forum.lex.bg

Изникна ми въпросът: "Какви са медицинските показания при това заболяване и дали винаги води до невменяемост на лицето, на което е поставена такава диагноза?" Интересува ме и медицинският, и юридическият критерий за определяне на състоянието на лицето, както и отговорът на въпроса: има ли значение преди колко време е лекувано лицето от заболяването при определяне на вменяемостта, в смисъл дали може да приемем, че може да се е стабилизирало във времето, ако е приемало лекарства.

Както ти е известно, не съм врач , ама ми казаха, че не води до невменяемост "по подразбиране". Има психотични епизоди, които протичат най-общо с параноидни налудности, халюцинации и психотично мотивирано поведение. Слуховите халюцинации могат буквално да диктуват поведението. Ама това са епизоди и, макар и с различна продължителност, не са неконтролируемо състояние с постоянна симптоматика. В зависимост от проявните форми на разстройството /то имало различни, аз запомних само накаква циклоидна психоза/ и прилаганото лечение, в някои случаи симптоматиката може въобще да изчезне. Напълно възможни са състояния на вменяемост, респ. деяния, за които могат да носят наказателна отговорност.
Така поне рече моят консултант

Думите "с шизофренни симптоми” са определящи. Само това инфо обаче не е достатъчно. Най-често това е протичането (част от клиниката) на параноидната шизофрения. Видимо здравият (в ремисия) болен, проявява внезапен пристъп с параноидно халюцинаторен синдром. Полиморфизмът е характерен именно за шизофренията. Простото остро психотично разстройство БЕЗ шизофренни симптоми, обикновено, отминава до една година.
Така че, ако става въпрос за обща "вменяемост", нещата се решават с експертиза. Ако става въпрос за извършено деяние, всичко опира до моментното състояние на извършителя в момента на изпълнението. Ако е бил с остро "Полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми", то при извършването на деянието същият е бил НЕВМЕНЯЕМ.

За останалото четете лекси - отговорила е повече от изчерпателно.

Благодаря за включването и на двамата. Естествено е, че когато става дума за медицински показания, трябва да се произнесе вещо лице. Съмненията ми се породиха от момента на провеждане на лечението, момента на извършване на деянието и момента на диагностицирането, както и възможността в по - късен момент след провеждането на успешно лечение болният не само да попадне в състояние на ремисия, но и изцяло да изчезнат симптомите му. Имам съмнения относно това дали към момента на извършване на деянието е бил / не/вменяем. Смятам, че не е достатъчно лицето веднъж да е диагностицирано и да е лекувано от такова заболяване, за да приемем, че е било невменяемо към момента на извършване на деянието. Категорично изразено мнение, че такава диагноза е поставена на лицето към момента на извършване на деянието няма.
Та, ако може да се задълбочим малко в симптоматиката, няма да е зле, въпреки че аз поне не съм медицинско лице. Тоест, излиза, че ако става дума за " остро полиморфно психотично разстройство", мнението повече клони към невменяемост, така ли? Ами, каква е вероятността лечението да е проведено преди време и пациентът да се е стабилизирал значително и да разбира извършеното и да може да ръководи постъпките си? Какво е по - утежняващото в това понятие" полиморфно"?

За симптоматиката.

П.П. Ммммммм дааааааа. Я така http://consult.pumpelina.eu/docs/glava%20F20-F29.pdf

По принцип като цяло, няма такова нещо като "винаги", възможно е човек с такова заболяване да извърши престъпление и да е вменяем...
Заболяването по-правилно като наименувание е остро полиморфно психотично разстройство със симптоми на шизофрения - коректното изписване, това само за прецизност и ако ще е от помощ...
По принцип медицинския критерий обхваща:
- умствена недоразвитост;
- продължително разстройство на съзнанието;
- бързопреходно разстройство на съзнанието... това са трите медицински критерии, като необходимо е да присъства поне един за да се обсъждат юридическите критерии. Има и четвърти, но той обхваща малолетните/непълнолетните и смятам, че явно за случая е излишно...
В случая явно се касае за някой вид разстройство на съзнанието, какво е вече зависи от давността на самото разстройство на съзнанието, т.е. от самото заболяване и резултата от самото освидетелстване на лицето. Това, че е психотичен не означава, че не знае какво прави.
Невменяемостта вече е юридическия критерий и я определя съда, но въпреки всичко острото полиморфно психотично разстройство е психоза и води до нарушена връзка с реалността, което в повечето случаи ще е основание за признаване на лицето за невменямо (юридически критерий).
Още няма консенсус, но принципно предстои приемането му - доколкото знам идеята е до края на месеца да е факт, но дали ще се случи не знам.
Все пак в повечето случаи психозата би била основание за признаване на лицето за невменяемо.
Дано да съм била полезна колега и късмет!

Тая симптоматика в синьо нещо не се отваря в момента, но ще пробвам по - късно пак.
Chandra, благодаря за споделеното мнение, не разбрах какъв консенсус се очаква да се постигне скоро!? Иначе съм съгласна, че психозата като състояние невинаги означава да не разбираш смисъла и значението на извършеното и да не можеш да ръководиш постъпките си. Въпрос на конкретна преценка е.

chandra написа:...Това, че е психотичен не означава, че не знае какво прави.....

Психотичен човек (с психотична продукция), и човек с шизофренен пристъп са тъждествен понятия! (Да, може и да знае, че мушка с ножа, но мушка глигани и мечки, не хора!)

Какви са тези нонсенси? Чувате ли се какво говорите, м???

П.П. Колко пъти сте се сблъсквал(а) с психотични хора? И как се справяхте с тях (не в клиника!) ?

Диагностичните белези според Международната класификация на болестите - 10-та ревизия (МКБ-10) ги има в линка, който lexy21 е дала.
Острото поломорфно психотично разстройство с шизофренни симптоми е с код F23.1.
Според МКБ-10 това е остро психотично разстройство, което отговаря на описателните критерии за остро полиморфно психотично разстройство, но при което освен това са налице типични шизофренни симптоми.
Острото полиморфно психотично разстройство представлява психотично разстройство с явни халюцинации, налудности и нарушения на възприятията, които обаче са твърде променливи и се сменят от ден на ден или дори от час на час. Често е налице емоционална буря с интензивни преходни чувства на щастие и екстаз или страх и раздразнитлност. Тази полиморфна и нестабилна, променяща се клинична картина е характерна и макар че понякога отделни афективни или психотични симптоми могат да бъдат добре изразени, те ен удовлетворяват критериите за маниен период, депрезивен епизод или шизофрения. При това разстройство е особено вероятно внезапното начало (до 48 часа) и бързото отзвучаване ан симптомите; при голяма част от случаите липсва очевиден преципитиращ стрес. Ако симптомите продължат повече от три месеца, диагнозата трябва да се промени (Вероятно е персистиращо налудно разстройство или друго неорганично психотично разстройство да са най-подходящи диагнози).
За сигурна диагноза се изисква да бъдат удовлетворени следните три критерия:
1. началото трябва да бъде остро (от непсихотично състояние до явно психотично състояние за две седмици или по-малко);
2. трябва да са налице няколко типа халюцинации или налудности, с променящи се както тип, така и интензивност, от ден на ден или в един и същи ден;
3. трябва да има изменящо се по подобен начин емоционално състояние.
В допълнение към критериите 1-3 през по-голяма част от времето след оформянето на клиничната картина трябва да са налице симптоми, отговарящи на критериите за шизофрения. Ако шизофренните симптоми продължават повече от един месец, диагнозата трябва да бъде променена на шизофрения.

И така, да обобщя горното:
За разлика от шизофренията, която протича бавно и подмолно, развива се поне 6 месеца от първите симптоми, острото психотично разстройство протича много бързо и съответно отшумява бързо. Възможно е да се отключи от силен стрес, най-често насилие. Но не е задължително.
На упражненията по психиатрия ни прожектираха филм с едно циганче от дом за сираци, което приказваше несвързани неща и ни казаха да го диагностицираме. Мненията се разделиха на две: Хебефренна шизофрения и шизоафективно разстройство, но според психиатрите това беше остро психотично разстройство. Оказа се, че момчето е било изнасилено в дома за сираци и това е отключило психотичната симптоматика.

Надявам се да съм бил ползен.

doc03 написа:

chandra написа:...Това, че е психотичен не означава, че не знае какво прави.....

Психотичен човек (с психотична продукция), и човек с шизофренен пристъп са тъждествен понятия!

Това не е вярно, шизофренията е само един от видовете психози. Освен това шизофрениците си имат и "светли периоди", те не са загубили окончателно и безвъзвратно връзката си с обективната реалност, някои дори могат да развият самокритичност към собственосто си заболяване.
Комуникацията извън светлите периоди с тях е много трудна и почти невъзможна, но през светлите периоди е възможно да бъдат терапевтирани и да се открият причините за разстройството, съответно и лечението му.

Благоаря, за инфото , но не искам да излизам извън конкретиката на въпроса.

doc03 написа:Психотичен човек (с психотична продукция), и човек с шизофренен пристъп са тъждествен понятия!

!
В психотичния период (без да конкретизирам какъв вид е психозата), човекът няма връзка с реалността, дезориентиран е като мислене, поведение, реч и собствена личност, като в този момент са и проявите на насилие (влючително и суицидни). Не конкретизирам дали психозата е от дрога, алкохол (делир) и т.н., възможно е да и симптом на шизофрения, но "психотичен човек" и "шизофренен пристъп" са тъждествени понятия, що се отнася до вменяемост във въпросния момент. Без да коментирам каква би била "окончателната" диагноза в последствие, Калахан ...

doc03 написа:... Така че, ако става въпрос за обща "вменяемост", нещата се решават с експертиза. Ако става въпрос за извършено деяние, всичко опира до моментното състояние на извършителя в момента на изпълнението. Ако е бил с остро "Полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми", то при извършването на деянието същият е бил НЕВМЕНЯЕМ.

Написаното от Калахан е вярно, но тук нещата са свити до доста конкретен казус. И! Психотичният човек НЕ ЗНАЕ какво прави!
(Ако е с психоза, защото неврозата, афектът, хистерията и пр., често се бъркат, и се наричат психози, включително и от някои юристи.) Последното без лоши чувства.

nk7702n написа:Тоест, излиза, че ако става дума за " остро полиморфно психотично разстройство", мнението повече клони към невменяемост, така ли? Ами, каква е вероятността лечението да е проведено преди време и пациентът да се е стабилизирал значително и да разбира извършеното и да може да ръководи постъпките си

Колега, nk7702, сама разбирате, че на тези въпроси в правен форум няма как да ви се отговори, а и въобще в какъвто и да е форум. Питанията трябва да ги насочите към вещите лица, и то към тези вещи лица, изготвили конкретната експертиза на конкретното лице.
Защото много добре знаете, че всяка СПЕ обсъжда именно тези въпроси. Минали заболявания, фамилна обремененост, вещите лица задават въпроси на лицето относно извършеното деяние, неговото възприятие, достатъчна или недостатъчна критичност към проявите на заболяването и т.н. Включително се обсъждат минали и настоящи лечения, редовен прием на медикаменти.
Знаете, че всичко това е посочено в една експертиза.
Едва ли някой би ви дал конкретни отговори, дори и да е психиатър, поради липсата на каквато и да е конкретика.

nk7702n написа: в смисъл дали може да приемем, че може да се е стабилизирало във времето, ако е приемало лекарства.

Да, възможно е /но ви отговарям като юрист /, поне аз съм попадала на експертизи, в които психиатрите са дали заключение, че за лице страдащо от Параноидна шизофрения /знам, вие питате за нещо друго/, след като е преминало лечение, се наблюдава относително стабилна терапевтична ремисия.

doc03 написа:В психотичния период (без да конкретизирам какъв вид е психозата), човекът няма връзка с реалността.

Принципно това е така, но вещото лице трябва да отговори на въпроса дали при извършване на конкретното деяние лицето е разграничавало външната /обективната/ от вътрешната /субективната/ реалност. Т.е. възможно е лицето да е било диагностицирано с някакво психотично разстройство, но въпреки това се налага конкретна преценка за конкретния случай. Психозата невинаги означава невменяемост.
Освен това за конкретния случай е без значение диагнозата, а е по-важна симптоматиката. По принцип симптомите на различните психични разстройства се припокриват в една или друга степен и затова при преценката относно вменяемостта е без значение дали диагнозата е шизофрения или полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми. По-важно е дали тези симптоми са били налице при извършване на деянието.
Както отбелязах по-горе, ако симптоматиката на полиморфното психотично разстройство продължи повече от 1 месец, то трябва да се предиагностицира на шизофрения.

Не говоря за психозата по принцип, като термин, тълкуването му и ... т.н. Психозата може да продължи и цял живот.
Говоря за "психотичен човек" - остра психоза, остро психотично разстройство, каквото е питането, а и за написаното - че "психотичен не означава, че не знае какво прави" ...
Няма значение.
За разлика от хората, болестите книжки не четат ...

Ясно е, че конкретните отговори следва да се търсят от вещо лице, само че всичко описано от Лекси, Калахан, Док и Sunnyset не се съдържа в даденото заключение и в мен се породиха доста въпроси. Не искам да коментирам подробности, защото казусът е висящ. Смятам, че няма категоричен отговор относно вменяемостта към момента на извършване на деянието, да не говорим за конкретика относно фамилна обремененост, конкретни симптоми към момента, повторяемост на симптомите през определен период от време и т.н. Само едно описание, че лицето не се водело на отчет, / кой ли се води в днешно време, след като не е задължително вече/, и че било лекувано еднократно от такова разстройство. Считам написаното в СМЕ за крайно недостатъчно като фактология и изследване, за да се направи категоричен извод, че лицето е било невменяемо към момента на извършване на деянието. Затова се насочих към симптоматиката. Моето мнение се доближава доста до последния пост на Калахан. Не се бях замисляла по въпроса, че " ако симптоматиката на полиморфното психотично разстройство продължи повече от 1 месец, то трябва да се предиагностицира на шизофрения." Това не бях го чувала досега. Може би doc 03 ще изрази мнение по въпроса след колко време би следвало да се извърши предиагностициране. Ясно е, че шизофрениците страдат от светли и тъмни периоди и когато са в ремисия почти не се различават от здравите хора по мислене и поведение. Като съм разговаряла с болни от шизофрения, съм се убедила, че имат доста объркано мислене и имат трудности при формирането на правилните изводи за реалността, дори да се намират в ремисия. Основният проблем при това заболяване е в нарушената аналитичност, наблюдателни са, но неправилно анализират фактите от реалността.Но иначе, доста от тях са запазили интелектуален капацитет и понякога показват интересни умения и познания. Стават агресивни, когато започнеш да им противоречиш.

Няма да изразявам допълнително мнение, тъй като явно говорим за различни неща.
А и темата се превърна в стенвестник за списване на статии от гугъл.
Няма единно становище по въпросната клинична проява ("Полиморфно психотично разстройство" в същност не е диагноза, а състояние, симптомокомплекс, въпреки, че е вкарано в класификатор!), а и различните психиатрични школи приемат различни критерии, дори относно лечението.
Няма токова нещо като "срок за поставяне на диагноза "Шизофрения" повече от 1 месец". Това просто е обичайната продължителност на характерните клинични прояви, при които отдиференцирането на симптомите на острото разстройство от първичните психиатрични симптоми често е невъзможно, или е възможно на доста по-късен етап. Наблюдаваната коморбидност при пациенти с такива проблеми затруднява експертното заключение, което често налага минимум едномесечен престой и наблюдение в психиатрична клиника, с цел уточняване на състоянието. В други случаи са достатъчни и дни за поставяне на диагноза "шизофрения" ...

doc03 написа:... ако става въпрос за обща "вменяемост", нещата се решават с експертиза. Ако става въпрос за извършено деяние, всичко опира до моментното състояние на извършителя в момента на изпълнението. Ако е бил с остро "Полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми", то при извършването на деянието същият е бил НЕВМЕНЯЕМ...

... и няма как в експертизата да пише друго, освен "невменям". Независимо, че след 6 месеца вече може и да бъде вменяем.

Освен това, изразите "човекът е с психоза" и "човекът е психотичен" означават съвсем различни неща, и може би от непознаването на терминологията дойде разминаването, та се разбърборихме.

Иначе с ей такива статийки е пълно, който се интересува - да чете, не е нужно да се преписват тук.
http://medpedia.framar.bg/%D0%B7%D0%B0% ... 0%B2%D0%B0

В България НЯМА народовластие,а Четвъртовластие!
Съдията да не е Иродиада от Библейските разкази??!

iliander написа:В България НЯМА народовластие,а Четвъртовластие!
Съдията да не е Иродиада от Библейските разкази??!

Е, за това говоря. Дори и в момента да не е психотичен!

Коморбидност при психотично разстройство, най-често има при съчетание с алкохол и/или с ПАВ.

Да, ясно, благодаря!