14 ноември св.апостол ФИЛИП, вълчи празници, коледен пост
Публикувано на: 15 Ное 2010, 09:4814 НОЕМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ АПОСТОЛ ФИЛИП
Филип бил родом от Витсаида. Но съдбата му отредила да бъде сред избраниците на Спасителя. Още когато Иисус го видял, заповядал на бедния младеж да го последва. От този миг Филип станал постоянен негов спътник и добър ученик.
След Възнесението бил избран за апостол. Неговата апостолска мисия започнала от Самария. Минал през Гърция, обиколил много области на Мала Азия. Навсякъде проповедите му възбуждали духовете на юдеи и езичници, които се отказвали от вярата си и ставали християни.
Разгневени от деянията на Филип жреците езичници искали възмездие за него. За назидание на всички християни, осъдили светия апостол на кръстна смърт.
Апостол Филип бил разпнат с главата надолу точно срещу входа на езическото капище. Умрял мъченически, замерян с камъни от осверепелите езичници.
На този ден църквата почита и светлата памет на благоверния цар Юстиниан – Управда.
От днес започва
КОЛЕДНИЯТ ПОСТ
Като мине голямата задушница и Архангеловден, идват и „Коледните заговелки". В народния светоглед те съвпадат с времето, когато лятото отива към зима. Тогава вратите между трите свята – небесен, земен и подземен, са отворени. През тях преминават зловредни сили за човека, които нарушават хармонията в подредения му свят. За да се предпазята от тях, българите прибягвали до различни магиически ритуали и заклинания, с цел да прогонят злите сили - караконджули и вампири. Част от тази магическа сила е въплатена и в символиката на коледния пост. Неговият смисъл е да преобразим хаоса в космос и подреди отново живота в нормалния му ритъм.
Стара традиция е Коледния пост да се коли голяма кокошка, приготвена с кисело зеле. Правят се още пълнени чушки с боб и много мазнина. Точи се и вита баница с тиква - „тиквеник" с много орехи. След вечерята стопанката измива и скрива дървената лъжица, с която е сипвала блажно. Не я пипа 40 дни — чак до Коледа, когато става „отговяването".
За „отговяване" хората се подготвят още от Никулден, 6 декември. Мъжът в къщата хваща няколко врабчета, стопанката ги попарва, почиства и соли. После ги нанизва на конопена връв и провесва на сухо и прохладно място да съхнат. За Коледа врабците стават като чирози. Когато се върнат от църква, стопанката къса връвта с пилците и на всеки дава парченце - на момичетата крилце, а на момчетата - копанче, за да се „смърсят". Чак тогава могат да вкусят от блажните ястия.
В някои краища на България този ден е популярен като
МРАТИНЯК
В представите на българина Мратиняка е зъл, черен дух с перушина и големи зелени очи, който мори кокошките. За да бъде умилостивен злият демон, всяка къща прави жертвоприношение. Стопанката, за първи и единствен път, коли черно петле на къщния праг. Когато главата му падне, нарича: „Не те колим ние, коли те Мратиняка".
После жената прибира главата и краката , връзва ги с червен конец и ги окачва до огнището. В човката на петлето слага живо въгленче, за да пази къщата от зли очи, духове и таласъми. Скътва воденичката до комина и когато изсъхне, бабите лекуват децата, които се напикават. Жлъчката на петлето има също целебна сила – вярва се, че може да лекува всички болести и да разваля магии. Според старите ямболци магическа сила има и перушината на петлето. Някога знахарките с нея лекували болни от шемет (виене на свят), притъмняване пред очите и кръвотечение от носа.
В празничния народен каледнар от 14 до 21 ноември са
ВЪЛЧИТЕ ПРАЗНИЦИ (Мратинци)
Корените на този празник откриваме в древността, когато по нашите земи траките почитали вълка. В представите им той бил вълк-главатар на воинска дружина, който нарушил обичаите и станал цар на разбойници. Затова в себе си той носел нещо от царството на слънчевият змей, макар и с обратен знак. Споменът за вълкът-змей е пресъздаден в изкуството на древните траки – образи на дракони, с вълчи глави в ювелирни предмети, дърворезбени орнаменти и шевици.
Българите вярвали , че това са зли юноши, в които човек може да прихване всякакви болести. Стар обичай било стара и грозна жена да записва на тефтер грешниците. После им правела магии, с които ти мори с едно докосване на тоягата си. За да се предпазято от тях, хората не излизали по късна доба от домовете си.
ДЕН НА СВЕТИ АПОСТОЛ ФИЛИП
Филип бил родом от Витсаида. Но съдбата му отредила да бъде сред избраниците на Спасителя. Още когато Иисус го видял, заповядал на бедния младеж да го последва. От този миг Филип станал постоянен негов спътник и добър ученик.
След Възнесението бил избран за апостол. Неговата апостолска мисия започнала от Самария. Минал през Гърция, обиколил много области на Мала Азия. Навсякъде проповедите му възбуждали духовете на юдеи и езичници, които се отказвали от вярата си и ставали християни.
Разгневени от деянията на Филип жреците езичници искали възмездие за него. За назидание на всички християни, осъдили светия апостол на кръстна смърт.
Апостол Филип бил разпнат с главата надолу точно срещу входа на езическото капище. Умрял мъченически, замерян с камъни от осверепелите езичници.
На този ден църквата почита и светлата памет на благоверния цар Юстиниан – Управда.
От днес започва
КОЛЕДНИЯТ ПОСТ
Като мине голямата задушница и Архангеловден, идват и „Коледните заговелки". В народния светоглед те съвпадат с времето, когато лятото отива към зима. Тогава вратите между трите свята – небесен, земен и подземен, са отворени. През тях преминават зловредни сили за човека, които нарушават хармонията в подредения му свят. За да се предпазята от тях, българите прибягвали до различни магиически ритуали и заклинания, с цел да прогонят злите сили - караконджули и вампири. Част от тази магическа сила е въплатена и в символиката на коледния пост. Неговият смисъл е да преобразим хаоса в космос и подреди отново живота в нормалния му ритъм.
Стара традиция е Коледния пост да се коли голяма кокошка, приготвена с кисело зеле. Правят се още пълнени чушки с боб и много мазнина. Точи се и вита баница с тиква - „тиквеник" с много орехи. След вечерята стопанката измива и скрива дървената лъжица, с която е сипвала блажно. Не я пипа 40 дни — чак до Коледа, когато става „отговяването".
За „отговяване" хората се подготвят още от Никулден, 6 декември. Мъжът в къщата хваща няколко врабчета, стопанката ги попарва, почиства и соли. После ги нанизва на конопена връв и провесва на сухо и прохладно място да съхнат. За Коледа врабците стават като чирози. Когато се върнат от църква, стопанката къса връвта с пилците и на всеки дава парченце - на момичетата крилце, а на момчетата - копанче, за да се „смърсят". Чак тогава могат да вкусят от блажните ястия.
В някои краища на България този ден е популярен като
МРАТИНЯК
В представите на българина Мратиняка е зъл, черен дух с перушина и големи зелени очи, който мори кокошките. За да бъде умилостивен злият демон, всяка къща прави жертвоприношение. Стопанката, за първи и единствен път, коли черно петле на къщния праг. Когато главата му падне, нарича: „Не те колим ние, коли те Мратиняка".
После жената прибира главата и краката , връзва ги с червен конец и ги окачва до огнището. В човката на петлето слага живо въгленче, за да пази къщата от зли очи, духове и таласъми. Скътва воденичката до комина и когато изсъхне, бабите лекуват децата, които се напикават. Жлъчката на петлето има също целебна сила – вярва се, че може да лекува всички болести и да разваля магии. Според старите ямболци магическа сила има и перушината на петлето. Някога знахарките с нея лекували болни от шемет (виене на свят), притъмняване пред очите и кръвотечение от носа.
В празничния народен каледнар от 14 до 21 ноември са
ВЪЛЧИТЕ ПРАЗНИЦИ (Мратинци)
Корените на този празник откриваме в древността, когато по нашите земи траките почитали вълка. В представите им той бил вълк-главатар на воинска дружина, който нарушил обичаите и станал цар на разбойници. Затова в себе си той носел нещо от царството на слънчевият змей, макар и с обратен знак. Споменът за вълкът-змей е пресъздаден в изкуството на древните траки – образи на дракони, с вълчи глави в ювелирни предмети, дърворезбени орнаменти и шевици.
Българите вярвали , че това са зли юноши, в които човек може да прихване всякакви болести. Стар обичай било стара и грозна жена да записва на тефтер грешниците. После им правела магии, с които ти мори с едно докосване на тоягата си. За да се предпазято от тях, хората не излизали по късна доба от домовете си.