forum.lex.bg

Народът ни тотално полудя...тотален срам:

http://zonabg.info/Tema.40_41/10093.article/

Изобщо не е полудял- когато обстоятелствата те притискат, когато броиш стотинките за насъщния всяка отстъпка е не само примамлива, но и желана.
С`я да ми кажете, че когато ходите на екскурзии извън страната, или дори тук- в ежедневието, отказвате предложената "скидка" и а-ха да повярвам.

Срам? Да, следва управляващи- минали и сегашни да се срамуват за това, че докараха този кротък народ то това състояние. Бъдещите пък да си извлекат поука. Ама дали?
Надали!

poli_g написа:Изобщо не е полудял- когато обстоятелствата те притискат, когато броиш стотинките за насъщния ....

Само че, проблемът е, че тук става въпрос не за насъщния, а за банани, краставици... течен шоколад... резил от всякъде и липса на капка достойнство.

Колега Петров, да не би да ми казвате, че мелето не е заради олиото? Или, че промоционалните цени са били само за захаросани изделия?
Ако не четете буквално текста на журналистите, вярвам, ще установите, че намалението е относимо не само за посочените( тенденциозно в синхрон с темата) продукти. Заглавията и зрелищността наистина продават, но често са необективни.

Когато нямането наистина те притиска- моралните ценности отстъпват. Не сте живяли във времена на купони ( за хляб), дълги опашки за мляко( при това имаше и физическо насилие)... ала питайте родителите си.

Навсякъде по света тенденцията е такава. Нима не сте виждали по телевизията същите мелета пред вратите на американските магазини, при подобни мероприятия. Просто бизнеса се нуждае от оскотяването на потребителите. Незвисимо кротък или нервен е народа.

С една малка, но съществена разлика. Навън се бият за парцали, тук - за хранителни продукти.
Но, права сте- принципът е един.

poli_g написа:...
Когато нямането наистина те притиска- моралните ценности отстъпват. Не сте живяли във времена на купони ( за хляб), дълги опашки за мляко( при това имаше и физическо насилие)... ала питайте родителите си.

Помня, Поли, помня и съм живял (дето се вика '89-та бяхме вече комсомолци). А колкото до отстъпването на моралните ценности... така е, няма да преоткриваме отново пирамидата на Маслоу. Извинявай, че в този случай ти играя контра, но тези тълпи пред витрините, изгубени деца чух току-що... нямат оправдание.
П.С. извини ме за обръщението (ако го считаш за неуважително), не това е идеята ми

Рънъта прави борбъта- в пряк смисъл и в действие. Тъжно.

В случая според мен става дума за така нареченото зарибяване или привличане на клиенти ,а не за някаква сезонна или временна разпродажба.А в това ,че голяма част от хората буквално са принудени да оцеляват ,не виждам нищо срамно да се случват подобни неща !
Срам, е за политиците и хората докарали цял един народ до мизерия и нищета.

Гледайки репортажите, блъскащите се, съвсем не приличаха на оцеляващи.

абе стига бе,някаква жена от борба си е счупила ръката...и да нямам пари няма да го правя това

Сига с това моралносъдие.Не видяхте ли, че повечето бяха хора от третата възраст-нямат пари, броят си стотинките.Това е.Народа ни наистина е кротък за радост на повечето ни жалки политици.


Не знам някой когато е отивал към ЛИДЛ, да се е запътил с желание, очакване или дори и най-малка представа че може да му счупят крак, ръка и т.н.Едва ли някой сам "от борба" за банани ще си счупи ръката. При тази широка, интензивна и агресивна кампания ЛИДЛ трябваше да предвидят,, че може да се случи така и да вземат предварително мерки това да не се случва.Нищо не се е променило и никой не е си е направил правилни изводи и предприел правилни мерки от инцидента в дискотека "ИНДИГО".

Ааа, даже им е малко моралносъдието
Гледам сутринта по телевизията питат една другарка дърта от опашката: що си тука? И тя дума: ми видях опашката, па да се наредя, да взема и аз нещо. Това не е липса на морал, това е клиничен случай на СПУН (синдром на придобитата умствена недостатъчност).
Имаше такъв виц навремето, че и аз съм комунистическо чадо, даже отгледано в семейство на редови комунисти, които после осъзнаха колко са ги баламуркали:
"- Добър ден, за какво е опашката?
- За жмуди, другарю.
- Ми да се наредя и аз. По колко дават?
- По два килограма.
Дошъл му редът на нашия мазохист и той казва на продавачката:
- Два килограма жмуди, ако обичате.
- Ми те свършиха, другарю. Останаха само гмуди.
- Е, дайте ми тогава два килограма гмуди."

Верно се напълнило с хилярдери. Аз си броя всяко левче и смятам да мина да проверя алкохола дали е на сметка там.

Колега, съвет от хилярдер, ако ни възприемате така тези, които се стряскаме от подобни щуротии и извращения:
И аз храната за котката си я вземам на далавера от една голяма верига, че пестя на консерва между 30-50 стотинки, пък пазарувам по повечко. И хубав зехтин си вземам оттам с два-три кинта по-малко например. Обаче ако имаше опашки и бой за това, изобщо нямаше да се пробвам дори.
Второ: обикновено във всяка от веригите нещо е изгодно, но друго е по-скъпо дори от кварталния магазин. Тоест човек трябва да си прави сметката откъде кое да вземе, а не да се бута като едър рогат добитък или като другарката, дето я даваха по телевизията (сигурно е горда с това ). И да мъкне десетки кила боклуци по (гр)адския транспорт.
Съзнавам, че сигурно ще загина от глад, ако се случи някакъв голям катаклизъм, при който хората, които стрелят, бият се, избутват се най-качествено и т.н. ще са най-пробивни. Ама по тази логика я да бегаме назад към пещерите и който върти калъчката най-добре, ще стане племенен вожд с гвардийка. За останалите - ду хаст, както казва един радиоводещ

Ситите не вярват на гладните!
И аз никога , при никакви обстоятелства не бих се ръгнал във водовъртежа от тела , пот , нерви , за да спестя 20 лв. като си купя олио , банани и каквото и да е.
Само че знам ли , казват че битието определя съзнанието , а аз макар и не богат,винаги съм имал досега възможност да си посрещам чисто човешките нужди за един съвременен човек.Дали щях да мисля така обаче , ако имах 200-300 лв. на месец да се издържам , да имам един телевизор , да нямам пари да прочета един вестник , да се чудя що за дивотия е това интернета , да износвам дрехите и обувките я на децата си , я моите преди 30 години.Да си намалявам сам дозата на лекарствата , щото да ми стигнат за по-дълго.Да се завивам с юргани в къщи през деня , за да пестя ток или парно.Да нагъвам дебърцини от соя , кисело мляко от 50 стинки , в което има всичко друго , но не мляко.
Ако живеех така дали и аз нямаше да съм на онази опашка.

Това което виждам всекидневно около мен ме натъжава , това което видях пред този магазин ме потресе.Видях едно стадо хора , загубили всякакво самоуважение , скотове блъскащи, мачкащи човека до себе си , само и само да се доберат до заветната бутилка олио , бучка сирене, само и само да успеят да изкарат месеца с по-малко пари.

Наскоро започнах да чета една историческа поредица "Прокълнатите крале" на Морис Дрюон.Нещо в прочетеното ме потресе.Авторът ни пренася в средновековна Франция , разкъсвана от корупция , дворцови интриги , компромати , съзаклятия , разтърсваща алчност за власт , пари и същевременно един потънал в мизерия и нищета народ , гладен и оскотял , готов да се бие до смърт със себеподобните си , за шепата монети подхвърлени от някой граф , който да забавлява гостите си с възникналото меле.
Няколко века по-късно същите тези бедняци , водени от просвещението , атакуваха Бастилията и промениха света.............

Срам ме е , че в 21 век някои сцени от средновековна Франция , сякаш дублират тези от демократична България.
До къде се докарахме!

Не си прав, Ковачев. Другарката се е надявала, че каквото и да "вземе", ще и бъде от полза, все пак ни проглушиха ушите с този Лидл, та всички знаят какви стоки ще се предлагат. От нищо не следва, че другарката ще вземе непременно боклуци, които не и трябват и са на същата цена в кварталния магазин. Същото важи за жмудите и гмудите - ако половината що-годе необхдими неща са дефицитни, не просто по-евтини, вероятността точно гмудите да са между необходимите не е малка. Защо иначе ще се нареди такава опашка...
Че има и такива, които се блъскат само щото е пО на аванта, е ясно. Няма да се учудя, ако към тях спада и вчерашната мама със заведеното и изгубено в блъсканицата дете. Но точно за възрастните другари в повечето случаи е грозно да се говори така. Революцията е обяснил защо.
Естествено, нищо не пречи пенсионерът да е едновременно пенсионер в нужда и пенсионер със СПУН, но не е задължително.

Портокал, всички сме прави.
Тая попара с десетилетията си я надробиха преди всичко тия дедовци и бабиери, които в огромната си част са по-здрави от мен лично. Този начин на разсъждение, който те имат, върви напряко към извода, че ако бяха в концлагер, нямаше да им трябва газова камера - щяха сами да си се изтрепят. Има хора, които оскотяват и хора, които остават цивилизовани. Поне така излиза от "Архипелаг Гулаг" на Солженицин. Тука ква е разликата? Че гулага е с много лек "демократичен" режим и с размерите на република ли? Сега си спомням и за една стара песен на Тодор Колев, в която се пееше покрай другото: "Той може пепел да яде, но няма да се моли". Революшън е прав, че това е тъжно, но какво - да им ръкопляскам ли?
Та да затвърдя - всички сме прави, просто интерпретираме фактите по различен начин.