РОЖДЕСТВО НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА, РОШ АШАНА, РАМАЗАН БАЙРАМ
Публикувано на: 08 Сеп 2010, 06:138 и 9 септември
РОЖДЕСТВО НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА И ЖИВОТЪТ НА БОГООТЦИТЕ ЙОАКИМ И АНА
В малкия градец Назаред живеели праведните Йоаким и Ана. Те били щедри и милостиви хора, но страдали от голямо нещастие – нямали деца. И двамата денонощно се молели на Господ - Йоаким в пустинята, а Ана – в бедния си дом.
Молитвите им били чути и ангел Господен известил на Ана за раждането на детето им. А на Йоками се явил сам Бог, за да възрадва страдалното му сърце.
Щастливите съпрузи се срещнали в Йерусалим и там принесли жертва в храма в знак на благодарност.
На 9 декември света Ана зачена своето дългочакано дете. А на 8 септември се радила пресветата Дева Мария. На три годинки родителите я отнесли в Йерусалим и я оставили да живее като другите девици в храма. Лишена от родителски ласки, Мария се отдала в служба на Бога.
Скоро родителите й починали. Изпитала страданието на сиротството, Мария станала Утешиелка и Застъпница на всички сирачета. Тя била удостоена от Бог да бъде майка на Спасителя Иисус Христос.
Оттогава църквата отбелязва един от най-големите християнски празници в чест на Пресвета Богородица.
Според традицията на този ден се отбелязва празника
МАЛКА БОГОРОДИЦА
Той бил преди всичко голям църковен празник. Но според едно старо поверието на Малка Богородица всеки добър християнин може да намери изцеление за болест или страдание, ако даде обет пред Светата Дева.
Затова някога в навечерието на празника се правела магия. Спотанката на дома измесвала богородичен хляб, който украсявала с булченска гривна. Върху него слагали малка великденска кукла, цялата облята с мед. Погачата изпичали и болният я разчупва. Първото парче хвърлял на покрива на къщата, втората половина изяждал, като изричал магическите думи: „Докато съм жив, няма да сложа в устата си гъше месо. За болеста - медената пита, а за мене – здравето и сигурността”. После болният отливал малко червено вино от глина купа за болестта, а останалото вино изпивал, като мълчаливо молели Света Богородица за нейната благословия.
На 8 септември евреите отбелязват един от трите най-големи празници
РОШ АШАНА , еврейската Нова Година.
Той се чества на първия ден от първия месец Нисан, който съвпада с м.март в Юлианския календар и със седмия месец - Тишри /септември/, затова всяка година е на различна дата.
Според народните вярвания през този ден на тайнство Всевишният оценявал делата на всеки човек. Мъдреците казвали, че на Рош Ашана се откривали три вида небесни книги: на праведните, на които е отсъдено да живеят щастливо; на грешниците, които са обречени на смърт заради греховете си и на средно добрите, които със своите дела могат да предрешат съдбата си – да живеят или да умрат. Затова по стар обичай днес евреите се поздравявали с „Честита нова година – да ни запишат в книгата на живите!”.
В навечерието на Рош Ашана ритуално се нареждала тържествена трапеза. На нея задължително слагали седем блюда, наречени ‘йеирацони’ – ябълки, печени с мед; пюре от праз; пюре от листата на цвекло; фурми; пюре от тиква; рибена каша; месо от овча глава. Те символизирали пожелания за здраве, щастие и сполука.
В деня на празника, по време на тържествена служба в синагогата се тръбяло с овчи гор. Смисълът на този ритуал бил да накара вярващите да се замислят за своето поведение, да си даде отговор дали са спазвали Божиите заповеди, които еврейският народ е получил от свещената Синайска планина.
От Рош Ашана започвали десетте дни на покаяние, които предшествал празника Йом Кипур. Това били дни на размисъл и равносметка как сме живяли през годината, какви добрини сме направили и колко лоши мисли са минали през главите ни. Затова хората се молели за прошка за прегрешенията, които са допуснали.
Тази година на 9 септември мюлюсманите честват големия празник
РАМАЗАН БАЙРАМ
Той се празнува непосредствено след свършването на тридесетдневния пост (оруч) и се приема като голяма милост от вярващите и благочестиви мюсюлмани, които реално са гладували. Смята се, че по това време на постите те водят ожесточена борба със злото и успяват да победят, затова има право на тържествено празнуване на Рамазан байрам. Тогава освен пищното угощение, всички по-млади искат прошка от възрастните.
Сред турското население у нас по време на постенето за Рамазан байрам мъже пеят манита (четиристишия, които обикновено са римувани в първия, втория и четвъртия стих). С тъпан събуждат вярващите мюсюлмани за закуска преди зазоряване и пред домовете на отделните семейства изказват най-различни благопожелания. Събуждането с тъпан и манита се повтаря всяка ранна утрин в продължение на 30 дни. А в първия ден на Байрама посещават всичките семейства, за да си получат съответното възнаграждение. В паметта на вече доста възрастни мъже от турското население са съхранени текстове и мелодии на манита.
Преди Рамазана мюсюлманите пазят пълна възбрана от хранене, вода и пушене от изгрев слънце до залез. Въздържат се и от полови връзки. Времето за хранене се известява чрез биене на тъпан от един или двама мъже, които спират пред някои къщи и произнасят молитви или пеят манита. След едномесечен пост правят разговяване в първия ден на месец шаввал, който отговаря на месец януари.
По стар обичай Рамазан продължава три дни. Същинският празник се подготвя два дни по-рано. Пекат се катми и се раздават. Наричат ги още чурек гюн или арфа. Раздават се също и мекици. В този ден децата обхождат къщите и ги даряват с мекици и бонбони.
Рамазан байрама започва сутринта с рамазанска молитва в джамията. Непосредствено след службата започват поздравленията (байрамлашмак) на по-младите към по-възрастните мъже. След поздравленията и благословиите всички се прибират у дома и започват празничното угощение, за което са се погрижили жените - капама – месо със зеленчуци, баница и баклава. Това угощение е за изкупление и опрощаване на греховете, сторени волно или неволно. Дават от баницата и баклавите и на съседите си българи. Всички дават милостиня – закат, която е натурален десятък с благотворителен характер. Момичетата играят в махалите и пеят мани, а младите мъже играят буйни хора. Понякога показват и пехливанлък.
РОЖДЕСТВО НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА И ЖИВОТЪТ НА БОГООТЦИТЕ ЙОАКИМ И АНА
В малкия градец Назаред живеели праведните Йоаким и Ана. Те били щедри и милостиви хора, но страдали от голямо нещастие – нямали деца. И двамата денонощно се молели на Господ - Йоаким в пустинята, а Ана – в бедния си дом.
Молитвите им били чути и ангел Господен известил на Ана за раждането на детето им. А на Йоками се явил сам Бог, за да възрадва страдалното му сърце.
Щастливите съпрузи се срещнали в Йерусалим и там принесли жертва в храма в знак на благодарност.
На 9 декември света Ана зачена своето дългочакано дете. А на 8 септември се радила пресветата Дева Мария. На три годинки родителите я отнесли в Йерусалим и я оставили да живее като другите девици в храма. Лишена от родителски ласки, Мария се отдала в служба на Бога.
Скоро родителите й починали. Изпитала страданието на сиротството, Мария станала Утешиелка и Застъпница на всички сирачета. Тя била удостоена от Бог да бъде майка на Спасителя Иисус Христос.
Оттогава църквата отбелязва един от най-големите християнски празници в чест на Пресвета Богородица.
Според традицията на този ден се отбелязва празника
МАЛКА БОГОРОДИЦА
Той бил преди всичко голям църковен празник. Но според едно старо поверието на Малка Богородица всеки добър християнин може да намери изцеление за болест или страдание, ако даде обет пред Светата Дева.
Затова някога в навечерието на празника се правела магия. Спотанката на дома измесвала богородичен хляб, който украсявала с булченска гривна. Върху него слагали малка великденска кукла, цялата облята с мед. Погачата изпичали и болният я разчупва. Първото парче хвърлял на покрива на къщата, втората половина изяждал, като изричал магическите думи: „Докато съм жив, няма да сложа в устата си гъше месо. За болеста - медената пита, а за мене – здравето и сигурността”. После болният отливал малко червено вино от глина купа за болестта, а останалото вино изпивал, като мълчаливо молели Света Богородица за нейната благословия.
На 8 септември евреите отбелязват един от трите най-големи празници
РОШ АШАНА , еврейската Нова Година.
Той се чества на първия ден от първия месец Нисан, който съвпада с м.март в Юлианския календар и със седмия месец - Тишри /септември/, затова всяка година е на различна дата.
Според народните вярвания през този ден на тайнство Всевишният оценявал делата на всеки човек. Мъдреците казвали, че на Рош Ашана се откривали три вида небесни книги: на праведните, на които е отсъдено да живеят щастливо; на грешниците, които са обречени на смърт заради греховете си и на средно добрите, които със своите дела могат да предрешат съдбата си – да живеят или да умрат. Затова по стар обичай днес евреите се поздравявали с „Честита нова година – да ни запишат в книгата на живите!”.
В навечерието на Рош Ашана ритуално се нареждала тържествена трапеза. На нея задължително слагали седем блюда, наречени ‘йеирацони’ – ябълки, печени с мед; пюре от праз; пюре от листата на цвекло; фурми; пюре от тиква; рибена каша; месо от овча глава. Те символизирали пожелания за здраве, щастие и сполука.
В деня на празника, по време на тържествена служба в синагогата се тръбяло с овчи гор. Смисълът на този ритуал бил да накара вярващите да се замислят за своето поведение, да си даде отговор дали са спазвали Божиите заповеди, които еврейският народ е получил от свещената Синайска планина.
От Рош Ашана започвали десетте дни на покаяние, които предшествал празника Йом Кипур. Това били дни на размисъл и равносметка как сме живяли през годината, какви добрини сме направили и колко лоши мисли са минали през главите ни. Затова хората се молели за прошка за прегрешенията, които са допуснали.
Тази година на 9 септември мюлюсманите честват големия празник
РАМАЗАН БАЙРАМ
Той се празнува непосредствено след свършването на тридесетдневния пост (оруч) и се приема като голяма милост от вярващите и благочестиви мюсюлмани, които реално са гладували. Смята се, че по това време на постите те водят ожесточена борба със злото и успяват да победят, затова има право на тържествено празнуване на Рамазан байрам. Тогава освен пищното угощение, всички по-млади искат прошка от възрастните.
Сред турското население у нас по време на постенето за Рамазан байрам мъже пеят манита (четиристишия, които обикновено са римувани в първия, втория и четвъртия стих). С тъпан събуждат вярващите мюсюлмани за закуска преди зазоряване и пред домовете на отделните семейства изказват най-различни благопожелания. Събуждането с тъпан и манита се повтаря всяка ранна утрин в продължение на 30 дни. А в първия ден на Байрама посещават всичките семейства, за да си получат съответното възнаграждение. В паметта на вече доста възрастни мъже от турското население са съхранени текстове и мелодии на манита.
Преди Рамазана мюсюлманите пазят пълна възбрана от хранене, вода и пушене от изгрев слънце до залез. Въздържат се и от полови връзки. Времето за хранене се известява чрез биене на тъпан от един или двама мъже, които спират пред някои къщи и произнасят молитви или пеят манита. След едномесечен пост правят разговяване в първия ден на месец шаввал, който отговаря на месец януари.
По стар обичай Рамазан продължава три дни. Същинският празник се подготвя два дни по-рано. Пекат се катми и се раздават. Наричат ги още чурек гюн или арфа. Раздават се също и мекици. В този ден децата обхождат къщите и ги даряват с мекици и бонбони.
Рамазан байрама започва сутринта с рамазанска молитва в джамията. Непосредствено след службата започват поздравленията (байрамлашмак) на по-младите към по-възрастните мъже. След поздравленията и благословиите всички се прибират у дома и започват празничното угощение, за което са се погрижили жените - капама – месо със зеленчуци, баница и баклава. Това угощение е за изкупление и опрощаване на греховете, сторени волно или неволно. Дават от баницата и баклавите и на съседите си българи. Всички дават милостиня – закат, която е натурален десятък с благотворителен характер. Момичетата играят в махалите и пеят мани, а младите мъже играят буйни хора. Понякога показват и пехливанлък.