forum.lex.bg

В контекст на хитрината на няколко бивши комунисти през 1990 г. в България да яхнат принципа за върховенство на закона -- rule of law /управление на закона/ -- който добива световна популярност въз основа разбиранията в англо-саксонската правна система..; като го наложат в посттоталитарна действителност на правораздаване, така че да си запазят върховенството и да управляват те, посредством закона, бих искал да обърна внимание за начина по-който се определя какъв е закона в юрисдикцията на т.нар. обичайно право -- common law /oбщо право, или също общ закон/

Присъждане в обичайното право
В юрисдикцията на обичайното право се изискват няколко етапа на проучване и анализ за да се определи „какъв е закона“ в дадена ситуация. Първо, трябва да се установят фактите. След това трябва да се идентифицират всички релевантни нормативни актове и казуси. Тогава трябва да се извлекат принципите, аналогиите и актовете на различни съдилища за онова, което считат за важно да се определи как следващ съд би се произнесъл по фактите в конкретния случай. По-късните решения и решенията на по-високи съдебни или легислативни инстанции имат по-голяма тежест от по-ранните и тези на по-ниска инстанция. Накрая се интегрират всички очертани параметри и дадени основания, и се определя „какъв е закона“. Тогава този закон се прилага към фактите
http://en.wikipedia.org/wiki/Common_law ... judication

Всъщност, с думата закон в различните сфери на научно познание се обозначава причинно-следствена обусловеност, която съществува априори и бива откривана, а не създавана от човека, макар с развитието на правната наука, исторически, въз основа на древноримския подход за империята, това да се пренебрегва и с преминаването към други езици, като българския, дори на легислативата се придават допълнителни качества. Въпреки че правото в българската държава, както е известно, възниква и споява разнообразието от култури, етноси и религии върху разбирането и прилагането на именно обичайно, а не римско право

Не сте ли съгласни

Колкото повече власт - толкова повече право! Правото е надстроечно на властта. В обратната посока - колкото повече демокрация - толкова повече се върви и се разчита на съзнание и морал. Така че, върховенство на закона само тогава, когато правото може да се наложи със силата на властта - да речем при една диктатура е изеалният вариант. Стига да е на конституционни основи, а не неограничена.

Виждате как е уредена и отговорността на Президента (респективно Вицепрезидента), който при изпълнение на своите функции не е длъжен да спазва закона, освен Конституцията (Чл. 103). Поради наложеното схващане в българската правна доктрина относно понятието що е закон, поставянето му над Правото, вместо самото Право да се разбира като закон, не е било логично Президентът също да бъде вкаран в кутията на творчеството на парламентарните представители, без да се посяга на независимостта, авторитета и предназначението на президентската институция

kostadin_yordanov написа:В контекст на хитрината на няколко бивши комунисти през 1990 г. в България да яхнат принципа за върховенство на закона -- rule of law /управление на закона/ -- който добива световна популярност въз основа разбиранията в англо-саксонската правна система..; като го наложат в посттоталитарна действителност на правораздаване, така че да си запазят върховенството и да управляват те, посредством закона, бих искал да обърна внимание за начина по-който се определя какъв е закона в юрисдикцията на т.нар. обичайно право -- common law /oбщо право, или също общ закон/

Присъждане в обичайното право
В юрисдикцията на обичайното право се изискват няколко етапа на проучване и анализ за да се определи „какъв е закона“ в дадена ситуация. Първо, трябва да се установят фактите. След това трябва да се идентифицират всички релевантни нормативни актове и казуси. Тогава трябва да се извлекат принципите, аналогиите и актовете на различни съдилища за онова, което считат за важно да се определи как следващ съд би се произнесъл по фактите в конкретния случай. По-късните решения и решенията на по-високи съдебни или легислативни инстанции имат по-голяма тежест от по-ранните и тези на по-ниска инстанция. Накрая се интегрират всички очертани параметри и дадени основания, и се определя „какъв е закона“. Тогава този закон се прилага към фактите
http://en.wikipedia.org/wiki/Common_law ... judication

Всъщност, с думата закон в различните сфери на научно познание се обозначава причинно-следствена обусловеност, която съществува априори и бива откривана, а не създавана от човека, макар с развитието на правната наука, исторически, въз основа на древноримския подход за империята, това да се пренебрегва и с преминаването към други езици, като българския, дори на легислативата се придават допълнителни качества. Въпреки че правото в българската държава, както е известно, възниква и споява разнообразието от култури, етноси и религии върху разбирането и прилагането на именно обичайно, а не римско право

Не сте ли съгласни

Мнението е модерирано: причина: обидни квалификации към друг потребител.

Системата на общото право (common law system) e правна система, която дава изключително голяма прецедентна тежест на общото право.Това правно семейство е разпространено във Великобритания, САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия и други страни, повечето бивши английски колонии, но не и в България. България е част от континенталната правна система, романо-германската правна система, а не от англосаксонската правна система. Тя е базирана на римското право. Съществуват две основни поделяния на континенталната система в зависимост от водещата правна школа конструирала националните правни системи на държавите - пандектна и романска, съответно дело на немската и френската правни школи. Континенталната правна система се противопоставя на общото право на прецедента на англо-саксонската правна система. Континенталната (романо-германска) правна система е най-старата правна система в света. Стъпила на здравия фундамент на древно-римските правни принципи, въплътила в себе си идеите на Ренесанса, Просвещението и буржоазно-демократичните революции в наши дни тя се разпростира в цяла континентална Европа, Далечния Изток, някои африкански страни. Съвършеното правно регулиране, въплътено в стройната система на източниците на правото гарантира личните човешки права и позволява оптимално уреждане на обществените отношения. Така континенталната (романо-германска) правна система позволява правото в обществото да се конституира, по думите на Шелинг, като "втора природа" на това общество.

модерирано

Но какво ще напишете за Правото и Закона, все пак? Защо Правото трябва да произтича от Закона, когато очевидно Законът може да има върховенство единствено когато произтича от Правото

модерирано

kostadin_yordanov написа:Всъщност, с думата закон в различните сфери на научно познание се обозначава причинно-следствена обусловеност, която съществува априори и бива откривана, а не създавана от човека, макар с развитието на правната наука, исторически, въз основа на древноримския подход за империята, това да се пренебрегва и с преминаването към други езици, като българския, дори на легислативата се придават допълнителни качества. Въпреки че правото в българската държава, както е известно, възниква и споява разнообразието от култури, етноси и религии върху разбирането и прилагането на именно обичайно, а не римско право. Не сте ли съгласни

Твърдо не сме съгласни и смятаме, че подобни твърдения са долни инсинуации.
Канон или закон. Канон (κανών) е съкупност от закони, норми и правила в различните сфери на дейност и живот на човека. Според тях, би трябвало да се устройва и управлява. Употребява се в значение: образец, правило, норма, закон, решение, определение. Законът е съвкупността от правила и норми, нормативен акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията, обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения. Правото е един от регулаторите на обществените отношения, а в хилядолетната история юриспруденцията не един път е заявявала, че на въпроса - какво е право трябва да се избягва даването на универсално определение, общоприета дефиниция за право няма и не съществува в съвременната наука.
А ЛЕГИСЛАТИВА (означава законодателна), LEGISLATIVA (фр. Legislative /Assemblee legislative/) - е съкращение на Законодателното събрание на Франция по време на Френската революция от 1791-1792 г. (Към Конвенцията), и в годините 1849-1851 г. И си спомням как тук, в Парламента превеждаха легислатива от чужди езици, което според тях на български език значело „закони“ и „правораздаване“.
"„В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. То беше в началото у Бога. Всичко чрез него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.” (Евангелие от Йоан, гл.1: 1-5)

averbisadverbera написа:Твърдо не сме съгласни и смятаме, че подобни твърдения са долни инсинуации.
Канон или закон. Канон (κανών) е съкупност от закони, норми и правила в различните сфери на дейност и живот на човека. Според тях, би трябвало да се устройва и управлява. ...

Явно не сте запознат със законите на Физиката или в Математика, например.. „Да казваш, че няма нищо справедливо или нищо несправедливо извън това, което предписват или забраняват писаните закони, значи да казваш, че преди да е начертан кръгът, неговите радиуси не са равни“, пише Монтескьо в „За духа на законите“. Или може би не знаете, че „Правото е по-старо от Законодателството“ (на английски „Law is older than Legislation“) -- http://books.google.com/books?id=nJoIhF ... slation%22 ? Нали виждате, там е цитират и Юлий Паул: „Non ex regula ius sumatur, sed ex iure quod est regula fiat“, че това, което е право не произтича от правилата, а правилата произтичат от нашето познание за това, което е право. Така че, да се върнем на въпроса, който явно заобикаляте и избягвате. Защо Правото трябва да произтича от Закона, когато очевидно Законът може да има върховенство само когато произтича от Правото

kostadin_yordanov написа:„Да казваш, че няма нищо справедливо или нищо несправедливо извън това, което предписват или забраняват писаните закони, значи да казваш, че преди да е начертан кръгът, неговите радиуси не са равни“, пише Монтескьо в „За духа на законите“.

Шарл Луи де Секонда, барон дьо Ла Бред и дьо Монтескьо, известен като Монтескьо (Montesquieu), не е написал никъде в „L'esprit des lois“ такива глупости. Коце, тези свободни съчинения си ги чел само тук - http://www.democrati.org/f/viewtopic.ph ... 76&p=90956
http://legaltheory-forums.org/phpBB3/vi ... =65&t=1760
модерирано: причина: обидни квалификации към друг потребител
Не е зле да се проверяват фактите, преди да се измислят и изнасят свободни съчинения ...и груби и безотговорни лъжи!

kostadin_yordanov написа: Или може би не знаете, че „Правото е по-старо от Законодателството“ (на английски „Law is older than Legislation“) -- http://books.google.com/books?id=nJoIhF ... slation%22 ? Нали виждате, там е цитират и Юлий Паул: „Non ex regula ius sumatur, sed ex iure quod est regula fiat“, че това, което е право не произтича от правилата, а правилата произтичат от нашето познание за това, което е право. Така че, да се върнем на въпроса, който явно заобикаляте и избягвате. Защо Правото трябва да произтича от Закона, когато очевидно Законът може да има върховенство само когато произтича от Правото

Triple meanings of Hayek's proposition of Law is older than legislation
"The proposition of Law is older than legislation" had a key position in Hayek' legal philosophy,which contained three meanings of criticism,construction and value.The critical meaning critisized the false view that law is the product of legislation,the constructive meaning affirmed the positive effect of legislation,while the valuable meaning made clear that(self-born) law excels(legislative)law.To understand the proposition that Law is older than legislation correctly means we can grasp the essence of Hayek's legal philosophy.
"kostadin_yordanov", ти да не си от т.нар. Общество Хайек. Фридрих Август фон Хайек е австрийски икономист и политически философ, но за твое и негово съжаление не е юрист. Хайек е известен мошеник със своята защита на либералната демокрация и свободния пазар, като се уповава на пропагандата, вместо на рационалния аргумент.Тъй като не успява да си намери работа в нито един престижен университет, Хайек става професор в Комитета по социално мислене в Чикагския университет (1950–62).
"Човек може да търси изгубеното време, но не може умишлено да загуби намереното време" (в контекста на Ars oblivionalis - "Изкуство на забравянето")

"Не индивидуалният, а груповият егоизъм е основната заплаха" Ф.А. Хайек

nk7702n написа:ЧЕСТИТ НИКУЛДЕН НА ВСИЧКИ ИМЕННИЦИ И НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ, КОИТО ЦЕНЯТ ТРАДИЦИИТЕ! МНОГО ЗДРАВЕ, ЩАСТИЕ, КЪСМЕТ И ПОВЕЧЕ ЛЮБОВ В СЪРЦАТА!

ЧЕСТИТ НИКУЛДЕН НА ВСИЧКИ ИМЕННИЦИ И НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ, КОИТО ЦЕНЯТ ТРАДИЦИИТЕ!?
Православен атеизъм или социалистическо православие в действие. През 865г. сл.Хр. Борис І налага християнството като единствена държавна и задължителна религия за българите, но никнейм "nk7702n" е прегърнал атеизма като своя религя.
Великият Божий угодник Св. Николай е наречен защитник на вярата и верните, хранител на гладните, веселие на плачещите, одеяние на голите, покровител на плаващите по море, умиротворител на враждуващите, освободител на пленниците и невинно осъдените, ръководител на постниците и монасите, пазител на целомъдрието. "nk7702n", паметта на Св. Николай честваме два пъти през годината: на 6 декември, когато светителят се представил на Господа, и на 9 май/22 май - денят на пренасяне светите му мощи от град Мир (Древна Лигия) в Бари (Италия). Всеки четвъртък през годината е също посветен на неговата памет. Църквата му отдава специална молитвена и богослужебна почит и всеки четвъртък. С такава чест на ежеседмична прослава е удостоен единствено "най-големият между родените от жени" (Мат. 11:11) св. Йоан Кръстител и Предтеча Господен.
Когато истината се премълчава, мълчанието се превръща в лъжа. Истината не бива да бъде премълчавана. Особено истини като тази, че да се родиш в България или в която и да е друга "християнска" страна не означава, че вече си християнин. Да бъдеш "кръстен" в църква като едногодишо бебе не те прави да бъдеш християнин. Да спазваш религиозни ритуали и да присъстваш на църковни празници не те прави християнин. Ключът е личната вяра и покаяние пред Бога, а отговорът как да стане това е Завета на Библията.

poli_g, аз съм човек и нищо човешко не ми е чуждо (Homo sum, humani nihil a me alienum puto)

averbisadverbera написа:

kostadin_yordanov написа:„Да казваш, че няма нищо справедливо или нищо несправедливо извън това, което предписват или забраняват писаните закони, значи да казваш, че преди да е начертан кръгът, неговите радиуси не са равни“, пише Монтескьо в „За духа на законите“.

...
Шарл Луи де Секонда, барон дьо Ла Бред и дьо Монтескьо, известен като Монтескьо (Montesquieu), не е написал никъде в „L'esprit des lois“ такива глупости. ..., тези свободни съчинения си ги чел само тук - http://www.democrati.org/f/viewtopic.ph ... 76&p=90956
http://legaltheory-forums.org/phpBB3/vi ... =65&t=1760
...

Това са мои профили, като за участието ми в „democrati.org“ тук вече е ставало дума. А че пиша и под псевдоним, можехте да се досетите от подписа, който виждате в настоящия профил. Във фактът че се повтарям няма нещо укорително, след като и при лекции в Университет, ако сте посещавал нещо, на което вече сте присъствал, сигурно сте забелязал как преподавателите също се повтарят, не рядко и с анекдотите

Книгата на Монтескьо „За духа на законите“ четох в „Столична библиотека“ през лятото на 2008 г., там я има на български и тогава не съм цитирал страница и т.н., защото това все пак са електронни форуми с най-вече анонимни участници, а не някаква научна среда, която да налага подобни реквизити, и в такава обстановка дори е неестествено да се цитира сякаш в доклад и пр. Но Вие, „averbisadverbera“ не бяхте съгласен и че законите съществуват априори, така щото да бъдат откривани, вместо създавани от човека, а в „legaltheory-forums.org“ сте видял как Монтескьо също забелязва, че „Разумните същества могат да имат както закони, които са създали сами, така и закони, които никога не са създавали“, нали? Аналогията с математическата зависимост и справедливостта, която се опитвате да оспорите, е толкова очевидна и аксиоматична, че по всяка вероятност са я прилагали и древните гърци..

averbisadverbera написа:... Фридрих Август фон Хайек е австрийски икономист и политически философ, но за твое и негово съжаление не е юрист. Хайек е известен мошеник със своята защита на либералната демокрация и свободния пазар ...

Защо да обсъждаме самия Хайек, вместо онова, което Хайек пише? Във въпросната книга той прави задълбочено изследване чрез библиотечните фондове, които ползва и цитира много свои предшественици, които явно отново пропускате и избягвате. Ставаше въпрос, че Правото е по-старо от Законодателството, че правилата произтичат от познанието за това, което е право, а не обратното, и Ви попитах, вече два пъти, сега питам за трети, защо Правото в България трябва да произтича от т.нар. Закон, когато Законът очевидно може да има върховенство само когато произтича от Правото