Шаш и в нaукaтa.
Публикувано на: 09 Мар 2011, 23:18С основание може да се твърди, че много от научни работници в демократична България при написването на своите научни трудове все по-често използват буквално готови научни разсъждения за написването на съответните й трудове.
Необходимо обче да се прави разлика между това да се използват мотивирани научни концепции и това да се ползват същите, но изразени по същия начин, както това вече е сторено, т.е. копи - пейст.
Веднага тук трябва да обявим "Гражданско съдопроизводство" на проф. Корнезов за пълен провал за българската цивилистика. Цели пасажи, a дори и страници буквално са иззети от "Българско гражданско процесуално право" на проф. Сталев. Още в първите страници на последния труд може да се долови мисловното му богатство и творчeскa мисъл, за разлика от хладния канцеларски стил пропит от сглобявани чужди и собствени разсъждения при първия споменат труд.
На следващо нека посочим и труда на Мария Павлова "Гражданско право" по отношение на Витали Таджер.
За разлика от Любен Корнезов, професорката не използва готови разсъждения (пасажи), а готови умозаключения.Но именно това е една съдбоносна грешка ! Защото умозаключението е резултат от неизвестни величини. С други думи ние не можем да узнаем по какъв начин е постигнат резултатът (умозаключението).
Подобни трагедии виждаме и в пеналистиката. Ал. Стойнов буквално пресъздава в кратък вариант духа на Иван Ненов.
Единствено Антон Гиргинов е използвал собственото си "Аз" при написването на своя труд.
И нека в тая връзка, но от гледна точка на цивилистиката, да поздравим Огнян Стамболиев за цветущия му стил ! Разбира се няма как да не споменем и Търговската библия в три тома на велик, велик е нашия Герджик !
И сега нека обявим кражбата на века ! Това е сглобката "диалектически материализъм". Това понятие е рожба на група съветски учени и зверски защитавано у нас при Венеци Бузов, Никола Манчев, Иван Ненов и К. Лютов, които всячески искат да ни убедеят, че част от това учение-учението за детерминизма като понятие за определяне на свободата на волята (вменяемост), било дело на диалектическия материализъм. Във "Вината в Наказателното право", 1969, на Никола Манчев последнят при своята историческа ретроспекция говори за индетерминизъм (чийто основател се смята Бюхнер, вж. Сила и материя, 1907), както и за фатализъм (основтел Холбах, Le system de la nature). Но в неговата историческа справка нема никъде понятие детерминизъм, като му придава характер на току-що установено от съветските учени понятие.
Нека само отбележим, че учението за детерминизма, което стои в центъра на понятието вменяемост, е разглеждано в Германия от prof. Riehl, a в Българя от проф. Кулев още през 1913 г., в "Задачи и методи на НП" както и у Проф. Никола Долапчиев в "Новите насоки в НП", 1926
И последно всички научни концепции на съветските "научни" кадри са кражба от Буржоазния правник. Само че последния де може е бил заличен, а първите спокойно си сложили етикет "диалектически материализъм", който прави обаче една съдбоносна грешка при научното определяне на понятието вина.
Необходимо обче да се прави разлика между това да се използват мотивирани научни концепции и това да се ползват същите, но изразени по същия начин, както това вече е сторено, т.е. копи - пейст.
Веднага тук трябва да обявим "Гражданско съдопроизводство" на проф. Корнезов за пълен провал за българската цивилистика. Цели пасажи, a дори и страници буквално са иззети от "Българско гражданско процесуално право" на проф. Сталев. Още в първите страници на последния труд може да се долови мисловното му богатство и творчeскa мисъл, за разлика от хладния канцеларски стил пропит от сглобявани чужди и собствени разсъждения при първия споменат труд.
На следващо нека посочим и труда на Мария Павлова "Гражданско право" по отношение на Витали Таджер.
За разлика от Любен Корнезов, професорката не използва готови разсъждения (пасажи), а готови умозаключения.Но именно това е една съдбоносна грешка ! Защото умозаключението е резултат от неизвестни величини. С други думи ние не можем да узнаем по какъв начин е постигнат резултатът (умозаключението).
Подобни трагедии виждаме и в пеналистиката. Ал. Стойнов буквално пресъздава в кратък вариант духа на Иван Ненов.
Единствено Антон Гиргинов е използвал собственото си "Аз" при написването на своя труд.
И нека в тая връзка, но от гледна точка на цивилистиката, да поздравим Огнян Стамболиев за цветущия му стил ! Разбира се няма как да не споменем и Търговската библия в три тома на велик, велик е нашия Герджик !
И сега нека обявим кражбата на века ! Това е сглобката "диалектически материализъм". Това понятие е рожба на група съветски учени и зверски защитавано у нас при Венеци Бузов, Никола Манчев, Иван Ненов и К. Лютов, които всячески искат да ни убедеят, че част от това учение-учението за детерминизма като понятие за определяне на свободата на волята (вменяемост), било дело на диалектическия материализъм. Във "Вината в Наказателното право", 1969, на Никола Манчев последнят при своята историческа ретроспекция говори за индетерминизъм (чийто основател се смята Бюхнер, вж. Сила и материя, 1907), както и за фатализъм (основтел Холбах, Le system de la nature). Но в неговата историческа справка нема никъде понятие детерминизъм, като му придава характер на току-що установено от съветските учени понятие.
Нека само отбележим, че учението за детерминизма, което стои в центъра на понятието вменяемост, е разглеждано в Германия от prof. Riehl, a в Българя от проф. Кулев още през 1913 г., в "Задачи и методи на НП" както и у Проф. Никола Долапчиев в "Новите насоки в НП", 1926
И последно всички научни концепции на съветските "научни" кадри са кражба от Буржоазния правник. Само че последния де може е бил заличен, а първите спокойно си сложили етикет "диалектически материализъм", който прави обаче една съдбоносна грешка при научното определяне на понятието вина.
