ЛАЗАРОВДЕН
Публикувано на: 15 Апр 2011, 23:18На латински „Априлис" идва от „аперире" - отварям. Април отваря вратите за настъпващата пролет, когато Природата се съживява и влива своята енергия във всяко живо същество. Животът на хората се преобразява, преизпълнен с нови надежди за здраве, щастие и благополучиe. Затова патриархалните българи нарекли този месец още „цветен" - една метафора на доброто.
Тази година на 16 април българите празнуват един от най-жизнерадостните пролетни празници
ЛАЗАРОВДЕН
По традиция той винаги се чества в съботата преди Връбница, една седмица преди Великден. Обичаите, които се изпълняват, са популярни като лазаруване и буенец, и принадлежат към т.нар обреди на преминаване. Участници в тях са всички момичетата, на възраст 6-10 години, и момите, които са между 14 – 16 години.
Подготовката за Лазаровден започвала още от Средипустовете (средата на великденския пост) или от Свети четирсе (9 март), когато се разучавали лазарските песни и се приготвяли обредните дрехи. Лазарките се организирали в групи, всяка от които си избира по една водачка, буенек - лична мома, която знае добре всички песни и благословии.
Малките момичета, които наричали лазарки или лазаркини, тръгвали из селото рано сутрин на Лазаровден. Те били облечени в празнични носии и носели на главите си червени кърпи. Във всеки двор, в който влизали, водачката играела, а другите момичета – пеели лазарски песни. Ритуалът се повтарял във всяка къща.
Големите лазарки, пременени и накичени с венци и цветя, още преди изгрев слънце се събирали в дома на буенека. Обикновено били облечени в традиционни празнични носии само в един цвят, за да се разпознават. По-рядко носели булченски дрехи, които се смятали за „най-беректлии”. Обикалянето на къщите започвало от обяд на Лазаровден и завършвало до обяд на Връбница. Във всеки дома девойките пеели на всички в семейството, като започвали от най-старшия. След това изпълнявали обреден танц, буенец - буйно несключено хоро. Докато играели, лазарките високо подскачали – за да растат високо посевите, за да се плодят животните. Стопаните посрещали гостенките с голяма радост. Вярвало се, че всяка къща, споходена от лазарка, е честита. В знак на благодарност, домакините ги дарявали с бели яйца, брашно и мая, за да са здрави и весели, да имат късмет и щастлив семеен живот.
В някои селища празникът завършвал с лазарско хоро на мегдана, където се събирало цялото селото. На него се оглеждали и избирали бъдещите невести. Другаде на Лазаровден се изпълнява обредно обхождане на ниви и ливади, за да има здраве и берекет през годината.
В много райони на Лазаровден се прави голяма задушница в памет на мъртвите. Този ритуал ни препраща към библейския мит за възкръсналия от мъртвите Лазар. На Връбница, когато Христос влязал тържествено в Йерусалим, научил, че приятелят му Лазар е тежко болен. Иисус веднага тръгнал към дома му, но там намерил само опечалените му близки.
Сестрите на Лазар – Марта и Мария, упрекнали Божия син, задето е изоставил възлюбения си другар. Тогава Иисус отишъл на гроба му и рекъл три пъти:”Лазаре, излез!” Лазар веднага излязал – в плът и кръв, с кърпа на лицето си. Когато видели чудото, хората повярвали в божествената сила на Христос. А възкръсналият Лазар живял още тридесет години и бил провъзгласен за първи епископ на гр.Китион.
Лазаровата задушница старите хора свързват с поверието, че преди Връбница Бог „разпускал умрелите”, за да посетят своите близки на земята. Затова в навечерието на празника жените варели жито и приготвяли обредни хлябове без мазнина – един голям – за живите, и няколко малки – за всеки починал в семейството. Близките ходели на гробищата, преливали гробовете на мъртвите с вино, палели свещи и раздавали малките хлебчета в тяхна памет. У дома разчупвали големия хляб, като давали на всички родственици да хапнат от него.
Днес църквата почита още паметта на преподобни Акакий, епоскоп Мелитински.
Тази година на 16 април българите празнуват един от най-жизнерадостните пролетни празници
ЛАЗАРОВДЕН
По традиция той винаги се чества в съботата преди Връбница, една седмица преди Великден. Обичаите, които се изпълняват, са популярни като лазаруване и буенец, и принадлежат към т.нар обреди на преминаване. Участници в тях са всички момичетата, на възраст 6-10 години, и момите, които са между 14 – 16 години.
Подготовката за Лазаровден започвала още от Средипустовете (средата на великденския пост) или от Свети четирсе (9 март), когато се разучавали лазарските песни и се приготвяли обредните дрехи. Лазарките се организирали в групи, всяка от които си избира по една водачка, буенек - лична мома, която знае добре всички песни и благословии.
Малките момичета, които наричали лазарки или лазаркини, тръгвали из селото рано сутрин на Лазаровден. Те били облечени в празнични носии и носели на главите си червени кърпи. Във всеки двор, в който влизали, водачката играела, а другите момичета – пеели лазарски песни. Ритуалът се повтарял във всяка къща.
Големите лазарки, пременени и накичени с венци и цветя, още преди изгрев слънце се събирали в дома на буенека. Обикновено били облечени в традиционни празнични носии само в един цвят, за да се разпознават. По-рядко носели булченски дрехи, които се смятали за „най-беректлии”. Обикалянето на къщите започвало от обяд на Лазаровден и завършвало до обяд на Връбница. Във всеки дома девойките пеели на всички в семейството, като започвали от най-старшия. След това изпълнявали обреден танц, буенец - буйно несключено хоро. Докато играели, лазарките високо подскачали – за да растат високо посевите, за да се плодят животните. Стопаните посрещали гостенките с голяма радост. Вярвало се, че всяка къща, споходена от лазарка, е честита. В знак на благодарност, домакините ги дарявали с бели яйца, брашно и мая, за да са здрави и весели, да имат късмет и щастлив семеен живот.
В някои селища празникът завършвал с лазарско хоро на мегдана, където се събирало цялото селото. На него се оглеждали и избирали бъдещите невести. Другаде на Лазаровден се изпълнява обредно обхождане на ниви и ливади, за да има здраве и берекет през годината.
В много райони на Лазаровден се прави голяма задушница в памет на мъртвите. Този ритуал ни препраща към библейския мит за възкръсналия от мъртвите Лазар. На Връбница, когато Христос влязал тържествено в Йерусалим, научил, че приятелят му Лазар е тежко болен. Иисус веднага тръгнал към дома му, но там намерил само опечалените му близки.
Сестрите на Лазар – Марта и Мария, упрекнали Божия син, задето е изоставил възлюбения си другар. Тогава Иисус отишъл на гроба му и рекъл три пъти:”Лазаре, излез!” Лазар веднага излязал – в плът и кръв, с кърпа на лицето си. Когато видели чудото, хората повярвали в божествената сила на Христос. А възкръсналият Лазар живял още тридесет години и бил провъзгласен за първи епископ на гр.Китион.
Лазаровата задушница старите хора свързват с поверието, че преди Връбница Бог „разпускал умрелите”, за да посетят своите близки на земята. Затова в навечерието на празника жените варели жито и приготвяли обредни хлябове без мазнина – един голям – за живите, и няколко малки – за всеки починал в семейството. Близките ходели на гробищата, преливали гробовете на мъртвите с вино, палели свещи и раздавали малките хлебчета в тяхна памет. У дома разчупвали големия хляб, като давали на всички родственици да хапнат от него.
Днес църквата почита още паметта на преподобни Акакий, епоскоп Мелитински.