forum.lex.bg

Случи се така, че бях в един казус "Андрешко" - съвременният Андрешко. Сега той е адвокат и се опитва да отърве от плащане, или поне да поотложи малко във времето. За такава услуга обикновено се заплаща. Понякога по-добре, отколкото от кредитор.
Обади ми се колега, че имало ситуация за спасяване на имот от съдебно изпълнение в Мездра и че е дал телефона ми на човека. Обажда ми се една жена и се представя, че е колежка. Впоследствие разбрах, че е юристката от Държавен резерв Т.Цв. Щом е за колега, приех по сърце работата и вместо два пъти по 800 или два пъти по 1000, й казах - 100 лв плюс разноските. Има се предвид, че трябва поне два пъти да пътувам до Мездра.
Отидох първия път и дадох молба, от която очаквах насроченото изпълнение да се отложи. В деня преди изпълнението - въвод в недв.имот, говорих със съдебния изпълнител от РС и тъй като според него изпълнението ще се състои, трябваше да пътувам пак. Колегата ДСИ се държа професионално и на негово място бих направил същото.
Както и да е, постигнахме спогодба за отлагане с един месец. Хората бяха много доволни, колежката Т. Цв. - сестра на длъжника - също. В присъствието на баща си тя ме пита какво ми дължи. Казах й да платят още 200 лв /все пак е за колега/ и й дадох сметка, по която да ги внесе.
От тогава, та досега, всеки ден вика - днеска ще ги внеса! Аз вече не ги очаквам, но тя загуби изцяло уважението ми.
И така се сетих за Андрешко. Как неговият приятел от селото ще му каже: "Андрешко, ти ми докара тая беля." Ще ме напсува и ще се напие...
В нашия случай аз точно като Андрешко отървах длъжника и отсрочих във времето изпълнението, давайки му възможност да си плати и да не загуби имота си. Длъжникът ми благодари и обеща да плати...
Как да бъдеш Андрешко при такава неблагодарност?

Разбирам, че ти е за първи път и не си ....обръгнал.
С времето се свиква и няма толкоз душевни терзания, но и с времето нямаш вяра никому и компромиси не правиш. А някъде по този път започваш да се снабдяваш с ИЛ по реда на чл. 410 ГПК- неловко е, че до вчера си му бил адвокат, а днес самият ти да го съдиш, но се свиква, както вече казах.

Почтени хора напоследък няма или аз не мога да се грижа правилно за интересите си. Когато и да съм направила компромис (а вярвай често правя и не помъдрявам )- винаги съм съжалила отпосле.

Идея нямаш колко колеги са с такива проблеми.

п.п. Принципът е валиден и при българи точно толкова, колкото и при всяка друга етнос.

И най-неприятното е, когато колега ти се прави на утрепана лисица

Никак не ми е за първи път. Както казва колегата преди мен - в случая колега ми се подигра и това е най-гадното. Аз бързам и ще си счупя краката да ги спасявам, а тя ме прави на глупав. Да не говорим, че взискателите коментираха, че точно заради нея семейството й е затънало в дългове. Не казвам каква е истината - така коментираха.
Като си продължавам мислено разказа за Андрешко и си представям как Андрешко отива с коня в селото и в кръчмата намира този, когото смята че е спасил, но вече пиян. Андрешко му казва, че го е спасил, а оня му вика, че му е през ... шапката и така и така си го псува, без да му благодари. И Андрешко си мисли, защо ли му е трябвало на баир лозе и какво ли ще стане, като дойдат джандарите, но този път за него заради съдебния изпълнител... А оня ще изтрезнее и ще гледа сеир. А може и свидетел да стане...