Използване на религии за политически цели
Публикувано на: 21 Май 2011, 10:02Съществуват ли и какви са санкциите срещу нарушения на нормата по чл. 13.(4) от Конституцията? От началото на т.нар. преход в България се наблюдава систематична употреба както на религиозните общности и институции, така и на верските убеждения за политически цели. Ето, онзи ден например, в Джебел, по време на едно по същество политическо мероприятие, Главният мюфтия присъства на трибуната заедно с Председателя на ДПС
, наред с политическите изказвания се осъществяват религиозни ритуали
и това сякаш се е превърнало в някаква традиция
От друга страна, при политическите партии, съпричастни с източноправославното вероизповедание, не просто църковни служители също се включват в мероприятия с агитационен характер, но верските убеждения са застъпени и в политическите им документи
В изказвания и актове на представители на такива партии, отново в рамките на публичния политически процес, не веднъж се подчертава християнската им принадлежност, тяхната съпричастност към християн-демократически или конкретно православни ценности и прочие
Изобщо, проблемът е толкова осезаем, че някои от въпросните политически партии не биха могли да се идентифицират достатъчно пред своите избиратели, без да използват религиозните общности и институции, както и верските им убеждения, било пряко или косвено, по формален или неформален начин
Така че, какъв контрол е предвиден за спазването на чл. 13.(4) от Конституцията? В Закона за политическите партии например липсват глоби в това отношение, а и годишната им държавна субсидия си остава гарантирана, въпреки очевидните нарушения, които наблюдаваме вече години. Как биват санкционирани представителите на религиозни институции, които позволяват и участват в такива нарушения
, наред с политическите изказвания се осъществяват религиозни ритуали
и това сякаш се е превърнало в някаква традиция
От друга страна, при политическите партии, съпричастни с източноправославното вероизповедание, не просто църковни служители също се включват в мероприятия с агитационен характер, но верските убеждения са застъпени и в политическите им документи
... Личността е ключова ценност за СДС. От опазването на нейната свобода и достойнство зависи тържеството на демократичните ценности. Това изисква налагането на европейските ценности и житейски стандарти, тяхното социализиране, насърчаване и отстояване, техния синхрон с общочовешките ценности и християнския морал ...
Из Политическа програма на Съюза на Демократични Сили
http://www.sds.bg/bg/about/program
...
Не на ислямизацията на България!
...
Из Програма на партия АТАКА за парламентарни избори 2009
http://www.ataka.bg/index.php?option=co ... &Itemid=61
В изказвания и актове на представители на такива партии, отново в рамките на публичния политически процес, не веднъж се подчертава християнската им принадлежност, тяхната съпричастност към християн-демократически или конкретно православни ценности и прочие
Изобщо, проблемът е толкова осезаем, че някои от въпросните политически партии не биха могли да се идентифицират достатъчно пред своите избиратели, без да използват религиозните общности и институции, както и верските им убеждения, било пряко или косвено, по формален или неформален начин
Така че, какъв контрол е предвиден за спазването на чл. 13.(4) от Конституцията? В Закона за политическите партии например липсват глоби в това отношение, а и годишната им държавна субсидия си остава гарантирана, въпреки очевидните нарушения, които наблюдаваме вече години. Как биват санкционирани представителите на религиозни институции, които позволяват и участват в такива нарушения