Нужда от съвет
Публикувано на: 22 Юли 2011, 12:08Здравейте!
Бих искал да споделя нещо, което се случва с мен през последните месеци. Става въпрос за майка ми и за отношението, което имат някои хора към нея. Живеем в едно малко село близо до Пазарджик, а аз работя в града. Майка ми е безработна и живее сама. Миналата година, в самия край на септември тя беше принудително отведена от двама полицай в местното психиатрично заведение за активно лечение. По това време вкъщи не е имало никого. Аз се прибрах вечерта и по-късно разбрах от брат ми, който ми се обади по телефона да ми съобщи. Майка ми беше затворена в тази "болница" около два месеца и половина, като същевременно я третираха с различни препарати и лекарства, от които се чувстваше винаги отпаднала, без сили и постоянно й се спеше. На нас дори не ни разрешаваха да я виждаме през разрешеното за това време. Както и да е, и това отмина някак. Но защо се получи така?
Миналото лято група малолетни жители на даденото село няколко вечери подред хвърляха бутилки и буркани на улицата, където живеем. Впоследствие всички съседи наоколо започнаха да обвиняват майка ми, че тя чупи стъклата по улицата и се заканваха, че ще я "вкарат в лудницата", оплаквайки се, че нямали спокойствие от радиото, което майка ми слуша вкъщи. Няколко от тях постоянно я заплашваха, обиждаха, бутаха керемиди по оградата, хвърляха камъни в двора ни и по прозорците, а един от тях вече ни отрови десетина котки и три кучета. Накрая майка ми се оказа най-голямата престъпница в това място и беше принудителни затворена с нареждане на справедливия български съд.
Днес сутринта една от съседките отсреща пак обвини майка ми, че е "хвърляла стъкла по улицата". Това стана малко преди 7 часа. Въпросната госпожа започна да ни заплашва, че "пак щяла да вкара майка ми в лудницата, но този път нямало да събира подписи в магазина срещу нея, а само трябвало да се обади където трябва". Аз не знам към кого да се обърна и просто искам да споделя притесненията си, които надявам се не са неоснователни. Надявам се и на някаква помощ отвън, понеже чувствам, че тези хора са твърдо решени да докарат майка ми до самоубийство или нещо подобно. Те постоянно я наблюдават, обиждат я, не й разрешават да се разхожда с кучето, вързано на каишка, а повечето от тях пускат своите да се разхождат свободно. Сякаш всички са се съюзили срещу нас и искат да бъдем възможно най-зле. Макар че аз не виждам с какво може да бъде една самотна жена, безработна от години и без никаква подкрепа от човек, роднина държава институция.
За пореден път се убеждавам, че е жалко да се живее в българия, че това е една държава, безгрижна за никого, ако не си плати където трябва. Тук просто не може да се живее свободно. Човек се задушава и се чувства в затвор.
Бих искал да споделя нещо, което се случва с мен през последните месеци. Става въпрос за майка ми и за отношението, което имат някои хора към нея. Живеем в едно малко село близо до Пазарджик, а аз работя в града. Майка ми е безработна и живее сама. Миналата година, в самия край на септември тя беше принудително отведена от двама полицай в местното психиатрично заведение за активно лечение. По това време вкъщи не е имало никого. Аз се прибрах вечерта и по-късно разбрах от брат ми, който ми се обади по телефона да ми съобщи. Майка ми беше затворена в тази "болница" около два месеца и половина, като същевременно я третираха с различни препарати и лекарства, от които се чувстваше винаги отпаднала, без сили и постоянно й се спеше. На нас дори не ни разрешаваха да я виждаме през разрешеното за това време. Както и да е, и това отмина някак. Но защо се получи така?
Миналото лято група малолетни жители на даденото село няколко вечери подред хвърляха бутилки и буркани на улицата, където живеем. Впоследствие всички съседи наоколо започнаха да обвиняват майка ми, че тя чупи стъклата по улицата и се заканваха, че ще я "вкарат в лудницата", оплаквайки се, че нямали спокойствие от радиото, което майка ми слуша вкъщи. Няколко от тях постоянно я заплашваха, обиждаха, бутаха керемиди по оградата, хвърляха камъни в двора ни и по прозорците, а един от тях вече ни отрови десетина котки и три кучета. Накрая майка ми се оказа най-голямата престъпница в това място и беше принудителни затворена с нареждане на справедливия български съд.
Днес сутринта една от съседките отсреща пак обвини майка ми, че е "хвърляла стъкла по улицата". Това стана малко преди 7 часа. Въпросната госпожа започна да ни заплашва, че "пак щяла да вкара майка ми в лудницата, но този път нямало да събира подписи в магазина срещу нея, а само трябвало да се обади където трябва". Аз не знам към кого да се обърна и просто искам да споделя притесненията си, които надявам се не са неоснователни. Надявам се и на някаква помощ отвън, понеже чувствам, че тези хора са твърдо решени да докарат майка ми до самоубийство или нещо подобно. Те постоянно я наблюдават, обиждат я, не й разрешават да се разхожда с кучето, вързано на каишка, а повечето от тях пускат своите да се разхождат свободно. Сякаш всички са се съюзили срещу нас и искат да бъдем възможно най-зле. Макар че аз не виждам с какво може да бъде една самотна жена, безработна от години и без никаква подкрепа от човек, роднина държава институция.
За пореден път се убеждавам, че е жалко да се живее в българия, че това е една държава, безгрижна за никого, ако не си плати където трябва. Тук просто не може да се живее свободно. Човек се задушава и се чувства в затвор.