Варненски бизнесмен отърва присъда за хулиганство след полиц

[111888]

Варненски бизнесмен отърва присъда за хулиганство след полицейско насилие
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4865098



" Чист пред Темида, но с тежък спомен от упражненото над него полицейско насилие, довело и до престой в болница, е варненският бизнесмен и яхтсмен Лъчезар Братоев.
На 2 февруари 2014 г. патрул на "Охранителна полиция" му щракна белезници в местността Салтанат в Морската градина заради забележка. Братоев видял, че униформените пишат акт на непозната шофьорка, задето кара по алеите. Спрял се и им казал, че има решение на ВАС, отменящо кметското вето за шофиране в тази част на парка. В ответ полицай Илиян Танев му поискал личната карта. Обявил, че е невалидна заради омачкан ръб и побързал да окове Братоев "за оказване на съпротива".
Бизнесменът прекара няколко часа в ареста на Второ РУП, получи сърдечна криза и под конвой бе настанен за 5 дни в болница. Обвинен бе в едро хулиганство. На делото в районния съд полицай Танев разказа, че Братоев го ругал и отправил неприлични предложения към колежката му Йорданка Манушкина. Това под строй твърдяха и още петима полицаи. Оказа се, че заедно с двамата патрулиращи, те вкупом оформяли документите за арест на Братоев в районното.
По-късно един от униформените - Юри Юриев, призна пред съда, че е лъгал и даде нови показания, оневиняващи Братоев. "За първи път в практиката си имам такъв прецедент", призна съдия Атанас Шкодров. В 6-те заседания по делото стана ясно, че личната карта на арестувания е валидна. Записите от камери и показанията на свидетели доказаха, че той е бил с ръце в джобовете преди да го оковат, а в районното не е ругал и не е опипвал служителката на реда, както твърдяха тя и колегите й. Въпреки това прокуратурата поиска 52-годишният яхтсмен да бъде наказан с пробация за овладяване на гнева.
През декември м.г. районният съд обаче го призна за невинен. След протест на обвинението решението бе потвърдено окончателно през април тази година от окръжния съд във Варна."

[111888]

МОТИВИ към присъдата по НОХД № 699 по описа на Варненския районен съд за 2014 година, ІV състав.

Против подсъдимия Л.Н.Б. Варненският районен прокурор е повдигнал обвинение по чл.325 ал.1 от НК, за това, че на 02.02.2014 г. в гр.Варна, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - докато се намирал на публично място отправял псувни, обиди и закани по отношение на полицейски служители от Общинска полиция гр.Варна - И.Х.Т. и Й.М.М. - ударил в гърдите Т., а на М. отправил неприлични предложения, за платен секс, и след задържането му продължил да отправя обиди и заплахи за уволнение към всички присъствали служители в II РУП - ОД - МВР - Варна, като деянието е било съпроводено със съпротива на орган на власт, изпълняващ задължение по опазване на обществения ред и то по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост.
Пред съда подс.Б. дава обяснения като не се признава за виновен по възведеното обвинение.
В обясненията си сочи че на 02.02.2014г. присъствал на ритуал по приемане на нови членове в „Ротари клуб” в ресторант „Сезони” в местност „Салтанат”, единият от които бил свид. Г.Г.. Около 16 часа решили да се прибират и излезли навън с Г. и св.Я. /негова годеница/.насочили се към намиращият се в близост Градински център „Мимоза” пред който бел спрян черен джип „Хюндай”, управляван от приятелката на Г. – св.Е.Х., както и полицейски автомобил.
След като се запознали с Х., подсъдимия и св.Г. разбрали, че полицйските служители /Т. и М./ искали да съставят и акт за управление по алеите на Морската градина. Тъй като подсъдимия се чувствал косвено потърпевш от режима на движение в Морската градина бил запознат с фактологията и определението на Върховния административен съд от 22-ри януари с което се отменя заповедта на кмета касаеща забрана на движение на МПС в Приморски парк и съобщил това на полицейският служител Т., който видимо се ядосал. След това Т. отишъл до полицейският автомобил в който била свид.м. и продължили действията по съставянето на АУАН. Подсъдимият, свид.Г. и Х. останали до автомобила на последната и си говорели.
След съставянето на АУАН св.Т. се приближил до тях и подсъдимият го попитал защо пише акт в нарушение на разпоредбите на съда. Това ядосало св.Т. и той поискал личната карта на подсъдимия, който подчертава, че през цялото време стоял с ръцете в джобовете на якето си. След това той извадил ръцете си и дал личната си карта. Свид.Т. отправил реплика към свид. М., че картата на подсъдимия е повредена. Подсъдимият от своя страна репликирал, че при постоянните му задгранични пътивания е нямал никакви проблеми с този документ. Тогава свид.Т. му извикал да се отдръпне.
Подсъдимият попитал къде да се отдръпне и направил крачка назад. Въпреки това свид.Т. казал „Не изпълнява полицейско разпореждане” и ударил с дясната ръка в гърдите подсъдимия, от което той залитнал. Свид. Т. продължил да го изблъсква и подсъдимият отново залитнал назад и щял да падне, т.като бил с ръце в джобовете и не можел да пази равновесие.
Свид. Т. го изблъскал да автомобила на св.Х., хванал лявата ръка на подсъдимия и я извил много силно. След това продължил да го блъска отзад, но не можал да намери белезници и накарал св.М. да му даде белезници. Сложил белезника на дясната му ръка и въпреки оказаната в този момент съпротива от страна на подсъдимия му извил ръката и успял да му сложи и другата белезница.
Подсъдимият се изплашил и помолил присъстващите да снимат с камера, защото се уплаши свид.Т. да не направи нещо още по-лошо. Свид. Г. веднала сигнализирал на тел.112 и съобщил за проявата на полицейско насилие и поискал полицейска помощ от други служители.
Св.Т. повикал и друг полицейски автомобил и подсъдимият поискал да му бъдат разхлабени белезниците от преистигналите полицейски служители, но молбата му не била уважена.
Сочи, че в РПУ слуд като му бил съставен АУАН бил вкаран в клетка за задържане, кодено било много студено и без отопление. Подсъдимият имал здравословни проблеми със сърцето и помолил да бъде извикана лекарска помощ, но пристигналият екип не му оказал такава.
Т.като му станало по-лошо започнал да блъска по вратата на клетката и понеже не му било обърнато внимание заявил, че ще блъска по решетката докато не дойде линейка.
Вторият медицински екип установил аритмия и високи пулс и кръвно и бил отведен в болница и приет в кардиологично отделение.
Отрича да е отправял обидни реплики към полицейските служители в РПУ.
В последната си дума подсъдимия заявява, че е невинен и иска да бъде оправдан.
В пледоарията си по съществото на делото представителят на ВРП поддържа обвинението.Поддържа изложеното в обвинителния акт по отношение на фактическа обстановка и правна квалификация. Намира, че извършеното от подсъдимия Б. престъпление е било доказано по безспорен и категоричен начин още при проведеното досъдебно производство. Проведените по делото съдебни заседания единствено затвърдили у него всички факти и обстоятелства посочени в обвинителния акт.
Визира, че действително, разпитаните по делото свидетели са разделени в две групи с крайно противоположни показания, но счита че при определяне на присъдата, следва да се вземат предвид показанията дадени от тези свидетели, които посочват подсъдимият Б. като извършител на престъплението, поради това че те по никакъв начин не са заинтересовани от изхода на делото. Конкретизира, че в по-голямата си част това са служители на МВР, на които в длъжностните характеристики е вменено да опазват живота и здравето на гражданите и обществения ред. Счита че това са свидетелите Т., М., С., С., Н., Т., В. и Д..
Счита че с действиято си с които подсъдимият Б. се е обадил по телефона на лице Я. И. и с груб и нетърпящ възражения тон е поискал всички замесени в случая полицейски служители да бъдат уволнени още на другия ден, говори за неговото снизходително отношение към органите на реда, което никой не би следвало да си позволява и което е абсолютно недопустимо за интелигентен и възпитан гражданин на България.
По отношение на втората група свидетели – Г., Х., Я., К. –счита, че са лица от близкото обкръжение на подсъдимия Б., лица свързани по някакъв начин с него и зависими до известна степен от него, лица, искащи да запазят доброто му име в обществото.
Сочи, че обидите отправени от подсъдимия са били съпроводени със съпротива на полицейски служител, позовавайки се на заключението на приетата съдебно-техническа експертиза- цитира визираното в л.11 от СТЕ - данни за действия, които могат да се определят като видимо съпротивително действие на цивилно лице срещу униформен полицейски служител непосредствено преди поставяне на белезниците на подсъдимия Б. от свидетеля Т.. Движението назад на свидетеля Т. е в следствие на определена реакция на подсъдимото лице в момент в периода на задържането му с поставяне на белезници. Причината за тази реакция на полицейския служител е определена съпротива на подсъдимото лице с дясната ръка.
Представителят на ВРП счита, че са доказани и циничните намеци към св. М. като във Второ РУП на ОД на МВР – Варна подсъдимият Б. е демонстрирал сексуалните си щения към нея, галейки я по ръката / отново позовавайки се на съдебно-техническата експертиза/ подсъдимият е докоснал с пръст ръката на М..
Счита че от заключението на комплексната съдебно-техническата експертиза е видно, че свидетелят Т. е извършил настъпателни действия към подсъдимия Б. единствено и само в периода на поставяне на белезниците на същия, което е в рамките на закона.
Счита също така, че в настоящият процес се прави опит за изместване предмета на делото. Намира, че е без значение факта, че в този ден свидетелят Ю. е управлявал лекият си автомобил в Морската градина, както и че е без отношение към настоящото дело разпитите на част от свидетелите, които описват действията на Тенев в други случаи, свързани с изпълнение на служебните му задължения.
Счита, че показанията на свид.Ю. при вторият му проведен пред съда разпит са логични и това, че не е видял действията на подсъдимия Б. и не е чул отправените от него обиди по отношение на свидетеля Т. не означава, че те не са се случили и че подсъдимият не се е държал по описаният по-горе начин.
Счита че с оглед особената дързост и цинизъм в хулиганското поведение на подсъдимия Б. е осъществен състав на чл.325 ал.2 от НК.
При определяне на наказанието, моли да съобрази смекчаващите отговорността обстоятелства и да му наложи наказание „Пробация“ в размер на две години по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 и по т.4 от чл.42а, ал.2 – Включване в програма „Овладяване на гнева“.
В пледоарията си по съществото на делото процесуалният представител на подсъдимия в лицето на адв.М.Р. моли съда да оправдае подсъдимия по възведеното обвинение като счита, че не само че не е доказано а дори и е напълно опровергано от доказателствата по делото.
Сочи, че прокуратурата е приела, че събитията на инкриминираната дата следва да бъдат отделени в два епизода като и в диспозитива на обвинителния акт действията посочени в него са детерминирани в два епизода от които - на първо място на публично място, били са свързани с псувни, обиди и закани по отношение на полицейските служители на Общинска полиция - И.Т. и Й.М..
Спира вниманието на съда на заповед № 4170 от 11.11.2013 г. на Кмета на Община Варна, с която е забранил движението на моторни превозни средства по алейната мрежа на територията на Приморски парк и последващото определение №5592/24.04.2014 г. на Върховния административен съд на Република България, първо отделение по адм. дело №4961/2014 г. с което е наредено да се прекратят действията на Общинска полиция по осъществяване контрол за спазване на забраната за движение на МПС в Приморски парк.
Счита, че епизодът на 02.02.2014 г. не е изолиран сам по себе си, а е продължение на едни незаконосъобразни действия от страна на полицейските служители Т. и М..
Счита, че изразената позиция от страна на подсъдимия, че заповедтта на кмета е отменена и полицейските служители нямат основание за съставяне на АУАН на св.Х. са провокирали неоправдана агресия срещу подсъдимия от страна на свид.Т., което е безспорно установено и посредством подложеният на експертно изследване видеоматериал от охранителните камери.
Счита че подс.Б. нито с думи, нито с действия, нито по какъвто и да е друг начин, е дал основание за такова поведение от страна на полицейския служител, още по-малко за неговото задържане.
Излага позиция, че нежеланието на едно лице, което не извършило каквото и да е правонарушение, да бъде задържано, може да бъде определено като съпротива на орган на власт.
Коментира показанията на свидетелите Г., Х., Ж., К., Я., М.М., К.К., Т.Ж. които сочет, че е имало агресия, но тази агресия е била от страна на полицейските служители, в частност Т. към Б., без да е имало каквато и да е причина или повод от страна на последния и че той е бил обект на един незаконен арест като подс. Б. нито е обиждал, нито е псувал полицейските служители или който и да било там, нито се е държал грубо или непристойно.
Прави анализ на показанията на свид.Т. и М., като счита че същите са неверни и се опровергават освен от втората група свидетели, така и от показанията на свид.Ю., както и от заключението по СТЕ, един от чиито обекти е записът от охранителната камера на самия инцидент.Сочи, че единствената доказана агресия е от страна на св. Т. свързана с неколкократно бутане на Б. в гърдите, усукване, извиване на ръцете му и поставяне на белезници.
Подчертава факта, че в момента, в който той е обект на тази агресия от Т., Б. е с ръце в джобовете.
Спира вниманието на съда и в частта на птоказанията на св.т., че чул подс.Б. да е отправял намеци от сексуално естество, навеждайки се към М.. Счита че и в тази част показанията суе опровергават от СТЕ, където се установява, че в този момент свидетеля Т. не се намира в автомобила, така както той твърди, а той се намира на повече от десет метра, до левия прозорец на автомобила „Мерцедес“ и влиза в диалог със свидетеля Ю.Ю..
Акцентира, че с показанията на Г., Х., Ж., К., Я., М.М., К.К., Т.Ж. и обективираното в СТЕ, че напълно е дискредитирана тезата на свидетелите Т. и М., като по отношение на тях няма не само изречени неприлични, непристойни думи а и извършени такива действия.
Сочи, че от показанията на св.С. и С. не се установяват факти в подкрепа на обвинението.
Излага съждения и сочи недоумението си от факта, че едновременно са разпитвани свидетели по Бързо ДП и паралелно са снемани обяснения по същият случая на фаза полицейска проверка. Счита че провеждането на разпити във времевия диапазон 22:00 часа – 02:00 часа е било с цел тези свидетели, привиквани от домовете си, да им бъде разяснявано каква е обвинителната теза, която те трябва да споделят и да поддържат, чрез отстраняване още там на ниво районно управление на всякакви противоречия.
Намира, че показателно в това отношение е лъжесвидетелстването на свидетеля Ю.Ю. на който му е било казано какво да каже.

Счита, че и поведението на подс.Б. в РПУ не е инкриминирано и твърденията за непристойни действия в районното са опроверкани от доказателствата.
Анализира показанията на св.Т., като ги съпоставя с подложеният на изследване видеоматериал от охранителните камери в РПУ е счита че същите не само че, не отговарят на истината а и се установявало, че този свидетел дори не е в помещението за което говори.
Съпоставя показанията на св.Т. с тези на св.А.В. – дежурен офицер по РПУ, който категорично заявява „не, не съм чул такива фрази“.
Акцентира и на показанията на св.Н.Х.Н. който извършва редица действия, включително тестването с дрегера за алкохол и не чува в нито един момент и епизод в рамките на районното онези фрази, които се намират в обвинителния акт.
Защитата анализира и показанията на св.Доктор Х., която, категорично отрича показанията на полицейските служители, че тя е станала свидетел на обидни фрази по адрес на полицейските служители от страна на Б., вкл.и фразата свързана с това, че Б. имал алергия към полицаи, възпроизведена от няколко свидетели, служители на Второ РПУ.
По отношение действията на подс.Б. в клетката на РПУ се излага позиция, че същите по никакъв начин не могат да бъдат квалифицирани като такива, даващи основание за чл.325 от НК. Счита, че всеки, който е задържан незаконно има право да изразява несъгласието си. Обстоятелството, че тракал по металната врата и я ритал не може да доведе до основание да се квалифицира като непристойни действия, още по-малко като такива, грубо нарушаващи обществения ред т.к. причината за това била не доброто здравословно състояние на Б., документирано от дошлия в последствие медицински екип, установил 105 пулс и 180 кръвно налягане и щенията на Б. са били именно да бъде извикан медицински екип, който да установи това му недобро здравословно състояние, налагащо в последствие извършената хоспитализация в болнично заведение, обективирала тридневния му престой за лечение.
Защитата счита, че и показанията на св. А.К.Д. съпоставени с видеонаблюдението и видеоматериала от районното, сочат на тяхната недостоверност, доколкото свидетелят твърди, че никога не е бил в стаята за задържане, а видно от експертизирането на видеонаблюдението се установява, че той е там посочен със съответната стрелка на една от снимките.
Счита че, установените фрапантни противоречия в показанията на полицейските служители, във всеки един от епизодите, развили се в районното управление, сочи на тяхната недостоверност, а от друга страна техните показания са категорично опровергани от видеонаблюдението.
Моли съда за оправдателен диспозитив на присъдата.
Вторият от защитниците на подсъдимия се спира на правната квалификация на обвинението като счита че същото е несъставомерно. Счита че визираната в обвинението съпротива не е свързано с никакви конкретния действия. По отношение обвинението за изключителен цинизъм и дързост с ъщо счита че липсват доказателства.
По отношение съпротивата на орган на властта сочи че от подсъдимия по отношение на полицая Т., категорично няма и това е видно от СТЕ. Спира вниманието на съда на момента, в който трябва да се сложат белезниците.Счита, че не желанието да дадеш ръцете си по най-елегантният начин да ти сложат белезници не може да се определи като съпротива.
Счита че обвинението енесъставомерно и моли съда за оправдателна присъда.
От събраните в наказателното производство доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 02.02.2014г. около обяд подс. Б. и годеницата му –св.Я. присъствали на ритуал по приемане на нови членове в „Ротари клуб”, проведен в ресторант „Сезони” в местност „Салтанат”. Един от представените нови членове бил свид. Г.Г..
Около 16 часа ритуалът приключил и подсъдимият, св.Я. и Г. решили да се прибират.
По същото време свид. Х. – приятелка на св.Г. управлявала черен джип „Хюндай” с рег.№ В 15 75 НА и навлязла по алеите в м-ст „Салтанат” в Приморски парк-Варна с цел да прибере приятеля си.
Тя спряла управляваното от нея МПС на паркинг пред намиращият се в близост до ресторант „Сезони” Градински център „Мимоза”.
Малко след това в близост до автомобила на св.Х. спрял полицейски автомобил „Лада Нива” . С този автомобил се придвижвали свид.Т. и М. - полицейски служители в Група „Общинска полиция” при Сектор „ООР и ТП” при ОД МВР-Варна/л.39ДП/.
Същите преценили че с действията си свид. Х. е нарушила правилата за движение и решили да и съставят АУАН въз основа на НОР на Община Варна.За целта двамата полицейски служители излезли от патрулния автомобил и се приближили до автомобила на св.Х..
Свид. Т. се представил на свид.Х. и и заявил, че е извършила нарушение и ще и бъде съставен АУАН. Изискал и документите за правоуправление и след като ги получил ги връчил на свид.М. за съставяне на АУАН.
Междувременно подсъдимия и св.Г. /свид.Я. била изостанала назад/ се приближили до автомобила на св.Х. и разбрали че ще и бъде съставен АУАН.
Свид. М. отишла до полицейският автомобил за да състави АУАН на св.Х., но в този момент към тях се приближил черен автомобил „Мерцедес”клас”Е” и той като и той бил в идентична ситуация като тази на свид. Х., свид.М. му подала ясен знак с ръка да спре.
Този автомобил бил управляван от св.Ю.Ю. – полицейски служител при ІІ РПУ като „ООР”. Свид. Ю. изпълнил разпореждането на св.М. и спрял автомобила си на няколко метра след полицейския автомобил.Свид.М. се придвижила до автомобила и през отвореният прозорец на шофьорската врата провела разговор със свид.Ю., след което взела документите му.
Междувременно свид.Х. стояла в автомобила си и в близост до шофьорската врата стояли свид.Т. и пристигналите св.Г. и подсъдимия.
Тъй като подсъдимия бил запознат с фактологията и определението на Върховния административен съд от 22-ри януари с което се отменя заповедта на кмета касаеща забрана на движение на МПС в Приморски парк съобщил този факт на св. Т. и му заявил, че няма право да пише АУАН.
В това време свид. М. се отдалечила от л.а.”Мерцедес и отново се придвижила до автомобила на св.Х., показала на св.Т. спрения от нея автомобил на св.Ю. и му подала неговите документи. Двамата се придвижили до полицейската кола, като свид.М. седнала на дясната и седалка и започнала да оформя съставянето на АУАН на св.Х..
Свид. Т. се върнал до автомобила на св.Х. при който междувременно пристигнал и свид.М..
Свид.М. също се чувствал засегнат от заповед № 4170 от 11.11.2013 г. на Кмета на Община Варна и съобщил на св.Х. за Определението на Върховният съд с което се отменяло действието на заповедта.
Тъй като подс.Б. поддържал позицията си, че полицейските служители нямат право да съставят АУАН в тези ситуации с оглед определението на върховният съд между него и свид.Т. възникнал словесен спор.
Тъй като спорът му бил неприятен свид.Т. застанал в непосредствена близост до полицейският автомобил, а след това се насочил към намиращият се на няколко метра по встрани автомобил на св.Ю..
Свид.Т. престоял около 15-20 секунди до отвореният прозорец на св.Ю. и му разпоредил да спре автомобила на паркинга, като в това време подс. Б. с ръце поставени в джобовете на коженото му яке се приближил до отвореният прозорец на полицейската кола, в която св.М. съставяла АУАН. Престоят на подс.Б. до полицейският автомобил продължил около 20 секунди в които тои попитал св.М. защо съставя АУАН неправомерно. В това време свид. Т. се върнал отново до полицейският автомобил като непосредствено зад него вървяла и свид.Я. – годеница на подсъдимия и също застанала в непосредствена близост до тях.
Подсъдимият заявил на свид.Т., че не познава нормативната уредба и че няма право да съставя този АУАН, на което подразненият полицейския служител отвърнал с питане – кой е той че да му разяснява законите.
От своя страна подсъдимият репликирал свид.т., като му отвърнал кой е той пък да не спазва законите.
Свид. Т. видимо се ядосал и поискал с твърд тон личната карта на подсъдимия.
Подс.Б. изпълнил това разпореждане като си подал документа за самоличност на св.Т..
Свид. Т. заявил че личната карта е с нарушена цялост, на което подсъдимият отвърнал, че пътува с нея в цял свят и не е имал никакви проблеми, след което отново я брибрал в задният джоб на дънките си и отново си поистъвил двете ръце в джобовете на якето си.
В този момент свид. Т. разпоредил на подсъдимия да се отдръпне при което го избутал с дясната си ръка и подсъдимият отстъпил 1-2 крачки назад.
Непосредствено след това свид.Т. продължил с дясната си ръка да изблъсква подс.Б., който от силата на това блъскане и предвид на това, че бил с ръце в джобовете залитал назад и бил избутан с гръб в непосредствено близост до автомобила на св.Х..
Там свид. Т. със сила извил силно ръцете на подсъдимия зад гърба му, извърнал го с лице към предния капак на този автомобил и му поставил белезници, услужливо предоставени му от свид.М..
Междувременно подс.Б. викал за помощ и помолил свид.Г. да позвъни на тел.112 тъй като не само той, а и всички присъстващи неволни очевидци останали шокирани от действията на полицейският служител Т..
Освен свидетелите Г., Х., Я. и М. очевидци на случващото се станали и свид. В. – служител в Градински център „Мимоза”, Т.Ж. – охрана на близконаходяща се сграда, Кр.К. – наблюдавала от жилището си ставащото и други случайно преминаващи от там лица.
След като поставил белезниците на подсъдимия, св.Т. извикал на помощ втори полицейски автомобил и на место пристигнали и свид.С. и С.. С тяхна помощ подсъдимият бил настанен на задната седалка на техният автомобил –„Лада” с четири врати и бил отведен до сградата на ІІ РПУ-Варна.
Докато бил транспортиран подсъдимият помолил свид.С. и С. да разхлабят белезниците на ръцете му тъй като били прекалено стегнати и му причинявали болка и го наранявали, но молбите му не били уважени.
По него време като дежурен офицер във Второ РПУ изпълнявал задълженията си свид.А.В.. Постови на РПУ бил свид. А.Д., като на смяна били още свид.Н.Н. – командир на отделение, П.Т. – пеши патрул и други служители.
След отвеждането му в сградата на ІІ РПУ-Варна подс.Б. бил въведен в помещението за задържани лица за оформяне на документацията по задържането му, където афектиран от случващото се с него изругал на глас „Ей сега ще ви е…а майката на всичките”.
След това подсъдимият бил отведен от стаята за задържани лица в намиращо се в близост помещение на партера на РПУ – клетка за задържани лица. Това било малко помещение за задържани лица на, което нямало една стена, а на нейно място имало монтирана метална решетка и същото не било отоплено.
Тъй като имал проблеми със сърцето и предвид преживеният шок от случващото се с него подс.Б. су почувствал зле и поискал медицинска помощ. На призивите му не се отзовал никой, при което подсъдимият започнал да блъска по металната решетка с ръце и крака за да привлече внимание.
Свид. В. в качеството си на Дежурен офицер по РПУ разпоредил на свид. Н. да извърши проба за наличие на алкохол в кръвта на подсъдимия с техническо средство „Дрегер”. В 18:40 часа свид.Н. извършил такава проверка и техническото средство отчело наличие на алкохол у подсъдимия в размер на 0.91 промира.
Докато свид.М. и други полицейски служители попълвали необходимите документи подсъдимият провел разговор с лице с имена Я. И. от когото поискал да му осигури адвокатска помощ, като същевременно изявил и желанието си задържалите го полицейски служители да бъдат уволнени.
Свидетелката М. съставила и АУАН № 0001301 срещу подс.Б. за това „че на 02.02.2014г. около 16:30часа …….при извършване на полицейска проверка на лицето, същият противозаконно пречи на униформен служител на МВР да изпълни функциите си по служба, изразяващо се в бутане, блъскане и псуване, обидни думи, с които си действия лицето създаде невъзможност за извършване на полицейска проверка и установяване на самоличността му на място” като го квалифицирала като нарушение на чл.275 ал.2 от ЗМВР.
След съставянето на бланката подсъдимият отново бил въведен в стаята за задържани лица и свид. М. поканила подсъдимия да се разпише върху АУАН.Тя работела върху съставянето на документите в стаята за задържани лица на работна маса/чин/ с поставени от едната и надлъжна страна три стола. След като бил поканен да подпише документите подс.Б. първоначално отишъл до масата и направил опит да седне на единият от столовете, но му било указано от присъстващите да застане от другата страна на масата, фронтално срещу свид.М..
Свид.М. показала с пръст къде точно подсъдимия слудва да положи подпис, като последният доближавайки ръката си до бланката последвал физически контакт – докосване между негов пръст и пръстът на свид.М. с който му показвала мястото за подпис.
След оформяне на докумантите подсъдимият отново бил отведен от стаята за задържани лица в клетката за задържани лица.
Тъй като на призивите му за осигуряване на медицинска помощ отново не се отзовал никой, подсъдимият започнал отново да блъска по металната решетка с ръце и крака.


(продължава)

[111888]

МОТИВИ към присъдата по НОХД № 699 по описа на Варненския районен съд за 2014 година, ІV състав.
(продължение)


Тази му тактика била успешна и в 19:12 часа бил подаден сигнал на тел.112.
В 19:20 часа във Второ РПУ пристигнал екип на ЦМП –Варна и подсъдимият бил прегледан от свидетелката д-р К.Г., която установила предсърдно мъждене, но не предприела мерки за хоспитализация.
Тъй като продължавал да не се чувства добре и усетил че му се повишават пулса и кръвното налягане подс.Б. поискал отново да бъде прегледан от медицинска лице, като а да привлече вниманието към себе си отново започнал да блъска по решеткатка на клетката с крака и ръце.
В 20:39 часа бил подаден нов сигнал на тел.112 за нужда от медицински екип във Второ РПУВарна.
В 20:45 часа в сградата на РПУ пристигнал лекар от ЦСМП- свид. Ал Х..
Тъй като подсъдимият имал оплаквания от стягане в сърдечната област свид.Ал Х. му направила кардиограма. При прегледа установила сърдечна аритмия, високо кръвно налягани, висока сърдечна честота, което я притеснило и решила да хоспитализира подсъдимия за да е под лекарско наблюдение и консулт с лекар-кардиолог.
Малко по-късно подсъдимият бил отведен с линейка в която била и свид.Ал Х. в МБАЛ”Св.Марина”-Варна и бил хоспитализиран.
По веме на хоспитализацията медицинските лица констатирали и нараняване в областта на дясната китка изразяващо се в оток на дясната гривнена става и болезненост.
На 03.02.2014г. подс.Б. бил освидетелстван от съдебен лекар при МБАЛ”Св.Марина” като в издаденото МУ №8/2014г. било отразено, че при прегледа му са установени ожулвания в областта на дясната китка, кръвонасядания, оток и болезненост, които можело да се получат при извиване на дясната ръка и насилствено поставяне на белезници.
На 13.02.2014г. било извършено ново освидетелстване на подс. Б. в отделение по „съдебна медицина” в МБАЛ”Св.Анна”-Варна и било издадено МУ №117/2014г. като било констатирано състояние след нараняванията описани в МУ он 03.02.2014г.

В хода на досъдебното производство по отношение на подсъдимия е била назначена и изготвена съдебно-психиатрична експертиза от заключението, на която е видно, че подс.Б. не страда от психично заболяване, като при него е била установена лека степен на алкохолно опиване. Бил е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на производството доказателства: показанията на разпитаните в с.з. свидетели Г.Г., Е.Х., В.Я., М.М., Ат.В., Т.Ж., Кр.К., Л.Ал Х., К.Г., Ю.Ю., заключението по назначената и изготвена съдебно-психиатрична и съдебно-техническа експертизи; свидетелство за съдимост и др.
За да приеме за установена по безспорен и категоричен начин гореизложената фактическа обстановка съдът взе предвид, че в конкретният случай има обособени две основни групи свидетели.
Към първата условна група следва да бъдат отнесени свидетелите Г.Г., Е.Х., В.Я., М.М., Ат.В., Т.Ж., Кр.К., Л.Ал Х., К.Г., Ю.Ю. въз основа на които съдът приема за установена фактическата обстановка.
Към втората условна група съдът намира, че следва да бъдат отнесени свидетелите полицейски служители – И.Т., Й.М., П.Т., А.Д., Н.Н., А.В., В.С. и Ж.С. въз основа на които се гради обвинението с изключение на свид.Ю.Ю..
Отделно от това съдът намира, че в случая са налице и два самостоятелни момента на установената фактическа обстановка – първият са дейстивята в Приморски парк-Варна и вторият се развива на територията на Второ РПУ-Варна.
Характерно за първата група свидетели е, че към нея спадат освен приятели и близки на подсъдимия – свид.Г.Г./приятел/, св.В.Я./годеница/ и такива, които не са в никакви отношения с подсъдимия и дори не се познават със същия, вкл. и полицейски служител – св.Ю., съществено променил показанията си в хода на съдебното следствие.Към тази група следва да се причислят и обясненията на подсъдимия, които са в унисов с показанията на горевизираните свидетели и се подкрепат от тях.
Видно от показанията на св.Г., Я. и Х. е, че същите са свидетели очевидци и са присъствали в непосредствена близост до събитията случили се в Приморски парк при задържанито на подсъдимия. И свид. Г. и св.Я. сочат, че подсъдимият е оспорил правомерността на съставянето на АУАН на св.Х., но са котегорични, че същият не е отправял обидни или нецензурни изрази по отношение на полицейските служители. Свидетелите са категорични и досежно обстоятелството, че подсъдимият в нито един момент не е проявявал под каквато и да е форма физическа агресия – бутане, блъскане и други по отношение на св.Т.. Обясненията на подс.Б. досежно случилото се в Приморски парк Варна са идентични и в пълен унисов с показанията на свид. Г., Я. и Х., както и с останалите в тази група показания.
Действително по отношение и на свид. Г. и на св.Я. се установяват близки отношения с подсъдимия /първият приятел, втората годеница/, а свид. Х. от своя страна е приятелка на св.Г., но съдът намира, че следва да кредитира показанията на тези свидетели доколкото същите се подкрепят от останалия доказателствен материал по делото.
Показанията на тези свидетели досежно случилото се в Приморски парк Варна се подкрепят напълно от показанията на свид. М.М., Ат.В., Т.Ж. и Кр.К., по отношение на които не се установи да са в приятелски или други близки отношения с подсъдимия.
Безспорно се установява, че за времето преди задържането му подсъдимият е бил с поставени две ръце в джобовете на якето си и не е осъществявал по никакъв начин физически контакт нито със св.Т., нито със свид.М..
Безспорно се установява и факта, че след поискване на личната му карта от страна на св.Т. подсъдимият веднага я е подал на полицейският служител и след нейното връщане отново си е сложил ръцете в джобовете на якето.
Единственият физически контакт, за който се събраха доказателства в хода на съдебното следствие са предприетите действия от страна на св.Т. по неколкократно изблъскване с дясната му ръка по гърдите на подсъдимия следствие на което същият залита и отстъпва назад до опирането му с гръб в автомобила на св.Х. и последвалото извиване на ръцете му, блъскане и влачене по страничната повърхност на МПС докато му бъдат поставени белезници на ръцете зад гърба.
Съдът намира,че показанията на тази група свидетели и обясненията на подсъдимия Б. следва да се кредитират и предвид на това че същите се подкрепят напълно и от подложените на експертно изследване записи от охранителните видеокамери на Градински център „Мимоза”, случайно запечатали в обхвата си случилото се на инкриминираната дата. След разпита на свид. М. и предоставените след това с молба на цифров носител записи съдът с оглед проверка на тяхната достоверност назначи комплексна съдебно-техническа и идентификационна експертиза.
Видно от приетото от съда изключително подробно заключение на вещите лица е, че по отношение на представените от св.М. записи от охранителните видеокамери не е било установено външно въздействие, като вещите лица включително са направили и визуален оглед на самите технически средства /камери/.
От заключението на експертизата се установяват няколко съществени факта:
І – единственото действие, което може да се определи като агресивно от страна на подсъдимия срещу полицейският служител - св.Т. е в момент когато Т. вече е предприел действията си по извиване на ръцете на подсъдимия и опитите да му постави белезници,/като тези действия са определени само като съпротива при извиването на ръката/.
До този момент вещите лица не са установили никакви действия от страна на подсъдимия срещу който и да е от двамата униформени полицейски служители, което е в пълен унисон с показанията на свид. Г.Г., Е.Х., В.Я., М.М., Ат.В., Т.Ж., Кр.К. и е от съществено значение при преценка показанията на св.Т. и М..
ІІ.- вещите лица изрично посочват че до момента в който св.Т. е предприел действия по бутане и блъскане на подсъдимия, ръцете на последния са били във вертикално положение/ с изключение на момента когато подава и в последствие си прибира личната карта/ в джобовете на връхната му дреха.
ІІІ – вещите лица са посочили, че по времето на проверката на автомобила на св.Х., но преди предприемане на действията по задържани на подсъдимия в непосредствена близост до тях е преминал и е бил спрян л.а. „Мерцедес” клас”Е”, черен на цвят. След спирането било свалено стъклото на шофьорската врата, св.М. отишла при него и разговаряла в продължение на около 45 секунди. След това св.М. се върнала при л.а. Лада Нива като предала определени обекти/вер.документи/ на св.Т.. Свид. Т. също отишъл в близост до предна дясна врата на л.а. „Мерцедес”и престоял няколко секунди до него, след което автомобилът с десен завой спрял на близкия паркинг.
Съдът намира горевизираните части от заключението по приетата СТЕ за особено съществени доколкото същите спомагат при преценка достоверността на показанията на двете групи свидетели относно случилото се в Приморски парк-Варна.
Безспорно се установява, че заключението по СТЕ е в пълен унисон с показанията на свидетелите Г.Г., Е.Х., В.Я., М.М., Ат.В., Т.Ж., Кр.К. и обясненията на подсъдимия и в пълно противоречие с показанията на св.Татнев и св.М..
В показанията си пред съда свид. Т. сочи, че след вземане на документите на св.Х., св.М. седнала в служебния автомобил на дясната седалка и започнала да съставя АУАН. Сочи че докато обяснявал на нарушителя нарушението при тях пристигнал подсъдимия и св.Г. и се включили в спора за правомерността на съставяне на АУАН.
Сочи че подсъдимият се отдръпнал от тях и малко след това чул фразите „О, много си красива. Свали униформата.”, „И така ми харесваш, но ако свалиш униформата ще ми харесаш много повече.” „Ако дадеш да те наеба ще ти дам някой лев. Ще останеш доволна, обещавам ти.” . Св.Т. помолил подсъдимия да се отдръпне от св.М., но същият му отвърнал „Какъв си ти бе, ще ти еба майката, ............”. „Ти не изпълняваш служебни задължения, ами служиш лично на кмета П.. Ти си му протеже.”.
Св.Т. конкретизира че втори път помолил подсъдимия да се отдръпне настрани и го насочил в посоката, в която трябва да се отдръпне но тогава подсъдимият се обърнал към него и го блъснал. Последвала легитимация от страна на полицейският служител поискал личната картата на подсъдимия но отговорът бил „Бе, кой си ти, че ще ти дам личната карта. ............ нещастен.” „Кой си ти, за кой се мислиш, че ще ти дам лична карта.”
Последвало второ поискване на личната карта и след като била дадена подсъдимият се насочил за втори път към полицейският автомобил. Това вече провокирало отпочване на действия по задържането на подсъдимия.
В проведеният допълнителен разпит в хода на съдебното следствие свид. Т. изрично визира : „Не познавам кой е този човек Ю. или Ю., за който ме питате дали в моментите, в които се разиграват тези сцени в местност „Салтанат” и предхождащите ги минути съм виждал това лице. Не познавам такъв човек. През цялото време на случая бях до служебния автомобил и се опитвах да поддържам реда.
Не съм говорил с лице, намиращо се в черен „Мерцедес”.
Не съм се отделял на 15-20 метра по посока ресторант „Сезони”. Само метър, два може да съм се изместил.
Не съм ходил до черен „Мерцедес”. ……Не съм видял такова нещо по време на тази ситуация, М. да извървява известно разстояние, да отива и да говори с водача на този черен автомобил. М. беше в служебния автомобил и съставяше акт на познатата на Б..”
Показанията на свид. М. досежно случилото се в Приморски парк-Варна са идентични с показанията на свид. Т. .
Пред съда свид.М. сочи, че след като пристигнал при тях подс. започнал да се държи агресивно и арогантно спрямо полицейските служители – “….Постоянно ръкомахаше с ръцете, отправяше обидни думи основно към колегата Т.. Каза му, че бил „.............”, „нещастник”, „............”, „..........”, прави се на голям полицай, а всъщност не е такъв…”.
Визира също така че докато съставяла АУАН в автомобила, подс.Б. застанал до нея на прозорец и отправил неприлични предложения спрямо нея „…колко хубава съм с униформа, но без униформа ще съм още по-хубава като я съблека. При което иска да ме наебе докато жена му я няма, за което ще ми заплати и ще остана доволна от това…”.
Уточнява че свид.Т. разпоредил на подсъдимия да се отдръпне настани, но „… Той започна да ръкомаха, започна да се заяжда с колегата, че избивал комплекси, че се прави на мъж, че имал малка ........…”.сочи също така че св.Т. неколкократно поискал документ за самоличност на подсъдимия но той отказал да го предостави.
Свид. М. изрично конкретизира „…Още докато беше на прозореца, когато колегата чу тези думи отправени към мен му разпореди на г-н Б. да се отдръпне настрани, но той се обърна и блъсна с ръце колегата в гърдите като колегата отстъпи една крачка назад…Колегата започна да му иска документ за самоличност, той си даде личната карта и установихме лицето.Г-н Б. стана още по-агресивен. Колегата му разпореди да не пречи, но Б. отново поиска да се върне при мен до патрулния автомобил. Колегата му каза, че ще бъде задържан и ще му бъдат поставени белезници. Подсъдимият беше задържан.Г-н Б. не стоеше на едно място, постоянно обикаляше, ръкомахаше, отправяше обидни думи, викаше на висок тон, те постоянно се повтаряха „............”, „..........”, „червенобузест ..........”, „червенобузест ............”. Когато блъсна колегата, каза „еби си майката, никакъв документ няма да получиш от мен, какъв полицай си ти”.Тези неща ги видях и чух….”.
На допълнителните въпроси на защитата и на съда свид.М. сочи следното:
„…Кръв по китките на Б. не съм видяла по време на поставянето им или след това докато е с тях……Там бяха и други лица, водачката на автомобила и колега от Второ РУП. Ю. мисля, че се казва. Той беше близо до патрулния автомобил. Не обърнах внимание дали беше с автомобил.Колегата Т. не се е отделял от нас и да отиде при друг автомобил, точно до автомобила на Ю., нямам такъв спомен да е ходил. Черен автомобил да стои там в непосредствена близост до патрулния автомобил няма спомен да е имало.
Там на место освен нашия патрулен автомобил и този на водача на който написахме акта имаше паркирани и други автомобили. Става въпрос за два автомобила на паркинга на хотел „Класик”. Освен на паркинга, други автомобили не обърнах внимание дали има.
С лицето Ю. не съм комуникирала. Не съм видяла някой да е комуникирал. Него го видях да стои отсреща, до патрулния автомобил. Просто го забелязах да стои от към хотел „Класик”. Аз бях вътре в автомобила и когато се обърнах го видях, на 3, 4, 5 метра от патрулния автомобил…Аз на никого не съм съобщавала, че съм видяла колега от Второ районно, че е там. Не съм разговаряла с Т. по този въпрос.Някой от присъстващите там да се е обаждал на тел. 112 и да иска помощ не съм чула…”.
Пред съда депозира показания и свид.Ю.Ю. чийто /първи/показания са идентични и в подкепа показанията на св.Т. и М..
Свид. Ю. в разпита си в с.з. на 21.03.2014г. сочи ”…. Господина бутна в лявата част на гърдите колегата. Видях, че колегата си отмести рамото на ляво. Не мога да преценя силата на удара, дали е бил силен или лек…… Докато господинът беше с белезниците отзад и викаше „пусни ме бе, ............”, „помощ”, „помощ”, „бият ме”, „полицейско насилие”…. Аз бях на двайсетина метра, от там наблюдавах случващото се….. Аз там живея и се разхождах….Не е възможно да съм се разхождал с автомобил…Аз карам автомобил марка „Мерцедес”, черен на цвят, модификация „Е 270” с ДК № В 3715…. Аз като минавах на това място и видях сцените, които описах, моят „Мерцедес” беше там. Не знам от кога е там.Вътре в „Мерцедес”-ът нямаше шофьор, беше паркиран между коли. .. Вървя пеша, виждам моят автомобил, в него няма човек… ..Аз ви казах, че автомобилът не съм го карал тогава аз. ….”
Безспорно е, че показанията на св.Т. и М. са изключително подробни и в пълен унисон, като характерното е, че тези показания се покрепят напълно и от показанията на св.Ю..
Безспорно е обаче, че показанията и на тримата свидетели са в пълно противоречие с показанията на Г.Г., Е.Х., В.Я., М.М., Ат.В., Т.Ж., Кр.К. и обясненията на подсъдимия.
Показанията на св.Т.,М. и Ю. се оборват напълно и от заключението по СТЕ. От същото, подкрепено и от показанията на първата група свидетели безспорно се установява, че не са установени никакви действия от страна на подсъдимия срещу който и да е от двамата униформени полицейски служители - св.Т. и М..
Установено е също така, че единственото действие, което може да се определи като агресивно от страна на подсъдимия срещу полицейският служител - св.Т. е в момент когато Т. вече е предприел действията си по извиване на ръцете на подсъдимия, като до този момент ръцете на последния са били във вертикално положение/ с изключение на момента когато подава и в последствие си прибира личната карта/ в джобовете на връхната му дреха.
Горните несъответствия в показанията на Т. и М., вкл. и Ю., с останалият доказателствен материал води до единственият възможен за съда извод за необективност и недостоверност на показанията на св. Т.,М. и Ю..
Макар и не касаещ пряко действията на подсъдимия, особено съществени за преценка достоверността на показанията са противоречията на св. Т.,М. и Ю. и досежно фактите как се е придвижил до мястото на инцидента св.Ю., бил ли е с автомобил, отдалечавали ли са се до него св. Т. и М. .
Безспорно се установява, че по времето на проверката на автомобила на св.Х., но преди предприемане на действията по задържани на подсъдимия в непосредствена близост до тях е преминал и е бил спрян л.а. „Мерцедес” клас”Е”, черен на цвят. След спирането било свалено стъклото на шофьорската врата, св.М. отишла при него и разговаряла в продължение на около 45 секунди. След това св.М. се върнала при л.а. Лада Нива като предала определени обекти/вер.документи/ на св.Т.. Свид. Т. също отишъл в близост до предна дясна врата на л.а. „Мерцедес”и престоял няколко секунди до него, след което автомобилът с десен завой спрял на близкия паркинг.
Безспорно е че в тази им част показанията на св. Т.,М. и Ю. не само че са в противоречие с останалия доказателствен материал, а и безспорно се доказава, че същите са напълно недостоверни и неотговарящи на действителната фактическа обстановка. Безспорно е и че визираните от тях покани за секс и други неприлични предложиня от подс.Б. е било обективно невъзможно да бъдат извършени доколкото се установява, че подсъдимиян не е престоявал толкова дълго сам до прозореца на М., а от друга страна за краткото време в което е бил в близостото до това място се установява че св.Т. е бил значително отдалечен – на около 8-10 метра – до автомобила на св.Ю., които е бил с работещ двигател и е имало и комуникация между двамата и е изключително недостоверно свид.Т. да чуе тихо произнесени думи до прозореца на служебния автомобил.
Освен в противоречие с горевизираните доказателства, показанията на св.М., в частта им досежно твърдението, че присъстващите лица не са се обаждали на тел.112, се оборват от изисканата и приета като доказателства от съда Справка от „Районен център 112-Варна” /л.68/ с приложени към нея 2 бр. електронни картони и 2бр. аудиозаписи на цифров носител от които се установява, че в 16:33 часа на 02.02.2014г. е бил подаден сигнал от св.Г. и в 16:39ч. е проведен втори разговор и с дежурен оператор.
Показанията на този свидетел в частта им относно липсата на наранявания на подс.Б. в областта на китките, следствие на прекаленото стягане на поставените му белезници се оборват и от приетите от съда като доказателства - Епикриза от УМБАЛ”Св.Марина”-Варна, където е визиран оток на дясна ръка на гривнена става с установена болезненост, СМУ № 8/2014г. от 03.02.2014г. където е отразено, че при прегледа му са установени ожулвания в областта на дясната китка, кръвонасядания, оток и болезненост, които можело да се получат при извиване на дясната ръка и насилствено поставяне на белезници и МУ №117/2014г извършено в отделение по „съдебна медицина” в МБАЛ”Св.Анна”-Варна, където били отразени идентични констатации.
Характерна особеност на отношението на свид.М. към събитията на инкриминиранат дата е и обстсоятелството, че при съставяне на документите в стаята за задържани лица във Второ РПУ-Варна същата е съставила и № АУАН № 0001301 срещу подс.Б. за това „че на 02.02.2014г. около 16:30часа …….при извършване на полицейска проверка на лицето, същият противозаконно пречи на униформен служител на МВР да изпълни функциите си по служба, изразяващо се в бутане, блъскане и псуване, обидни думи, с които си действия лицето създаде невъзможност за извършване на полицейска проверка и установяване на самоличността му на място” като го квалифицирала като нарушение на чл.275 ал.2 от ЗМВР.
Както бе визирано по-горе от една страна бутане, блъскане и псуване, обидни думи не само, че не е установено, а напротив безспорно се доказа, че такива от страна на подъсдимия е нямало. От друга страна визираната създадена „невъзможност за извършване на полицейска проверка и установяване на самоличността му на място” по отношение на подсъдимия безспорно се опровергава и от показанията на самите Т. и М./ както и от останалия доказателствен материал, вкл. заключението по СТЕ-онагледено и със снимков материал/ като същите те сочат, че подсъдимият си е предоставил при поискването личната карта.
Настоящето производство макар и да не се води във връзка с горевизираният АУАН доколкото събитията са свързани следва да се отбележи, че съгласно ЗМВР, самоличността на гражданите се установява именно чрез представяне на документ самоличност. Горевизираното обстоятелство е съществено доколкото не касае правомерността на АУАН, но характеризира тенденциозността на отношението на св.М. по отношение личността на подсъдимия Б..
Не на последно място показанията на св. Т.,М. и Ю. се оборват по категоричен начин от повторните показания на св.Ю..
След разпита на същия в с.з. на 31.03.2014г. /л.80-81/, в същото съдебно заседание депозира показания и св.М., в които последният визира, че относно случилото се на инкриминираната дата е налице запис от охранителните камери на Градински център „Мимоза” и ще предостави същия на разположеие на съда.
На 02.04.2014г. с писмена молба по делото/л.91-92/ св.М. предостави на цифров носител видеозаписите отохранителните камери.
На 03.04.2014г. с писмена молба /л.93/св.Ю. отправи искане до съда за допълнителен разпит в качеството му на свидетел.
В с. на 02.06.2014г. /л.121-122/свид. Ю. поднесе извиненията си на съдебния състав и даде показания съществено различни от първоначалните такива. Макар и „предпазливи” в показанията си на 02.06.2014г. св.Ю. на практика оборва показанията на св.Т. и М., като си признава, че на нея дата е бил с лекия си автомобил „Мерцедес” Е-клас, черен нацвят и е бил спрян от свид. М., която е разговаряла с него и му е взела документите. Изрично подчертава че не е видял агресия от страна на подсъдимия насочена към полицейски служител. Изрично сочи и че е нямало и словесна агресия-„…..Словесна агресия от задържаното лице към полицейския служител нямаше…. когато господина беше отведен в задната част на служебния автомобил, той беше с белезници и се провикна – „помощ, полицейско насилие” и това е. Обидни думи не съм чул да се произнасят. Никакви обидни думи не съм чул…..Не съм чул подсъдимия да казва „пусни ме бе ............”….”.
Освен, че с показанията си от 02.06.2014г. свид. Ю. оборва показанията на св.Т. и М. същите са особено характерни за начина по-който свид.Ю. е бил разпитан като свидетел в хода на ДП и е депозирал първоначалните си показания.
В края на разпита си на 02.06.2014г. /л.122/ свид Ю. визира „…. Когато господина беше отведен с втория служебен автомобил, полицейския служител дойде при мен, вече след като беше заминал господина с автомобила, аз отворих прозореца, върна ми документите. Попитах и ми стана любопитно защо е задържан. Той каза „защото вика, кряка, псува, обижда ни” и това е, което той ми каза. Аз лично не съм чул тези думи и други обидни изрази от страна на подсъдимия. Не съм видял и физическо насилие и агресия от негова страна и от другите също.
Когато полицейския служител от Общинска полиция ми върна документите, тогава, когато ми обясни какъв е случая, ми каза, че ще ме запише като свидетел. Пита ме дали ще стана свидетел и аз се съгласих…..”
От показанията на свид.Ю. в тяхната заключителна част съдът формира единственият възможен извод, че св.Т. на практика е манипулирал св.Ю. да даде показания от свое име така, както са му „предадени” от свид. Т. при връщането на документите му.
Безспорно е и че такъв извод може да бъде направен и по отношение на св.М., предвид установената недостоверност на показанията й от една страна и служебната и подчиненост и йерархична служебна зависимост от свид. Т. от друга страна.
Това обстоятелство е от съществено значение доколкото подобни индикации съдът установи и в показанията на други свидетели – полицейски служители.
С оглед гореизложеното съдът намери, че следва да кредитира показанията на св.Г.Г., Е.Х., В.Я., М.М., Ат.В., Т.Ж., Кр.К. и обясненията на подсъдимия Б. като обективно дадени и взаимнодопълващи се с останалите доказателства по делото, и да не кредитира показанията на св.Т., М. и Ю. като недосттоверни и неотговарящи на действителната фактическа обстановка.
Характерна особеност в настоящият казус е, че действията се развиват на две отделни места в гр.Варна. Освен установеното като фактология в Приморски парк-Варна м-ст „Салтанат” обвиненията срещу подс. Б. касаят и хулигански действия извършени на територията на Второ РПУ-Варна, след неговото отвеждане там.
По отношение на действията развили се на територията на Второ РПУ-Варна са налице отново две оформили се групи гласни доказателства, както и както и подложените на експертно изследване видеофайлове от охранителните камери на РПУ, чието съдъжание е обективирано в изготвената СТЕ.
Характерно за гласните доказателства в случая, е че с оглед предназначението на сградата и наличния пропусквателен режим в същата всички свидетели са именно полицейски служители, с изключение само на повиканите от самите тях медицински лица.
От свидетелите принадлежащи към групата на служителите на МВР показания пред съда дават освен визираните и обсъдени по-горе свидетели Т., М. и Ю. така и свидетелите Н. Н., П.Т., А.Д., А.В., В.С. и Ж.С..
По отношение показанията на свидетелите Т., М. и Ю. съдът доколкото установи по безспорен начин, че същите необектнивни и не отразяват достоверно събитията случили се на 02.02.3014г. на територията на Приморски парк-Варна намира, че е невъзможно показанията на тези свидетели и в частта им относно случилото се по-късно на територията на Второ РПУ-Варна да бъдат кредитирани.
Пред съда свид.А.В. сочи че на инкриминираната дата е бил на смяна като Дежурен офицер във Второ РПУ-Варна, като уточнява, че дежурният офицер е началник на районното управление по време на празници и почивни дни и извън работно време, когато началникът отсъства.
Сочи, че след като бил уведомен, че има задържано лице се срещнал със свид. Т. който му „разяснил подробно” случилото се и причините за задържането на подсъдимия.
Характерното за тази част на показаният ана св.В. е че те изцяло се припокриват вкл. и в подробности с показанията на св.Т. /също и на М./ като единствената разлика е, че св.В. ги пресъздава в 3-то лице.
Свид.В. сочи, че по време на оформяне на документите в стаята за задържани лица подс. Б. се държал предизвикателно и отправял обидни изрази към полецйските служители като ги наричал: Т. – „.............”, „некадърник”, „не си адекватен” и останалите -„глупаци”, „некадърници” като конкретизира че лично към него подсъдимият се държал уважително.
Свид В. сочи, че след като бил вкаран в помещението за задържане подсъдимият започнал да рита по клетката няколко пъти, и обяснил като причина, че е болен от сърце и че има оплаквания в момента.
На два пъти бил викан екип на спешна помощ като акцентира на обссоятелството, че при второто идване на екипа, при влизането на лекаря на въпрос от какво се оплаква подс. Б. се усмихнал и казал „страдам от алергия към милиционери”.
Свид. В. сочи, че чул свид.Т. да има претенции че подс. е псувал на майка в районното управление но изрично конкретизира „… Не съм чул г-н Б. да псува на майка….Аз бях там, но постоянно влизах и излизах…”
Характерно за показанията на този свидетел е, че макар и обемни освен визираните в тяхното начало няколко епитета отправени от подсъдимия към свид.Т. всички останали обстоятелства по непричилно държане, псувни, блъскане бутане и други действия са му били пресъздадени от други лица – или са му били разказани от св.Т., или му се е оплагкала св.М. – че била галена по ръцете, или свид.Т. отправял претенции за псувни от подсъдимия, които не били чути от В., въпреки че присъствал в помещението по собстевните му думи.
Характерно е и обстоятелството, че когато едно задържано в неотопляемата през зимата клетка лице иска медицинска помощ и не я получава, на това обстоятелство не се отдава значение. Когато същото това лице с доказани кардиологични проблеми след като не получава достъп до медицинска помощ, изявява претенциите си и търси начини за внимание предизвиквайки шум с ритане по металната решетка, то тези му действия веднага предизвикват възмущението на полицейските служители.
Пред съда депозират показания и лицата транспортирали подс.Б. от Приморски парк до Второ РПУ- свид.С. и С.. Характерно за показанията и на двамата свидетели, е че отдават съществено значение и са запомнили, че след отвеждането на подсъдимия в сградата на РПУ, същият е отправил неадресирана ругатня на майка като при сваляне на белезниците му е изрекъл „Сега ще ви еба майката на всичките“.
Характерно е обаче и обстоятелството, че паметта на свидетелите е явно „избирателна” , тъй като освен горевизираният израз, са запомнили и фраза /повтаряна от повечето полицейски служители/, отправена към медицинскато лице - „поради един малоумен полицай и още един такъв”. Свидетелите обаче нямат никакъв спомен подсъдимият да се е оплаквал от поставените му белезници, че същите му причиняват болка и да е молел да бъдат разхлабени или свалени, въпреки безспорните доказателства в тази насока вкл. и обилна медицинска документация.
Пред съда дава показания и свид. Т.. Същият сочи, че след отвеждането му във Второ РПУ подсъдимият .постоянно се държал брутално като обиждал, псувал, наричал полицейските служители „малоумници”, „ще ви еба майката, нищо не съм ви направил, какво съм казал, че ме задържате”, като това било мнокогратно.
Свид.Т. изрично конкретизира „…….През цялото време викаше, псуваше и не престана да ме нарича „долен лъжец…..”
Характерно в показанията на този свидетел е че обръща съществено внимание на ситуация при която подсъдимият при опита си да седне до свид. М. същата рязко се е изправила от стола си и макар и да не е видял конкретно действие определя случилото се като опит подсъдимия да пипне свидетелката по бедрото.
Свид. Т. акцентира и върху друго „съществено” обстоятелство, а именно че при показването от страна на М. къде да бъде положен подпис, подсъдимият я бил погалил по ръката.
И този свидетел в унисон с показанията на свид. В., С. и С. сочи, че на въпрос на медицинското лице за причините за задържането е отговорил „Заради едни малоумни полицаи” „и още един малоумен полицай, който е тук”.
Визира също така и отправена от подсъдимия ругатня по адрес на св.М..
Безспорно показанията на свидетелите В., С., С. и Т. относно отправени от страна на подсъдимия обидни изрази и една ругатня непоспредствено след отвеждането му в РПУ са в общи линии непротиворечиви, а също така се подкрепят и от останалия доказателствен материал.
При анализ на техните показания обаче съдът намери и съществени противоречия както между самите тях, така и с останалия доказателствен материал.
Свид. Т. изрично сочи че подсъдимият „…През цялото време викаше, псуваше и не престана да ме нарича „долен лъжец”.
Тези показания на свид. Т. са в пълно противоречие с показанията на свид. В., която сочи, че през цялото време е бил на место, но конкретизира „….Не съм чул г-н Б. да псува на майка….”
Свид. С. и С. въпреки че са били в по-голямата част от времето в същото помещение също не визират изразите посочени в показанията на св.Т..
Съдът констатира противоречия и относно репликите на подсъдимия при посещението на медицинските лица, на които свидетелите отдават съществено значение.
Така в показанията си свид. В. сочи че на медицинското лице подсъдимият е казал репликата „страдам от алергия към милиционери”.
От друга страна свид. Т. и С. сочат че произнесената реплика е била „Заради едни малоумни полицаи” „и още един малоумен полицай”, което съществено се различава от заявеното от свид.В..
За изясняване на всичкиптези обстоятелства, съдът издири и разпита и медицинските лица посетили сградата на Второ РПУ.
Видно от показанията на свид. Г. / извършила първият преглед на подс.Б./ е, че нищо съществено не се е случило и нищо в неговото поведение не е провокирало спомени у свидетеля.
Свид. Д-р Ал Х. в показанията си пред съда изрично визира, че подсъдимият се е държал нормално и е оказал пълно съдействие при извършеният преглед.
Тя визира, че процедурата по преместването от РПУ в УМБАЛ”Св.Марина” е била по-продължителна във времето, но въпреки това изрично сочи, че по време на този преглед в районното управление и след това, при транспортиране и предаване в МБАЛ „Св. Марина”, не е чула лицето да изрича реплики, които би определила като обидни, като ругатни псувни.Конкретизира „…. Не съм видяла нито словесна, нито физическа агресия към лица и предмети от това лице от първия момент до предаването му в МБАЛ „Св. Марин”….. Не беше агресивен, държеше се напълно нормално от районното до болницата. Не мога да кажа, че е имал непристойно поведение…..Не помня да е казал, че страда от алергия към милиционери. Не е казал това нещо. Ако го е казал, то не е било пред мен…”.
На практика показанията на свид.Ал Х. са в пълно противоречие с визираното от свид.В., Т. и С..
Съдът намира, че следва да кредитира показанията на свид.Ал Х. относно поведението на подсъдимия в РПУ по време на нейният престой там, до отвежданеот му в болничното заведение доколкото безспорно се установява, че това са показания дадени от свидетел незаинтересуван от изхода на делото и от лице което не се намира нито в служебни, нито в лични отношение с подсъдимия.
От друга страна безспорно по отношение на свидетелите се установява, че всички те са полицейски служители, като някои от тях с оглед естеството си на работа се намират помежду си и в отношения на служебна зависимост и подчиненост.
Съдът при преценка достоверността на показанията на свидетелите В., Т. и С. взе предвид и явните несъответствия н тези показания с показанията на останалите полицейски служители в лицето на свид.Н. и Д..
Свид.Н. също е бил на работа по времето на престоя на подсъдимия във Второ РПУ и лично той го е тествал за наличие на алкохол, но необяснимо как и защо този свидетел не е възприел визираното от другите служители постоянно агресивно, арогантно и цинично поведение на подсъдимия.
Свид. Н. визира- „….Проблеми г-н Б. при проверката не оказал никакви, оказа пълно съдействие. Като факт това е единственото, което чух, че г-н Б. нареждаше цялата смяна, които са да бъдат уволнени на другия ден, заедно с началника. Това е, което чух….Изрази да произнася г-н Б. не съм чул. Не мога да говоря категорично за изрази….”.
Подобни са и показанията на свид.А.Д.. В същите свидетелят сочи, на блъскането по решетките на клетката, желанието да бъдат уволнени полицейските служители и изричането на една ругатня, което е в съществено противоречие с визираното като поведени и изрази от свид. В., Т. и С..
Характерно за показанията на този свидетел е че свид.Д. работи като постови и работното му място е в непосредствена близост до входа на РПУ с обособено бюро със стол. На него също така е поверена отговорностпа за задържаните лица „…След като го приберат в клетката, тогава аз отговарям за него….”.
Въпреки пестеливите си показания за разположението на помещенията в РПУ свид.Димотров визира „…Той беше в обособена стая за задържане, стая за попълване на заповедите. Той беше там с колегите. Тази стая е близко до мен. Това е едно фоайе и с няколко стаи и една от тях е тази, за която обяснявам…Псуването и викането, че ще ни уволни беше като го извадих от клетката и като отиде до тази стая да говори по телефона…..”.
Въпреки липсата на каквито и да било обективни пречки като постови да възприева случващото се в РПУ свид. Д. конкретизира „ … По време на смяната друго не се случи….Не съм чувал нещо да се случва в тази стая в него момент…”.
При горевизираните обстоятелства за съда остава неясен отговора на въпроса защо визираните от свид. В., Т. и С./вкл.Т. и М./постоянни по време на престоя на подсъдимия в РПУ псувни, ругатни , обиди и други подобни действия са останали незабелязани или са били възприети само малка част от такива действия от страна на свидетелите Г., А., Н. и Д..
За съда се налага извода, че показанията на свид. В., Т. и С. са явно „пресилени” и се дължат на „колегиална солидарност” към свидетелите Т. и М..
Обстоятелствата за тази пресиленост и свръхчувствителност към определени действия се подкрепят и от заключението по СТЕ.
Част от свидетелите визират като съществено обстоятелство в поведението на подсъдимия опитът му да седне до свид.М. и в последствие посоченото от тях „галене” на ръката й при указването къде до положи подписи.
От заключението на вещите лица изготвили СТЕ вкл. и на видеозаписите на охранителните камери във Второ РПУ не се установява никъде действия на подсъдимия по поставяне на ръката му върху бедрото на св.М.. В тази насока следва да се отбележи че свидетелите не сочат пряко да са възприели такова действие, а правят извод за това от действията на св.М. и пресъздаденото от самата нея, но никой не посочва лично да е възприел поставяне на ръката на подсъдимия върху нейното бедро.
Видно от заключението по СТЕ и, че визираното от полицейските служители „галене” на ръката на свид.М. се изразява единствено в следното: „… подсъдимито лице докосва с пръст от дясната си ръка посочващият пръст от лявата ръка на полицейският служител от женски пол” / безспорно идентифициран като св.М./.
За съда остава неизяснен подхода и преценката на горевизираните обстоятелства от страна на част от полицейските служители и в частност може да се визира свид.Т.. безспорно за този свидетел преценката за укоримостта на едно поведение и аморалността му е различна в някои житейски ситуации. Свид. Т. отдава в показанията си голямо значение на опита на подсъдимия да седне до св.М., и макар и да е нямал пряка видимост определя действията на подсъдимия като опит за пипане по бедрото на свидетелката. От съществено значение за този свидетел е и т.н. „погалване” по ръката на свидетелката, като от показанията му се прави извод за аморалността на подсъдимия.
Свидетелят Т. сам в съдебно заседание заклеймява подобно укорително поведение като казва „…Не намирам, че това е нормално поведение. Все пак длъжностни лица, изпълняващи служебните си задължения, не може да бъде отношението на гражданите към тях такова….Полицай съм от 15 години…. Защитавам себе си и служебните задължения, самата система…Възмутен съм от това поведение…”.
От една страна свидетелят декларира изключително високи морални изисквания като за него всяко доближаване или неволно докосване да свид.М. е силно укоримо и води до неговото възмущение от такова поведение.
От друга страна същият този свидетел в проведеното съдебно заседание на 24.02.2014г. /л.49/ извърши действия далеч надвишаващи поставените от същият свидетел морални прагове за благоприлично или укоримо поведение. По време на провеждане на разпита на св.К., макар и облечен в униформата на „самата система” която защитава както сам сочи, свид.Т. с емоционални изблици прекъсна провеждането на това процесуално-следствено действие , отправяйки на висок тон в залата реплики към присъстващите лица и към съдебният състав и определяйки провеждането на един не-лек съдебен процес на „разиграване на цирк”.
Подобно поведение, наложило прекъсване на съдебното заседание и вписване на това обсоятелство в съдебните протоколи, на лице облечено в полицейска униформа и призвано да охранява общественият ред, безспорно води до основателни съмнения както относно правилната му преценка на определени житейски ситуации, така и относно достоверността на даваните от него показания, с оглед установените съществени противоречия и несъответствия с останалите доказателства.
С оглед всичко гореизложено и предвид установените съществени противоречия и несъответствия в показанията на свидетелите Т. и В. с останалите доказателства намира, че същите не следва да бъдат кредитирани.
Доколкото не се установяват противоречия и несъответствия или установените не са особено съществени съдът намира, че следва да кредитира показанията на свид.Н., Д., Спътнчев и С..
От друга страна от показанията на тези свидетели се установява, единствено, че след явно неоснователното му и брутално задържане и отвеждане в сградата на Второ РПУ подсъдимият е отправил няколко неадресирани конкретно обидни изрази, изрекъл е и една ругатня на майка, поискал е от лице нямащо отношение със системата на МВР, лицата които го задържат да бъдат уволнени и е ритал и блъскал по решетките на клетката за задържане.
Съобразно установеното съдът прие, че подсъдимия Л.Н.Б. не е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 325 ал.2 вр. ал.1 от НК
На осн.чл.304 от НПК съдът оправда подс. Б. по обвинението по чл.325 ал.2 вр ал.1 от НК, за това на 02.02.2014 г. в гр. Варна, да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – докато се намирал на публично място да е отправял псувни, обиди и закани по отношение на полицейски служители от Общинска полиция - гр. Варна – И.Х.Т. и Й.М.М. – да е ударил в гърдите Т., а на М. да е отправил неприлични предложения, за платен секс, и след задържането му да е продължил да отправя обиди и заплахи за уволнение към всички присъствали служители във Второ РУП при ОД на МВР – Варна, като деянието да е било съпроводено със съпротива на орган на власт, изпълняващ задължение по опазване на обществения ред и то по своето съдържание да се отличава с изключителен цинизъм и дързост.
За да оправдае подсъдимия по възведеното му обвинение съдът преди всичко взе предвид разпоредбата на чл.303 от НПК, съобразно която присъдата не може да почива на предположения и подсъдимия се признава за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
В конкретния случай по делото не са събрани преки доказателства или съвкупност от косвени, сочещи подсъдимия Б. на 02.02.2014 г. докато се намирал на публично място да е отправял псувни, обиди и закани по отношение на полицейски служители от Общинска полиция - гр. Варна – И.Х.Т. и Й.М.М. – да е ударил в гърдите Т., а на М. да е отправил неприлични предложения, за платен секс.
В тази му част обвинението не само че не е доказано, а напротив в хода на съдебното следствие се установи по безспорен начин, че подсъдимият не е извършва действията визирани в тази част на обвинението.
Безспорно се събраха доказателства в противоположна насока, а именно че спрямо него са предприети действия по неоснователно задържане и причиняване на болки и телесни увреждания в областта на китките следствие на прекомерното затятане на поставените белезници.
Съдът намира, че е изцяло опровергано и обвинението в частта деянието на подсъдимия „…да е било съпроводено със съпротива на орган на власт, изпълняващ задължение по опазване на обществения ред…”
Безспорно е от представените писмени доказателства по делото, че свидетелите Т. и М. ***, в Сектор „Охранителна полиция” и на инкриминираната дата – 02.02.2014г. са изпълнявали служебните си задължения и се явяват „орган на власт” по смисъла на чл.93т.2 от НК.
Безспорно е и, че съобразно разпоредбата на чл.61 ал.1 т.1 пр.2 от ЗМВР/действал към датата на деянието/ в правомощията на свид. Т. и М. е извършването на проверка за установяване самоличността на подсъдимия. Съобразно разпоредбата на чл.61 ал.2 от ЗМВР самоличността на лицата се установява на първо място чрез представяне на документ за самоличност.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че подсъдимият след поискване е представил личната си карта на свид. Т..
При така установеното съдът намира, че подсъдимия по никакъв начин не е възпрепядствал служителите на реда при установяване на неговата самоличност.
При установената по –горе фактическа обстановка съдът намира, че с действията си на инкриминираната дата подс. Б. по никакъв начин не е попречил на свидетелите Т. и М. и да изпълняват служебните си задължения.
Безспорно беше установено и че не е налице „неизпълнение на полицейско разпореждане” от страна на подсъдимия , а се установяват единствено агресивни действия насочени от свид.Т. към подс.Б..
По изложените по-горе съображения съдът не можа да установи и какво е наложило задържането на лицето и използването на физическа сила за това.
След като се установи, че подсъдимият по никакъв начин не е извършил противозаконни действия с които да попречи на свид. Т. и М. да установят самоличността му и не е предприемал каквито и да е действия които да могат да се определят като агресивни или заплашващи сигурността им, а през цялото време е стоял с ръце в джобовете на връхната си дреха, не стана ясно защо са били предприети действията регламентирани в чл.63 от ЗМВР – задържане на лице.
В това производство съдът не е сезиран да решава правилността на действията на служителите на МВР – свид. Т. и М., но доколкото същите са обвързани с обвинението срещу подсъдимият, следва да бъдат обсъдени.
Съобразно разпоредбата на чл.63 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице в следните случаи:
1- за което има данни, че е извършило престъпление и
2- което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба.
3. което показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност;
4. малолетен нарушител, който е напуснал своя дом, настойник, попечител или специализирана институция, където е бил настанен;
5. при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 61, ал. 2;
6. което се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на полицейски орган или на орган на съдебната власт;
7. обявено за международно издирване по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейската заповед за арест;
8. в други случаи, определени със закон.
Към настоящият случая са относими и следва да се обсъдат единствено хипотезите на т.1 ,т.2 и т.5
Първата хипотеза безспорно към него момент не е била налице, доколкото свид. Т. и М. са изпълнявали дейност по контрол на административни нарушения и са нямали никакви данни за извършено престъпно деяние, така че безспорно не е била налице предпоставката по т.1 на чл.63 от ЗМВР.
По отношение на втората хипотеза съдът е изложил подробни мотиви по-горе че не е установено от обективна страна”пречене” на полицейски орган да изпълни служебните си задължения.
Безспорно се доказа, че в случая не е налице и третата хипотеза доколкото самоличността на подсъдимия е била безспорно установена/независимо че в последствие в АУАН свид.М. е визирала точно обратното/.
При така установеното се налага извода, че в конкретната ситуация не са били налице законовите основания за предприемане на задържане на подс. Б. от свид. Т..
По гореизложените съображения съдът намира и че не е било необходимо и използването на физическа сила и помощни средства от страна на полицейските служители.
В този смисъл неоказването на съдействие от страна на подс. Б. при неговото явно неоснователно задържане и поставяне на белезници по никакъв начин не може да се квалифицира като действия по „..съпротива на орган на власт, изпълняващ задължение по опазване на обществения ред…”осъществяващи изпълнителното деяние по чл.325 ал.2 от НК.
Действително от доказателсвата по делото безспорно се установи, че докато се е намирал в автомобила със свид.С. и С. подсъдимият е бил превъзбуден и е отправил обидни епитети по адрес на св.Т.. Безспорно се установи и че в първите минути след отвеждането му в сградата на Второ РПУ подсъдимият е отправил няколко неадресирани конкретно обидни изрази, изрекъл е и една ругатня на майка, поискал е в телефонен разговор от лице нямащо отношение със системата на МВР, лицата които го задържат да бъдат уволнени и е ритал и блъскал по решетките на клетката за задържане.
Съдът намира, че тези действия на подсъдимия не могат да бъдат квалифицирани като престъпление по чл.325 ал.2 от НК, поради което се произнесе с оправдателен диспозитив по това обвинение.
За да е осъществен състав на деяние по чл.325 от НК следва лицето съзнателно да извърши непристойни действия, които грубо да нарушават обществения ред и да изразяват явно неуважение към обществото, като с оглед и възведената квалификация по ал.2 тези действия по своето съдържание следва да се отличават с изключителен цинизъм и дързост.
В конкретният случай характерното е, че до предприемането на действия по неговото задържане същият не е извършил нищо което да бъде квалифицирано като непристойно или нарушаващо общественият ред.
Изричането на непристойно изрази от страна подсъдимия се установяват едва след като по отношение на него са били предприети действия по брутално изблъскване, болезнено извиване на ръцете, суркане и блъскане по автомобила на свид. Х. и поставянето на белезници по такъв начин, че да му причиняват значителни болки.
Характерното в случая е, че всички тези действия са били извършени на публично място както пред лицето на неговата годеница, на негов приятел, така и пред напълно непознати за него множество лица, пред които е уронено достойнството и авторитета му.
Макар и морално укорими отправените обидни изрази в частност към св.Т. и общо към служителите на МВР, съдът намира че не могат да бъдат квалифицирани като деяние по чл.325 от НК доколкото безспорно се установява а и е житейски логично, след такава ситуация в която е било поставено лицето да е объркано, шокирано и неадекватно.
В случая не е налице непровокирано непристойно поведение от което да се изведе хулигански мотив, а лицето е било въвлечено в неприсъща и шокираща за него ситуация на насилие.
Безспорно е и обстоятелството, че и при придвижването в автомобила на св.С. и С. и при въвеждането му в сградата на Второ РПУ-Варна подсъдимият е изпитвал болки от прекалено затегнатите му белезници и именно в това си състояние е отправял обидите неадресирани към конкретно лице, а към всички униформени служители.
Съдът вземайки предвид ситуацията в която е бил поставен насилствено подсъдимия и причинените му унижение и болки намира, че в случая не е налице субективният елемент на деянието по чл.325 от НК.
Съдът не споделя и становището на обвинението че установеното ритане по решетките на клетката за задържани лица и вдигането на шум по този начин следва да се квалифицират като хулигански действия.
Безспорно се установява, че подсъдимият е с влошено здравословно състояние и направена през 2008г. операция на сърцето. Безспорно се установи и че на първоначалните му призиви да бъде повикана медицинска помощ същият не е получил такава. Няма спор че поставен в такава ситуация, средностатистическият гражданин би предприел всички възможни действия по привличане на внимание, с цел осигуряването на необходимата му медицинска помощ, а че целта на тези му действия е била именно такава се потвърждава и от показанията на св.Н., В. и Д..
В случая не е налице хулигански мотив.Напротив безспорно се установява, че се е наложила хоспитализация на подсъдимия и същият е бил следващите няколко дни под лекарско наблюдение в УМБАЛ”Св.Марина”
Съдът не споделя и становището на ВРП, че желанието на подсъдимия да бъдат уволнени служителите участващи в неговото задържане следва да се квалифицира като „хулиганство”. Доколкото в настоящият казус са налице данни за неправомерни действия на служители на МВР респ. за превишаване на правомощия, то желанието на „потърпевшия” от тези действия да бъдат наказани виновните за това лица е напълно логично. Подсъдимият е упражнил правото си на телефонен разговор, и не става ясно с какво заявеното в този разговор негово желание, и изречена реплика нарушава в толкова съществена степен общественият ред и спокойствие, та да бъде квалифицирана като хулигански действия.
Освен че не намери действията на подсъдимия да са били продиктувани от хулигански мотиви, съдът в още по-малка степен не намери, че тези действия биха могли да се квалифицират като отличаващи се с изключителен цинизъм и дързост.
С оглед гореизложеното съдът оправда изцяло подсъдимия Б. по възведеното му обвинение.

Водим от горното съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

[111888]

Камера разобличи полицаи, те отиват на съд за лъжесвидетелство
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5249283


Районната прокуратура във Варна внесе обвинителен акт срещу полицейските служители И. Т. (33 г.) и Й.М. (29 г.) за лъжесвидетелстване. Двамата ще отговарят за това, че на няколко пъти съзнателно за потвърдили неистина пред съд и разследващ орган и могат да получат до 5 г. затвор.
През февруари 2014 г. униформените задържали варненеца Лъчезар Братоев в Морската градина. Мъжът минавал случайно и им направил забележка, а двамата го арестували и заявили, че са станали жертва на нападение.
Срещу Братоев имало дело и той бил оправдан. Случаят бил заснет от камера, която разобличила полицаите.

[doc03]

Уволниха прокурор, склонявал към лъжесвидетелстване по делото "Октопод"
http://www.novini.bg/news/295882-%D1%83 ... D0%B4.html

Обрат по дело за лъжесвидетелстване срещу убиеца на Мастара
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4360464

Обвиниха 22-годишен от село Малчика в лъжесвидетелство за кражба
http://pik.bg/%D0%BE%D0%B1%D0%B2%D0%B8% ... 14092.html


.... тези, по-горе, просто ти ... убягнаха , или не е интересно, .... или не са ти в поръчката .... ?

[rodnilb]

Здравейте,
казвам се Данаил Димитров Лазаров от град Варна на 30 години и при мене се получи по същия идентичен начин такъв случай с полицията от същото районно във Варна! В края на 2013 година и началото на 2014 година аз бях обвинен от Варненската полиция в лицето на същото това второ РПУ на МВР-Варна несправедливо в неща, които не съм извършвал и обвинението против мен, а най вероятно и срещу моя съпроцесник е било сформирано посредством склоняването на единия свидетел по случая веднъж да лъжесвидетелства пред старши разследващ полицай М. К. от второ РПУ на МВР-Варна по ДП № 1991/2013 г. и 1852/2013 г. и втори път да потвърди тази лъжа пред съдия, както и да даде показания от името на неговата прабаба, която изобщо не е била разпитвана по случая и не е ходила в сградата на полицията, както и накрая той да разпише баба си в протоколите за разпит и по този начин срещу мен и моя съпроцесник ни бяха повдигнати обвинения и ние бяхме изправени пред съд, където следователно бяхме признати за виновни! Но сега малко преди края на съдебната битка на последната съдебна инстанция по обжалването пред Варненския апелативен съд двамата въпросни свидетели писмено направиха пълни самопризнания по случая, че в полицията са ги карали да лъжесвидетелстват и са описали това в молби, които са изпратили до съда по делото! В тези молби свидетелите правят своите скандални разкрития за начина и метода по, който са били изфабрикувани обвиненията срещу нас с които ние сме изправени пред съд.
В това районно полицейско управление явно просто така са възприели да работят и практикуват, защото ето, че след моя случай същото нещо са направили и по случая на този човек, където дознатели от второ РПУ на МВР-Варна са карали техни колеги от общинска полиция да лъжесвидетелстват срещу гражданин с цел той да бъде несправедливо обвинен и осъден.
Който иска може да види статиите, които направиха по моя случай журналисти от сайта topnovini.bg от тези линкове:

http://varna.topnovini.bg/node/706473
http://topnovini.bg/node/657593

А за по подробна информация по моя случай може да четете във фейсбук страницата, която аз направих в която съм описал всичко и съм публикувал материали от делото и от свидетелите:

https://www.facebook.com/%D0%9D%D0%B5%D ... 870724852/

[ivanov_p]

Живот ли е да го опишеш!
Преди години идва кварталния при моя наемателка, бяха й разбили колата преди няколко дни и й казва, че трябва да лъжесвидетелства срещу извършителя, че го била видяла да разбива колата, защото не могат да го хванат, а наистина той е разбил колата-местен наркоман. Тя ме пита какво да прави, не помня какво отговорих, ако беше сега сигурно щях да я посъветвам да не прави това. От друга страна..., не знам, дано не ми дойде на главата да решавам!

Друг случай с наемател, китаец. Идва по Коледните празници (казва се Рождество Христово, но в случая е свързано с пиене) и ме вика: идвай, много полицаи! Живеех над ресторанта, на Вашингтон, Трето. Слизам в ресторанта, събрани три-четири маси и сичкото полицай от района се настанило. Отишли, настанили се, почнали да му проверяват бутилките за бандероли, други щуротии, взели да пишат акт на ръка, не на бланка, а на бял лист. Аз бях известен в района, та като ме видяха се изнесоха, ама защо? Във всичко трябва да има човещина. Отиваш: Сун, решили сме да празнуваме тук, дай нещо да направим, та да е без пари или на заводски цени, пък и ние ще направим нещо за теб. Те с рогата напред. Човещина трябва да има във всичко, иначе патиш!