http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2009/11/ ... or_jivkov/""Докато аз бях генерален секретар и председател на Държавния съвет, УБО и МВР не са се преустройвали. УБО беше цяла империя. Те бяха държава в държавата." Тодор Живков, 1990 г.
В цялата секретна структура на Държавна сигурност при Тодор Живков едно от централните управления заема специално място. И най-малките въпроси, свързани с него ще останат десетилетия наред забранена територия, заключена в абревиатура от три букви – УБО (Управление безопасност и охрана). Територия, достъпна само и единствено за първия партиен и държавен ръководител. В нея не са допуснати да се бъркат дори такива ключови фигури в ДС, ползващи се с Живковото доверие, като преданите му генерали Мирчо Спасов и Григор Шопов.
През годините то дотолкова се разраства, че надминава всички останали управления в ДС. "УБО беше суперуправление, с което не бихме могли дори да се сравняваме нито с положение, нито по задачи, а още по-малко по щат", е категоричен в паралела с Шесто управление на ДС неговият началник ген. Антон Мусаков. Самият Живков ще възкликне в едно от признанията си пред прокуратурата през 1990 г.: "УБО беше цяла империя, държава в държавата."
Властта, съсредоточена в него, може да бъде обяснена от двете основни задачи, които управлението изпълнява. Първата е охраната на самия Живков и на целия висш партиен и държавен ешелон. И втората – пълно осигуряване и обслужване на нуждите на комунистическия елит, като се започне от специалната храна и жилищата и се мине през обзавеждането, поддръжката, помощния персонал, изплащането на безотчетни средства, до ползването на ловни резервати и резиденции за почивка.
Не е случайно, че Тодор Живков сам избира да е главен разпоредител с централното охранително управление, отговарящо за персоналната сигурност на висшия партиен елит, както и да е основен разпределител на благата на върха на комунистическата номенклатурна пирамида. От една страна, той превръща УБО в собствена преторианска гвардия, която е допълнителен гарант за личната му сигурност и власт, а заедно с това и източник на важна информация за ставащото във висшия партиен апарат и средство за контрола му.
От друга страна, сам ръководи системата за битови и финансови привилегии на новата каста, като чрез този своеобразен механизъм купува лоялност или отнема специалните атрибути за правоимащи на онези ръководни партийни кадри, които се отклоняват от неговата линия, провинили са се в нещо или просто са загубили доверието му.
Кръгът, чиито нужди УБО задоволява, е очертан от самия Живков в редица секретни решения на Политбюро, в които членовете на кастата са определени като "правоимащи". Всичко, свързано с нея, е засекретено и скрито от погледа както на обикновените българи, така и редовите партийни членове. Основната причина именно УБО да бъде натоварено с обслужването й е, тъй като нито идеята, нито практиката по отношение на правоимащите по някакъв начин кореспондира с комунистическия идеал и с обещаната илюзия за равенство, с която комунистическата партия идва на власт.
Въпреки че УБО съществува и преди Живков, негова е главната заслуга за превръщането му в една от най-мощните структури в Държавна сигурност. Изглежда, Живков е смятал, че е от първостепенно значение да държи ключовете за охраната и привилегиите в собствените си ръце, защото въпреки неприсъщата за един държавен ръководител функция той напълно съзнателно приема не само да има личен контрол върху УБО, но и да играе ролята на негов кадровик и пряк ръководител. "УБО беше от специалните ведомства, които бяха подчинени лично и непосредствено на Тодор Живков. Като председател на Министерския съвет УБО не ми е било подчинено в никаква степен", признава Гриша Филипов, министър-председател в периода 1981 - 1986 г. и член на Политбюро от 1972 г.
Бившият премиер Георги Атанасов в периода 1986 - 1990 г. потвърждава това положение:
"Докато съм бил министър-председател, освен че не съм се занимавал с въпросите на УБО, практически на мое подчинение не са били нито министърът на вътрешните работи, нито на външните, нито министъра на народната отбрана. Тези три министерства се ръководеха с личното и непосредствено участие на Тодор Живков."
Последният началник на УБО ген. Георги Милушев е достатъчно точен и лаконичен: "На практика не аз, а Тодор Живков бе истинският кадровик на УБО и неговият пряк ръководител."
Въпросът за охраната на първите партийни ръководители след 9 септември 1944 г. възниква в навечерието на завръщането на Георги Димитров от Москва през ноември 1945 г. Политбюро начело с Васил Коларов взима решение за създаването към ЦК на БКП на специално звено за неговата охрана. То поема охраната и на останалите партийни и държавни ръководители.
Георги Димитров обаче пристига от СССР със специална съветска група за охрана от десетина души. Към нея е прикрепена медицинска сестра и обслужващ персонал. Съветската охрана остава повече от година, като през това време обучават кадри на ДС в спецификите на охранителната дейност.
С охраната на Димитров, който се настанява в царската резиденция "Врана" край София, от българска страна е натоварен неговият близък съратник още от времето на Септемврийското въстание Рамчо Гемеджиев. Началник на личната охрана на Димитров е Лукан Варадинов, който впоследствие се издига до генерал, а след смъртта на "вожда" поема и охраната на новия партиен лидер Вълко Червенков.
Охранителното звено, предшественик на бъдещото УБО, следва съветския образец. До 50-те години управлението се води в системата на ЦК, а след това преминава към МВР. Когато през 1951 г. е обособено Второ управление на ДС, в звеното вече съществуват два отдела – охранителен и обслужващ. От 1950 г. негов ръководител става ген. Димитър Гръбчев.
От неговото време не са останали много спомени, но още тогава Живков налага строга конфиденциалност по въпросите, свързани с управлението, и въвежда практиката те да се обсъждат директно между двамата. Ген. Апостол Колчев, зам.-министър на МВР през 50-те години и първи зам.-министър на МВР през 1961-1962 г., потвърждава това положение:
"Като зам.-министър отговарях за дейността на УБО с началник по това време Димитър Гръбчев, но не всички техни въпроси минаваха през мен. Предвид особената секретност в работата Гръбчев съгласуваше проблемните въпроси пряко с Тодор Живков."
Димитър Гръбчев ръководи УБО цели 18 години. Генералът, за когото се разказва, че се е превърнал в сянката на Живков, почива през 1968 г. от инфаркт по време на един поход с първия секретар на Мургаш.
Човекът, който наследява ген. Гръбчев, е личен избор на Тодор Живков – Илия Кашев, който през 1968 г. е с чин полковник, но бързо получава от първия секретар генералски лампази. Ген. Кашев има съдбата да бъде началник на УБО колкото и предшественика си – 18 години. Известен е с това, че никога не си е позволявал почивка. Болен от диабет, той се самоубива на 28 септември 1986 г. в резиденция "Хисар". В залеза на управлението на Живков го сменя далеч по-младият ген. Георги Милушев.
До идването на Живков за УБО, както и за останалите управления в Държавна сигурност, липсват цялостни документи за управлението им. Когато през 1962 г. първият секретар на ЦК слага ръка и върху изпълнителната власт в държавата, още в първия месец начело на правителството той инициира и Политбюро приема първия по рода си подробен документ за УБО. Със секретното решение Б-13 от 27 декември 1962 г. неговата подчиненост е прехвърлена към Министерския съвет, на който самия той е председател. В документа е записано, че "цялостното ръководство на управлението се осъществява от председателя на Министерския съвет или негов заместник". Бившият министър на вътрешните работи ген.
Димитър Стоянов обяснява някои особености, свързани с управлението:
"Всички въпроси, които не са били конкретно решени в документите на УБО, членовете на Политбюро и другите правоимащи поставяха за решаване пред началника на УБО. Той от своя страна е докладвал и съгласувал тези въпроси лично с генералния секретар Тодор Живков. За всичките години, които съм бил министър, на мен не ми е известно служител или друго длъжностно лице от Държавния съвет да се е занимавало с въпросите, отнасящи се до дейността и ръководството на УБО. С това се занимаваше лично Тодор Живков."
В годините след 1962 г. УБО без изключение ще следва Живков навсякъде в държавната институционална йерархия независимо от постовете, които заема. Когато през 1971 г. той е избран за председател на Държавния съвет, УБО автоматично минава на подчинение към новата държавна институция, създадена с Живковата конституция. Въпросът е решаван буквално с едно изречение – "Управление безопасност и охрана да премине от Министерския към Държавния съвет".
"Съпоставката между "движението" на Тодор Живков в държавната йерархия и това на УБО показваше, че управлението винаги е било там, където е бил той. Наистина Живков никога не си позволи да изпусне от прекия си контрол такава важна организация", посочва последният началник на УБО ген. Георги Милушев.
Един от белезите на самостоятелността на УБО е неговият отделен бюджет. Този въпрос не е от правомощието дори за ранга на вътрешния министър. "Въпросите, свързани с утвърждаването на бюджета и щата на УБО, също не бяха в моята компетенция. Кой е правил това не ми е известно. Бюджетът на УБО не беше включен в бюджета на министерството, той беше самостоятелен. Пред кого се е отчитал началникът на УБО за бюджетните разходи на мен не ми е известно", обяснява Димитър Стоянов.
Бившият председател на БНБ Васил Коларов прави важно уточнение:
"УБО никога не е ползвало кредити от банката. Винаги е било на държавно финансиране. В бюджета винаги някъде е имало записано на един ред "текуща издръжка на УБО" и "капитални вложения на УБО", всичко е било в рамките на тези две пера."
А какъв е бил размерът на средствата, които държавата е наливала в специалното управление, посочва бившият началник на УБО ген. Георги Милушев:
"Когато постъпих на работа в УБО (1986 г. - б. а.), бюджетът беше около 92 млн. лева. За последната 1989 г. беше 78 млн. лева. Приходите от стопанска дейност са около 3 млн. лева, останалите са от бюджета."
Живков заявява:
"Бюджетът на УБО е от държавата, утвърждава се с протокол "Б". Той е строго секретен и доколкото зная, след това се изгаря, унищожава се. Бюджетът на УБО не се е утвърждавал нито от Държавния съвет или Министерския съвет, а от Политбюро, тъй като считаме, че в него има много секретни работи."
Когато бюджетът на УБО е напълно изразходван, той е субсидиран. Георги Георгиев, началникът на финансово-счетоводния отдел в управлението, посочва, че до 1977 г. е имало случаи, когато в последното тримесечие са искани допълнителни кредити от Министерството на финансите и такива са били одобрявани.
УБО осигурява лична и физическа охрана на членовете на Политбюро, на председателя на Народното събрание, на секретаря на БЗНС, на председателя на Министерския съвет, министрите, както и на чуждестранни делегации. На първо място обаче стои осигуряването на охраната на генералния секретар на БКП и председател на Държавния съвет. "Системата за охрана на Тодор Живков бе строга и проигравана по всички правила. Числеността на личната му охрана не надвишаваше 3-4 души", посочва началникът на УБО ген. Георги Милушев.
Всяко пътуване на Живков е строго съгласувано с МВР. Съществувала е специална координацията между УБО и МВР за осигуряване на спокойствието на първия човек в държавата. Преди всяко негово пътуване вътре и извън страната се разработва оперативен план по дадените мероприятия. В него точно се отразяват задълженията на оперативните отдели на УБО, на окръжните и общинските управления на МВР и съгласуваните действия, които те трябва да извършат съвместно с партийните и държавните органи по пребиваването на Живков.
УБО – преторианската гвардия на Тодор Живков
УБО има и пропуски. Живков, който постоянно таи страх от атентати, е шокиран на 1 юни 1980 г. във Враца, когато младеж достига до него през охраната той от уплах пада на земята.
Фотограф: БТА
При всички случаи контролът върху изпълнението на тези мероприятия се възлага на съответен зам.-министър на вътрешните работи до приключването им. Особени грижи са полагани за проверката на самолетите и вертолетите, с които е пътувал генералният секретар. Отговорност по този въпрос е носил началникът на Второ главно управление на ДС. На територията на окръзите освен от началника на УБО отговорността се е носила лично и от окръжните началници на МВР.
Всяко предвижване на Живков строго е изчислявано като време и точно преценявано. Единствените отклонения са се получавали при посещенията му на театър или опера, когато след постановката е имал навика да се среща със състава и да разговаря известно време.
При пътуванията в страната и извън нея началникът на УБО винаги е съпровождал Живков. Генералите, ръководили управлението, по силата на своите задължения влизат в кръга на малцината хора, с които през годините Живков е контактувал всекидневно. Освен тях за охраната на генералния секретар на БКП отговарят различни по състав охранители от УБО, избирани от най-добрите в сектора "Лични охрани" на управлението.
"Комунизъм" за правоимащи
"Задължение на УБО бе да храни, снабдява и обслужва не друг, а висшия ешелон, т.е. двадесетина души. Но на практика на яслата на специалното снабдяване беше целият номенклатурен апарат на ЦК на БКП, Държавният съвет, Министерският съвет с техните семейства и доста други, за които имаше специално разрешение на ЦК."
Ген. Георги Милушев, бивш началник на УБО, 1991 г.
УБО обезпечава пълното обслужване и снабдяването на членовете на Политбюро, кандидат-членовете, председателя на ЦКРК, секретарите на ЦК, председателя на Държавния съвет, председателя на Народното събрание, председателя на Постоянното присъствие на БЗНС, зам.-председателите на Министерския съвет, Държавния съвет, Народното събрание, висшите ръководители на Държавна сигурност. Управлението строи апартаменти и вили, поддържа изградените обекти.
Бюджетът, с който УБО прави всичко това, е държавен. През епохата на Живков комунистическата върхушка, оглавявана от генералния секретар на БКП, си осигурява охолен живот, харчейки стотици милиони левове и валута. Само за една година в средата на 80-те бюджетът на управлението е близо 100 млн. лева.
Началото е документирано през 1956 г., когато с решение на Политбюро УБО е натоварено с отговорната задача да се грижи за правоимащите – то е задължено да им осигурява жилища, да ги настанява във вили, да се грижи за прехраната и охраната им. "Когато станах първи секретар на ЦК на БКП, заварих УБО, което беше създадено още по времето на Димитров и Червенков. Това управление е създадено да обслужва Министерския съвет и ЦК по охрана и безопасност. Аз заварих УБО да обслужва всички членове на Политбюро с безплатна храна, автомобили и други. Ние променихме нещата, като стеснихме задачите и целите на УБО в това отношение, да не се дава безплатна храна и жилища на членовете на Политбюро, а да им се отпускат суми за това и те да си ги заплащат чрез УБО", посочва Тодор Живков.
Без съмнение обаче е, че цялата система за задоволяване на тази каста се развива до най-малките подробности при управлението на Живков. Няма да е пресилено, ако се каже, че генералният секретар успешно "изгражда" комунизма, макар и в една друга форма, предоставяща всичко на него и на посочваните от него членове на този привилегирован елит.
Ето как главният счетоводител на УБО Георги Георгиев описва параметрите на тази всеобхватна дейност:
"В годините обслужването имаше определена тенденция на нарастване – както на обхвата, така и на обема. Какви бяха основните направления на обслужване: ремонтно-строителни работи по жилища и вили, които правоимащите изграждаха, като се започне от проектирането до предаването на обекта на съответното лице; поддръжката на изградените вече обекти – ремонт, боядисване, преустройства, ВиК.
Комунално-битови услуги, свързани с поддържане на наличното имущество, закупуването на ново имущество както от страната, така и от чужбина, направата на мебели по поръчка и друго обзавеждане в работилниците на УБО; извършване на транспортно обслужване с автомобили на УБО, доставка на лични автомобили както социалистическо производство, така и от капиталистически страни по предварителна заявка, поддържането на тези автомобили, осигуряване на гориво-смазочни материали за тях, авточасти и други.
Осигурявахме хигиенни работнички, камериерки за поддържане на вилите и домовете, перални услуги, химическо чистене, бръснаро-фризьорски услуги, предоставяне на наш жилищен и вилен фонд с обзавеждане за ползване заедно с принадлежащите паркове и градини. Поддържането им също се извършваше от УБО. Извършване на тапицерски услуги, шиене на пердета, обкантяване на килими, пердета и други.
Осигурявахме производство на хранителни продукти – меса и месни произведения, плодове и зеленчуци, произведени по традиционни технологии – с естествена тор, без никакви химикали и с провеждане на системен лабораторен контрол за наличие на вредности. Тези хранителни продукти се осигуряваха в прясно или преработено състояние по желание. Заплащането от правоимащите се извършваше на базата на определените единни държавни цени на дребно, независимо от тяхната себестойност.
Разликата между цената на дребно и себестойността за някои продукти е значителна и тя оставаше за сметка на бюджета на управлението. Ежегодно тази дотация възлизаше на 500 000 до 700 000 лева.
Осигурявахме също така почивното дело и санаториалното лечение на правоимащите в почивните домове и резиденции на УБО. Пребиваването в двата балнеосанаториума в Хисар и Наречен бяха безплатни за правоимащите, а всички разходи се поемаха за сметка на УБО. В Евксиноград почивките се заплащаха 60 процента от правоимащите, а останалите 40 процента от УБО. В Евксиноград почиваше само висшият ешелон.
Останалите правоимащи, които почиваха в комплекса Златни пясъци, заплащаха цялата стойност на почивката. На чужденците, гости на ЦК, разходите се поемаха от УБО. Освен това при пътуванията в чужбина на правоимащите УБО се занимаваше с отпускането на средства за командировки и обмяна на валута."
Началникът на УБО ген. Милушев пояснява:
"Съгласно решение №280 от 1982 г. или 1983 г. командировките на генералния секретар в чужбина се начисляваха и изплащаха в осемкратен размер. Членовете на Политбюро получаваха сумите в четирикратен размер, председателите на Министерския съвет и на Народното събрание в шесткратен."
Храната заема специално място в обслужването на комунистическия елит. УБО създава специално производство на определени храни – от плодове и зеленчуци до първокласно месо. В три стопанства на УБО – "Врана", "Евксиноград" и "Кричим" – се произвежда селскостопанска продукция по традиционни технологии, която да задоволява потребностите на правоимащите, както и провежданите мероприятия с делегации и чуждестранни гости.
"Храната се осигуряваше или от стола в Княжево, или в стол-ресторанта на хотел "Рила", или се разнасяше по домовете. Най-фрапиращ случай с разликата между себестойност и цена беше по отношение на произведените ягоди с стопанство "Врана". Фактическата себестойност на оранжерийните ягоди достигаше над 40 лева за килограм, докато ние ги продавахме съобразно бюлетините на "Булгарплод" за цената на тези плодове, които достигаха до 2-2,50 лева за килограм. Подобни аномалии се получаваха с оранжерийните домати и други зеленчуци, с колбасите и с млечните произведения", посочва главният счетоводител на УБО Георги Георгиев.
Специално място в обслужването на правоимащите заема комплексът "Рила", създаден в центъра на столица в близост до основните партийни и правителствени институции. Освен с ограничен достъп той се слави с това, че в него може да се намери всичко онова, което обикновените българи дори не могат да си представят, докато висят на традиционните за комунизма постоянни опашки в магазините за хранителни или други дефицитни стоки. В "Рила" работят два ресторанта за правоимащите. По указание на Секретариата на ЦК на определена група лица храната се подготвя и доставя по домовете (зам.-министри и министри). Годишната консумация в столовото хранене за 1988 г. възлиза на около 120 000 лева, а разкритият щанд за продажба на хранителни стоки годишно реализира около 1–1,1 млн. лева.
Началникът на УБО ген. Милушев дава повече подробности:
"Особените функции на комплекса "Рила" бяха публична тайна поне за София. Хората говореха със завист и негодувание за този малък остров на благоденствието, скрит от погледите на простосмъртните с плътни пердета. Но вероятно и най-жлъчните одумвания не са отгатвали мащаба на предприятието, не са подозирали какъв перфектен готвач и снабдител бе военизираният отряд, наречен УБО."
Генералът дава за пример оборота на комплекс "Рила" през 1988 г. в размер на 1 312 000 лева. От тях в стол-ресторанта е консумирана готова храна за 110 000 лева, т.е. около 8 на сто. Готова храна е разнасяна по домовете за 150 000, т.е. 11 процента. Останалите 1 062 000 лева – 81 процента – се изразходват за продажба на хранителни продукти. Ето какво е продал столът "Рила" само за седмица (1-9 юни 1989 г.): 911 кг деликатесни колбаси, 604 кг домати, 447 кг краставици, 1435 кг череши, 860 кг ягоди и др.
"Тоест той се бе превърнал в специален снабдител на този привилегирован контингент. Тези, които благоволяваха да дойдат "на крак" в ресторанта, бяха много по-малко от другите, на които УБО всекидневно зареждаше канчетата и ги разнасяше по домовете. Специални коли, поддръжката им, заплатите на шофьорите, горивото и т.н. бяха за сметка на управлението. Върху цената на храната не се правеше никаква надценка. Особено възмутително бе, че повечето от "транспортните клиенти" бяха млади семейства на "правоимащите". Продуктите, разбира се, бяха първокласни: деликатесни колбаси, хубаво месо, ранни краставици и домати, първите ягоди, грозде и праскови... А цените – като във всеки магазин", заключава генералът.
Той обаче уточнява:
"Задължение на УБО бе да храни, снабдява и обслужва не друг, а висшия ешелон, т.е. двадесетина души. Но на практика на яслата на специалното снабдяване беше целият номенклатурен апарат на ЦК на БКП, Държавния съвет, Министерския съвет с техните семейства и доста други, за които имаше специално разрешение на ЦК. Нека никой не се заблуждава, че "най-правоимащите" ползваха услугите на комплекса "Рила". За тях бе създаден отделен стол и снабдяване в комплекса на "Панорамен път". Там всичко преминаваше през предварителен лабораторен анализ."
В комплекса "Рила" е изграден и специален магазин за западни промишлени и битови стоки и дрехи, достъпът до който е "свит" за най-правоимащите. Правото да влизат в него имат ограничен кръг около 60 души, но не липсват и изключения. Сред тях са лица, които изобщо не попадат в категорията на правоимащите, според решението на Политбюро. Такива са племенничките на Тодор Живков Христина и Яна Маркови, други негови роднини.
Началникът на УБО ген. Милушев обяснява:
"В обект "Рила", откакто съществуваше управлението, е открит магазин за продажба на стоки, включително и по второ направление, за нуждите на правоимащите и членовете на техните семейства. От този магазин до моето идване в УБО редовно правеха покупки Христина Маркова и Яна Маркова, както и Цветана, сестрата на Живков, поради което ограничих достъпа до магазина.
Стремежът на една част от другарките на правоимащите беше непрекъснато да се внася разнообразие в асортимента на стоките, като се внасят произведения на бутик – по една бройка по второ направление. Нееднократно е оказван натиск, като много често за това използваха Евгения Живкова. Нееднократно към мен са отправяни предупреждения и заплахи, че има разлика в зареждането в сравнение с предишни години. Годишното зареждане с промишлени стоки е за около 40 000 – 50 000 валутни лева."
Правоимащите и техните фамилии и антураж по времето на Живков се възползват и от лукса да летят безплатно със самолетите на авиоотряд 28. Така е обозначавано специализираното звено към БГА "Балкан", състоящо се от самолетите ТУ-154 М, ТУ-154, 4 самолета "Як" и два вертолета МИ-8. Предназначението му е да обслужва най-отговорните партийни и държавни ръководители в страната и зад граница.
През 1987 г. началникът на УБО предлага Политбюро да вземе решение за ограничаване на неоправданото ползване на авиоотряда. "Извършени са стотици екскурзионни пътувания до Париж, Мадрид, Люксембург и други страни. Най-разточително се ползваше тази скъпоструваща на държавата техника", обяснява ген. Милушев.
Тази екстра значително надхвърля кръга на правоимащите. Наред с тях вътрешните полети на самолетите на авиоотряда години наред са ползвани от служители от апарата на ЦК, Държавния съвет, служители на ДС. На практика всички тези лица безплатно са ползвали услугите на специализираното авиозвено. Хеликоптерите пък са ползвани също безплатно при ловуванията на правоимащите.
Парите на кастата
"Съгласно решение на Политбюро в началото на всяка година отивах при главния счетоводител и срещу разходен касов ордер получавах общия размер на сумата, в която се включват и парите за Тодор Живков, толкова, колкото е разходвал за храна за предходната година. След това разпределях сумата на всеки правоимащ, изплащах парите и той се подписваше в неговата партида."
Ген. Георги Милушев, бивш началник на УБО, 1990 г.
"Още с постъпването ми на работа през 1968 г. аз заварих практиката на част от членовете на висшия ешелон да се дават допълнителни суми от касата на УБО. Този въпрос беше известен само на началниците на управлението."
Георги Георгиев, главен счетоводител в УБО, 1990 г.
Тодор Живков не само е основен двигател в създаването на порочната система, чрез която определени блага се ползват единствено от комунистическата върхушка. Той е неин върховен архитект. Няма как да се отрече, че с идването му на власт се поставя началото на един таен механизъм на финансиране на партийния елит.
През 1958 г., само две години след като той е оглавил партията, с решение на Секретариата на ЦК "Б"-12 се създава безотчетният фонд на правоимащите. Това е формалното решение, с което на практика оттам насетне всяка календарна година на първия секретар на ЦК се отпуска сумата от 20 000 лева, а на секретарите по 5000 лева. С годините тези суми значително се повишават. Възприетият таен почин е циничен и крайно омерзителен на фона на тежкото положение на населението в страната по това време.
Когато висшето ръководство на партията взима решение да си раздава тези огромни средства, същото това ръководство отново така тайно се обръща към съветския ръководител Никита Хрушчов с молба за финансова и продоволствена помощ. Причината – невъзможността на управлението на БКП да изхрани населението.
Решението за раздаване на тези огромни средства е прието само от членовете на Политбюро Тодор Живков, Димитър Ганев, Боян Българанов и Антон Югов. Смисълът му е толкова секретен, че в последвалите правителствени постановления точно тези значителни финансови привилегиите не са посочени. Така в продължение на повече от три десетилетия висшето партийно ръководство на БКП начело с Тодор Живков си раздава значителни суми под масата. За храна.
Живков само пестеливо казва, че "това са така наречените персонални пари, които се даваха на членове на Политбюро". Секретният характер на тази операция обуславя и избора на лицето, което физически извършва предоставянето на хилядите левове всяка година – това е началникът на УБО.
УБО – преторианската гвардия на Тодор Живков
До края на 35-годишното си управление Живков няма да отмени привилегиите за партийната върхушка.
Фотограф: БТА
Когато през есента на 1986 г. след самоубийството на ген. Илия Кашев ген. Георги Милушев оглавява УБО, той е посветен в една от най-големите тайни на Живковото управление не заради друго, а просто защото постът му изисква той да продължи "традицията".
Ето как разбира за нея:
"Десет дни след като започнах работа, бях извикан от министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов, който ми даде две тетрадки и каза да ги прибера. Взех ги и ги прегледах. В тях бяха отразени партиди на всеки един от правоимащите лица. Вписваха се имената на лицето, годината и сумата, която е получавало. Така например на генералния секретар съгласно решение Б-13 от 1981 г. му се изплащаше размерът на ползваната от него и семейството му храна. На членовете на Политбюро се изплащаха по 14 400 лева на година, еднократно, в началото на годината, на кандидат-членовете на Политбюро по 7200 лева и на секретаря на БЗНС по 7200 лева, на секретарите на ЦК и председателя на КРК по 6000 лева."
Тетрадките са иззети от секретната каса на ген. Кашев след смъртта му. Това правят министърът Димитър Стоянов и заместникът му Григор Шопов, като уведомяват секретаря на УБО Чавдар Томов, че по нареждане на Живков трябва да отворят касата и да вземат съответните документи. Те са направили това и са иззели документи, които са счели за необходимо, без никой друг да разбере какво е съдържанието им.
От съдържанието на тетрадките става ясно, че ген. Кашев е записвал собственоръчно раздаваните суми срещу всяко име със завоалирания израз "по сметка №336 – получени материали". Вероятно самият той е смятал за опасно да отбележи финансирането по директен начин. Генералният секретар на БКП заповядва на новия началник на УБО да заличи тетрадките. "Живков ми нареди: "Тетрадките да се унищожат!", спомня си ген. Милушев. Той обаче се консултира с вътрешния министър Димитър Стоянов, който му казва: "По-добре ги задръж и ги пази!" Така е съхранен архивът за раздаваните на правоимащите пари в периода 1981 - 1989 г.
За това, как точно се е извършвал "ритуалът" по плащанията на тези суми, разказва ген. Милушев:
"Съгласно решение на Политбюро в началото на всяка година отивах при главния счетоводител и срещу разходен касов ордер получавах общия размер на сумата, в която се включват и парите за Тодор Живков, толкова, колкото е разходвал за храна за предходната година.
След това разпределях сумата на всеки правоимащ, изплащах парите и той се подписваше в неговата партида. Накрая с главния счетоводител изготвяхме писмен протокол, в който отбелязвахме действително изплатените суми и тези за храна на Тодор Живков. Сумата за храна на Живков варираше между 16 000 и 18 000 лева. Протоколът се подписваше от нас двамата и се унищожаваше разходният ордер и така се заверяваше сметката на УБО.
Правеше ми впечатление, че в решението за Живков нямаше фиксирана сума по отношение на него, а с молив беше отбелязана цифрата 15 000 лева. Допускам, че това е ориентировъчна сума за разходите на Живков. Когато разходите я надвишаваха попитах Живков. Той ми каза, че не е определил размера на сумата, но след смъртта на Малеева и Людмила Живкова Политбюро е взело решение да се поемат изцяло разходите по прехраната."
Подробни обяснения дава и началникът на финансово-счетоводния отдел в УБО Георги Георгиев:
"Още с постъпването ми на работа през 1968 г. аз заварих практиката на част от членовете на висшия ешелон да се дават допълнителни суми от касата на УБО. Този въпрос беше известен само на началниците на управлението, на началника на финансово-счетоводния отдел. Ежегодно в края на януари от касата на УБО се изтегляха суми, които варираха от 220 000 до 240 000 лева, които се поставяха в две дипломатически куфарчета.
Тези пари се отнасяха кодирано като разход по бюджета в статия "38 – разходи по разпореждане "р-336". Никакви други обяснения на никого не са давани, нито са отразявани. Сумите се отнасяха до началника на УБО, който подписваше разходния касов ордер и като началник на УБО, и като получател на сумата. Това е официалната отчетност във връзка с тези суми. Този въпрос беше строго секретен от особена важност и ми беше казано устно, че изплащането на тези суми е регламентирано с решение "Б-13" на Секретариата на ЦК на БКП."
Началникът на Живковия кабинет Милко Балев посочва как са получавани парите:
"Като член на Политбюро получавах лично от началника на УБО ген. Кашев, а впоследствие от ген. Милушев пак в началото на всяка година сумата от 14 400 лева. Началникът на УБО носеше със себе си специална тетрадка, в която имаше лист с означени моите инициали. На същия лист се вписваше сумата, която ми се изплаща, а аз се подписвах.
Останал съм с впечатление, че такива суми са се изплащали само на членовете на Политбюро. Парите получавах в плик и за тях също не се плащаше данък и партиен членски внос. Предполагам тези суми се даваха по следните съображения: до един период членовете на Политбюро не са заплащали никакви разноски – за храна, напитки, както за себе си, така и за семействата им, били са свободно обслужвани. По-късно това се е премахнало, в замяна на което се изплаща тази сума за покриване на разходите за храна и други потребности.
Не е имало случай някой да се е отказал от тези суми като неправилно. Генералният секретар на Политбюро също е получавал такива суми, защото преди няколко години той предложи да не му се изплащат такива суми, а издръжката да се поеме изцяло от УБО."
Бившият министър на вътрешните работи и член на Политбюро Димитър Стоянов потвърждава "процедурата" по получаването на парите:
"През 1984 г. бях избран за кандидат-член на Политбюро. Тогава при мен дойде ген. Кашев и ми каза, че имам право да получавам еднократно в годината определена сума чрез УБО. Той ми обясни, че това става с оглед на новото ми положение в партията и че такъв е редът. За получената сума аз се подписвах в една тетрадка, в която на една страница беше написано моето име и размерът на сумата. Тези суми се получаваха еднократно и аз получавах такива до 1989 г. Размерът им се изменяше, тъй като междувременно станах член на Политбюро."
Парите "за храна" не са единствените средства, които членовете на Политбюро и на ЦК получават. Живков раздава и допълнителни средства по друго перо – за "представителни" нужди. Различни по размер суми по този параграф са изплащани и надолу по партийната йерархия до поста секретар на ОК на БКП. Първоначално те са изплащани от определен от Живков член на ЦК, а впоследствие от завеждащия отдел деловодство в ЦК на БКП.
Милко Балев дава подробни разяснения:
"Някъде към 1969-1970 г. в качеството си на началник на кабинета на Тодор Живков започнах да получавам допълнителни възнаграждения (представителни пари) в размер на 4000 лева, които по-късно се увеличиха на 5000 лева. Те се изпращаха от ЦК и не знаех откъде са средствата. Когато аз бях избран за член на ЦК, започнах да изплащам тези пари на членовете на Политбюро, както и на секретарите на ОК на БКП.
Тази дейност по-късно се пое от отдел деловодство на ЦК и Продан Стоянов. На членовете на Политбюро се изплащаха по 12 000 лева, генералният секретар на ЦК получаваше 25 000 лева, председателят на Министерския съвет и водещият секретар на Секретариата на ЦК по 15 000 лева, кандидат-членовете на Политбюро по 9000 или 10 000 лева заедно със секретарите на ЦК, завеждащите отдели в ЦК по 4000-5000 лева, секретарите на ОК на БКП – 4000-5000 лева. Председателят на Народното събрание получаваше по 15 000 лева.
Членовете на правителството получаваха по 5000-6000 лева. Председателите на окръжните народни съвети, председателят на БАН, председателите на творческите съюзи, първият секретар на ЦК на ДКМС получаваха суми в размер на 2000-4000 лева. Такива пари се даваха и на председателя и заместниците на Централната ревизионна комисия на ЦК. Размерът на средствата се определяше от генералния секретар на ЦК. Те се раздаваха в началото на всяка година, еднократно и на ръка. Те не се облагаха с данъци и от тях не се изплащаше партиен членски внос.
Тези пари имаха секретен характер, поради което не се отчитаха и не се заплащаше членски внос. Те се даваха за представителни нужди и се ползваха по усмотрение на получателите им. Парите се предоставяха от Министерството на финансите, но какъв е техният произход, откъде и как са набрани не мога да кажа."
Бившият министър-председател Георги Атанасов обяснява какви за били задълженията му, докато е завеждал отдел "Деловодство" на ЦК на БКП, откъдето е била другата линия за раздаване на безотчетни средства:
"Ежегодно в началото на годината в края на януари или февруари ми се обаждаше лично Тодор Живков и ми казваше, че е време да се изпълнят мероприятията по "Б-13" от 1968 г. Нарежданията се даваха лично от Живков или от негово име от финансовия министър."
Задачата на Атанасов като завеждащ отдел "Деловодство" е да подготви списък на лицата, които имат право на сума, общият размер на сумата и да го предаде на финансовия министър. Сумата му се донася след известно време от началника на отдел "Специален" на Министерството на финансите полк. Васил Лилов и се предоставя срещу разписка. След това се раздава на правоимащите от комисия в състав – министърът на финансите, председателят на БНБ, полк. Лилов, Иван Шпатов, главен секретар на Министерския съвет по това време. Накрая комисията унищожава разписките за получените суми и изготвя общ протокол.
Така по две направления – пари за храна и за представителни нужди, всеки член на Политбюро на ЦК на БКП всяка година до 1990 г. е получавал общо 26 000 лева чисти доходи. На членовете на Министерския съвет също в напълно секретен дух са раздавани допълнителни средства.
Самият Живков много добре е разбирал, че наложената от него практика, водеща до забогатяване на елита, е най-малкото нередна и е в остър разрез с пропагандираното от БКП равенство в социалистическия строй. Това обяснява и "необходимостта" от засекретяването й. Ето по какъв начин бившият генерален секретар обяснява пред прокуратурата положението със секретните дейности на УБО, достигайки точката на неодобрение и разграничение от собствената си политика, след като вече е загубил властта през 1990 г.:
"Решенията за извършване на различни услуги от УБО са поверителни, защото поверителното е, че се прави услуга на определен човек. Секретното е да не се шуми с тези отделни случаи. Ще се шуми, защото не може да даваме така. От днешна позиция аз осъждам такава практика на вземане на решения и които аз съм подписвал.
Такива бяха времената и разбиранията. Оттогава досега минаха три поколения членове на Политбюро и на ЦК. Така наречените ветерани като Боян Българанов, Димитър Павлов, Димитър Ганев, Цола Драгойчева, Енчо Стайков и много други, това поколение трябваше да слезе от сцената, но знаете ли как става това? То дърпа назад другите и е в тежест на следващото поколение. След това дойде средното поколение, от което съм и аз.
Възникнаха нови проблеми както в Политбюро, така и в ЦК. И в последното десетилетие влезе и ново поколение в Политбюро и ЦК. Всичко това създаде сложности за сплотяване на тези поколения, но това са възможни грешки, не беше така лесно. Навремето ние сме смятали нашите решения за правилни и необходими, сега вече от днешна гледна точка аз ги осъждам."
Откъсът е част от новата документална книга на журналиста Христов Христов – "Тодор Живков. Биография""
Публикувано на: 20 Май 2015, 08:57