ОБОСНОВКА НА ПРОЕКТА ЗА БЪЛГАРСКА КОНСТИТУЦИЯ
Преходът на бившите комунистически страни от тоталитарно към естествено съвременно развитие показа, че степента на безогледност на разграбване на прекалено одържавеното обществено богатство е правопропорционална на степента на обезроденост на управленската прослойка на съответната страна. А сравнена с другите, българската управленска прослойка несъмнено води в съревнованието по безогледност на разграбването. Затова сегашната набързо и далавераджийски скалъпена от нея конституция не отговаря на съвременните изисквания за перспективно развитие на българската държава. Затова благодарение на приетите след дворцовия преврат на 1989-11-10 решения и закони страната ни се разорява в мирно време и поради разграбване и разпродаване на безценица на общественото богатство ние за десетилетия се превръщаме на слуги и просяци, разчитащи само на милостиня.
По различни причини в сега действащите конституции по света, както и в последната ни конституция, преобладават тесни законови положения за сметка на положения, които определят техния дух. Затова тези конституции незадоволително отразяват връзката между нацията и държавата, която връзка играе все по-голяма роля в съвременното им развитие. Затова основните им положения не са добре формулирани и остават неразличими сред подробности.
За разлика от тях проектът за българска конституция още във въведението си ясно формулира върховната ни национална цел и как тя може да бъде постигната. В първия раздел на проекта Държава и граждани идеите на въведението се конкретизират на най-високо равнище от гледна точка на държавата, а във втория раздел на проекта Граждани и институции тези идеи са развити по-нататък от гледна точка на гражданите. Третото най-конкретно равнище на конституционната материя е изложено в последния най-голям раздел Устройство на държавната власт. Тук за пръв път е определена представителната власт на президента на републиката като съгласуваща и балансираща дейността на независимите от него и разграничени една от друга законодателна, изпълнителна, правна и местна държавни власти. Тази основна дейност на президента чудесно се съчетава с ролята му на жив символ на българската държава пред българската нация и пред целия свят. При това, прякото избиране на президента на Републиката му позволява равностойно да опонира на също така пряко избирания Парламент при решаването на големите национални проблеми. Така се разкриват предимствата на републиканската форма на държавно управление с балансирана власт на нейните граждани, която най-добре съответства на динамичното развитие на съвременните държави. Само при такова мащабно улавяне на конституционната материя всяка от петте държавни власти може да изкристализира в простия, ясен и всеобхватен вид, който те имат в предложения проект.
След като основателно махнахме определението "народен" от толкова много понятия, време е официално да наречем Парламент и онова, което в преносен смисъл наричаме "Народно събрание", при което следва да говорим за депутати в Парламента. Освен това трябва да признаем, че "Великото народно събрание" е вече отживелица. Както правят в повечето страни по света и ние бихме могли да приемаме налагащите се промени на конституцията с по-специална законодателна процедура и с евентуално национално допитване, когато тези промени са съществени. Заедно с това трябва да правим разлика между правната съдебна власт на правораздавателните органи в страната и правната арбитърна власт на най-висшия правен орган на страната, който не е правораздавателен съд, а представлява само арбитър в споровете между държавните власти. Ето защо вместо "Конституционен съд" той следва да се нарича Конституционен съвет, както правилно се нарича например във френската конституция.
Главното изискване за българската конституция е да изразява духа на българската нация в дадения исторически момент от нейното развитие. Изложението на конституцията трябва да бъде разбираемо и достъпно за всеки български гражданин. Заедно с основите на съвременното човешко общество и на българската държавност, всеки от нас трябва да усвоява от конституцията и азбуката на българското национално достойнство.
Пълният текст е на връзката
http://dox.bg/files/dw?a=37247c3fcbНамира се във форума на портала lex.bg „Общи дискусии“.
София, 2013-03-21 Христо Манев