forum.lex.bg

Позволявам си да отворя тази малко по-"философска" тема, вярно е, че е доста абстрактна, но мисля, че е много важна от практическа гледна точка.
Как точно се извършва тълкуването на закона, какви са способите и в какви параметри и рамки?
Моята курсова работа по ОТП беше именно на тази тема, но прочетеното от светилата на българската мисъл не ме удовлетвори максимално. Хареса ми учебника на Луи Бержел, доста по-разчупен и...различен от изложеното в българските. Насочих се и към херменевтиката (Гадамер, Пол Рикьор и т.н.), но все пак въпросът е как следва да се тълкува законът, а не по принцип словото.
Поводът да се замисля беше разговорът ми днес със сина на една длъжничка. Жилището, в което същата живее, й е единствено, но по нот. акт същото се води "ателие" и съгласно ЗУТ (чл. 38) същото не представлява жилище и според мен строго погледнато същото не попада в хипотезата на чл. 444, ал. 7 ГПК, т.е. не е несеквестируемо. Реално тя живее там, но предназначението му не е за живеене (съгласно ЗУТ и нот. акт), т.е. не е жилище. Легална дефиниция на понятието "жилище" няма, но същата може да се изведе по тълкувателен път именно от чл. 38 ЗУТ.
С други думи, ако гледаме "духа" на закона, може да се окаже, че това наистина е несеквестируемо жилище, но буквално прочетен законът - не е.
Как мислите, кога следва да тълкуваме закона буквално и кога - според "духа" му?

kalahan2008 написа:Как мислите, кога следва да тълкуваме закона буквално и кога - според "духа" му?

Като адвокат - когато както ни изнася
Иначе - естествено "по дух" /е виж оная тема в раздела за съдебната власт - за 20-те съдии от ВАС дето един иска да ги екзекутира, че тълкували, че с ДТМ не можело да се плаща д.т. към съда, пък в ЗДТ пишело, че може ... и то вярно, че тъй пише /

Сега конкретно - не искам да съм ти на мястото в случая, но все пак бих го секвестирал това ателие пък квото ще да става ... Аргументите - изложил си ги ... Интересът - в случая е "по-интересно" да се секвестира /от твоя гл. точка /

Малко "материализирах" темата, а гледам, че трябва да е малко "по-философска", ама ... тва ми е мнението ...

Това за "както ни изнася" го оставям настрана, ясно е, че накрая до там ще се стигне, само че когато дължиш само хиляда лева, но пък се инатиш и си казал твърдо, че няма да плащаш, а пък взискателят притиска ли, притиска...чий интерес следва да бъде защитен? На този, който си живее в някакъв си негов свят и си мисли, че не дължи, защото при сливането на Биохим, Хеброс и Булбанк в Уникредит Булбанк банката трябвало да ги уведоми, че е "изкупила" дълга, или този на кредитора, който си търси парите, все пак...
Да, такива са ми казусите всеки ден. Не е само този, само давам пример. Въпросът е как точно следва да се тълкува закона по принцип, а не в конкретния пример. Просто търся "опорна точка"

Ами принципът ... ако "опциите" са:
а/"буква"
б/"дух"

"Верният" отговор /винаги/ е-бе ...

Законът е много дълбока материя. Тук е наистина философски въпросът.

kalahan2008 написа:Моята курсова работа по ОТП беше именно на тази тема, но прочетеното от светилата на българската мисъл не ме удовлетвори максимално. Насочих се и към херменевтиката Легална дефиниция на понятието "жилище" няма, но същата може да се изведе по тълкувателен път именно от чл. 38 ЗУТ.
Как мислите, кога следва да тълкуваме закона буквално и кога - според "духа" му?

Легална дефиниция за жилище има в закона, но тя е малко след чл. 38 ЗУТ.

Не е малко по-нататък, а чак в ПЗР.
И съгласно тази дефиниция ателието жилище ли е, ако собственикът живее в него?

бих ви предложил едно много лаическо тълкуване от моя страна, което е вероятно да не взема предвид някои специални разпоредби, но все пак:
мисля, че концепцията на несеквестируемостта на единственото жилище на длъжника е правна фигура, която цели именно да запази интереса на лицето от физическо оцеляване и когато законодателят иска да изключи несеквестируемостта на единственото жилище, той го прави с изрични норми, струва ми се при банковите кредити отпада, при задължения за издръжка може би също отпадаше. Ако искаше да отпадне, щеше да е написано нещо от сорта на "жилище по смисъла на чл. ХХХ ЗУТ". Още повече, че разпоредбите на ГПК, мисля, са по-нов закон в сравнение със ЗУТ.
Така, струва ми се, се изпълва със смисъл повелята, че прилагането на разпоредбите следва да отговаря "на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България."
От друга страна, институтът на несеквестируемостта е изключение от общото правило, че длъжникът отговаря с цялото си имущество, и като изключение е мислимо да се тълкува стриктно и стеснително.
Та всичко е въпрос на преценката на правоприложителя
От гореказаното едва ли допринасям с някакви фундаментални аргументи за/против, но почуствах, че мога "да си кажа"
Поздрави и успех в решаването на нелеките житейски казуси

От външна страна ,разглеждам въпроса и жилище е по смисъла на закона.А относно тълкуването е според резултата: буквално стеснително и разширително.Но отговор ни дава Чл.46ЗНА и 51 ЗНА.Вашата професия е рицарска длъжникът закона и кредитора.

Както вече споменах в друга тема, в БГ се е наложило единствено и само буквалното тълкуване на закона. Всички други тълкувания идват само, когато е налице някакъв... да го наречем общо "материален интерес" у тълкуващия
Имах същия казус - длъжница, живееща в китно ателие, което си беше обзавела с много вкус и т.н. Нямаше намерение да плаща, позовавайки се на липса на други имоти. Описах ателието и съдът, за неин ужас я отсвири, позовавайки се на ЗУТ като в мотивите си дори писа, че "няма пречка гараж или магазин да бъде използван за жилище, но щом не е преобразуван в такова по надлежния ред...". Та, жената изведнъж отнякъде намери пари и осуети проданта

lexter написа:...и когато законодателят иска да изключи несеквестируемостта на единственото жилище, той го прави с изрични норми, струва ми се при банковите кредити отпада, при задължения за издръжка може би също отпадаше...

ъъъ ... извинете, Вие юрист ли сте?

@inspectora
не
чета критично закони и слушам отвлечено лекции
непрецизният ми изказ искаше да възпроизведе следната разпоредба :

Чл. 445. (1) От забраните по чл. 444 не могат да се ползват длъжниците относно вещи, върху които е учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор.

(2) От забраните по чл. 444, т. 5 и 7 не могат да се ползват:

1. длъжниците по задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и от финансови начети;

2. длъжниците за случаи, предвидени със закон.

А, добре тогава ...
... четете - лошо няма, само да не вземете да си помислите, че сте наясно с нещата - с най-добри чувства Ви го казвам /да ви "предпазя" да не попаднете в лоша ситуация/ ...

kalahan2008 написа:Не е малко по-нататък, а чак в ПЗР.
И съгласно тази дефиниция ателието жилище ли е, ако собственикът живее в него?

Не мога да отговоря на последния поставен от Вас въпрос. Но на втория мога - чл. 40 ЗУТ. А тази разпоредба отговаря и на втория Ви въпрос.

Чл. 40. (1) Всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Допустимо е помещенията да бъдат пространствено свързани с изключение на тоалетни и бани-тоалетни.

Случайно ми попадна това - стр. 8 - 16 са по темата, макар от друга гл.т. (Вкл. колиби, вагони, мазета - които да не отговарят на изискванията за проектиране по чл. 40 ЗУТ.)
http://www.lex.bg/forum/viewtopic.php?f ... &sk=t&sd=a

Аз споделям, lexter, телеологическото тълкуване (с бележката, че ГПК като текст и идея е отпреди ЗУТ), но в случая като че ли няма колизия с § 5 т. 40 ЗУТ ("за задоволяване на жилищни нужди"), взет сам за себе си. Макар че точно тая думичка "за" възобновява спора - за какво се ползва реално или за какво е предназначено по документи (второто е по-типично за ЗУТ).
Законодателят вероятно е искал да балансира интересите - да запази само оногова, дето иначе няма къде да живее, без да прецаква кредитора. Значи и при конкретното прилагане на нормата трябва да се прецени дали длъжникът е закъсал или симулира (сърцето). Но законодателят казва "независимо ... дали ... живее в него" - дали защото мисли за бъдещето му или пък сам е решил да стабилизира нещата, като се опре на формален критерий. Ако е второто, би трябвало формалният критерий (ЗУТ) да "играе" и във вреда на длъжника. Въобще, принцип е, че когато различните методи за тълкуване дават различни резултати, трябва да се ползва най-безспорния (правнотехническия). Пък и в Б-я не сме още за съдийско право, нещо като забраната по пруския земски или пандектите. Той Гъдьо го каза.

kontrol, благодаря за статията на проф.Диков !
Иначе, ако приложим по аналогия и исторически погледнато - има обилна и "константна" практика на стария ВС, че не е несеквестируем единственият парцел ако не е застроен с жилищна сграда, нищо, че там длъжникът си е опънал палатката / разположил караваната и наистина там живее и няма си, сиромахът, друго жилище...

Хмм,като четох из учебниците относно несеквестируемостта попаднах на две предпоставки които сами знаете ,че първо съответното право на длъжникът е непрехвърлимо и защото законът така разпорежда.И може би тук се проявява социалната роля ,а тя е именно семейството на длъжникът и членовете да не се поставят в твърде тежки условия за съществуване.Споделям тази презумпция.

Pink_Floyd написа:

kalahan2008 написа:Не е малко по-нататък, а чак в ПЗР.
И съгласно тази дефиниция ателието жилище ли е, ако собственикът живее в него?

Не мога да отговоря на последния поставен от Вас въпрос. Но на втория мога - чл. 40 ЗУТ. А тази разпоредба отговаря и на втория Ви въпрос.

Чл. 40. (1) Всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Допустимо е помещенията да бъдат пространствено свързани с изключение на тоалетни и бани-тоалетни.

Дефиницията на понятието "жилище" не е в чл. 40, а в § 5, т. 30 ЗУТ - "Жилище" е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди.
Чл. 40 дава само допълнителни признаци към съдържанието на понятието.
Основната разлика между жилището и ателието е в това, че ателието няма мазе и паркомясто, каквото трябва да има жилището съгласно чл. 24 от Наредба № 2 от 2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии. Затова много често строителите при изграждането на новите сгради кръщават като "ателиета" жилищата в подпокривното пространство, за които няма определено място за мазе.
Въпросът най-общо се състои в това: дали съдържанието на понятието "жилище" съгласно ЗУТ съвпада със съдържанието на същото понятие от ГПК. Двете понятия в двата закона са в различен контекст - ЗУТ касае строителството и регулацията на имотите, докато чл. 444 ГПК се отнася за социалната функция на несеквестируемостта. Поставени в различен контекст, думите придобиват различен смисъл.

Здравейте имам проблем с тъп прокурор! Търся едно изказване на Борис Велчев в което дава указания Прокуратурата да се занимава само с престъпленията от Общ характер и всякакви други Жалби да се пренасочват по компетентност. Някои може ли да ми помогне да намеря това изказване или становище, за да му го......

gudio написа:8) Както вече споменах в друга тема, в БГ се е наложило единствено и само буквалното тълкуване на закона. Всички други тълкувания идват само, когато е налице някакъв... да го наречем общо "материален интерес" у тълкуващия
Имах същия казус - длъжница, живееща в китно ателие, което си беше обзавела с много вкус и т.н. Нямаше намерение да плаща, позовавайки се на липса на други имоти. Описах ателието и съдът, за неин ужас я отсвири, позовавайки се на ЗУТ като в мотивите си дори писа, че "няма пречка гараж или магазин да бъде използван за жилище, но щом не е преобразуван в такова по надлежния ред...". Та, жената изведнъж отнякъде намери пари и осуети проданта

Значи сте постъпил правилно ,те сега много строители продават такива ателиета по 50-60кв площ и как ужким да се отвържат от ЗУЕС. Това се мъчат да избягват такива собственици който са закупили такива помещения.А има ателиета които се водят документално такива и са по 5-6квм без вода ток и санитарен възел даже и прозорец нямат даже последно време дойде модата ,че са кабинети.И да питам някой от вас би ли наел такова помещение или купил за да запълни гушката на някой строител или инвеститор