forum.lex.bg

Колеги, сблъсках се със следния проблем, на който не мога да дам еднозначен отговор и моля за вашите коментари.
Осъдих "Център за градска мобилност" ЕООД да ми заплати обезщетение за имуществени вреди.
Деликта настъпи 08.2008 г., а правното основание на исковата молба е чл.49 от ЗЗД - търговското дружество носи чужда деликтна отговорност на служителите си за възложената им работа.
В исковата молба обаче не си поисках лихвите
Делото за главницата влезе в сила на 20.02.2012 г.
Интересува ме като акцесорен и отделен иск по чл.86 от ЗЗД към 01.03.2012 г. искът за лихви погасен ли е с тригодишната давност, кой е началният момент на давността за лихви, дали се прилага специалната давност на деликта и към лихвите по чл.114, ал.3 от ЗЗД или се прилага общия начален момент по чл.114, ал.1 от ЗЗД?
Кога вземането за лихвите става изискуемо?
Когато е настъпил деликта, когато е открит дееца или когато по съдебен ред с влязло в сила решение вземането за главницата се установява по основание и размер.

Въпросът никак не е сложен, но явно Ви се иска да намерите някаква вратичка. Аз все пак ще отговоря.
Задължението по главницата е лихвоносно, което означава, че лихвата се погасява ако бъде погасено и главното задължение. Т.е. задължението за лихва не е погасено на това основание.
Що се отнася до тригодишната давност относно всички задължения за лихва, там няма как да избягате- след три години назад, от момента, в който сте завели делото по чл.86 от ЗЗД, лихвата е погасена по давност.
От кой момент възниква задължението за лихва- разбира се от момента на забавата. При деликта - от момента на причинявавнето на вредата, а ако деецът не е известен - от момента на откриването му. След като искът е по чл.49 от ЗЗД, без да знам останалите подробности си мисля, че фактите относно дееца и принадлежността му към дружеството, са били ясни още при настъпване на вредата. Т.е. още през август 2008 година. Затова явно за една година от август 2008 до август 2009 година лихвата към този момент е погасена по давност.
Реших да отговоря на въпроса обаче по друга причина. Аз имах дело за обезщетение, за вреда причинена при ПТП, като първоначално делото се е водило против единия участник в него, но той е бил оправдан по наказателното дело. След оправдателната присъда започва делото срещу втория участник, при което безспорно се установява, че и двамата имат вина, но тъй като вече има влязла в сила оправдателна присъда/и отказ от възобновяване на делото/, естествено осъжда се вторият участник. Затова бих си позволила да попитам колегите какво смятат по въпроса, от кой момент в случая, когато има спор относно вината и наказателната отговорност, започва да тече давността не само за лихвите, но и за главницата по чл.45 от ЗЗД- от момента на влизане в сила на осъдителната присъда ли или от момента на извършване на самото деяние, защото всички участници в ПТП са били известни?

Зависи на какво основание са оправдали първия подсъдим. Може опрадвателната присъда да е постановена на основание липса на достатъчно доказателства за вината по НК. От друга страна наказателното дело не спира давността по ЗЗД дори и да има предявен в него граждански иск /това споменавам ако сте забравили и вие като мен да предявите иск за лихви/. До колкото и двамата подсъдими са били известни към момента на извършване на деянието давността започва да тече от момента на настъпването.