Да те защитава служебен защитник
Публикувано на: 21 Окт 2010, 16:07
Уважаеми колеги, днес разбрах за тази статия на вестник "Сега". Озаглавена е "най - тежката клетва: да те защитава служебен защитник". Позволих си да изкажа мнение за тази статия. Простете, но не се справям добре с препратките, затова я копирам тук.
Аз си позволих да я коментирам във форума на вестника, под името "служебен защитник", но ще се радвам да я коментираме и тук.
Ето я:
"Най-тежката клетва: да те защитава служебен адвокат
По правило оказващите правна помощ са или току-що прохождащи, или застаряващи, или неуспели по една или друга причина. Най-често се явяват неподготвени
Доротея Дачкова
Половината от служебните адвокати в страната вече отказват да влизат по дела, защото не са получавали възнагражденията си от месеци. Правната помощ не излиза толкова скъпо на държавата. Но и въпросът за качеството й е спорен.
Няма пари. Вече повече от половината от служебните адвокати в страната не приемат работа. Това става причина за отлагане на куп дела всеки ден. А по правило това са делата срещу най-уязвимите хора от населението - социално слаби, болни, деца...
За това е виновна държавата, тъй като няма пари за дължимите им хонорари. Едва след като се вдигна медиен шум в последните дни, миналия петък на Националното бюро за правна помощ са преведени някакви пари, с които са покрити възнагражденията за април, май и част от юни. Към 14 октомври неразплатените пари за правна защита на социално слабите са 1.35 млн. лв.
По закон средствата за правна помощ се осигуряват от републиканския бюджет. А държавната политика в областта се разработва, координира и провежда от министъра на правосъдието. За организацията на правната помощ отговарят националното бюро и адвокатските съвети.
На 10 септември кабинетът одобри постановление за 3 млн. лв. допълнителни средства по бюджета на Министерството на правосъдието за нуждите на Националното бюро за правна помощ. Отпускането на парите е в ръцете на министъра на финансите Симеон Дянков. Адвокатите алармират, че постановлението още не е изпълнено напълно. Според тях са преведени едва около 600 хил. лв. От МФ твърдят, че са преведени 1 млн. лв. "Дори и трите милиона да бъдат изплатени, ще стигнат в най-добрия случай да покрият само разходите до септември", твърди главният секретар на Висшия адвокатски съвет Валентин Бенатов. За да бъдат платени хонорарите до края на годината, ще трябват още поне 1.5 млн. лв.
Служебните адвокати не се явяват само в съдилищата, но и пред органите на МВР при полицейско задържане. Служебна защита се назначава например по дела за принудително лекуване в психодиспансер, по дела по закона за противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и т.н. Правна помощ се полага на лицата, които отговарят на условията за получаване на социални помощи, и на тези, настанени в специализирани институции за предоставяне на социални услуги. От тази услуга се възползват и приемни семейства или семейства, при които са настанени деца по реда на Закона за закрила на детето.
Правната помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това.
Всички обаче говорят за цената, но не и за качеството на правната помощ.
Защото това с топадвокатите, които поемат случаи на социално слаби, го има само във филмите. А съдиите разказват страшни истории за фрапираща некомпетентност на служебните адвокати.
По правило служебните адвокати са "социално слаби", застаряващи, току-що прохождащи или неуспели по една или друга причина, споделят наблюденията си магистрати.
Според съдии в София служебните адвокати, които се готвят за делата, са изключение. И това най-лесно се вижда от картоните, в които се удостоверява кой се е запознавал с делото. Така става ясно, че служебните защитници редовно се явяват в заседанията, без да са виждали материалите по процесите и в залата са доста пасивни. Което е липса на професионален морал.
Случвало се е например служебен адвокат да поиска съкратен процес по дело от частен характер (което тръгва с тъжба на пострадалия, а не се стартира от прокурор). Съдията обяснил, че тази процедура е недопустима по закон за частните дела. Тогава служебният адвокат поискал споразумение. Което също е невъзможно и това би трябвало да е ясно и на студентите по право.
Когато обвиняем или подсъдим със служебен защитник се споразумяват с прокуратурата, адвокатът никога не участва в изготвянето на сделката, която съдът трябва да одобри, разказват още магистрати.
Преди повече от 10 дни "Сега" попита Министерството на правосъдието каква отчетност се води на парите, които се изразходват за правна помощ, как се следи за качеството на защитата, която получават хората, има ли нужда от някакви промени в нормативната уредба - какви и дали се подготвят. Отговор така и не бе получен. Явно за МП въпросът не е на дневен ред в момента.
Едва в понеделник от министерството разпространиха информация до всички медии, че 5 млн. лв. са допълнителните средства за изплащане на хонорари за служебна защита, които министър Маргарита Попова е поискала от встъпването си в длъжност досега.
Оттам допълват, че към 18 октомври в министерството няма постъпили отчети за осъществена служебна защита, които да не са изплатени.
Актуализираният бюджет за 2010 г. на НБПП в частта "служебна защита" е 5 млн. лв. , а допълнително са отпуснати 3 млн. лв. С днешна дата усвоените от централния бюджет средства за служебна защита през 2010 г. са вече 6.5 млн. лв.
Това според МП свидетелства за сериозния ангажимент на държавата в лицето на изпълнителната власт съобразно правомощията и възможностите си към момента да гарантира достъпа до правна помощ на всеки български гражданин и опровергават твърденията на част от адвокатските колегии, че държавата не изплаща възнагражденията за служебна защита.
От министерството цитират и постъпил при тях сигнал, според който служебна защита се назначава в случаи, когато това не е необходимо и в нарушение на закона, защото подсъдими са имали средства да заплатят високи нотариални такси, такси по вписване, такси за скици, за удостоверения за наследници, но им се осигурява безплатна правна помощ като на социално слаби.
"Липсата на ефективен контрол както върху процеса на назначаването на служебна защита, така и на качеството й, показва необходимостта от реформа в областта на правната помощ, която да направи възможно планирането на средствата и да гарантира достъпа до правосъдие на всички граждани. Министерството на правосъдието предприема конкретни действия в тази посока в рамките на процеса на административната реформа", пишат от ведомството на Попова, без да навлизат в конкретика.
Самите служебни защитници твърдят, че полагат нужните усилия,
за да защитят интересите на клиентите си. Че има адвокати, които не поемат други ангажименти, за да могат да се специализират в областта на правната помощ.
Преди време служебните адвокати се назначаваха от магистратите. Тогава често чакаха по коридорите на съдебните палати да получат работа. И не смееха да възразят от страх, че съдията повече няма да ги потърси. Сега положението е малко по-различно. Посочват се от адвокатските колегии.
Националното бюро за правна помощ води регистър на адвокатите, определени да осъществяват правна помощ по съдебни райони. В момента в регистъра има 4745 адвокати. Отчетите за свършената работа също минават през адвокатските съвети и после през националното бюро. Това би трябвало ако не да спре, поне да ограничи максимално източването на парите.
Осъдените, които са се ползвали от служебен адвокат, трябва да платят разноските за него. Това прие в тълкувателно решение Върховният касационен съд по питане на Висшия адвокатски съвет през февруари т.г. Съдии от Софийския районен съд обаче разказват, че не се е случвало бюрото да си потърси парите обратно. Адвокатите твърдят, че се прави, но събираемостта е нищожна.
Тълкувателното решение бе прието с 11 гласа против и две особени мнения. В едното от тях се казваше, че задължението да се плаща може да спре подсъдимия да поиска служебна защита, а това води до накърняване на справедливостта на процеса. "В ценностната система на едно демократично общество правото на справедливо правораздаване има приоритетна важност пред нуждите на фиска", твърдят съдиите.
Правната помощ се плаща след края на делото пред съответната инстанция, както и при спиране или прекратяване на производството.
При предоставяне на правна помощ по дела, продължаващи повече от 6 месеца, адвокатът може да поиска авансово заплащане на до 50% от максимално предвиденото за извършената работа. В този случай от окончателно определеното се прихваща изплатеното авансово възнаграждение.
За недобросъвестно или некомпетентно предоставена правна помощ по конкретния случай адвокатът не получава възнаграждение. Преценката за това прави националното бюро. Но първо адвокатският съвет прави проверка, заверява отчета и предлага размер на възнаграждението в зависимост от вида, количеството и качеството на оказаната правна помощ. Националното бюро може да намали или да увеличи предложеното.
Институтът на правната помощ е много важен. И затова не бива да се опорочава от липса на средства или некомпетентност. Правната помощ не може да съществува формално. Тя е реална защита и гаранция за правата на хората. Затова са нужни по-ефективен подбор на служебните адвокати и периодичната им атестация.
ЦЕНИ
Служебните адвокати твърдят, че хонорарите, които са определени в наредбата, са символични. Ето някои от тях:
- за консултация с цел постигане на споразумение преди започване на съдопроизводството или за завеждане на дело - от 10 до 20 лв.;
- за подготовка на документи за завеждане на дело - от 15 до 30 лв.;
- представителство при полицейско 24-часово задържане и при неотложни случаи по дела за мерки за процесуална принуда и разпити пред съдия - от 60 до 120 лв.;
- по дела, по които за престъплението се предвижда пробация или глоба - за досъдебната фаза - от 50 до 100 лв.; за всяка съдебна инстанция - от 60 до 120 лв.;
- когато се предвижда до 5 г. затвор - за досъдебната фаза - от 75 до 150 лв.; за всяка съдебна инстанция - от 100 до 200 лв.;
- когато се предвижда до 10 г. затвор - за досъдебната фаза - от 100 до 200 лв.; за всяка съдебна инстанция - от 150 до 300 лв.;
- когато се предвижда наказание до 15 г. - за досъдебната фаза - от 150 до 230 лв.; за всяка съдебна инстанция - от 250 до 500 лв.;
- когато се предвижда над 15 г. - за досъдебната фаза - от 200 до 400 лв.; за всяка съдебна инстанция - от 400 до 800 лв.;
- когато се предвижда доживотен затвор - за досъдебната фаза - от 300 до 500 лв.; за всяка съдебна инстанция - от 500 до 1000 лв.
- за трудови дела - от 50 до 100 лв.;
- за развод - от 80 до 120 лв.;
- за бащинство и оспорване на бащинство - от 100 до 150 лв.;
- за дела за издръжка - от 50 до 100 лв.
- за защита в производства по Закона за закрила на детето е от 100 до 150 лв.
- за защита в производства по Закона за защита срещу домашното насилие е от 100 до 150 лв.
Снимка: Архив "
Аз си позволих да я коментирам във форума на вестника, под името "служебен защитник", но ще се радвам да я коментираме и тук.
Ето я:
"Най-тежката клетва: да те защитава служебен адвокат
По правило оказващите правна помощ са или току-що прохождащи, или застаряващи, или неуспели по една или друга причина. Най-често се явяват неподготвени
Доротея Дачкова
Половината от служебните адвокати в страната вече отказват да влизат по дела, защото не са получавали възнагражденията си от месеци. Правната помощ не излиза толкова скъпо на държавата. Но и въпросът за качеството й е спорен.
Няма пари. Вече повече от половината от служебните адвокати в страната не приемат работа. Това става причина за отлагане на куп дела всеки ден. А по правило това са делата срещу най-уязвимите хора от населението - социално слаби, болни, деца...
За това е виновна държавата, тъй като няма пари за дължимите им хонорари. Едва след като се вдигна медиен шум в последните дни, миналия петък на Националното бюро за правна помощ са преведени някакви пари, с които са покрити възнагражденията за април, май и част от юни. Към 14 октомври неразплатените пари за правна защита на социално слабите са 1.35 млн. лв.
По закон средствата за правна помощ се осигуряват от републиканския бюджет. А държавната политика в областта се разработва, координира и провежда от министъра на правосъдието. За организацията на правната помощ отговарят националното бюро и адвокатските съвети.
На 10 септември кабинетът одобри постановление за 3 млн. лв. допълнителни средства по бюджета на Министерството на правосъдието за нуждите на Националното бюро за правна помощ. Отпускането на парите е в ръцете на министъра на финансите Симеон Дянков. Адвокатите алармират, че постановлението още не е изпълнено напълно. Според тях са преведени едва около 600 хил. лв. От МФ твърдят, че са преведени 1 млн. лв. "Дори и трите милиона да бъдат изплатени, ще стигнат в най-добрия случай да покрият само разходите до септември", твърди главният секретар на Висшия адвокатски съвет Валентин Бенатов. За да бъдат платени хонорарите до края на годината, ще трябват още поне 1.5 млн. лв.
Служебните адвокати не се явяват само в съдилищата, но и пред органите на МВР при полицейско задържане. Служебна защита се назначава например по дела за принудително лекуване в психодиспансер, по дела по закона за противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и т.н. Правна помощ се полага на лицата, които отговарят на условията за получаване на социални помощи, и на тези, настанени в специализирани институции за предоставяне на социални услуги. От тази услуга се възползват и приемни семейства или семейства, при които са настанени деца по реда на Закона за закрила на детето.
Правната помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това.
Всички обаче говорят за цената, но не и за качеството на правната помощ.
Защото това с топадвокатите, които поемат случаи на социално слаби, го има само във филмите. А съдиите разказват страшни истории за фрапираща некомпетентност на служебните адвокати.
По правило служебните адвокати са "социално слаби", застаряващи, току-що прохождащи или неуспели по една или друга причина, споделят наблюденията си магистрати.
Според съдии в София служебните адвокати, които се готвят за делата, са изключение. И това най-лесно се вижда от картоните, в които се удостоверява кой се е запознавал с делото. Така става ясно, че служебните защитници редовно се явяват в заседанията, без да са виждали материалите по процесите и в залата са доста пасивни. Което е липса на професионален морал.
Случвало се е например служебен адвокат да поиска съкратен процес по дело от частен характер (което тръгва с тъжба на пострадалия, а не се стартира от прокурор). Съдията обяснил, че тази процедура е недопустима по закон за частните дела. Тогава служебният адвокат поискал споразумение. Което също е невъзможно и това би трябвало да е ясно и на студентите по право.
Когато обвиняем или подсъдим със служебен защитник се споразумяват с прокуратурата, адвокатът никога не участва в изготвянето на сделката, която съдът трябва да одобри, разказват още магистрати.
Преди повече от 10 дни "Сега" попита Министерството на правосъдието каква отчетност се води на парите, които се изразходват за правна помощ, как се следи за качеството на защитата, която получават хората, има ли нужда от някакви промени в нормативната уредба - какви и дали се подготвят. Отговор така и не бе получен. Явно за МП въпросът не е на дневен ред в момента.
Едва в понеделник от министерството разпространиха информация до всички медии, че 5 млн. лв. са допълнителните средства за изплащане на хонорари за служебна защита, които министър Маргарита Попова е поискала от встъпването си в длъжност досега.
Оттам допълват, че към 18 октомври в министерството няма постъпили отчети за осъществена служебна защита, които да не са изплатени.
Актуализираният бюджет за 2010 г. на НБПП в частта "служебна защита" е 5 млн. лв. , а допълнително са отпуснати 3 млн. лв. С днешна дата усвоените от централния бюджет средства за служебна защита през 2010 г. са вече 6.5 млн. лв.
Това според МП свидетелства за сериозния ангажимент на държавата в лицето на изпълнителната власт съобразно правомощията и възможностите си към момента да гарантира достъпа до правна помощ на всеки български гражданин и опровергават твърденията на част от адвокатските колегии, че държавата не изплаща възнагражденията за служебна защита.
От министерството цитират и постъпил при тях сигнал, според който служебна защита се назначава в случаи, когато това не е необходимо и в нарушение на закона, защото подсъдими са имали средства да заплатят високи нотариални такси, такси по вписване, такси за скици, за удостоверения за наследници, но им се осигурява безплатна правна помощ като на социално слаби.
"Липсата на ефективен контрол както върху процеса на назначаването на служебна защита, така и на качеството й, показва необходимостта от реформа в областта на правната помощ, която да направи възможно планирането на средствата и да гарантира достъпа до правосъдие на всички граждани. Министерството на правосъдието предприема конкретни действия в тази посока в рамките на процеса на административната реформа", пишат от ведомството на Попова, без да навлизат в конкретика.
Самите служебни защитници твърдят, че полагат нужните усилия,
за да защитят интересите на клиентите си. Че има адвокати, които не поемат други ангажименти, за да могат да се специализират в областта на правната помощ.
Преди време служебните адвокати се назначаваха от магистратите. Тогава често чакаха по коридорите на съдебните палати да получат работа. И не смееха да възразят от страх, че съдията повече няма да ги потърси. Сега положението е малко по-различно. Посочват се от адвокатските колегии.
Националното бюро за правна помощ води регистър на адвокатите, определени да осъществяват правна помощ по съдебни райони. В момента в регистъра има 4745 адвокати. Отчетите за свършената работа също минават през адвокатските съвети и после през националното бюро. Това би трябвало ако не да спре, поне да ограничи максимално източването на парите.
Осъдените, които са се ползвали от служебен адвокат, трябва да платят разноските за него. Това прие в тълкувателно решение Върховният касационен съд по питане на Висшия адвокатски съвет през февруари т.г. Съдии от Софийския районен съд обаче разказват, че не се е случвало бюрото да си потърси парите обратно. Адвокатите твърдят, че се прави, но събираемостта е нищожна.
Тълкувателното решение бе прието с 11 гласа против и две особени мнения. В едното от тях се казваше, че задължението да се плаща може да спре подсъдимия да поиска служебна защита, а това води до накърняване на справедливостта на процеса. "В ценностната система на едно демократично общество правото на справедливо правораздаване има приоритетна важност пред нуждите на фиска", твърдят съдиите.
Правната помощ се плаща след края на делото пред съответната инстанция, както и при спиране или прекратяване на производството.
При предоставяне на правна помощ по дела, продължаващи повече от 6 месеца, адвокатът може да поиска авансово заплащане на до 50% от максимално предвиденото за извършената работа. В този случай от окончателно определеното се прихваща изплатеното авансово възнаграждение.
За недобросъвестно или некомпетентно предоставена правна помощ по конкретния случай адвокатът не получава възнаграждение. Преценката за това прави националното бюро. Но първо адвокатският съвет прави проверка, заверява отчета и предлага размер на възнаграждението в зависимост от вида, количеството и качеството на оказаната правна помощ. Националното бюро може да намали или да увеличи предложеното.
Институтът на правната помощ е много важен. И затова не бива да се опорочава от липса на средства или некомпетентност. Правната помощ не може да съществува формално. Тя е реална защита и гаранция за правата на хората. Затова са нужни по-ефективен подбор на служебните адвокати и периодичната им атестация.
ЦЕНИ
Служебните адвокати твърдят, че хонорарите, които са определени в наредбата, са символични. Ето някои от тях:
- за консултация с цел постигане на споразумение преди започване на съдопроизводството или за завеждане на дело - от 10 до 20 лв.;
- за подготовка на документи за завеждане на дело - от 15 до 30 лв.;
- представителство при полицейско 24-часово задържане и при неотложни случаи по дела за мерки за процесуална принуда и разпити пред съдия - от 60 до 120 лв.;
- по дела, по които за престъплението се предвижда пробация или глоба - за досъдебната фаза - от 50 до 100 лв.; за всяка съдебна инстанция - от 60 до 120 лв.;
- когато се предвижда до 5 г. затвор - за досъдебната фаза - от 75 до 150 лв.; за всяка съдебна инстанция - от 100 до 200 лв.;
- когато се предвижда до 10 г. затвор - за досъдебната фаза - от 100 до 200 лв.; за всяка съдебна инстанция - от 150 до 300 лв.;
- когато се предвижда наказание до 15 г. - за досъдебната фаза - от 150 до 230 лв.; за всяка съдебна инстанция - от 250 до 500 лв.;
- когато се предвижда над 15 г. - за досъдебната фаза - от 200 до 400 лв.; за всяка съдебна инстанция - от 400 до 800 лв.;
- когато се предвижда доживотен затвор - за досъдебната фаза - от 300 до 500 лв.; за всяка съдебна инстанция - от 500 до 1000 лв.
- за трудови дела - от 50 до 100 лв.;
- за развод - от 80 до 120 лв.;
- за бащинство и оспорване на бащинство - от 100 до 150 лв.;
- за дела за издръжка - от 50 до 100 лв.
- за защита в производства по Закона за закрила на детето е от 100 до 150 лв.
- за защита в производства по Закона за защита срещу домашното насилие е от 100 до 150 лв.
Снимка: Архив "