1СЕПТЕМВРИ - СИМЕОНОВДЕН - ЕСЕННИ МАЕТА

[usra_ovcova]

СЕПТЕМВРИ
Името на м.септември произлиза от числото 7, septi (седем - лат.). След реформата на календара през 46 г.пр.н.е.към в него се добавят още два месеца. Тогава семпетври става деветия месец в годината, но запазва името си.


В българските традиции септември се свързва преди всичко с узряването на гроздето и настъпващото преображение на природата, която се подготвя за приближаващата зима. Всички празници, обичаи и ритуали са подчинени на идеята, че от първия ден на този месец започва новата календарна година. И като всяко време на ново начало, то е изпълнено с тайнственост, надежди и очаквания за здраве, благополучие и късмет.

1 СЕПТЕМВРИ - ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ СИМЕОН СТЪЛПНИК

Симеон се родил през 357 г. в семейство на бедни и благочестиви християни. Когато бил на 13 години Бог поискал от него да се отдаде на подвижнически живот. Чудото станало по време на един празник, когато непознат и мъдър старец го посветил в словото на Иисус.

На 18 Симеон постъпил в манастир. Отдал се на постоянен труд, пост и молитва и с тъпрение понасял изпитания, които Господ му пращал.

Един ден праведния младеж отишъл в планината, привързал се с верига за огромен камък. Там прекарал дълго време в усамотение. За да не бъден изкушаван от земни желания и страсти, светецът изградил неедин камънни стълпове, един от друг по-високи, където живеел в пълна отдаденост на Бога.

За праведния живот на преподобни Симеон научили в цялата околност. Много бедни, слаби и безпомощни хора се стичали при него. Слушали проповедите му, докосвали дрехите му и получавали благословията на светия отец.

Отшелническият живот на преподобни Симеон продължил много години. Земния свят светецът напуснал на 103 години. Погребали го с заслужени почести в град Антиохия през 460 г.

Именден днес имат всички, които носят имената Симеон, Симеонка, Семо, Симан, Симо, Симон, Симчо, Симеончо, Симана, Симеона, Симона, Симка, Моне, Мони, Мончо, Миньор, Мона, Моника, Монка.

В традициянния народен календар този ден е популярен като

СИМЕОНОВДЕН

В представите на българина м.септември бележел началото на новата календарна година. А св.Симеон се почитал като покровител на селскостопанския труд. Затова първият ден на новата трудова година народът е белязан от една необикновена тайнствен и особен магически смисъл.

По стар обичай на 1 септември тържествено се освещавали семената за посив, заедно с китка босилек – божието цвете, което има апотропейна сила да пази живата и нежива природа от беди, болести, порои и градушки. В някои села между семената слагали нанизани на червен конец чушки, плодове, орехи, сребърна монета и пепел от бъдника, които придавали подчертано магически характер на ритуала.

След празничната църквона служба хората отивали за дасадят нивите си. Обличали се в празнични нови дрехи. Украсявали със цветя колите и животните, като на рогата на воловете слагали малки кравайчете. Около колите и добитъка жените ръсели пепел от огнището на Бъдни вечер, а пред колата колели петел – курбан за св.Симеон. Специално за орачите жените приготвяли бяла погача, баница и варена кокошка. Правели и нещо засукано – например зелник, за да се суче така късмета в дома.

Преди да започнат заораването, мъжете ритуално захранвали добитъка с обредния хляб. Разчупвали го на четири парчета – първият хвърляли на изток към слънцето; вторият – давали на воловете; третият заравяли в земята; четвъртият изяждали сами. Костите на обредната кокошка пък заравяли в първата бразда. Тези ритуали се изпълнявали, за да бъдат предотвратени бури и градушки, злодеянията на мамници, бродници и самовили, за да е берекетлия година.

В някои родопски селища на Симеоновден празнували младите булки и бременните жени. За да са здрави и да родат хубави и силни дечица, жените не работели никаква домашна работа. Табу било да се хваща отворена ножица, за да не се случи нещо лошо на бременната жена и бъдещата й рожба. Хората вярвали, че ако на този ден срещнеш бременна жена с пълни ръце – ще се роди много жито. За щастието и късмета на неродените още деца жените гадаели по това какъв е полязът на дома – ако човекът, който пръв навести невеста или бременна, е добър и щедър, такъв ще е и късмета на бебето.

От 1 септември започват най-големите празниците на неортодоксалните мюсюлмани у нас – наричани най-общо алиани, известни като

ЕСЕННИ МАЕТА,

или празници на светеца.

По традиция те се правели два пъти в годината – през пролетта и есента, в продължение на повече от месец, всяка събота – свещеният ден за алианите.

По време маетата съвпадали с настъпващите видими промени в природата – на пролетното съживяване и прехода към идващата зима, когато всичко в природата “умира”. А в тяхното съдържание са се запазили едни от най-архаичните прадстави и вярвания на мюсюлманите.

Всяко мае традиционно се организирало на мястото, където е гробът на светеца – неговото турбе. То започвало с тайнствено жертвоприношение, в което участвали само мъжете. Курбанът се правел в чест на светеца, който отбелязват.

Своята почит към него алианите отдавали като палели свещи на гроба му. След това устройвали търг с даровете, донесени от богомолците за празника. Парите от търга оставали у дедето /духовният водач на алианите/, което ги съхранявало до следващото мае.




После по стар обичай се организирало общоселско празнично угощение. Нареждала се обща трапеза, на която жените слагали специално приготвени за големия празник обредни храни – кешкек /гозба от овче месо с чукано жито/ и пиляф /ястие от ориз и овче месо/, специално приготвени от посветените мъже в общността. Веселието, което продължавало през целия ден, завършвало с благопожелания за здраве, щастие и късмет през годината.

[toni_sf]

да са живи и здрави тези които днес празнуват и да им е велико още дълго време името само за съжаление без на последният Бг цар и премиер