forum.lex.bg

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10729
София, 29.08.2014


Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕРКА ЦАНЕВА
КРАСИМИР КЪНЧЕВ
при секретар и с участието
на прокурора изслуша докладваното
от съдията КРАСИМИР КЪНЧЕВ
по адм. дело № 10545/2014.


Производството е по реда на чл.190, ал.1 от АПК.
Образувано е по жалба на Камара на частните съдебни изпълнители със седалище гр.София и Петко Стефанов Илиев – Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) с район на действие Окръжен съд Пловдив, срещу Постановление № 215 от 24.07.2014г. на Министерския съвет (ПМС) за допълнение на Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители.
С жалбата е направено искане за спиране действието на оспорваното ПМС № 215 от 24.07.2014г., поради това, че действието на подзаконовия административен акт би могло да причини на оспорващите значителни и трудно поправими вреди. Сочи се, че с оспорваното ПМС се премахва една от таксите, събирани от частните съдебни изпълнители и с действието му се намаляват приходите в дейността на последните. Твърди се, че това може да доведе до съкращаване на служители, работещи при ЧСИ и дори до затваряне на кантори.
Ответникът по делото - Министерския съвет на РБългария, взема становище за неоснователност на искането.
Върховният административен съд счита искането за допустимо.
Съгласно чл. 190, ал. 1 АПК оспорването не спира действието на подзаконовия нормативен акт, освен ако съдът постанови друго. В съответствие чл.166, ал.4 АПК, приложима съгласно препращащата разпоредба на чл.196 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл.166, ал.2 от АПК, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Спирането на изпълнението на административния акт като вид обезпечение при обжалване има за цел да предотврати осъществяването на незаконосъобразни действия, разпоредени с оспорения акт. В административното производство обезпечителна нужда възниква както в случай на постановено разпореждане на административния орган на предварително изпълнение на акта (чл. 60, ал. 1 АПК), така и в случаите на прогласена предварителна изпълняемост на обжалвания акт, произтичаща по силата на закона - в конкретния случай чл.190, ал.1 АПК.
Разгледано по същество искането за спиране действието на оспорения подзаконов нормативен акт е основателно.
Оспореното Постановление № 215 от 24.07.2014г. на Министерския съвет на РБългария е за допълнение на Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. Това ПМС съдържа преуреждане на установеното в тарифата към ЗЧСИ с една единствена разпоредба. Това е § 1, който предвижда създаване на нова т.6 към т.26 „Забележки” на тарифата към ЗЧСИ със следното съдържание: „върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се събира”. Втората и последна разпоредба на оспорваното постановление е тази по §2, но тя е процесуална и установява само момента на влизането в сила на постановлението, и не съдържа нова материалноправна уредба. Затова относима за преценката на съда дали да спре действието на оспорения подзаконов нормативен акт е само
Възможността съдът да упражни правомощието си по чл.190, ал.1, пр.2 от АПК /да спре действието на оспорения подзаконов нормативен акт/, съгласно препращащата норма на чл.196 във вр. с чл.166, ал.4 от АПК, е обвързана от преценка за наличието на обстоятелствата по чл.166, ал.2 от АПК - възможността да настъпят значителни или трудно поправими вреди за оспорващия, респективно за останалите адресати на акта. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искане за спиране действието на подзаконов нормативен акт, преценява дали действието му може да причини такива вреди на адресата, която да бъдат противопоставени на презумирания с чл.190, ал.1 от АПК обществен интерес за действие на приетия подзаконов нормативен акт.
Освен изложеното съдът съобрази, че изискването по чл.166, ал.4 във връзка с ал.2 АПК е не за доказване на конкретни значителни или трудно поправими вреди, а за възможността такива да настъпят с въведения законов израз – "ако то би могло да причини". В съответствие с ТР № 5 от 8.09.2009г. на ОСК на ВАС целите на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение и допустимостта на неговото спиране са подчинени на принципа за съразмерност, като следва да се съобрази административният акт и неговото изпълнение, да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
В случая съдът счита, че от съдържанието на допълнението към тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ и от доказателствата по делото се установяват законовите изисквания за съществуване на опасност за жалбоподателите да настъпят както на значителни, така и на трудно поправими вреди. Оспорваното ПМС касае допълнение в тарифа за такси и разноски, които се заплащат на частни съдебни изпълнители. Обема на тяхната дейност, доказан от представените по делото писмени доказателства, са за събрани суми, надхвърлящи един милиард лева годишно. За тях са заплатени такси и разноски по допълнената тарифа. Уреденото с §1 от оспореното ПМС премахва таксите, събирани от ЧСИ в случаите на погасяване на задължението от длъжниците в срока за доброволно изпълнение. Това несъмнено ще доведе до намаляване на събраните такси от частните съдебни изпълнители, което би довело до вреди за жалбоподателите. А предвид доказания обем на тяхната дейност, тези вреди са и значителни. Същите вреди са и трудно поправими при евентуална отмяна на оспорваното постановление, тъй като при неговото действие по време на производството по делото, не съществува правен способ за обратно начисляване и заплащане от длъжниците на таксите, когато те погасят задължението си в срока за доброволно изпълнение. Затова е налице обезпечителна нужда от спиране действието на оспорения подзаконов нормативен акт.
При преценката дали опасността вредите на жалбоподателите са противопоставими на обществения интерес от действие на приетия подзаконов нормативен акт /призумиран с чл.190, ал.1, пр.1 от АПК/, съдът съобрази, че от една страна част от обществения интерес е този на длъжниците по изпълнителното производство. Техният интерес действително е за действие на оспореното ПМС, тъй като с него се предвижда при определена хипотези посочена такса да не се заплаща. Но срещу този частен интерес на длъжниците стои както интереса на цялото общество за законосъобразно развитие на обществените отношения /което включва своевременно издължаване на длъжниците/, така и също частния интерес на кредиторите за по-бързо удовлетворяване с дължимото по влезли в сила съдебни актове преди още да е образувано изпълнителното производство. При съобразяване на всички тези аспекти на обществения интерес, съдът счита, че опасността за настъпване на посочените значителни и трудно поправими вреди за жалбоподателите е противопоставима на интереса на длъжниците.
Предвид изложеното е основателно искането за спиране действието на оспорения подзаконов нормативен акт до окончателно решаване на въпроса за неговата законосъобразност с влязъл в сила съдебен акт.
Водим от изложеното и на основание чл.190, ал.1 във вр. с чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА действието на Постановление № 215 от 24.07.2014г. на Министерски съвет на Република България за допълнение на Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, до приключване на производството по делото с влязъл в сила съдебен акт.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред 5-членен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.



Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Марио Димитров
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Бисерка Цанева
/п/ Красимир Кънчев

Определението е правилно.
Крайно време е тези разпоредби от АПК, които дават възможност за "предварително изпълнение" на един административен акт, преди да е влязъл в сила, да бъдат отменени, щото в случая преценката на съда е относно "целесъобразност" а не относно "законосъобразност" на предварителното изпълнение - сега Съдът решил едно но в други случаи може да реши обратното и отново да напише 2-3 листа мотиви колко "правилно" е преценил. Да му мислят тези, които попадат под ударите на такъв административен акт - този адм.акт после никога няма да бъде отменен, даже да е абсолютно противозаконен.

Не може да не се дължат направени разноски от съдиията по изпълнението. Някой трябва да му ги плати. Лично аз съм съгласен това да е взискателят, защото си е получил парите, може да се възложи и върху двамата, но не може на практика филанкишията да се бърка за чужди взаимоотношения. При стари дългове, с натрупани лихви и разноски, съм склонен да опрощавам и половината, ако парите се дадат наведнъж и в началото, но практиката е, че имам 3-4 такива случаи за години работа.
"Проблемите" в съдебната власт са всъщност един единствен - цялото ни законодателство е в служба на "човекът от народа" - длъжникът. За това ни се карат отвсякъде, не защото има криминални престъпления, такива има навсякъде.

Твоите възгледи за "недобросъвестния длъжник" са ни известни.
http://www.youtube.com/watch?v=7X_zTQtICH4
Тук темата е друга - дали Определението на ВАС е правилно.

ivanov_p написа:Не може да не се дължат направени разноски от съдиията по изпълнението.

Иванов!, съдебните изпълнители НЕ ПРАВЯТ РАЗНОСКИ.

Дължимите такси се заплащат авансово ( така трябва да е, по ягодите) от В, така че при образуване на делото сумите се заплащат. Идеята е да се елиминира нормата на пропорционалните такси по чл. 26, при погасяване чрез плащане в срока на доброволно изпълнение. Срок, в който най-много да има проучване и наложен запор/възбрана- дейности, услуги, за които е платено предварително на ЧСИ и които се носят от длъжника.

Когато излезе процесното ПМС, четох мотивите му и ги намирам за правилни. Тук темата е дали да се изравнят( колкото и неадекватна да е думата) държавното и частното съдебно изпълнение при конкретна хипотеза в един доста кратък период ( за ДСИ- чл. 53, ал.2 ТДТССГПК - Върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се събира, но за ЧСИ - т. 26 от ТТРЗЧСИ указва друго).
Е, няма как отпорът да не е сериозен, но сега ВАС ще си каже тежката дума.

Разликата между държавните съдебни изпълнители и частните такива е, че първите получават заплата от бюджета, от бюджета се плащат заплати на служителите на ДСИ, наеми и консумативи. Частният съдебен изпълнител поема всичко това САМ. Т.26 от ТТРЗЧСИ е заплатата на частния съдебен изпълнител. Тъй като определените такси в Тарифата (плащани от взискателя предварително) изобщо не стигат за администриране на делото, много често ЧСИ поема разходите по поддръжка на кантората си (които никак не са малки) от точно това възнаграждение. Ако някой иска да изравни условията, при които работят ЧСИ и ДСИ, то нека да въведат тази такса и при ДСИ, или от бюджета да се плащат разходите на ЧСИ. Оставям настрана факта, че МС много е бързал и не е спазил процедурата при издаване на спорното постановление. Мисля, че всички знаем защо. И, според мен, е правилно спирането на приложението му, докато съдът не вземе решение по жалбата.

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1300282

„Повече от ясно е, че обикновените граждани нямат средства, за да погасяват дълговете си. Числата от нашата практика са красноречиви - от началото на кризата физическите лица, които плащат задълженията си в т.нар. срок за доброволно изпълнение, са приблизително 0,1%. От поправката спечелиха не затруднените финансово лица, а онези структури, които умишлено не плащат дълговете си, докато не бъдат осъдени”, е коментирал председателят на КЧСИ Валентина Иванова.

Този процент, струва ми се, не е от съществено значение, респективно не би могъл да нанесе толкова "големи вреди" на частното изпълнение. Но, както казах, струва ми се, отделно, че колкото и да не искам да зяпам в паницата на събрат-частник, очевидно съществува обществено негодувание.

Нямаш си представа колко разноски правят съдия изпълнителите. Идеята тук е да не се плати таксата по тарифата, която взима бирника и да се обезмисли работата му. Аз договарям сума която трябва да получа дори ако длъжниикът плати след получаване на съобщението за цесията, защото плаща не от добро сърце, а за да избегне проблеми. За да има мир преглъщам, че са ме обрали със сумите за съдебното и исковото поризводство, но поне се приключва случая. Същото е и с ЧСИ, длъжникът нищо не плаща доброволно, плаща защото поканата му е изпратена от бирник и знае, че ще бере ядове, ако не плати. Както се казва "Името работи за тебе". Самата покана не може да се казва "Покана за доброволно изпълнение", това ме втрещи още първия път като видях такава. Какво доброволно изпълнение след 3-4 години дела и още 2-3 години незаведено изп.дело? 5-7 години не му ли стигнаха на длъжника да плати доброволно? Плаща "доброволно", защото са му пипнали сметките и са му възбранили имотите.
Вместо "Покана за доброволно изпълнене", документът трябва да се казва "Покана за изпълнение с добро".

Иванов, това са празни приказки дето ги говориш/пишеш. Ти самия в други теми описваше разните шмекерски номера, които се правят по изпълнителните дела, за да се увеличат разноските по събирането, като в някои случаи "разноските" демек печалбата превишава 5-10 пъти размера на събираемата сума.
Обикновените хорица не дължат на никого пари, но законите са така направени, че разни тарикати могат без проблем да си извадят ИЛ и да почнат да ги тормозят с години наред, уж законно. Защото няма закон за фалита на физ.лица, затова хората питат в този форум дали задълженията им не са погасени по давност - това е единствената им надежда, но законите са така направени, че обслужват само интересите на недобросъвестни кредитори, събирачи на вземания и съдебни изпълнители. Умиране има, оттърване няма.

neutralen написа:... Умиране има, оттърване няма.

... е

Държавата е пълна със "сталинчета", или с негови фенове/почитатели.

... 'псолютно!

П.П. Не държавата, нацията ...

Хайде, хайде, Неутрален! Печалбата не може да надвиши 5-10 пъти размера на вземането, просто защото начислените такси не могат да надвишат 10% от същия този размер. И как така обикновените хора уж нищо не дължат, пък търсят погасителна давност? Че има тарикати, има. Ама пък всичките (над милион изпълнителни дела) нима са образувани само от тарикати? Просто нивото на законопослушност в държавата е на много ниско (да не кажа нулево) ниво и всеки търси да се отърве по някакъв начин - кога законен, кога не. Тук, във форума се изказват много качествени юристи, но съдебното изпълнение е доста специфично и не всеки юрист е запознат добре с процедурите (казвам го от личен опит). Но пък и в тази държава всеки разбира от право, политика и футбол. И за да не ме разберете криво - не съм съдебен изпълнител.

Чети внимателно какво съм писал - аз пиша за "разноски" по изпълнението, а не за "такси". Явно не разбираш за какво става дума. Нямам намерение да те агитирам.

Правят се раздути "разноски" срещу платежоспособни фирми, никой не ги прави срещу физически лица, освен ако не са калпазани. Тези разноски не се спестяват като не се плати на СИ. Големият проблем за гражданите е събирането на малки задължения, такива до 400-500 лв., когато разноските са 800-900 лв. и без нищо да се прави. Само дето никой адвокат не предлага да се откаже от неговите 650 лв., а приема за справедливо това да направят взискателят и СИ. Какво става, когато някой слуша съветите на този форум и за да си събере 500 лв. задължение плати 300+350 лв. на адвокат, още около 150 на СИ и накрая длъжникът му върне парите "доброволно"? Изправната страна е вътре с 800 лв. за да си върне дълг от 500. Друго е ако дългът е 10 хиляди, трето ако е 100 хиляди.

По изпълнителното и някой съдебни производства трябва да се направят промени за да стане процесът по-справедлив. Вместо това политици-популисти предлагат всякакви налудни идеи, за да отърват длъжника, които в крайна степен не водят до отърваване, а затъване. Те и адвокатите са най-големите душмани на длъжнииците, защото създават у тях усещане, че може и да не платят.

В тарифата на ЧСИ навсякъде пише и са определени такси - обикновени, пропорционални, допълнителни, авансови, субсидирани. Единствените разноски са за банкови такси и комисионни, получаване на информация и документи, свързани с длъжника и неговото имущество, преводачи и т.н. Няма начин да не се увеличава дълга с начислените такси (хайде и разноски) след като длъжникът се скатава с месеци, с години, естествено не живее на адреса си по лична карта и непрекъснато се правят справки, извършват се действия, щото има е перемция

А между другото, таксите (хайде и разноските) са еднакви и за дълг от 500 лв., и за дълг от 100 000 лв. Ако не искаш да ги плащаш, плати си навреме - преди образуването на изпълнително дело.

ivanov_p написа:Какво става, когато някой слуша съветите на този форум и за да си събере 500 лв. задължение плати 300+350 лв. на адвокат, още около 150 на СИ и накрая длъжникът му върне парите "доброволно"? Изправната страна е вътре с 800 лв. за да си върне дълг от 500....

Това е откровено подвеждане! Изправната страна, демек В, заплаща всички такси ( дължими на ЧСИ за образуване, евентуално проучване, запор/възбрана, - каквото си поръчаш или делегираш права, но както вече съм казвала, мандата на ЧСИ се потвърждава с плащане...) и разноски ( е, кои да са разноските, освен за адв. хонорар, където се генерира голямата част от разхода) , като сте тръгнали да ги дробите толкоз, които му се възстановяват изцяло, ведно с вземането, в срока за доброволно плащане.

От П 215 биха могли да страдат ЧСИ, защото в този случай няма да си вземат дължимото единствено по т.26. ( процент от размера на вземането, но не повече от 10%, правилно посочиха), ако Д плати в 14дн. срок.

Смисълът е ясен, всеки да си прибере парите без взискателят, а в конкретния случай и съдията по изпълнението. Адвокатското лоби се е уредило с предварително плащане за всичко, но не е уредило поне парите за техните хонорари да се ползват с привилегия. Като иска да облекчи длъжника държавата да се откаже от държавните такси. Не само, че не се отказва, а сега са погнали с проверки всички ЧСИ-та и за такса от 3 лв. се губят месец-два, в писма, ако съдията е в друг град. Не може да платиш и по електронен път, защото трябва да се представи платежно с мокър печат. Защо с мокър никой не знае, но трябва да платиш половин трудоден за да отиде някой първо до банката, да направи превода, после до пощата, отделно завишената такса за превода и писмото. Сакън държавата да не пропусне да гепи още 2-3 лв. покрай таксата, но за сметка на това ще приклекне в първа редица за да обере всичко от длъжника, защото е с привилегия и след като го прибере ще те нахока, че тормозиш гласоподавателите и ще се чуди какви права да им даде, но не срещу себе си, а срещу кредитора. И от сутрин до вечер държавни хрантутници ще висят като прани гащи по радия и телевизии, чудейки се как едно вземане от 100 лв. станало 1000 и какво да се направи срещу самозабравилите се кредитори и ЧСИ-та.

Честито !
Законопроект за отменяне на Закона за частните съдебни изпълнители
Сигнатура 454-01-6
Дата на постъпване 27/10/2014
http://www.parliament.bg/bg/bills/ID/14998/