forum.lex.bg

След близо 7 години начело на обвинението главният прокурор Борис Велчев прави анализ на наказателната политика на държавата в новата си книга. Тя е озаглавена "Проблеми на наказателната политика в Република България" и е издадена от "Сиела". В книгата Борис Велчев дава своите отговори на въпроси като: Възможна ли е превенция в общество без правна култура? Докъде може да стигнем в обявяването на всичко за престъпление?

Част от книгата е посветена на националната сигурност, а заглавието на главата "Тероризмът и екстремизмът - подценената опасност" звучи пророчески след атентата в Сарафово (книгата излезе от печат седмица преди терористичния акт).

"Труд" ви представя разсъжденията на главния прокурор за справедливостта, за омразата и за ефективността на институциите, както ги е изложил в предговора към нея. В него той прави следната уговорка: "Каквито и препоръки да съм си позволил да предложа към законодателството, те преследват само тази цел - да направят правото по-добро за обществото и по-справедливо към отделния човек".

А финалът на книгата е класически: "Надявам се написаното тук да е провокирало размисъл".
Възпитанието, което дават юридическите факултети, понякога ни играе лоша шега. Ние сме били учени навремето, а и сега учим студентите, че законът е критерий за справедливост и морал, че което е законно, то е и нравствено. Удобно е да вярваме на твърдението, че ако стриктно спазваме законите, в страната ще има ред и справедливост. Разчитаме, че ако всеки си гледа задълженията, то и системата като цяло ще работи добре.
Заместихме старите идеологически постулати с новата идеогема за правовата държава. Кой знае защо решихме, че ако държавата се управлява стриктно според законите и в нея няма произвол, това е гаранция за справедливост. Пропуснахме да си зададем въпроса какво е качеството на прилаганите закони и дали понякога в законите не е заложен рафиниран произвол. Решихме, че правова държава и държава на справедливостта са идентични понятия.
Всъщност няма нищо такова.
Законите могат да бъдат точно толкова опасни за обществото, колкото и беззаконието и произволът. Занемареното законодателство, в което отдавна се е изгубила онази посока, която да го направи инструмент за подобряване на обществото, не е по-малко опасно от законодателството, което обслужва поръчкови интереси. Примиряването, че правото е консервативна система и в него не трябва да се правят сериозни промени, всъщност обслужва само онези кръгове, които имат интерес от слабо и неефективно правосъдие.

На английски език думата за правосъдие и за справедливост е една и съща - justice. На български има две отделни думи. Дали понякога законът не препятства справедливостта?
Могат ли правосъдие и справедливост да не съвпадат? Струва ми се, че при формалността на наказателния процес това понякога е неизбежно, но въпреки това, законът е единствената гаранция срещу истински голямата несправедливост.
...Давам си сметка, че понятието за справедливост не може да бъде еднакво в едно все още разделено и силно политизирано общество. В отсъствието на дълголетна демократична традиция, обществените понятия за добро и зло продължават да не бъдат избистрени. Наистина, осезаем е дефицитът на справедливост, но той често пъти се бърка с излишък на омраза към държавата и институциите.
В допълнение на традиционните политически противопоставяния, постепенно се изгражда и прослойка от "хейтъри", обединени единствено от омразата си към всичко. Тяхната позиция става все по-модерна и води до необясним за мен парадокс - пълното недоверие и постоянните подозрения към държавните органи са съчетани с нови и все по-високи претенции към тях. За хейтъра никога няма справедливост. Докато няма дела срещу знакови фигури на организираната престъпност, той е оправдано недоволен. Когато се образуват такива дела, той е сигурен, че те са образувани поради корупционни мотиви - съответните лица са престанали да си плащат "на когото трябва". Когато и това му се струва недостатъчно, той обявява, че всъщност властите преразпределят престъпния пазар в полза на лоялни към тях групировки.
Хейтърът е предварително убеден, че самото образуване на делото вече е форма на "изпиране" на съответната престъпна група и че делото непременно ще завърши с оправдателна присъда.
Увлечени в самоцелното търсене на скандали, с което компенсират смислената журналистика, медиите насърчават това необяснимо отношение към държавата. Ако няма скандал, той трябва да бъде измислен. Живеем в общество, в което на почит продължава да бъде компроматът.
Изкуството на компромата не изисква особена интелигентност. Още по-малко интелигентност е необходима за възторжената публика на компроматите. Няма никакво значение, дали нещо е вярно, важното е, че е унизително за някого и това вече е достатъчно да бъде посрещнато с наслаждение. Нека допуснем, че на сто души един е склонен да интригантства, да разпространява клевети и слухове... Вероятно на практика няма да е само един, но за целите на примера да приемем, че е само един. Един процент от нас са интриганти и клеветници. Един процент от седем милиона са 70 000. Нека сега си представим каква продукция от клюки, слухове и клевети могат да произведат те за една година. Когато всичко това е постоянно тиражирано и насърчавано от медиите, то оформя определена обществена среда в която няма добро - всичко е само и единствено зло.
Националният политически елит също съществено допринася с практиките си за това състояние на обществото. Криминализирането на опонента на моменти замества политиката. Борбата на идеи се превърна в надпревара, как да използваш институциите против хората с други политически убеждения.
Обвиненията към политическия противник се правят с удивителна лекота. Същевременно, не е практика да се внасят сигнали срещу собствените симпатизанти. Изключително редки са случаите някоя политическа сила да е поискала прокуратурата да провери неин министър, депутат, кмет или просто активист, за да изчисти обществените подозрения към него. Фокусът е преди всичко към политическия опонент. При това не просто се внасят неоправдани сигнали - те се внасят с огромна публичност и с претенцията за незабавно образуване на дела, арести, снемане на имунитети...
Разбира се, никой политик не би искал полицията или прокуратурата да подходи по такъв лековат начин към самия него, но това няма никакво значение - важното е да се покаже, че опонентът е виновен, а властите бездействат, като не го арестуват незабавно. Така хейтърските настроения биват наново и наново подклаждани. Нещо повече, създава се обществената представа, че животът се управлява основно с обвинения и арести.
У нас политиката често пъти се свежда до дребно заяждане, процедурни хватки, слухове, компромати и много злоба. Опозицията, която и да е тя, мрази институциите, защото се чувства длъжна. Тя прекрасно знае, че именно тези институции понякога са единствената гаранция срещу политическия произвол на управляващите, но това няма значение. Стремежът е институциите да бъдат използвани, употребявани, въвличани в политически скандали, обвинявани във всички грехове. Това е лесно, защото те са практически беззащитни - ясно е, че вече нещата са се променили и няма да се започне наказателно или административно преследване срещу някой политически лидер или срещу негови близки, за да си отмъсти съответната институция.
Постепенното, но постоянно ерозиране на институциите, подклаждането на постоянни подозрения към дейността им, липсата на политическа култура, която да отрази уважение към държавността, е важен елемент от средата, в която гражданите трябва да си изградят понятие за справедливост.
Накрая, с риск да прозвучи еретично, бих искал да посоча и още един фактор, който също има определящо значение при формирането на обществените представи за справедливост. Когато от ЕС непрекъснато ни внушават вина, защото имало оправдателни присъди, това не е израз на европейска цивилизованост. Именно европейските ценности трябва да ни внушат, че оправдателната присъда също е тържество на правосъдието. Нима трябва да има осъдени на всяка цена, само защото са министри? Имало оправдателни присъди, защото не сме събирали качествени доказателства. Подсъдимите са обявени предварително за виновни и ако няма осъдителна присъда, вината е в полицията и прокуратурата. Това е тъжен европейски прочит на презумпцията за невиновност. Когато обаче и Европейската комисия всяка година внушава разбирането, че у нас има огромна корупция по високите етажи на властта и нищо не се прави за противодействието , когато за критерий на равностойна принадлежност към европейското правно пространство се въведе броят на осъдените министри, това никак не помага за изграждането на националната представа за справедливост.
Не бих искал да кажа, че дефицитът на справедливост няма и своите обективни основания. Познавам част от огромните усилия, които полагат институциите в страната, за да покажат на хората, че законът се спазва и виновните ще бъдат справедливо наказани. Искам обаче със сигурност да разсея едно внушение - че въпросният дефицит се дължи на неспособността на полицията и прокуратурата да събират годни доказателства и от това следват оправдателни присъди. Оправдателните присъди у нас са не само малко на брой изобщо, но и малко на брой дори по т. нар. знакови дела. Дефицитът на справедливост според мен не идва от това, че през годината е имало 1-2 оправдателни присъди по шумни дела. Истинският дефицит идва от неразкритата флагрантна престъпност, от това, че хора без никакви легални доходи продължават да натрапват на обществото и на властите луксозния си начин на живот, да дразнят с кортежите от бронирани джипове, с многобройните охрани и скъпите къщи, в които живеят. Справедливо е да се каже, че броят на тези лица намаля в последните години, но това е недостатъчно. Докато не се разкрие истината за престъпния бизнес на тези хора и незаконната им дейност не бъде разследвана, хората у нас оправдано ще се отнасят със скептицизъм към възможностите на институциите и ще се съмняват във волята им да посегнат на "недосегаемите".
...Искам да подчертая - не толкова разкритата, но ненаказана престъпност поражда дефицита на справедливост, а неразкритата флагрантна престъпност. Или както преди време много сполучливо посочи един млад колега - ако държавата иска да вярваме, трябва да започне с очевидното, със знаковите личности на прехода или поне с онези от тях, за които сме убедени, че продължават да развиват необезпокоявани престъпната си дейност.
Да се бориш с въпросния дефицит на справедливост в общество, преизпълнено с омраза, е трудна и неблагодарна задача. Там, където няма вътрешни механизми за противопоставяне на омразата, не може да се създаде трайно и устойчиво понятие за справедливост, основано на уважение към закона и към институциите.
Текстът е със съкращения.
Източник: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1474123

Какъв,е вашия размисъл?

Всъщност, като публична личност, Велчев много точно е уловил и пресъздал проблемите на правосъдието и понятието за справедливост в политически план и съобразно обществената нагласа в момента. Смятам, че един от основните принципи на правото : " Ius est ars aeqvie et boni" е много далече от реалното възприемане и реализация тук на наша територия, защото хейтърските нагласи са довели дотам, че хората не вярват нито в правосъдието, нито в справедливостта, нито, че правото е механизмът, чрез който можем да постигнем справедливо разрешаване на възникналите спорове, а в рамките на наказателното производство - всеки да получи съответно на степента на обществената опасност на деянието и на дееца наказание.
Сигурно има интересни неща в тази книга, не съм я чела още.

От Българския етимологичен речник на БАН, том 5, 1996 г., става ясно, че книжовната употреба на думата правосъдие най-напред се наблюдава 1844 г. (Н. Жаджиогло) и по-­нататък 1858 г. (Хр. Г. Данов, Й. Груев). В този смисъл се очертава отклонение на вложения и възприет впоследствие юридически смисъл спрямо първоначалната мотивираност на словообразувателния произход. Защото, както четем в същия речник, прàво като юридически термин -- съвкупност от норми и т.н., наука и пр. -- не наследява старобългарски термин (където той е п р а в ь д а 'право'), а е заемка от руски прáво. Нали разбирате, извън наслоената полисемантика, правото в българския език произтича от прав в съответствие със старобългарското правьда, които са антоними на крив и кривда. В други речници, като този на Найденъ Геровъ от 1901 г. -- Рҍчникъ на блъгарскъıй язъıкъ, часть четвръта -- можете да намерите редица цитати в аналогичен смисъл: „Правдата надвива над кривдѫтѫ. Ако правдата не помогне, кривдата не ще никога“. ... С оглед на произхода, следователно, терминът правосъдие възниква в речевия състав на хората от понятието за това дали се съди право или се съди криво. И преведено на съвременен език става въпрос дали се съди справедливо, т.е. предвид изконната производност на думата правосъдие днес би трябвало да се разбира като синоним на справедливо-съдие

kostadin_yordanov написа:От Българския етимологичен речник на БАН, том 5, 1996 г., става ясно, че книжовната употреба на думата правосъдие най-напред се наблюдава 1844 г. (Н. Жаджиогло) и по-­нататък 1858 г. (Хр. Г. Данов, Й. Груев). В този смисъл се очертава отклонение на вложения и възприет впоследствие юридически смисъл спрямо първоначалната мотивираност на словообразувателния произход. Защото, както четем в същия речник, прàво като юридически термин -- съвкупност от норми и т.н., наука и пр. -- не наследява старобългарски термин (където той е п р а в ь д а 'право'), а е заемка от руски прáво. Нали разбирате, извън наслоената полисемантика, правото в българския език произтича от прав в съответствие със старобългарското правьда, които са антоними на крив и кривда. В други речници, като този на Найденъ Геровъ от 1901 г. -- Рҍчникъ на блъгарскъıй язъıкъ, часть четвръта -- можете да намерите редица цитати в аналогичен смисъл: „Правдата надвива над кривдѫтѫ. Ако правдата не помогне, кривдата не ще никога“. ... С оглед на произхода, следователно, терминът правосъдие възниква в речевия състав на хората от понятието за това дали се съди право или се съди криво. И преведено на съвременен език става въпрос дали се съди справедливо, т.е. предвид изконната производност на думата правосъдие днес би трябвало да се разбира като синоним на справедливо-съдие

Ако разгледаме състава на думата " право - съдие" смисълът буквално е да съдиш право / тоест, правилно/. От друга страна, понятието за справедливост е много субективно, защото не съществува абсолютна справедливост за всички. Ако едно съдебно решение е справедливо за едната от страните, за ответната страна не е. Така че, правосъдие не е синоним на справедливо - съдие. По - скоро, правосъдието цели решаването на даден спор чрез даване всекиму дължимото и съответстващо, доколкото е възможно, на формалната истина в процеса. Въпреки че на всички ни се иска да достигнем до обективната истина и справедливостта, такава каквато смятаме, че трябва да съществува според нашите лични разбирания и принципи.

nk7702n написа:... понятието за справедливост е много субективно, защото не съществува абсолютна справедливост за всички. Ако едно съдебно решение е справедливо за едната от страните, за ответната страна не е. Така че, правосъдие не е синоним на справедливо - съдие. ...

Субективна е политическата целесъобразност, от която произтича легислативата, след като там водеща по същество е не професионалната компетентност, а партизанското надмощие. От гледна точка на понятието за Суверен, където справедливостта се корени и разклонява, съдебната справедливост има абсолютно свойство и няма как да се допусне в сила преценката на един съдебен състав по един и същи казус да бъде различна от преценката на друг, в т.ч. когато горната инстанция отменя решението на по-долната. Така както има хиляди начини да бъдеш нещастен и само един да бъдеш щастлив, във всеки един правен спор има само едно справедливо решение, което трябва да се открие, и неспособността на упълномощен Съдебен институт да прави това, води до срив на неговия авторитет и отнемане на съответните му правомощия. Въпросът е, че никога в историята си България и досега няма упълномощена Съдебна справедливост, така че да се говори за опит на един независим авторитет

"О, истино, жал ми е за теб, защото ти умря преди мен! " Н.А. Кун
Думи на Паламед, герой от троянската война, несправедливо осъден на смърт чрез убиване с камъни.
Още от тогава справедливостта е относително понятие.

bebitor написа:... справедливостта е относително понятие.

Вие може да кажете и че всичко е относително, съгласно теорията на Анщайн, но е факт например, че хората ходят по Земята, поради съответната маса и сили на привличане, планетата се върти около Слънцето и т.н.. Въпросът не е за относителността, а за основите върху които се развива съдебната справедливост. Очевидно това не може да става върху турболентните политически маси и единствената платформа, върху която расте съдебна справедливост е научна

Според мен може ,да се създаде и вътрешен механизъм за справяне с проблема не е нещо невъзможно.Друг е въпроса ,как се използва властта и върху какво партиите оказват натиск.Пълна бозица!

bebitor написа:"О, истино, жал ми е за теб, защото ти умря преди мен! " Н.А. Кун
Думи на Паламед, герой от троянската война, несправедливо осъден на смърт чрез убиване с камъни.
Още от тогава справедливостта е относително понятие.

+1

„...Искам да подчертая - не толкова разкритата, но ненаказана престъпност поражда дефицита на справедливост, а неразкритата флагрантна престъпност. Или както преди време много сполучливо посочи един млад колега - ако държавата иска да вярваме, трябва да започне с очевидното ......” - бля, бля, бля .... Искам да кажя, че не уважявам този човек, може би заради никаквия резултат от прокурорстването му. Искам да кажа, че всъщност не го и познавам лично – може би е добър човек. Просто не беше подходящият човек за това място. Не, че тези преди него бяха подходящи. Горното прочетох през ред, но това, което цитирах ме втрещи. Аз лично смятам, че основният проблем, който тормози наказателното правосъдие е отказът от принципа за неизбежност на наказанието – било то административна глоба било то по НК. За глобата изготвих нещо и го пуснах в обсъждане на законопроекти /преди няколко години/. За наказанията по НК обещах нещо да направя, но ми липсва време. Там проблема е и в НПК. Но даже и само НК-то да се пипне и то в 78а и в пробацията – ще има резултат. Пипането на 78а предполага увеличаване на местата в затворите, но е възможно и запазването им при намаляне на сроковете на наказанията. Това ще бръкне в хонорарите на адвокатите, но пък ще има наказани, а не както сега „наказани”. Или поне да има срок за внасянето на глобата по този текст, като до внасянето й, осъденият следва да стои задържан. И т. н. За пробацията – ами следва да се сетим какво представляваше това наказание преди – удръжки на процент от трудовото възнаграждение за определен период от време, който процент се удържаше неминуемо, т. е. – неизбежно. Ако сега искаме да е същото, то за безработните това наказание би следвало да се приеме, че е неприложимо. И т. н.
Лек ден!

Действително има проблем с невнасянето на глобите по чл. 78а, но пък при някои това оказва влияние върху реабилитацията, от която не могат да се възползват поради това. Но чак пък задържане под стража за това ми се струва прекалено тежка мярка. И без това масово наказателните ни производства са за кражби на пет бири и десет вафли, та остава и да ги задържаме хората за неплащане на глоби. За затворите и освобождаването на места, съм съгласна с това, което предлагате. А за ненаказаността имат значение много фактори и един от най - важните е свършената работа в хода на досъдебното производство.
В пробационните мерки не виждам някакъв проблем, доколкото има алтернатива - замяна с лишаване от свобода при нарушаване.

За 78а - по-добре ще е да се преразгледа НК и всички деяния наказуеми с до 3 години да се наказват с НП издавано от началника на РПУ-то. Смисъл имаше да се разходи преписката до съда, когато редакцията на този член беше "... съдията МОЖЕ да прекрати ...." сегашната е :... съдията прекратявя ..." и на практиката превръща садията в статист. Слагам кавички, а всъщност цитирам по памет, но смисълът е този. Аз предлагам задържане, защото това е единственитят начин на някои хора да им се наложи все пак наказание за извършеното. Сега всеки се надявя на изтичанве на давността. Нямам нищо против давността, но ... и на мен и на по-голямата част от българите им писва вече - хванат айдука - 78а; пак го хванат - 66, пак го хванат - пробация; четвърти път го хванат - минала давонст - пак нещо от първите три, а и аз и Борис Велчев и всички нормални хора знаят и предпочитат да вярват, че наказателното правосъдие не просто се придържа към приципа за неизбежност на наказанието, а работи и съгласно народните поговорки: 1. Не изпускай питомното /доказаното/за да гониш дивото /недоказаното, но според някои и според Б.В. - очевидно/ и 2. Кой кон се хване - той вършее - а ние го пускаме 3 - 4 пъти в зависимост от деянието и възможностите на престъпника де се укрива и на 4-ти или 5-ти път му налагаме наказание така както е предвидено по основния текст.
За досъдебното производство - същата работа - по-добре да го няма. Казаха ни хората да въведеме полицейско разслеване - ние си прекръстихме дознателите - нямам думи. НПК-то трябва да се пипне и то - яко. Писал съм в този форум - за последно в "Маргарита Попова" - ако не се лъжа.
За пробационните мерки - не знам какво възпиращо и възпитателно действие имат спрямо наказания - но за околните нямат никакво възпитателно или възпиращо действие - само оправдават съществуването на още една административна, бюрократична по същество структура.

Забравих да добавя - Пък после на съдите им били много делата - ми много ще са, след като законодателя така е прецени - престъпника да се оставя извън стените на затвора - за наказания по НК и да си плаща глобата ако иска и когато поиска - по ЗАНН.

Ако съдя по ника Ви за професията, която имате, очевидно сте с обвинителен уклон. Така че, малко твърдо го раздавате в насока възмездие за престъпника. Моето включване беше с цел да изтъкна как ми изглеждат нещата от гледна точка на защитата. Както знаете, съществува презумпция за невинност, , а пък досъдебното производство е важна фаза за събиране на доказателства за оборване или не на тая презумпция. Защо да няма нужда от нея? Напоследък в публичното пространство се разпространява информация, че въпреки увеличаването на броя на разрешените СРС - та, не се събират годни доказателства от страна на обвинението, ама дали причината е в съществуването на досъдебното производство или в нещо друго?
За пробационните мерки смятам, че имат възпитателен характер, защото задължителната регистрация и явяване пред пробационен служител, както и останалите мерки все пак създават чувство за отговорност у осъдените и страхът от замяна с по - тежко наказание при неизпълнение има предупредително - възпиращ ефект. Защо трябва веднага да се налага ефективно наказание " Лишаване от свобода", без да дадем шанс на определени хора да си вземат поука и да се поправят? Погледнато чисто практически, голяма част от започналите да изтърпяват ефективни наказания в местата за лишаване от свобода не се поправят, напротив, след излизането си оттам извършват по - тежки престъпления. Тоест, единственият смисъл от тези по - тежки ефективни наказания е възмездие и защита на обществото от деянията на криминално проявените лица. Защо да нямаме чл.78а, чл. 66 и пробацията като съвкупност от мерки за въздействие и превъзпитание и по този начин да лишим всички лица от шанса да се поправят и да ги тласнем по трайно утвърден престъпен начин на живот? Аз мисля, че не трябва да бъдем крайни.
На следващо място считам, че трябва да се дискутира и да се промени уредбата на малозначителните и маловажни случаи. Не може да се водят наказателни производства по общия ред за опит за кражба на вещи на стойност 30 лева и то по чл. 195 вр. чл. 20 от НК. Направо е смешно да се хвърлят финансови средства в размер, надхвърлящ значително стойността на причинените вреди за такива деяния.

Док, има най - различни производства и развитието на всеки си е самостоятелно. А пък относно чл. 9 ал.2 от НК трябва да ти кажа, че в някои съдебни райони като нашия, тая стойност от 88 лева въобще не е ниска. Тая разпоредба тук въобще не се прилага. Затова и буди възмущение, особено когато се касае за неосъждани лица. Естествено е да сте с обвинителен уклон, щом професията ви е свързана със събиране на доказателства за извършеното деяние от обективна и субективна страна. Горният ми пост за обвинителния уклон не беше с критична насоченост.
Затова и по - горе и аз, и колегата Бебитор сме писали, че понятието " справедливост" е относително , а критериите за това какво е справедливо наказание също са относителни и зависят от много фактори. Все пак, винаги във всеки един спор и обсъждан проблем трябва да се избягват крайностите и да се търси оптимално решение.

Нещо стана с компютъра ми, сори.

Тъжно е да прочетеш тези редове....
Така изглеждаме ние българите в чуждите очи. За съжаление...

Едуард Стърнс: Няма по-прост народ от българския

20 Юни, 2012
автор: frognews.bg
877 Коментари
497844
Едуард Стърнс: Няма по-прост народ от българския
Юначни български момци... (изображение)
“Няма по-прост народ от българския” – под това заглавие „Невероятно инфо“ пусна материал, който, макар и фантастичен, решихме да публикуваме заради убийствената ирония в него. Той е неопределен жанр – очерк, есе или автоинтервю. Текстът на Едуард Стърнс, касаещ България, придоби огромна популярност сред англичаните.
Под заглавието “Няма по-прост народ от българския” той публикува своите впечатления, опит и разочарование от грешката да си купи имот в нашата държава.

Текстът публикуваме от eurochicago.com

”Напоследък сред нас, британците, стана мода да си купуваме имоти в България. От една страна наистина красивата природа, за каквато ние тук можем само да мечтаем, и от друга – ниските цени на селските къщи, както и примамливите оферти на имоти в затворени комплекси, накланяха везните в полза на решението за една такава на пръв поглед изгодна сделка. Но приятели, не правете тази грешка, която аз направих, не си купувайте имот в България, не стъпвайте там, не правете бизнес и избягвайте каквито и да е контакти с българи. Защото от другата страна на везната натежава неумолимо простотията на българския народ. Простотия убийствена, отчайваща, неизмерима, ужасяваща, всеобхватна, опасна , неумолима, потресаваща . . .!

Българите, аз смея да твърдя, са най-простият народ на Земята. Няма по-прост народ от българския и тука аз бих искал да направя едно разяснение. Под прост народ аз нямам предвид народ неграмотен, неук и необразован. Не! Те са грамотни, но са тъпанари. Те са образовани, но са кухи. Те са интелигентни, но са прости.

Защото неук е народ, който не е имал възможност да се ползва от съвременното образование, от достъпа до информация и от възможността да обменя идеи с народите от целия свят. Но тези народи аз не бих нарекъл прости, защото те живеят в някакво, макар и примитивно, общество, поддържат се и търсят път да се развият. А българите – напротив – те имат огромни възможности, образовани са и осведомени, природата им е прекрасна, географското положение – стратегическо, но всичко това те пропиляват, продават, затриват, унищожават, защото са прости.

Те даже не са народ, а сбирщина от прости хора, защото народността не е просто принадлежност към дадена географска територия, а съвкупност от общи цели, идеи и ценности, съвкупност от общи действия, целящи развитие на цялото общество, общи действия за реализиране на идеите и опазване на ценностите. Но това при българите не съществува. Аз използвам думата народ в техния случай, воден единствено от някакво благоприличие, но ако трябва да съм откровен, бих ги нарекъл сбирщина от идиоти, идиоти в гръцкия смисъл на думата.

Аз дори се съмнявам, че българският народ днес съществува. За мен българите са изчезнали и на тяхно място е останала някаква тълпа. Но не, това е неточно, защото тълпата има някаква обща цел, а те нямат такава; не, те дори не са тълпа. Не, те са случайно попаднали на едно място различни хора, с различни цели, впримчени в географското положение, което по една случайност населяват, и обременени с историята на хората населявали някога това място, за чиито наследници по-незнайно каква логика се смятат.

Какви българи са те? Как тази сбирщина си позволява да петни името на този древен и велик народ?

Нима е възможно това, което те творят днес като история, да бъде вписано в историческата сметка на народ като българския?

Долу лапите, простаци, от името българи!. Вие не сте и не би могло да бъдете българи. Защото за да се наричаш българин не е достатъчно само да се облягаш на гени, а да имаш дух, воля, сила. Не само да каканижеш имена на исторически личности и герои, а да подражаваш на постъпките им, да следваш идеите им, да осъществяваш мечтите им за България.
Така е видял българите големият художник Стоян Венев. (изображение)
Но как така, – ще попитате вие – Нима няма нещо, което да обединява тези хора, населяващи тази територия, наречена България? Има разбира се, те имат общи черти, но те не ги правят общност, не ги правят народ – те са продажници, завистници и крадци. Те не се стремят да подобрят своето житие – за тях е достатъчно да се радват на нещастието на другите около тях, а ако случайно не виждат по-нещастен от себе си, то това ги прави нещастни. Те не се радват на постиженията на другите, а търсят начин да ги развалят, окалят и съсипят.

Ако някой реши да направи нещо за обща полза, те го смятат за глупак, присмиват му се и му се подиграват. Парите за тях са водеща сила, за пари са готови да направят всичко; тук понятията чест, законност, морал са просто празни думи.

Но защо – ще попитате вие – казваш, че са прости? Защото те имат всичко, което е необходимо на един човек, за да осъзнае къде греши. Цялата необходима информация относно собственото си положение като нация, относно причините да са в това незавидно положение, относно мерките, които трябва и могат да предприемат, за да се избавят от това положение, но въпреки това, те се надяват да ги оправят именно тези, които са ги докарали до това положение. Те протестират срещу тези, които ги мамят, грабят, използват и потискат, и в същото време оставят бъдещето си в техни ръце. Те недоволстват, когато станат обект на измама, но злорадстват, когато измаменият е някой друг.

Българите смятат себе си за тарикати, това е дума, която трудно бих могъл да преведа на нашия език. Но най-общо казано, тарикатът е мошеник на дребно и на едро, но страхлив мошеник, плах, уплашен, постоянно озъртащ се, но все пак горд, че е мошеник. Но мошеничеството му е такова, че най-често води до неговото собствено падение.

Какъв, ако не прост, трябва да си, за да се радваш на чуждото нещастие, а не да се бориш срещу него. Как може да злорадстваш, че този или онзи чужденец го обрали, измамили и пребили в собствената ти държава и да очакваш да печелиш от него. Трябва да си много прост, за да се гордееш с изобретателността на своите престъпници, чиято жертва утре може да си ти самият.

Трябва да си много прост, за да се гордееш, че познаваш престъпници, и да заплашваш други с тези свои познанства, вместо да съдействаш те да бъдат разобличени и осъдени. Трябва да си много прост и безгръбначен, щом виждаш беззаконията, но не се съпротивляваш.

Трябва да си много прост, за да вярваш, че тези, които нарушават закона – а ти си им гласувал доверие да те управляват, да те съдят, да чертаят бъдещето ти – че те ще въведат законност.

Трябва да си много прост, за да се радваш, че гърците щели да станат толкова зле колкото теб и да не разбираш, че ти продължаваш безропотно да потъваш, докато те продължават неумолимо да се борят. Да не виждаш, че те, дори и фалирали като държава, като общество са на светлинни години пред теб. Че дори заплатите им, по които ти мериш всичко, са в пъти по-големи от твоите нищожни подаяния.

Трябва да си много прост, да работиш за хора, които смятат, че са над закона, да им позволяваш да трупат за твоя сметка тлъсти печалби, да наблюдаваш ежедневно тяхната подигравка с държавността и със самия тебе.

И, ако някой страничен наблюдател вземе, че ти покаже всичките тези беззакония, на които ти си ежедневен свидетел, мислейки, че ги не виждаш, ти просто да свиеш рамене и да кажеш:

“-Ми аз, какво мога да направя?”

Трябва да си много прост, за да разчиташ, че точно ти ще минеш между капките, когато наоколо ти вали дъжд от неправди. Че точно ти ще оцелееш от всички около тебе, които като теб се мъчат да оцелеят. Че някой друг трябва да поведе някого другиго, за да оправи твоя живот. Трябва да си много прост, много страхлив, много безгръбначен.

Трябва да си много прост, за да вярваш, че държавата ти ще се оправи, докато ти си на хиляди километри от нея в търсене на сигурност и щастие там, където го е извоювал някой друг.

Трябва да си много прост, за да мислиш, че бъдещето на държавата ти зависи не от твоите действия, а от действията на останалите, докато в същото време по някаква абсурдна логика имаш огромно мнение за себе си и своите нереализирани и неоценени способности. Трябва да си много прост.

Трябва да си много прост, да живееш в земен рай и да го унищожаваш.

Трябва да си много прост за да вярваш на телевизора, да мислиш с телевизора, да слушаш телевизора, да възприемаш света чрез телевизора, а не чрез собствената си преценка за случващото се около теб.

Не правете бизнес с тези хора, не общувайте с тях, унищожете ги. Те сами ще се предават един друг и ще съдействат за собственото си унищожение. Толкова са прости… “


П.П. Това е само мнението на един англичанин. Пребройте до десет преди да го наплюете и оборвате. Звучи неприятно, но пък трябва да признаем, че много верни неща е казал. По-важно е да помислим как да се променим и да покажем добрите черти от националния характер. Такива има със сигурност.

Източник: http://frognews.bg/news_45765/Eduard_St ... lgarskiia/

Ако,имаше повече такива хора...

Melly написа:Тъжно е да прочетеш тези редове....
Така изглеждаме ние българите в чуждите очи. За съжаление...

Едуард Стърнс: Няма по-прост народ от българския

Източник: http://frognews.bg/news_45765/Eduard_St ... lgarskiia/

Само че това не е истинско - писано е от българи, а не от англичани. По същия начин фалшиво е и това "мнение" на гърците за българите:
http://pravda.bg/%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D1% ... %B0%D0%BA/
Аз лично се дразня не когато някой провокатор измисли подобна глупост, а когато всички започнат да й вярват и да го разпространяват из нета като истина. Защото цитирането на чужди негативни мнения разкрива собственото негативно мнение. По същия начин се дразня и на негативизма, който лъха от клипове като тези на Слави Трифонов ("Няма такава държава"). Но пък да си хейтър е куул.

Не знам дали го е писал англичанин или българин, но е вярно. За съжаление
За nk7702n - явно в бързината да вземеш отношение по всичко в този фарум не вникваш в текста. Говоря за декриминализация, за намаляне срока на наказанията, в това число и размера на глобите /но не тук, а в една друга тема/. Просто става въпрос за прагматизъм. Смятам, че един 66 е достатъчен. На кого му е необходимо престъпника да е на свобода /и размера на глобите да е голям/- на гражданите, на съдиите, на прокурорите, на дознателите и полицаите - отговорете ми - май пропуснах един вероятен отговор.