nk7702n написа:Смятам, че отражението си е точно казано, ние пресъздаваме това, което виждаме около нас в ежедневния ни професионален и личен живот - публикации в медиите, взаимоотношения с колеги на работното място, случки от взаимоотношения с приятели в извънработно време. Всичко това е отражение / пресъздаване, проектиране/ на заобикалящия ни свят върху нашия организъм. Вследствие на това проектиране протичат определени процеси в нашия мозък и ние си формираме определено поведение.
Само че нещата не са толкова прости. Ти говориш за възприятията и това как влияят на психичните процеси, а оттам - и на поведението. Това е една от теориите - "отдолу-нагоре" - че перцептивните процеси се развиват от периферията към централните психични функции. Много добре е разработена в книгата "Vision" (David Marr), която я има и в библиотеката на НБУ (на английски). Това е класическото разбиране от времето на И. Павлов за рефлексната дъга: рецептор - рецептивен нерв - централна нервна система - моторен нерв - мускул/жлеза.
Там е работата, че процесите протичат и в обратната посока, т.е. нашата психика влияе на това как възприемаме света, каква информация и как точно възприемаме, селектираме и обработваме. Нашите спомени, емоции, мисли, интелект, език, култура, нагласи и т.н. влияят на нашите възприятия, т.е. образно казано виждаме това, което искаме да виждаме, а не всичко. Налице е "когнитивен филтър", който извършва селекция ан информацията. Това е теорията за възприятието "отгоре надолу". Общо взето, и двете теории са верни и процесите протичат и в двете посоки. Но човешката психика в никакъв случай не е просто "отражение" на "обективната действителност" (каквото и да означава това), а същевременно и твори тази действителност, т.е. налице е двустранен процес на взаимодействие между психиката и околния свят и не може да се каже кое е първично и кое - вторично (т.е. дали материалното предхожда идеалното или обратното).
nk7702n написа:несъзнаваното се наблюдава, изследва и дискутира именно от тази наука, така че не виждам какво неточно има в това, че съм писала, че се анализират психични процеси вътре в нас, да, несъзнавани, като се започне от фройдисткото" либидо" до развитието на науката през различните учения, представители, на които си посочил, но всички тези процеси подлежат на анализ и изследване на тази наука. Това я разграничава от психологията и психиатрията, като науки, занимаващи се с малки и с по - големи дисфункции в организма, първата със съзнавани процеси, които подлежат на анализ и корекции чрез съвет от психолог, а втората - с диагностициране и лечение чрез специфични методи и медикаменти
Не само психоанализата се занимава с несъзнаваните процеси, те са обект на изследване и от страна на когнитивната психология (напр. т.нар. "подпрагови процеси" или селективното внимание). Психоанализата е част от психологията и по-точно от "дълбинната" психология. Има измерения както в личностовата, така и в социалната психология, има и такова психотерапевтично направление. Но не е отделна наука.
nk7702n написа:Отново е опит за дефиниция, която съответства на " марксисткото" според теб твърдение. Наука, която изследва мозъчните процеси и поведение, които са проекция на обективната действителност.
Не е според мен такова, това определение наистина е продукт на марксическата философия, преминало и в психологията. Идва от изказването на Маркс, че "Не съзнанието на хората определя тяхното битие, а напротив, тяхното обществено битие определя тяхното съзнание. — из "Към критика на политическата икономия", 1859. Оттук Ленин го преформулира и след това окончателно бива оформено като дефиниция от съветските учени Лурия, Рубинщайн и Виготски.
Публикувано на: 16 Авг 2012, 16:52
