forum.lex.bg

Колеги,
То днешният ден бе шашав, ама това, което чух в кулоарите на Съдебната палата направо ме довърши. Излизам си аз от зала и колегата пред мен споделя: "оооо, направо си извадила късмет с този състав, щото има някои, които отхвърлят първоинстатционите решения в частта им на уважено възражение за погасено по давност вземане (посочи един състав, с който взаимно храним "топли" чувства един към друг) , и щото обикновено тези искове са с такъв интерес, че не минават границата за допустимост по чл.280 ГПК и видиш ли, влизат в сила.
Какво става бе, хора. Възможно ли е, при непротиворечива практика по въпроса за периодичността на платежите към Топлото, някои състави от Софийски градски съд да не зачитат задължителната за прилагане сила на Решенията по чл.290 ГПК на Върховните съдии, които са казали - към този вид вземания се прилага кратката 3-годишна погасителна давност. Оставям настрана въпросът за некоректните платци. Иска ми се да обсъдим единствено правния му аспект.Няма да пиша членове, щото цял ден ги плещя в зала. Та нали ме разбрахте?

Какво следва... За всеки детайл ли ще трябва да се произнася тълкувателно решение? Що бе? Май не беше чак такъв законодателният замисъл при сътворяването на ГПК

То днешният ден бе шашав, ама това, което чух в кулоарите на Съдебната палата направо ме довърши.

Не се коси. Отдавна е така. Особено при необжалваеми актове.

Мелли, така е, има състави на СГС, които считат, че решенията на ВКС, постановени по реда по чл.290 ГПК, не са юридически задължителни за долните съдилища и с оглед материалния интерес (под 5 000 лв) отхвърлят възражения за 3-годишна давност и прилагат 5-годишна. Били само основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Формално се позовават на ЗСВ, в които решенията по чл.290 ГПК не са посочени като юридически задължителни. Не били такива и по ТР (от 2010). Не съм попадала на такива, които да са обжалваеми. И това точно е циничното в цялата ситуация, щото с мотива, че били обжалваеми по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато е очевидно, че са под прага от 5000 лв и няма да стигнат до ВКС посмъртно, не знам как по друг начин да го квалифицирам. Казват си в прав текст към ВКС: "Вие си пишете в решенията, че са задължителни, ама кой ли те слуша, Пенке, ле ...", а към просителите: "Идете да се жалите на ВКС"... Какво да обясняваме на клиентите си, отделен въпрос.
Лично за мен е несъстоятелно (меко казано), тъй като, ако не са задължителни, то не биха били основание за обжалване по т.1, а по т.2, а освен това и не е ясно, след като се постановяват с цел уеднаквяване на практиката, как ще я уеднаквят при това положение. Вярно е, че в ЗСВ не са изрично и формално посочени, но считам, че задължителността им произтича от целта, за която се постановяват, в контекста на новата философия на касационното обжалване по ГПК - уеднаквяване на практиката. Самият ВКС също си ги приема за задължителна за долните съдилища практика (поне не съм срещала обратно становище)...НО въпросните решения никога няма да стигнат до него. Струва ми се обаче, че действително е необходимо и изрично законодателно изменение, за да се избегнат спорове и занапред, щом няма да се тълкува закона по дух, а по буква.
Като попаднах на тези решения, си ги приготвих да ги изпратя с едно писъмце на ВКС (ей така, извънпроцесуално, просто да ги сезирам как точно се постига уеднаквяване на практиката с тези техни решения, не че файда...), но не сколасах.

А общо - наистина почти целият ГПК се нуждае от тълкувателни, за да се прилага непротиворечиво. По повечето текстове, включително и относно размери на държавни такси, е налице противоречива практика. Ако таксите не могат да се определят еднозначно, що остана за по-сложни процесуални конструкции...