forum.lex.bg

Лошо впечатление ми прави сключване на иначе не формалният договор за наем в писмен вид от посреднически фирми, занимаващи се с недвижими имотии,незачитщи чл. 26, ал. 2 от ЗЗД при сключване на 90 % от договорите със чужденци ,незнаещи български език !С обяснения ,че едноезичният договор на български език ще произведе дадените права и задължения по него,защото те като консултираща стране са разяснили на чужденеца който/незнае кво подписва /какво всъщност е съдържанието на документа!
Някой със повече опит в тази свера да изкаже мнение, моля ?

Живеем в България, официалния език тук е български, всички официални документи се съставят на български. Аз ако отида в Щатите някой от техните брокери дали ще седне да ми преведе договора за наем на български? Или техния съдия ще разтури сделката щото "не съм разбрал какво подписвам?" Да бе, да ...
Кат не знае Български - да си наема имоти из Шотландия, да не идва насам...

Виждам че въпроса в темата е зададен много общо и бързам да се уточня!


Относно съдебната практика по този вид дела; това ,като нищожна сделка ли се тълкува във всички случеи, или Съд би приел, че щом и наемодателе и консултираната страна/чужденец/имат воля за сключване на договора за наем,а тои е не формален и така или иначе са договорили условията за срок и наемна цена преди подписването му,може да се счита сключен в устна форна и макар клаузите в писменият договор да са нищожни ,то договора да се ръководи от общите правили на чл.228 до чл.239 от ЗЗД ? Или може би вариант, в който договора е относително недеиствителен спрямо правоимащата страна /чужденец/ и си важи в пълна сила за наемодателя?

Тука намерих и едно решение което отчасти хвърля яснота по темата: http://www.apelsad-pd.bg/protocoli/RG01030_271108.html