Религиозните свободи -2
Публикувано на: 28 Апр 2011, 22:42Позволявам си да открия отново темата, потрепервайки при мисълта ,че г-н Йорданов може да скокне отнякъде - моля модераторите да заключат темата незабавно, ако този господин се появи.
Но в този текст има интресна информация, даваща отговори на въпроси на други участници в дискусията по темата, ето защо мисля,че е полезен:
http://yphalachev.blogspot.com/2011/blog-post-767.html
24 април 2011, неделя
Вероизповеданията в България.
*****
Свободата на религията и вярата се изразява в правото всеки човек да избира, приема, както и променя своята религия или убеждения. Това е едно от основните човешки права и е залегнало в Декларацията върху човешките права на ООН. Свободата на религията и вярата e принцип поддържащ свободата на личен избор на религия и вяра (между 19 големи религии и 270 големи религиозни групи в света), както и свободата да не се изповядва никоя религия или вяра, ако човек е атеист.
Конституцията на България гарантира свобода на вероизповеданието и забранява дискриминацията въз основа на религиозна принадлежност, но определя източното православие като “традиционно” изповедание. Законодателството, привеждащо в сила тези принципи, е неясно и дава широки възможности за произволни съдебни решения що се отнася до публичното практикуване на религия от страна на нерегистрирани групи.
Вероизповеданията в България са напълно отделени от държавата самостоятелни институции, които изграждат своите отношения, основавайки се на правните норми. Те се развиват и управляват автономно по свои устави и правила, влизайки във взаимоотношение с държавата и други обществени организации и институции като свободни, равноправни и независими субекти на правото.
До настоящия момент на територията на РБългария са регистрирани над 100 вероизповедания.
В по-голямата част това не са религиозни общности с нови учения, а по скоро отделили се групи, които запазват доктриналната идентичност на по-голямата религиозна общност, от която произлизат.
Мнозинството от гражданите , приблизително 85%, се определят като православни християни.
Мюсюлманите съставляват най-голямото малцинство, приблизително 13% от населението. Според Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет в страната живеят приблизително 150 000 протестанти евангелисти, около 30 000 представители на Арменската грегорианска църква и 3000 евреи.
Доктринални системи на основните световните религии.
От една страна са представители на доктриналните системи на основните световните религии: християнство (православие, католицизъм, протестантизъм), ислям, юдаизъм, будизъм и хиндуизъм.
Българската православна църква, има най-много вярващи и има изградени около 4000 храмове и параклиси и 170 манастира в 3000 населени места от общо 5336 населени места. От тях 1226 са обявени за паметници на културата.
Население по вероизповедание и години на преброявания /таблица/:
http://yphalachev.blogspot.com/2011/blog-post-767.html
Ислямската религия в България е втората по разпространение и се представлява и проповядва от Мюсюлманското изповедание и Мюсюлманското сунитско-ханефитско изповедание. В страната джамиите, месчитите и текетата са 1200, а вярващите им са около 1200000.
Католическата църква в България е изразител на другия клон на християнството - Римокатолицизма. Под административното управление на това регистрирано вероизповедание са католиците от западен обряд и от източен обряд (униати). Тя притежава 72 храма в страната и около 70 000 вярващи.
Религиозната общност на евреите в България проповядва ортодоксалния юдаизъм и има 17 синагоги в 17 населени места с 3-4 хиляди вярващи, като в София са около 800.
“Диамантен път на будизма” и вероизповедание „Будистка общност в България” са представители на будизма в България. Разликата е, че “Диамантен път на будизма” е представител на т. нар. тибетски или тантрически будизъм, а “Будистка общност в България” - на традиционния будизъм. Последователите на двете общности в страната не надхвърлят 150 души.
Към тази първа група регистрирани вероизповедания се числи и Арменската апостолическа православна църква, която до момента разполага с 25 храма на територията на страната.
Най-голям дял от спектъра на регистрираните вероизповедания в страната се пада на християнските религиозни общности на протестантска основа, които са към 80 на брой или към 90% от регистрираните вероизповедания. 38 вероизповедания са петдесетни общности, или т. нар. харизматици, което прави 45% от всички регистрирани. Днес официален правоприемник на традиционното петдесетно движение, установило се в България в началото на 20 в., е Съюзът на евангелските петдесетни църкви, който е основан през 1928 г. Тук е мястото да се отбележи, че през същата тази година от тогавашната Петдесетна църква се отделя групата на т. нар. тинчевисти, които споделят и изповядват доктрината на петдесетното движение, но се различават в практикуването на култа (богослужението). Техните събрания (служения) протичат по-бурно и по-динамично от традиционните петдесетни общности. Съвременен продължител на това движение и изразител на неговата богослужебна практика са Национален алианс Обединени Божии църкви и Българска Божия църква, която поради вътрешно-организационни спорове относно управлението на общността се раздели през 2005 г. и по този начин се регистрира още едно ново вероизповедание под името Божия църква в България.
След петдесетната общност по брой на регистрирани религиозни общности се нарежда баптистката - с 11 регистрирани вероизповедания в страната. Основното и най-многобройно течение, което е и наследник на баптисткото движение в България още от 19 в., е Съюзът на евангелските баптистки църкви, чийто общ брой на вярващите надхвърля 3500 души, организирани в над 50 местни поделения.
След тях са адвентистите, които са с 4 регистрирани структури. Основната от тях е Съюзът на църквите на адвентистите от Седмия ден с общ брой на вярващите около 7000 души. За провеждане на богослуженията използват свои молитвени домове или зали под наем. Съюзът има свое издателство “Нов живот”. Към централното му ръководство действа клон на фондация “Адра”, който се занимава основно с благотворителна дейност. Общият брой на вярващите от четирите регистрирани адвентни вероизповедания надхвърля 10 000 души.
Останалите 48,5 % регистрирани вероизповедания от протестантската общност в България се поделят от лютерани, методисти, конгрешани или т. нар. съборни евангелски църкви, реформирани презвитериански и свободни църкви (по примера на свободните църкви в Германия).
Население по вероизповедание и години на преброявани: таблици
http://yphalachev.blogspot.com/2011/blog-post-767.html
Вероизповедания със самобитна система.
Втората група регистрирани вероизповедания са религиозни общности със самобитна доктринална система или такива, в основата на чието учение е залегнал синкретизмът (т. е. съчетание на елементи от различни религиозни учения и практики или съчетания на елементи от трите направления от християнството). Към тази група могат да бъдат отнесени Общество Бяло братство, Изповедание Свидетели на Йехова, Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни или т. нар. мормони, Бахайска общност, Духовно християнско общество Изкупена Църква Христова и др. Тази група заема 11% от общия брой регистрирани вероизповедания и обхваща 1% от членовете на всички регистрирани вероизповедания в страната.
При така изнесените данни възниква въпросът защо най-големият дял от регистрираните християнски вероизповедания са протестантски.
Причините за това са няколко, но на този етап ще се спрем само на една, а именно на либералния характер на Закона за вероизповеданията. Така например законът не поставя изрично изискване относно броя на членовете на определена религиозна общност, за да придобие тя статуса на вероизповедание, както това е в някои европейски страни (Австрия, Словакия и др.). Там например със специален закон е уредено разделение по достойнство между църквите и религиозните общности. Официално признатите от държавата църкви и религиозни общности придобиват статус на юридическо лице и могат да се ползват от публичност при извършване на своето богослужение. За разлика от тях всички останали могат да практикуват своя култ без обществени прояви.
Най-неподатливи към сектантски влияния са юдаизмът и будизмът”, казва Стефан Пенов; и това е така, тъй като тези религии не споделят агресията, религиозната експанзия, дори избягват мисионерската дейност.
По материали от:
http://www.dveri.bg/
http://www.nsi.bg/Census/StrReligion.htm
http://bguide.info/content/view/24/10/
Но в този текст има интресна информация, даваща отговори на въпроси на други участници в дискусията по темата, ето защо мисля,че е полезен:
http://yphalachev.blogspot.com/2011/blog-post-767.html
24 април 2011, неделя
Вероизповеданията в България.
*****
Свободата на религията и вярата се изразява в правото всеки човек да избира, приема, както и променя своята религия или убеждения. Това е едно от основните човешки права и е залегнало в Декларацията върху човешките права на ООН. Свободата на религията и вярата e принцип поддържащ свободата на личен избор на религия и вяра (между 19 големи религии и 270 големи религиозни групи в света), както и свободата да не се изповядва никоя религия или вяра, ако човек е атеист.
Конституцията на България гарантира свобода на вероизповеданието и забранява дискриминацията въз основа на религиозна принадлежност, но определя източното православие като “традиционно” изповедание. Законодателството, привеждащо в сила тези принципи, е неясно и дава широки възможности за произволни съдебни решения що се отнася до публичното практикуване на религия от страна на нерегистрирани групи.
Вероизповеданията в България са напълно отделени от държавата самостоятелни институции, които изграждат своите отношения, основавайки се на правните норми. Те се развиват и управляват автономно по свои устави и правила, влизайки във взаимоотношение с държавата и други обществени организации и институции като свободни, равноправни и независими субекти на правото.
До настоящия момент на територията на РБългария са регистрирани над 100 вероизповедания.
В по-голямата част това не са религиозни общности с нови учения, а по скоро отделили се групи, които запазват доктриналната идентичност на по-голямата религиозна общност, от която произлизат.
Мнозинството от гражданите , приблизително 85%, се определят като православни християни.
Мюсюлманите съставляват най-голямото малцинство, приблизително 13% от населението. Според Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет в страната живеят приблизително 150 000 протестанти евангелисти, около 30 000 представители на Арменската грегорианска църква и 3000 евреи.
Доктринални системи на основните световните религии.
От една страна са представители на доктриналните системи на основните световните религии: християнство (православие, католицизъм, протестантизъм), ислям, юдаизъм, будизъм и хиндуизъм.
Българската православна църква, има най-много вярващи и има изградени около 4000 храмове и параклиси и 170 манастира в 3000 населени места от общо 5336 населени места. От тях 1226 са обявени за паметници на културата.
Население по вероизповедание и години на преброявания /таблица/:
http://yphalachev.blogspot.com/2011/blog-post-767.html
Ислямската религия в България е втората по разпространение и се представлява и проповядва от Мюсюлманското изповедание и Мюсюлманското сунитско-ханефитско изповедание. В страната джамиите, месчитите и текетата са 1200, а вярващите им са около 1200000.
Католическата църква в България е изразител на другия клон на християнството - Римокатолицизма. Под административното управление на това регистрирано вероизповедание са католиците от западен обряд и от източен обряд (униати). Тя притежава 72 храма в страната и около 70 000 вярващи.
Религиозната общност на евреите в България проповядва ортодоксалния юдаизъм и има 17 синагоги в 17 населени места с 3-4 хиляди вярващи, като в София са около 800.
“Диамантен път на будизма” и вероизповедание „Будистка общност в България” са представители на будизма в България. Разликата е, че “Диамантен път на будизма” е представител на т. нар. тибетски или тантрически будизъм, а “Будистка общност в България” - на традиционния будизъм. Последователите на двете общности в страната не надхвърлят 150 души.
Към тази първа група регистрирани вероизповедания се числи и Арменската апостолическа православна църква, която до момента разполага с 25 храма на територията на страната.
Най-голям дял от спектъра на регистрираните вероизповедания в страната се пада на християнските религиозни общности на протестантска основа, които са към 80 на брой или към 90% от регистрираните вероизповедания. 38 вероизповедания са петдесетни общности, или т. нар. харизматици, което прави 45% от всички регистрирани. Днес официален правоприемник на традиционното петдесетно движение, установило се в България в началото на 20 в., е Съюзът на евангелските петдесетни църкви, който е основан през 1928 г. Тук е мястото да се отбележи, че през същата тази година от тогавашната Петдесетна църква се отделя групата на т. нар. тинчевисти, които споделят и изповядват доктрината на петдесетното движение, но се различават в практикуването на култа (богослужението). Техните събрания (служения) протичат по-бурно и по-динамично от традиционните петдесетни общности. Съвременен продължител на това движение и изразител на неговата богослужебна практика са Национален алианс Обединени Божии църкви и Българска Божия църква, която поради вътрешно-организационни спорове относно управлението на общността се раздели през 2005 г. и по този начин се регистрира още едно ново вероизповедание под името Божия църква в България.
След петдесетната общност по брой на регистрирани религиозни общности се нарежда баптистката - с 11 регистрирани вероизповедания в страната. Основното и най-многобройно течение, което е и наследник на баптисткото движение в България още от 19 в., е Съюзът на евангелските баптистки църкви, чийто общ брой на вярващите надхвърля 3500 души, организирани в над 50 местни поделения.
След тях са адвентистите, които са с 4 регистрирани структури. Основната от тях е Съюзът на църквите на адвентистите от Седмия ден с общ брой на вярващите около 7000 души. За провеждане на богослуженията използват свои молитвени домове или зали под наем. Съюзът има свое издателство “Нов живот”. Към централното му ръководство действа клон на фондация “Адра”, който се занимава основно с благотворителна дейност. Общият брой на вярващите от четирите регистрирани адвентни вероизповедания надхвърля 10 000 души.
Останалите 48,5 % регистрирани вероизповедания от протестантската общност в България се поделят от лютерани, методисти, конгрешани или т. нар. съборни евангелски църкви, реформирани презвитериански и свободни църкви (по примера на свободните църкви в Германия).
Население по вероизповедание и години на преброявани: таблици
http://yphalachev.blogspot.com/2011/blog-post-767.html
Вероизповедания със самобитна система.
Втората група регистрирани вероизповедания са религиозни общности със самобитна доктринална система или такива, в основата на чието учение е залегнал синкретизмът (т. е. съчетание на елементи от различни религиозни учения и практики или съчетания на елементи от трите направления от християнството). Към тази група могат да бъдат отнесени Общество Бяло братство, Изповедание Свидетели на Йехова, Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни или т. нар. мормони, Бахайска общност, Духовно християнско общество Изкупена Църква Христова и др. Тази група заема 11% от общия брой регистрирани вероизповедания и обхваща 1% от членовете на всички регистрирани вероизповедания в страната.
При така изнесените данни възниква въпросът защо най-големият дял от регистрираните християнски вероизповедания са протестантски.
Причините за това са няколко, но на този етап ще се спрем само на една, а именно на либералния характер на Закона за вероизповеданията. Така например законът не поставя изрично изискване относно броя на членовете на определена религиозна общност, за да придобие тя статуса на вероизповедание, както това е в някои европейски страни (Австрия, Словакия и др.). Там например със специален закон е уредено разделение по достойнство между църквите и религиозните общности. Официално признатите от държавата църкви и религиозни общности придобиват статус на юридическо лице и могат да се ползват от публичност при извършване на своето богослужение. За разлика от тях всички останали могат да практикуват своя култ без обществени прояви.
Най-неподатливи към сектантски влияния са юдаизмът и будизмът”, казва Стефан Пенов; и това е така, тъй като тези религии не споделят агресията, религиозната експанзия, дори избягват мисионерската дейност.
По материали от:
http://www.dveri.bg/
http://www.nsi.bg/Census/StrReligion.htm
http://bguide.info/content/view/24/10/