forum.lex.bg

Здравейте!
Винаги ми е било интересно;възможно ли е в България(законно) да има друг съд освен официалния,като например мешерето(ромския съд)?

За арбитраж не си ли чувал?

Че от Мешерето по официален има ли ?

Арбитража е норматиено уреден,до колкото знам,по скоро интересното е ''мешерето;;не противоречи ли на принципите на правото/?

ta6evv написа:Арбитража е норматиено уреден,до колкото знам,по скоро интересното е ''мешерето;;не противоречи ли на принципите на правото/?

Ходи в цирка, брат

Зависи какво се разбира под "съд". В Решение № 6 от 11 ноември 2008 г. по конституционно дело № 5 от 2008 (ВАС срещу КЗК) съдиите от ВАС са изложили мотиви, че (цитирам): "...КЗК, макар и да не е съд, доколкото има съществени разлики между организацията и работата на съдилищата и на този държавен орган, по същество разрешава правни спорове между лицата, които участват в процедурите по възлагане на обществени поръчки и по този начин правораздава."
В решението си КС е развил следната теза относно характера на правораздавателната дейност:
"Правораздаването представлява независимо разрешаване на конкретни правни спорове, т.е. чрез него се установява какво казва определена действаща правна норма, кое е дължимото поведение и дали и доколко реализираното поведение – действие или бездействие - е съобразно с предписанията на правото в конкретния случай. То е дейност по прилагане на законите и в този смисъл се извършва въз основа и в изпълнение на закона. Ето защо и решаването на правни спорове, което не е свързано с прилагането на законите към конкретни случаи, няма да има характер на правораздаване. От друга страна, не всяко разрешаване на правни спорове по конкретни случаи има смисъл на правораздаване. За да се квалифицира дейността като правораздаване, необходимо е тя да е насочена към разрешаване на правни спорове по повод съответно сезиране и при спазването на определено състезателно производство, в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тъкмо защото чрез правораздаването се разрешава конкретен правен спор, то отсъденото при тези условия естествено трябва да се ползва с особена стабилност, която да изключва неговото пререшаване. Правният спор е основна, но все пак не е единствената достатъчна индикация, за да бъде развитото по негов повод производство окачествено като правораздаване. Другите определящи за правораздаването признаци също са от значение, за да може произнасянето да има смисъл на отсъждане какво казва законът по конкретния случай, а не някаква друга цел. Щом дейността се изразява в независимо и самостоятелно решаване на правни спорове в условията на състезателност, чието начало се поставя със съответно сезиране, тя има характеристиките на правораздаване."

Затова - зависи какво се разбира под "съд".

Hidden, то е адски трудно да определиш характера на КЗК, че чак решение да вадиш

Комисията за защита на конкуренцията е един от двата вида особни административни юрисдикции. Контролът на особените административни юрисдикции от първия вид (КЗК) обхваща само контрола за законосъобразност на издадени индивидуални административни актове Тя е правораздавателна юрисдикция, защото контролът е винаги за законосъобразност и никога за правилност. Взетото решение в резултат на контрола е правораздавателен акт и е израз на административно правосъдие.

Вторият вид особни административни юрисдикции са тези, които осъществяват административнонаказателната отговорност за извършени административни нарушения. Те са правораздавателни юрисдикции, защото контролът обхваща само законовата обоснованост на АУАН, т.е. на констативните установителни административни актове. Издаденито наказателно постановление е правораздавателен акт и е израз на административно-наказателно правораздаване в административна форма.

Така че ВАС да не ни учи що е правораздаване

advokat__nikolov написа:Тя е правораздавателна юрисдикция, защото контролът е винаги за законосъобразност и никога за правилност. Взетото решение в резултат на контрола е правораздавателен акт и е израз на административно правосъдие.

Но доколкото чета решението, КС смята, че КЗК не е правораздавателен орган.

hidden написа:

advokat__nikolov написа:Тя е правораздавателна юрисдикция, защото контролът е винаги за законосъобразност и никога за правилност. Взетото решение в резултат на контрола е правораздавателен акт и е израз на административно правосъдие.

Но доколкото чета решението, КС смята, че КЗК не е правораздавателен орган.

Ами кажи им да се образоват

Чл. 11. (1) Решенията на възложителите, приети във връзка с процедурите за възлагане на обществени поръчки, са индивидуални административни актове, които се издават по правилата на този закон.

Чл. 120. (1) На обжалване по реда на тази глава подлежи всяко решение на възложителите в процедура за:

1. възлагане на обществена поръчка, включително чрез прилагане на рамково споразумение, динамична система за доставки или система за предварителен подбор;

(2) Решенията по ал. 1 се обжалват пред Комисията за защита на конкуренцията относно тяхната законосъобразност, включително за наличие на дискриминационни икономически, финансови, технически или квалификационни изисквания в обявлението, документацията или във всеки друг документ, свързан с процедурата.

И още нещо, Hidden.

Обръщай по-малко внимание на машинациите на Конституционния съд.

Много странно (а и плачевно) е в случая, е че понятие за правораздаване ни дава институция, която сама се е обявила, че не извършва правораздаване (РКС 18, 1993).

Конституционния съд е една строго случайна институция и не е плод на историческа необходимост. Конституционната дейност (контрол) станала буквално на мода след прословутото дело William Marbury vs. James Madison от 1803 г.

http://en.wikipedia.org/wiki/Marbury_v._Madison

Възникнал като отделна институция едва през 1920 г. в Австрия, Конституционният съд започва грубо и нагло да присвоява народен суверенитет. И както се изразява Морис Дюверже : "това е една извънпарламентарна институция, която присвоява народен суверенитет чрез анулирането на актовете на изразителя на този суверенитет - народният представителен орган, а от там и на неговия носител - народа".

Дейността на българския Конституционен "съд" страда от не малко противоречия и аз не съм склонен да му вярвам.

Този "съд" приема в РКС 19/1993 и в РКС 2/1996, че собствеността на държавата и общините била публична или частна в зависимост от предназначението им

С Определение от 1991 г. съдът постановява, че контрол за конституционност подлежат само законите след влизане в сила на Конституцията, после пък през 1996 г., че контролът и възможен и по отношение на заварили Конституцията закони

Могат да се посочат още много примери

Още по-плачевно е твърдението, от цитата, който Hidden предостави, че особните юрисдикции, каквато е КЗК, не били правораздавателни органи Ние вече доказахме, че те СА правораздавателни органи и препращаме неправораздавателния Конституционен съд към Народната библиотека да учат що е правораздаване.

Разгърна се доста интересна дискусия,дадоха се определения на някои термини в правото.
Спомена се например за ролята на комисиите за защита от дискриминация ,комисия за защита на конкуренцията и др.
Наскоро в НС се изрази мнение,че функциите на тези комисии трябвало да се поемат от Административните съдилища .От друга страна в ГПК е записано,че никоя друга институция не може да се занимава с казус,с който вече е започнал да се занимава съда.На мен все още ми е много интересно обаче,може ли законово в България да има Църковен съд или Ромски съд например?

Не е възможно да се са създаде църковен съд, освен, ако релегиозните норми не се превърнат в правни, а това означава вмешателство в църквата.
За ромски съд - изключено. Ромите са български граждани и за тях се отнасят българските съдилища. То на това оснавние можем да говорим за Помашки съд или Турлашки съд - това е нереално и невъзможно.

ta6evv, сетих се за нещо близко по въпроса ти за ромския съд. В смисъл то не е въобще близко, но има някои бегли общи черти.

Иде реч за Интерперсоналното право на лица с различен етнически произход или вероизповедание. Нашият Кодекс на международното частно право чл.41 ал.3 урежда това, но трябва да се допусне или да не се допусне - това си е суверено право на държавата. Възможно е да се допусне в рамките на една национална правна система съществуването на два правопорядъка. Допълнителният правопорядък ще важи само за лицата с различен етнически произход или вероизповедание, и то само относно традиционни за съответната общност обществени отношения от най-висша ценност. Особенното е, че това не е писан правопорядък, а стандартната правна норма ще препраща даденото отношение да се решава от правото на друга държава. Така например в Малайзия към етническите китайци се прилага китайското право вътре в Малаазииската правна система. Ако етноса е твърде голям по численост и обществените отношения изискват по често правораздаване според мен съответната държава може да допусне създаването на отделен съд с цел да не затруднява националните съдилища с прилагането на два правопорядка.

Друг е въпросът българските роми към кой правопорядък ще ги пращаме, тъй като те си нямат ни друга държавна организация освен българската, ни собствена етнография, история и прочие.

С други думи - изключено е !

Благодаря за отговора адвокат Николов

НЕ