Поли, не посмях да гледам филма, не знам какво точно ме въздържаше, но бях убедена, че ще видя нещо, което не искам да видя...направо казано, предпочитах да си оставя главата в пясъка (по темата на филма).
Поне до днес, когато прочетох поста ти, за което благодаря! Ще го изгледам, пък ако интуицията ми е била в правилната посока, ще ти се ожаля на лични
Иначе по темата: Не бих казала, че трябва да противопоставяме отношението към хората на това към животните.
Което не значи, че трябва да се отнасяме жестоко или безотговорно, но и не трябва да пренасяме механично спрямо тях собствените си мотиви и преживявания, а струва ми се, точно това правят някои люде, та оттам и залитанията.
Конкретният обичай очевидно няма за основа желание за проява на жестокост към кучетата на стопаните (защото те си имат стопани, които през останалото време се грижат за тях, и при това добре), нито се прави за забавление. Не мога да твърдя с увереност какво точно изпитват кучетата и дали това е травмиращо за тях (горното пренасяне), но аз лично не бих направила на животно нещо, за което не съм сигурна как му се отразява. Бих предпочела да не го правя, а не да предполагам, че се чувства добре или поне не зле.
Истината е, че ние не познаваме животните (включително и т.нар. природозащитници фундаменталисти) и понякога дори и добронамерените действия могат да се възприемат травмиращо от тях. Тогава какво правим и как преценяваме?
Защо например да си мислим, че кастрирането е добронамерено към кучето, не го уврежда или не му носи травмиращи преживявания? Баш си го уврежда. Това действие го правим определено за себе си, а не за кучетата, но по тази тема не съм чула природозащитник да роптае, напротив - част от дейността им е свързана именно с това. Не очаквам отговор на този си въпрос, но ако някой може да отговори, ще го изслушам с удоволствие.