Това са цифри, който чух от Г-н Шопов в парламента , който искаше да затворим границите за бежанци.Незнам от атака откъде черпят информацията , но дори и да е вярно , някак си не излиза сметката, защото жестоката реалност е следната:
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=2313411"Бежанци: Тук е ад, връщаме се в Сирия""Журналисти ли сте?"- с тези думи на английски език ни посрещна сириецът Басим Мохамед пред бежанския лагер в столичния кв. "Овча купел". Мъжът изпъкваше сред останалите раздърпани хора пред лагера с облеклото си - здрави дънкови панталони и изгладена бяла тениска. От чантичката си Басим извади измачкан лист - заявлението му за екстрадиране обратно в Сирия. И поклати глава: "Не е човешко тук."
Басим е обиколил бежанските лагери. Първо е бил в Пъстрогор, после в Любимец, а сега е в "Овча купел". В България е вече от шест месеца и иска да се прибере в Сирия час по-скоро.
"Там е по-добре, никой тук не те зачита, нямаш елементарни човешки права. В Сирия е опасно, да, но е по-добре, отколкото тук", уверява ни мъжът.
Мнението му споделя и бежанецът Осама Мокасир: "Това не е лагер. Това е ад!" И той вече е попълнил молбата си за завръщане в Сирия. По думите им е по-добре да се приберат в размирната си родина, отколкото да останат в България - "защото тук не може да се живее". Осама твърди, че бегълците не са претенциозни - просто имат нужда от елементарни неща - храна, одеяла, лекар. В лагера обаче нищо от това не било осигурено.
Мизерни малки стаи с няколко легла, претъпкани с народ и
още повече
бълхи -
такива са условията за живот в лагера в "Овча купел", твърдят живеещите там.
Въпреки протестите от последните седмици, условията в лагера не са се променили. А бежанците стават все повече и все по-недоволни. Дали и защо е така - няма отговор от управата на лагера - екипът ни не беше допуснат вътре. Полицаите отвън пък отказваха всякаква информация.
Всяка вечер хора се събират пред сградата, където трябва да бъдат приютени. Оказва се, че няма места за всички. "Къде да спим?" е въпросът, който си задават. И отговорът е кой, където намери.
"Повечето пъти нощуваме отвън. Улицата е пуста и рядко минават автомобили, а дворът е голям", свива рамене Ифрам Сантамир. Късметлиите, които успеят да се доберат до легло в лагера, винаги го делят с още някого. "В една стая спим поне три семейства. И въпреки това сградата не може да побере всички ни", разказва друг сириец. Понякога се налагало дори и децата им
да спят
на улицата
в парка или на двора. "Има много деца и възрастни хора. Трябват им грижи", разказва от личен опит Ифрам. Неговият 86-годишен баща е болен и "тук не могат да му предложат нищо".
От Държавната агенция за бежанците са осигурили едно медицинското лице в лагера. Лекарката е с работно време от 8 до 15 ч. Ако на някого му прилошее вечерта - проблемът си е негов. "Сирийката, която почина в четвъртък, търсеше лекарска помощ в продължение на 2 часа. Никой не обърна внимание", продължава Ифрам. Успели да наберат номера на "Бърза помощ", но линейката се забавила. Според сириеца смъртта можела да бъде избегната, ако е имало лекар на място.
Хората разказват, че докторката не приемала хора дори в работното си време. Преди 6 дни отпратила пациент. "Беше ми зле и отидох при лекарката в лагера. Тя директно ми посочи вратата и ме изгони", казва Осама. Той е в България от 20 дни и досега не е бил преглеждан от медицинско лице в лагера. Наложило се да потърси помощ в болница в града. За преглед и лекарства платил половината от месечния си бюджет - 34 лв, ядосва се мъжът.
От агенцията за бежанците дават на всеки беглец по 65 лв. месечно и никаква храна. "Само памперсите, които купих за детето си, струват 27 лв.", казва Ифрам и пита: "А какво ще ядем?" Осама, Басим и Ифрам са съгласни да получават 65 лв., ако има храна. "Непосилно е! Особено с дете", казва Ифрам. Той обаче, за разлика от двамата си сънародници, е категоричен, че не може да се върне в Сирия: "Няма да рискувам живота на децата си".
Басим и Осама обаче чакат с нетърпение деня, в който ще одобрят заявленията им за завръщане в Сирия. "Там може да умрем, но ще умрем като хора. Тук с нас се държат като с животни" - това е мотивът им.
Варненци с дарения за лагера в Пъстрогор
Десетки кашони с дрехи, памперси, одеяла и спални чували събраха само за 4 часа в събота варненци в помощ на сирийските бежанци от лагера в Пъстрогор. Акцията бе обявена във фейсбук, а инициатор е Моника Гецова. "Имаме готовност да осигурим и печки, хладилници, но доколкото разбрах, в Пъстрогор има само една кухня и ще проучвам дали техниката има къде да се ползва", обясни дамата. Помощ в приемането и опаковането на даренията оказваха жени от сдружението "Варненски майки". Събрани са и 1300 лв., а акцията продължава и днес, и следващия уикенд.
Евродепутатка: Напрежение, ако няма мерки
Напрежение заради бежанска вълна от Сирия се очаква до края на годината, ако не се вземат сериозни мерки и не се инвестира. Това прогнозира евродепутатката Антония Първанова (НДСВ) в Златоград. Тя припомни, че бежанците могат да останат само месец в лагер, а след това трябва да им се осигурят условия, за да могат да живеят, при това съобразени с международните стандарти. Според евродепутатката границата не трябва да се затваря, а държавата да направи всичко възможно да помогне, защото "тези хора бягат от война". Първанова припомни как наши бежанци от Македония, като предците , са търсили убежище в България. "Ако тогава България беше затворила границите, какво щеше да се случи с двата рода, от които съм произлязла?", даде пример тя.
Публикувано на: 23 Сеп 2013, 19:58
).