Ха сега, четете, НО за декларация по ЗЗДН
Публикувано на: 19 Мар 2011, 15:04Най- после един прокурор да внесе ОА за наказателна отговорност за декларация по ЗЗДН
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
Димитър Димитров-съдия докладчик по НОХД № 36/2011г. по описа на ПРС, като се запознах с материалите по делото, намирам следното:
Производството е образувано на основание чл.247, ал.1, т.1 НПК, по внесен обвинителен акт на Константин Янушев – прокурор при РП гр.Поморие, с който е повдигнато обвинение на К.Н.Г. ***, за извършено престъпление по чл.313, ал.1 НК., затова, че на ….2010г., в съдебно заседание по гр.дело № …/2010г. по описа на ПРС, потвърдила неистина в писмена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, пред орган на властта, а именно, че на 18.03.2010г. в гр.А, в дома й на ул.”П”, № 14, св.К.П. й нанесъл удари с ритници по краката, в областта на коленете, извил й ръката и й изпращяла лакътната става, като и причинил синини, физически и психически болки и страдания, т.е. извършил срещу нея домашно насилие.
На досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.
Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира обвинението така, че ясно да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, като по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. По тази причина изискванията към съдържанието на обвинителния акт, посочени в чл. 246 НПК, са значителни. В настоящият случай e налице съществено противоречие между обстоятелствената част на обвинителния акт и неговия диспозитив относно фактите, които обуславят съставомерността на деянието, а именно датата на извършването му, което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата страните в съдебното производство.
К.Г. е обвинена за извършено лъжливо документиране в своя полза, което е деяние съставомерно по чл.313, ал.1 НК.
В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурора е посочил, че Г. е подала молба до Районен съд гр.Поморие по Закона за защита дрещу домашното насилие. На 19.03.2010г. съдът издал заповед за незабавна защита и насрочил съдебно заседание по образуваното гражданско дело на 19.04.2010г., на която дата пред съда Г. в декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН потвърдила неистина, че спрямо нея е извършено домашно насилие от св.К П. В диспозитива на обвинителния акт е посочено престъплението в извършване на което се обвинява Г., а именно: затова, че на 19.04.2010г., в съдебно заседание по гр.дело № 129/2010г. по описа на ПРС, потвърдила неистина в писмена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, пред орган на властта, а именно, че на 18.03.2010г. в гр.Ахелой, в дома й на ул.”Плиска”, № 14, св.К.П й нанесъл удари с ритници по краката, в областта на коленете, извил й ръката и й изпращяла лакътната става, като и причинил синини, физически и психически болки и страдания, т.е. извършил срещу нея домашно насилие-престъпление по чл.313, ал.1 НК.
Обвинителния акт в този си вид не изпълнява основното си предназначение за ясно формулиране на обвинението.
Изпълнителното деяние по чл.313, ал.1 НК започва с изготвяне от дееца на изходящи от негово име писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, в която декларация или съобщение, изпратено по електронен път авторът потвърждава неистина или затаява истина и е довършено с употребата на така изготвения документ от дееца пред органа на власт, за да докаже, че удостоверените обстоятелства или изявления са достоверни. Отнесено към конкретния случай това означава, че деянието се изразява в изготвянето на декларация по чл.9, ал.3 ЗЗД, която по силата на чл. 13, ал.2, т.3 от ЗЗДН е доказателствено средство относно изложените в нея обстоятелства, в която декларация е потвърдена неистина и представянето на тази декларация на съда. От диспозитива на обвинителния акт може да се направи извода, че прокурора приема за установено, че представянето на декларацията е станало в съдебно заседание по образуваното гражданско дело, проведено на 19.04.2010г., което обаче не само не се подкрепя от събраните по делото доказателства, но противоречи на изложените от самия прокурор факти в обстоятелствената част относно подадената от Г. в съда молба за защита и издадената от съда заповед за незабавна защита от 19.03.2010г. Безспорно е, че съгласно предписанията на ЗЗДН прилагането на декларацията от молителя за извършеното домашно насилие към молбата по чл.8, т.1 ЗЗДНН, е условие за редовността на последната, поради което и след като прокурора твърди, че съдът е приел молбата, разгледал я е и дори е постановил заповед за незабавна защита по чл.18, ал.1 ЗЗДН, то има основания да се приеме, че декларацията е представена не на 19.04.2010г., а един месец по рано, на 19.03.2010г., още повече че на досъдебното производство в постановлението за привличане на обвиняемата е посочена именно тази дата на извършване на деянието. Посоченото противоречие между диспозитив и обстоятелствена част на обвинителния акт относно датата на извършване на престъплението не позволяват на подсъдимата да разбере в какво точно се обвинява, поради което нарушават правото й на защита, която би следвало да изгради в съответствие с предявеното обвинение, ето защо представляват съществено нарушение на процесуални правила. Доколкото окончателното обвинение се повдига с обвинителния акт, то допуснатото нарушение би било отстранени с изготвянето на нов обвинителен акт, при положение, че такъв следва да бъде изготвен.
При преценката на доказателствата по делото, ако прокурора приеме, че е осъществено престъпление по чл.313, ал.1 НК, то следва да извърши преценка дали са налице предпоставките на чл.78а НК и ако установи, че същите са налице да съобрази императивната разпоредба на чл.375 НПК и да внесе делото в съда с мотивирано постановление за освобождаване на обвиняемата от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Предвид гореизложеното и на основание чл.292, ал.1 вр.с чл.248, ал.1, т.3 НПК
Р А З П О Р Е Ж Д А М:
ПРЕКРАТЯВАМ съдебното производство по НОХД № 36/2011г. по описа на ПРС.
ВРЪЩАМ делото на прокурора за отстраняване на допуснатото нарушение, посочено в обстоятелствената част на разпореждането.
Разпореждането подлежи на обжалване и протест с частна жалба и частен протест пред БОС, в седмодневен срок от връчване на преписа.
02.02.2011г. РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
Димитър Димитров-съдия докладчик по НОХД № 36/2011г. по описа на ПРС, като се запознах с материалите по делото, намирам следното:
Производството е образувано на основание чл.247, ал.1, т.1 НПК, по внесен обвинителен акт на Константин Янушев – прокурор при РП гр.Поморие, с който е повдигнато обвинение на К.Н.Г. ***, за извършено престъпление по чл.313, ал.1 НК., затова, че на ….2010г., в съдебно заседание по гр.дело № …/2010г. по описа на ПРС, потвърдила неистина в писмена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, пред орган на властта, а именно, че на 18.03.2010г. в гр.А, в дома й на ул.”П”, № 14, св.К.П. й нанесъл удари с ритници по краката, в областта на коленете, извил й ръката и й изпращяла лакътната става, като и причинил синини, физически и психически болки и страдания, т.е. извършил срещу нея домашно насилие.
На досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.
Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира обвинението така, че ясно да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, като по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. По тази причина изискванията към съдържанието на обвинителния акт, посочени в чл. 246 НПК, са значителни. В настоящият случай e налице съществено противоречие между обстоятелствената част на обвинителния акт и неговия диспозитив относно фактите, които обуславят съставомерността на деянието, а именно датата на извършването му, което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата страните в съдебното производство.
К.Г. е обвинена за извършено лъжливо документиране в своя полза, което е деяние съставомерно по чл.313, ал.1 НК.
В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурора е посочил, че Г. е подала молба до Районен съд гр.Поморие по Закона за защита дрещу домашното насилие. На 19.03.2010г. съдът издал заповед за незабавна защита и насрочил съдебно заседание по образуваното гражданско дело на 19.04.2010г., на която дата пред съда Г. в декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН потвърдила неистина, че спрямо нея е извършено домашно насилие от св.К П. В диспозитива на обвинителния акт е посочено престъплението в извършване на което се обвинява Г., а именно: затова, че на 19.04.2010г., в съдебно заседание по гр.дело № 129/2010г. по описа на ПРС, потвърдила неистина в писмена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, пред орган на властта, а именно, че на 18.03.2010г. в гр.Ахелой, в дома й на ул.”Плиска”, № 14, св.К.П й нанесъл удари с ритници по краката, в областта на коленете, извил й ръката и й изпращяла лакътната става, като и причинил синини, физически и психически болки и страдания, т.е. извършил срещу нея домашно насилие-престъпление по чл.313, ал.1 НК.
Обвинителния акт в този си вид не изпълнява основното си предназначение за ясно формулиране на обвинението.
Изпълнителното деяние по чл.313, ал.1 НК започва с изготвяне от дееца на изходящи от негово име писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, в която декларация или съобщение, изпратено по електронен път авторът потвърждава неистина или затаява истина и е довършено с употребата на така изготвения документ от дееца пред органа на власт, за да докаже, че удостоверените обстоятелства или изявления са достоверни. Отнесено към конкретния случай това означава, че деянието се изразява в изготвянето на декларация по чл.9, ал.3 ЗЗД, която по силата на чл. 13, ал.2, т.3 от ЗЗДН е доказателствено средство относно изложените в нея обстоятелства, в която декларация е потвърдена неистина и представянето на тази декларация на съда. От диспозитива на обвинителния акт може да се направи извода, че прокурора приема за установено, че представянето на декларацията е станало в съдебно заседание по образуваното гражданско дело, проведено на 19.04.2010г., което обаче не само не се подкрепя от събраните по делото доказателства, но противоречи на изложените от самия прокурор факти в обстоятелствената част относно подадената от Г. в съда молба за защита и издадената от съда заповед за незабавна защита от 19.03.2010г. Безспорно е, че съгласно предписанията на ЗЗДН прилагането на декларацията от молителя за извършеното домашно насилие към молбата по чл.8, т.1 ЗЗДНН, е условие за редовността на последната, поради което и след като прокурора твърди, че съдът е приел молбата, разгледал я е и дори е постановил заповед за незабавна защита по чл.18, ал.1 ЗЗДН, то има основания да се приеме, че декларацията е представена не на 19.04.2010г., а един месец по рано, на 19.03.2010г., още повече че на досъдебното производство в постановлението за привличане на обвиняемата е посочена именно тази дата на извършване на деянието. Посоченото противоречие между диспозитив и обстоятелствена част на обвинителния акт относно датата на извършване на престъплението не позволяват на подсъдимата да разбере в какво точно се обвинява, поради което нарушават правото й на защита, която би следвало да изгради в съответствие с предявеното обвинение, ето защо представляват съществено нарушение на процесуални правила. Доколкото окончателното обвинение се повдига с обвинителния акт, то допуснатото нарушение би било отстранени с изготвянето на нов обвинителен акт, при положение, че такъв следва да бъде изготвен.
При преценката на доказателствата по делото, ако прокурора приеме, че е осъществено престъпление по чл.313, ал.1 НК, то следва да извърши преценка дали са налице предпоставките на чл.78а НК и ако установи, че същите са налице да съобрази императивната разпоредба на чл.375 НПК и да внесе делото в съда с мотивирано постановление за освобождаване на обвиняемата от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Предвид гореизложеното и на основание чл.292, ал.1 вр.с чл.248, ал.1, т.3 НПК
Р А З П О Р Е Ж Д А М:
ПРЕКРАТЯВАМ съдебното производство по НОХД № 36/2011г. по описа на ПРС.
ВРЪЩАМ делото на прокурора за отстраняване на допуснатото нарушение, посочено в обстоятелствената част на разпореждането.
Разпореждането подлежи на обжалване и протест с частна жалба и частен протест пред БОС, в седмодневен срок от връчване на преписа.
02.02.2011г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: