адм. дело № 13383/2015.


Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Областна дирекция на МВР - П. против решение № 573 от 07.10.2015г., постановено по адм.д № 542 по описа за 2015г. на Административен съд - Пазарджик. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основнаия по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск.
Ответникът - Х. И. Г. оспорва касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за основателност на касационната жалба и неправилност на съдебния акт.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за коятосъдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна.
С решението си Административенсъд - П. е осъдил касационния жалбоподател дза заплати на ищцата Х. И. Г. сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на задържане за срок от 12 часа с незаконосъобразна заповед, рег.№ 19/24.02.2015 г. на полицейски орган при РУ „Полиция” – Пещера, ведно със законната лихва върху тази сума от подаването на исковата молба - 07.07.2015г. до окончателното й плащане. Съдът е приел, че в рамките този размер на обезщетението искът по чл. 1 , ал.1 ЗОДОВ е основателени доказан.
Решението на Административен съд - Пазарджик е велидно, допустимо и правилно.
В хода на съдебното производство е било установено, че със заповед рег.№ 19/24.02.2015г. по описа на РУП-Пещера ищцата е била задържана за срок от 12 часа в помещение за временно задържане на РУП – Пещера. Тази заповед е била отменена с Решение № 316/27.05.2015г, постановено по адм.д. № 202/15 г. по описа на АС – Пазарджик, не обжалвано и влязло в законна сила на 30.06.2015г. От показанията на разпитения по делото свидетел съдът е приел за установено, че ищцата е преживяла силен стрес от задържането си, същата е била изведена от дома си в 06.30 часа, по пижама . Била е принудена да остави малолетните си деца да ги гледа нейна съседка, тъй като съпругът й бил в Италия. От показанията на свидетелите съдът е приел за установено, че когато се е прибрала в къщи , ищцата е била психически разстроена, изплашена. В такова състояние са били й малолетните и деца , които са имали неприятности в училище, заради задържането на тяхната майка, което допълнително е подействало негативно върху здравословното й състояние на ищцата, плачела е, била е неспокойна,повтаряла е , че тя не е крадец , питала какво е направила за да и се случи това, като и до настоящия момент тя се чувства несигурна и изпитва безпокойство, пиела е лекарства след този случай, не е спяла спокойно е е посещавала лекари От приетите по дело писмени доказателства съдът е приел, че ищцата е била пусната от ареста, поради влошаване на здравословното й състояние видно от фиш за спешна медицинска помощ № 036760 / л.35/.
Въз основа събраинет доказателства съдът обосновано е приел иска за доказан по основание. Правилно съдът е приел, че елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по чл.1 , ал.1 ЗОДОВ са налице. Налицее незаоконосъобразен административен акт, неимуществени вреди, доказани по делото и пряка причинно-следствена връзка между тях. не може да се сподели възражението в касационната жалба за недоказаност на твърдениет неимуществени вреди. независимо, че същите се установяват главно със свидетелски показания правилно съдът направил извод за тяхното настъпване. Увреждането на ищцата е настъпила главно в нейната психологична сфера, поради което предвид естеството на увреждането данни за това няма как да се съберат освен чрез свидетелски показания от лица, принадлежащи към най-близкия кръг на ищцата. Все пак вероността на данните се потвърждават и събрани писмени доказателства - фиш за спешна медицинска помощ ,който сочи на вярност на дадените свидетелски показания. При определяне размера на обезщетението съдът се е съобразил с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като е отчел степента на увреждането, въздействието му върху психо-физическото състояние на ищцата, отражението което задържането е дало върху семейната среда, върху малолетните й деца, обстоятелството, че те са оставени под грижата на чужд човек- съседка на ищцата, което допълнително се е отразило върху здравословното състояние на лицето. С оглед на гореизложеното настоящата инстанция намира, че решението на Административен съд - Пазарджик следва да се остави в сила, поради което и




РЕШИ:



ОСТАВЯ В СИЛА решение № 573 от 07.10.2015г., постановено по адм.д № 542 по описа за 2015г. на Административен съд - Пазарджик.
Решението не подлежи на обжалване.

[telman]

Малко странно, вече по АПК ли се съдят милициите.

Аз знаех, че гражданският иск е нещо гражданско. Това е нещо много екзотично, граждански иск в административен процес, при административни съдии.
Явно някакъв скок в правната мисъл, който е неотразен и аз да не го знам?

Всичко е възможно.

Решението е тип "Миролюба Бенатова", извлекли са женицата от постелята и един вид тя е невинна поради това, че са я извлекли по ранни зори.

Грешки стават и както се вижда се плащат. Адвокат съм, както и много други като мен. Но не одобрявам престъпността - в това число и скритите начини да се помага на някого, разбира се - в рамките на адвокатстването - бих посъветвал друго.
Има помагачество, което не е доказано, МВР е действало, и така.
Ще се плати, важно е да има институции, както и превенция.