forum.lex.bg

14 СЕПТЕМВРИ

ВЪЗДВИЖЕНИЕ НА СВЕТИЯ И ЖИВОТВОРЯЩ КРЪСТ ГОСПОДЕН

Православната църква четири пъти се прекланя пред животворната сила на Кръста Господен: на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна; на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.

Празникът на 14 септември е свързан и посветен на няколко свещени събития в историята на Християнството: чудесното явяване на Светият Кръст на император Констанин Велики; намирането на Светият Кръст на Голгота и възвръщането му от персиаски плен, за които се знае от житията на светците.

Днес имат именден всички, които носят имената Кръстьо, Кръстан, Кърстина, Кръстанчо, Кръсте, Кръсти, Кръстойчо, Кръстомир, Кръстю, Кръстян, Крътьо, Къне, Кънчо, Кръста, Кръстена, Кръстина, Кръстяна, Къна, Кънча;

Ставри, Ставраки, Ставре, Ставрьо, Ставрица, Ставруда, Ставрула.


Днес българинът отбелязва един от големите черковни празници

КРЪСТОВДЕН

Наричат го още Кръстов и съвпада по време със строгия Богородичен пост.

По стар обичай на този ден жените ходели на църква, палели свещи за здраве и раздавали питки в името на светия животворящ кръст Господен. Свещеникът обикалял къщите и ръсел със светена вода за благополучие и щастие на семейството.

Кръстов се смята за празник на земята и не случайно на този ден започвало есенната сеитба и гроздобера. За да е чист и благодатен денят за засяване, съпрузите съблюдавали сексуално табу. Не слагали нищо почерняло на огнището, за да няма плевели в посевите и да е хубаво житото.

Отколешна традиция е мъжете да освещават първите семена, приготвени за посев. През това време стопанките приготвяли малки колачета и питки за воловете, с които изпращали орачите още преди да се покаже слънцето.

В някои села Кръстовден бил празник на народните лечителки и баячки. На този ден всеки, който е намерил изцеление за страданието, отивал при своята лечителка с прясна пита и китка цвете, дребни подаръци и пари, за да засвидетелствува своята благодарност и уважение към своята избавителка.

В много селище от този ден започвали есенните седенки и активният предбрачен сезон.

СВЕТИЯ И ЖИВОТВОРЯЩ КРЪСТ ГОСПОДЕН

тия съвсем не са уред - оръдието на убийството да почитат

Да почнем да се гланяме и на гилотината, и на калашника, и на колта ли

Standbay написа:

СВЕТИЯ И ЖИВОТВОРЯЩ КРЪСТ ГОСПОДЕН

тия съвсем не са уред - оръдието на убийството да почитат

Да почнем да се гланяме и на гилотината, и на калашника, и на колта ли

Не, по-добре на кладата от средновековието. Зер, там и праведници са горели, а после са ги канонизирали. До такава степен сме обладани от идолопоклоничество и заслепение пред измислените простотии на нашата Църква (която за капак била най-авторитетната институция в България - Боже, прибери си вересиите), че и ден на дявола да направят, пак ще го почитаме. Може и мощи да му намерим Трябва да внимават нашите "археолози" от Семинарията или Богословския факултет като копат, да не изкопаят някъде черепа на някой козел, че като видят рогата, като нищо ще го помислят за дявола.

Днес е денят на Светия кръст

Преди повече от 1600 години император Константин потеглил с войските си към Рим, за да спаси столицата от властта на тиранина Максентий. Силите му били значително по-малобройни и затова той поискал подкрепа от Бога. Привечер, когато слънцето залязвало, Константин видял на небето сияен кръст с надпис "In hoc signo vinces" (“С този знак ще победиш”)- поличба за безпаметната му победа.

С тази необикновена история е свързан големият християнски празници Въздвижение на Светия кръст Господен.

Православната църква го чества всяка година на 14 септември. В този ден се изпълняват пищни ритуали, организира нощно бдение пред украсения кръст. В големите храмове се прави показно Въздвижение на кръста и водосвет, а свещениците благославя домовете със светена вода, а вярващите благославят за здраве и благополучие.

В народния календар празникът е известен като Кръстовден. Българите го свързват е с края на летния и началото на есенния селскостопански сезон. На Кръстовден се “осветява” семето за посев. От Кръстовден може да започне сеитбата на зимните житни култури и гроздоберът, затова някъде го наричат още Гроздоберник. По стар обичай друга работа не се подхваща, освен брането на грозде и подготовката на виното.

Въпреки че църквата препоръчва строг пост, народът се събира на обща трапеза с печена кокошка, баница и тиква.

След Кръстовден започват есенните седенки, идват дългите зимни нощи и времето за веселия, които не могат да минат с постни манджи и без ракия и вино.

На този ден в някои селища на Тракия (Казанлъшко, Пазарджишко, Пловдивско) се организират подобия на кукерски игри, наричани дамала или камила.

В други краища на Кръстовден празнуват чикакчиите - лечителите, които наместват изкълчени, навехнати или счупени крайници. Те са на особена почит, която оздравелите засвидетелстват като им носят подаръци - погача, печено пиле, мед, китка чимшир и сребърна пара. Лечителят от своя страна пък подрежда трапеза и кани всички минаващи покрай къщата му за прослава на Бога.

Именици днес са: Кръстьо, Кръстин, Кръстан/а, Кръстил, Кръсто.