bastard написа:По тази логика обективното съединяване на искове би трябвало да е задължително всеки път, когато е възможно, защото предявяването им в отделни процеси би било злоупотреба с право (според вас). Да не забравяме, че законната лихва е обезщетение, чийто размер се измерва в законната лихва.
Първо- да не бъркаме двата щата, както често пиша тук. Законната лихва, за която пишете в първия си пост, е акцесорна претенция, последица от уважаване на иска, която няма нищо общо с ОСИ
.
Отделно, коя е тази причина, която не дава възможност да се предяви всичко? ( освен нашенското- да натрием нечии нос / визирам поста на Иванов с мултиплицирането/, да завъртим някое делце, следващ се хонорар или... простото опущение?). Парично задължение, падеж, неизпълнение, начална дата на забава, дата на предявяване на иска - няколко основни стъпки в танца: главница, мораторна ( ако я има- то има и ОСИ), законна ( последица от уважаване на иска за главницата), разноски.
Вярно е, че паметта отслабва и не е все така усложлива, но все още не съм забравила основни постулати ( за начина за изчисляване, за обезщетителния и характер и прочее) и мисълта е следната - реално, по някаква причина ( всеки с камбанарията си) забравям по делото да въведа искане за присъждане на законна лихва върху главницата, начиная дата на предявяване на иска ( тогава, когато е неоценяема по размер), ама отпосле ми дошла брилянтна мисъл- дай да се поправя
.
Вярно е, както казах- ВКС го приема ( "при наличието на присъдена главница и отсъствие на влязъл в сила съдебен акт по отношение законната лихва върху същата, не съществува процесуална пречка тази лихва да бъде претендирана в отделно самостоятелно производство, независимо от акцесорния и спрямо главния дълг, характер"), както е вярно, че по новото дело, заради собственото ми
опущение, ще се правят нови разноски, които ще натреса на ответната страна.
На това му казвам злоупотреба с права
в чисто житейски смисъл.