forum.lex.bg

Здравейте, колеги. Може би въпросът ми ще Ви се стори малко елементарен, но пък човек винаги предпочита мнението му да бъде потвърдено, преди да рискува голяма сума пари

Значи... реален залог при който залогоприемателят след приемането на заложената вещ, я връща на залогодателя, назначавайки го за пазач . Според мен е недействителен отвсякъде - на основание чл. 156 ЗЗД. Алтернативно бил е действителен за съвсем кратък период от време, но погасен с връщането на вещта - чл. 159 ЗЗД. Реално двете операции стават едновременно. То дори вещта въобще не се предава, ами само се подписват едновременно два документа - приемо-предавателен протокол за предаването и протокол за назначаването на залогодателя като пазач.
Съгласни ли сте с мен или имате друго мнение по въпроса.

up!

Никой ли няма да се осмели да изрази мнение по този простичък наглед въпрос.

Простичък наглед, но не чак толкова в дълбочина

По-скоро следва да се изследва въпросът дали залогодателят и "друго лице", на което да се предаде вещта за пазене могат да бъдат едно и също лице. Държането на вещта от залогодателя в този случай е на основание, според мен, различно от това, което се визира в чл. 159.

Аргументи могат да се намерят и в двете посоки.
Буквалното тълкуване на 156 ЗЗД би довело до твоите разсъждения, но имам някаква семка на съмнение

Би ми било интересно и мнение на колега пеналист по приложението на чл. 206 (2) НК в този случай.

Така е, не е чак толкова прост въпрос, но сякаш по-скоро клоня към първоначалното становище, защото противното би противоречало на самото естество, на самия смисъл на реалния залог. Твърде абстрактно ми се струва залогодателят да е хем държател, хем владелец в качеството си на собственик. Всяко друго 3-то лице, назначено за пазач - ок, държи вещта за залогоприемателя, но не и залогодателя. На този извод ме навежда и буквалното тълкуване на чл. 156 "Договорът за залог е действителен само ако заложената вещ бъде предадена на кредитора или на друго лице, избрано от него и от залогодателя".

Т.е. лицето трябва да е или кредитора, или друго лице.

Според мен изразът "друго лице" в посочената норма означава лице, различно от Кредитора. Не виждам пречка това "друго" лице да съвпада със залогодателя, щом Кредиторът и Залогодателят така са се споразумели (нормата е в защита на Кредитора, според мен, като идеята е само ако заложената вещ е предадена на лице, за което Кредиторът не се е съгласил, залогът да не е действителен). Т.е., не виждам защо залогът да е недействителен след предаването на заложената вещ за пазене на залогодателя. Но, най-вероятно Кредиторът няма да може да ползва реда за предпочтително удовлетворяване от цената на вещта при принудително изпълнение.

Ами недействителен е, защото това лице е залогодателя, което противоречи на същността на реалния залог, на реалния му характер, как да приемем, че той ще бъде хем държател (защото държи вещта за друг - за залогоприемателя), хем владелец (защото е собственик).

Да не говорим, че законът изрично е предвидил възможност залогодателят да упражнява фактическата власт върху заложената вещ, а именно посредством особен залог.

И все пак, да добавя още една подробност, а именно, че залогоприемателят е банка и може да има някое специфично условие по банковите закони, макар, че в ЗКИ и в Закона за потребителския кредит не успях да открия нищо в това отношение.

Прочее [i]"за да може заложното право да се противопостави на трети лца, нужно е е вещта да е предадена на залогоприемателя по такъв начин, че за третите лица да е явно, че залогодателят няма вече държанието на вещта. Предаването на вещта тук трябва да даде гласност на новото правно положение. Ако третите лица виждат, че вещта се намира в държание на собственика, те нямат никаква възможност да съобразят, че върху тази вещ има заложно право; но ако те виждат, че вещта се намира вече в държанието на едно трето лице, това обстоятелство ги предупреждава, че тя може да е отчуждена или заложена. За да може заложното право да се противопостави на трети лица, нужно е вещта да е предадена на залогоприемателя така, че за третите лица да бъде ясно, че собственикът не я държи вече. От това следва и че предаването на вещта не може да се извърши чрез constitutum possessorium. Така че собственикът не може, като заложи една вещ, да я задържи като наемател или влогоприемател.
Петко Венедиков