20-ти декември св.СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК ИГНАТИЙ БОГОНОСЕЦ
Публикувано на: 19 Дек 2010, 11:09
20 ДЕКЕМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК ИГНАТИЙ БОГОНОСЕЦ
Още като дете Игнатий бил благословен от Бога, затова го нарекли Богоносец. Той бил сред най-преданите ученици на св.Йоан Богослов, избран за епископ на Антиохия. Светият отец мъдро управлявал паството си. Проявявал висока добродетелност, мъдрост и апостолски жар и пръв въвел в църквата пеенето на божествени песни от два хора.
Когато дошъл на власт император Траян, се опитали да склонят епископа на се отрече от Господа и да почита езическите богове. Усилията им били напразни. Затова го изпратили в Рим, за да бъде съден. Пътят на св. Игнатий бил дълъг и труден. Но нито умората, нито близостта на смъртта можели да сломят твърдостта на духа му. През цялото време епископът пишел послания до църквата, а добродетелните християни скърбели за своя отец и се молели за неговото спасение.
Щом пристигнал в Рим, управителят заповядал в празничен ден да отведат светия отец на мястото на наказанието. Срещу него пуснали дивите зверове, които разкъсали отеца пред очите на целия народ. Християните събрали тленните му останки и ги пренесли в Антиохия. Когато Траян научил за мъжеството, с което св. Игнатий срещнал мъченическата си смърт, се поклонил пред тленното му тяло и заповядал да спрат гоненията срещу християните в неговата държава.
Именици днес са всички, които носят имената:Игнат, Игнати, Иго, Игната, Игнатка, Игне; Пламен, Пламена, Огнян, Оги, Огнемир, Огнемира, Огнянка.
Днес българите празнуват
ИГНЕЖДЕН
С този празник отбелязват началото на новата година. Затова някъде го наричат още Млада година, Нов ден, Млад месец или просто Полаз. От Игнажден започва да нарства деня и слънцето се обръща от зима към пролет. Всичко, което се прави на този ден има магическата сила да пречиства, да дава здраве и дълголетие, да гарантира берекет, щастие и късмет.
В този ден жените измитали комините, за да няма бълхи през пролетта и лятото. Хвърляли кестени в обора, за да се плодят агнетата. Раздавали погачки на близки и съседи за здраве и благополучие. През това време мъжете колели прасето за Новата Година. Момите и младите невести довършвали изработването на новите си дрехи за настъпващите Новогодишни празници. Рано сутрин родилките теглели децата си за ушите, за да растат по-бързо. Извършвали се и други имитативни магии, с цел да се раждат много животни и да е плодородна годината. На Игнажден коледарите си избирали цар, който да ги води по време на коледуването. А в някои селища момите гадаели в навечерието на празника за своето бъдеще и късмет.
Особен колорит на празникът придавал обичаят полязване. Старо поверие било, че от това, какъв човек ще влезе пръв в къщата на Игнажден, такъв щял да е късмета на семейството. Ако бил добър, работлив, щедър и благороден, всички вярвали, че Новага година ще им донесе много здраве, щастие и късмет. Затова в миналото всяка къща си избирала полязник. Това бил човек, с добро сърце и широка душа, който вещаел само добро на тези, при които отивал. Българите посрещали полязника с много надежда и въодушевление. Техният любим гост обикновено им носел дърво, сухо клонче или треска от дръвника, с които ги благославял. А домакините богато го гощавали и на изпродовяг го дарявали с риза, кърпа и дребни пари.
По традиция вечерта на празника се нареждала обредна трапеза. На нея се слагали само постни ястия – погача с мая, сарми, варено жито, жито, просо, царевица или болгур, боб, зеле, лук, туршия, ушав, орехи, ябълки и вино. Пред да пристъпят към похапването стопанинът разчупвал най-напред обредния хляб високо над главата си, и на когото е наречено по-голямото парче – у него оставал късмета. По стар обичай на Игнажден стопанките за всеки член на семейството колачета с квас, който пазели от 19 декември та чак до Васильовден (1 януари). Някъде ги украсявали с кръг и плетеница – кръгът бил символ на небето, от където Бог пращал дъжд, роса, снят, които носели плодородие и берекет, а плетеницата символизира женското и мъжко начало, създаващи живия живот.
ДЕН НА СВЕТИ СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК ИГНАТИЙ БОГОНОСЕЦ
Още като дете Игнатий бил благословен от Бога, затова го нарекли Богоносец. Той бил сред най-преданите ученици на св.Йоан Богослов, избран за епископ на Антиохия. Светият отец мъдро управлявал паството си. Проявявал висока добродетелност, мъдрост и апостолски жар и пръв въвел в църквата пеенето на божествени песни от два хора.
Когато дошъл на власт император Траян, се опитали да склонят епископа на се отрече от Господа и да почита езическите богове. Усилията им били напразни. Затова го изпратили в Рим, за да бъде съден. Пътят на св. Игнатий бил дълъг и труден. Но нито умората, нито близостта на смъртта можели да сломят твърдостта на духа му. През цялото време епископът пишел послания до църквата, а добродетелните християни скърбели за своя отец и се молели за неговото спасение.
Щом пристигнал в Рим, управителят заповядал в празничен ден да отведат светия отец на мястото на наказанието. Срещу него пуснали дивите зверове, които разкъсали отеца пред очите на целия народ. Християните събрали тленните му останки и ги пренесли в Антиохия. Когато Траян научил за мъжеството, с което св. Игнатий срещнал мъченическата си смърт, се поклонил пред тленното му тяло и заповядал да спрат гоненията срещу християните в неговата държава.
Именици днес са всички, които носят имената:Игнат, Игнати, Иго, Игната, Игнатка, Игне; Пламен, Пламена, Огнян, Оги, Огнемир, Огнемира, Огнянка.
Днес българите празнуват
ИГНЕЖДЕН
С този празник отбелязват началото на новата година. Затова някъде го наричат още Млада година, Нов ден, Млад месец или просто Полаз. От Игнажден започва да нарства деня и слънцето се обръща от зима към пролет. Всичко, което се прави на този ден има магическата сила да пречиства, да дава здраве и дълголетие, да гарантира берекет, щастие и късмет.
В този ден жените измитали комините, за да няма бълхи през пролетта и лятото. Хвърляли кестени в обора, за да се плодят агнетата. Раздавали погачки на близки и съседи за здраве и благополучие. През това време мъжете колели прасето за Новата Година. Момите и младите невести довършвали изработването на новите си дрехи за настъпващите Новогодишни празници. Рано сутрин родилките теглели децата си за ушите, за да растат по-бързо. Извършвали се и други имитативни магии, с цел да се раждат много животни и да е плодородна годината. На Игнажден коледарите си избирали цар, който да ги води по време на коледуването. А в някои селища момите гадаели в навечерието на празника за своето бъдеще и късмет.
Особен колорит на празникът придавал обичаят полязване. Старо поверие било, че от това, какъв човек ще влезе пръв в къщата на Игнажден, такъв щял да е късмета на семейството. Ако бил добър, работлив, щедър и благороден, всички вярвали, че Новага година ще им донесе много здраве, щастие и късмет. Затова в миналото всяка къща си избирала полязник. Това бил човек, с добро сърце и широка душа, който вещаел само добро на тези, при които отивал. Българите посрещали полязника с много надежда и въодушевление. Техният любим гост обикновено им носел дърво, сухо клонче или треска от дръвника, с които ги благославял. А домакините богато го гощавали и на изпродовяг го дарявали с риза, кърпа и дребни пари.
По традиция вечерта на празника се нареждала обредна трапеза. На нея се слагали само постни ястия – погача с мая, сарми, варено жито, жито, просо, царевица или болгур, боб, зеле, лук, туршия, ушав, орехи, ябълки и вино. Пред да пристъпят към похапването стопанинът разчупвал най-напред обредния хляб високо над главата си, и на когото е наречено по-голямото парче – у него оставал късмета. По стар обичай на Игнажден стопанките за всеки член на семейството колачета с квас, който пазели от 19 декември та чак до Васильовден (1 януари). Някъде ги украсявали с кръг и плетеница – кръгът бил символ на небето, от където Бог пращал дъжд, роса, снят, които носели плодородие и берекет, а плетеницата символизира женското и мъжко начало, създаващи живия живот.