Лихви в България или
Законът срещу потребителя.
Икономически последици на “методологиите”.
Любомир Христов, ChFC
28 август 2010 г.
Изменен и допълнен, на 31 август в сила влиза Законът за потребителския кредит. Установилата се у нас практика за едностранна и произволна промяна на лихвата по вече отпуснати кредити се издига в ранг на закон. Това става в чл.33а и в т.6, §1 от допълнителните разпоредби.
Всяка банка у нас ще определя лихвите по кредитите по собствена “методология” . Така ще е както за потребителските, така и за ипотечните кредити. Новоприетият Закон за потребителския кредит у нас:
а) закрепва неравноправното положение на кредитополучателя спрямо неговия кредитор, като оставят на банката възможността за едностранна промяна на цената на кредита след неговото отпускане и
б) създава условия за безотговорно кредитиране и риск за стабилността на банковата система у нас.
“Методологията” по света
Добрата международна практика за определяне на лихвения процент по кредити е: Плаващата лихва е сумата на пазарен индекс плюс фиксирана надбавка.
Така определят лихвата кредитните институции в 20 страни от Европейския съюз, членуващи в Европейската федерация на ипотечните кредитори . Така е в еврозоната и извън нея: Австрия , Чехия, Румъния и Турция .
Така го правят дори и у нас - малки и малко на брой банки: Прокредит банк, Токуда, МКБ Юнионбанк и клонът на Алфа банк (по данни на финансовия портал “Моите пари”).
Икономически смисъл
Банката прехвърля лихвения и само лихвения риск върху клиента. Лихвеният риск на паричния и капиталовия пазар – не своя индивидуален. Този риск се мери с един, стандартен лихвен индекс – напр. ЮРИБОР или ЛИБОР за кредити в евро. Индексът се изчислява и пубикува от организация или институция, различна от кредитора и неговия длъжик. След отпускане на кредита по тази “методология” банката само изчислява лихвата, а не я решава.
Длъникът може във всеки момент да провери стойността, размера и посоката на промяната на лихвения индекс, заложен в договора и да пресметне собствената си лихва като прибави договорената надбавка към индекса. Няма място за неясноти е спорове.
“Методология” у нас
Защо нашият закон употребява термина “методологията”, вместо простото и ясно определение на лихвата като сума на две числа? За да могат банките да включaт и други фактори във формиране на лихвата. Какви други фактори? Например такива, които нямат нищо общо с кредит в, да речем, евро - като изменение на валутния курс долар/ евро. Или пък такива, върху които мениджмънта на банката може да влияе като промени в качеството на кредитния портфейл на банката или на структурата на активите и пасивите й. Или пък такива, които зависят от регулаторни решения на БНБ като промяна в правилата за провизиране или в нивото на задължителните минимални резерви. Или пък такива, които директно се определят от време на време по решение на управителния съвет на банката. Тук не са изброени хипотези, а е описана реалната практика на банките. (вж. Приложение 1)
Икономически последици
Какво означава за банката определянето на лихви по стари кредити да се извършва по нейна “методология”? Означава, че освен лихвения, банката прехвърля върху кредитополучателя и валутния, и ликвидния, и кредитния, и регулаторния, и оперативния, и политическия риск на страната. На практика - всички рискове, които биха могли да доведат до намаляване на печалбата й. Така законът дава възможност на опериращите у нас банки да си фиксират печалбата. Това създава монополни привилегии и комфорт на банките у нас защото само монополът може да си фиксира печалбата.
Какво означава банкова “методология” за клиента?
Първо, че няма начин една “методология” да бъде разбрана нито от клиента нито от неговия анализатор. Върху това обърна внимание подуправител на БНБ по време на обсъждането на закона .
Второ, че промяната в лихвата винаги ще бъде изненада за клиента. Той няма да има възможност да провери, независимо от банката, изчисляването на лихвата си.
Трето, че с включването на един единствен компонент при формиране на лихвата, чиято промяна зависи от решение на управителното й тяло, банката си запазва правото за едностранна промяна на цената на кредита. По такъв начин директно се нарушава Конституцията на страната, която изисква равнопоставеност на гражданскоправните субекти, на търговец и потребител, на кредитор и кредитополучател.
При неравнопоставеност на страните по сделката, съчетана с асиметрия на информацията – а тук става дума за нещо повече – едната от страните може да променя цената по сделката – пазарът и конкуренцията престават да действат.
Четвърто, че клиентът поема всички гореспоменати рискове, и ако банката не може или отказва да ги прецени, още по-малко това може да направи клиентът. На практика, клиентът няма как предварително да вземе информирано решение за това може ли да си позволи кредита или не. Ще трябва да разчита на късмета си.
Пето, при запазване възможността банка да променя едностранно лихвата по вече отпуснат кредит като включи в методологията си събираемо определяно “по решение на управителния съвет” фактът, че методологията ще е публикувана и няма да се променя за срока на изплащане на кредита е празен звук, без значение и полза за потребителя.
Законът срещу стабилността на банковата система
Един тип риск, който банките у нас в момента прехвърлят върху потребителите е регулаторния риск. На БНБ са дадени правомощия да регулира банковата дейност с редица инструменти с цел поддържане стабилността на банковата система. Сред тези инструменти са нивото на миниалните задължителни резерви (пари, които банка дъжри по сметката си в БНБ без да получава лихва за това), отчисляването на провизии за рискови кредити (парични средства, които банката трябва да заделя за покриване на вероятни загуби от необслужване на кредити) и други подобни. Всяка регулация има за цел да промени поведението на кредитора. И понеже банките са свободни търговци, няма как да ги окуражиш да променят поведението си, освен ако не им наложиш допълнителни разходи за “нежелателно” поведение. Увеличените разходи водят до намаляване на печалбата.
С определянето на лихвите, в т.ч. по вече отпуснати кредити, по своя “методология”, банките прехвърлят тези регулаторни разходи върху съществуващата си клиентела. С това те изолират печалбата си от влиянието на промяната в регулациите и по такъв начин ги обезсилват. В стремежа си да ограничи нарастването на кредита през 2007 г., БНБ повиши минималните задължителни резерви. Не е случайно, че ефектът беше повече от скромен - кредитния портфейл на банките продължи да расте с 60 % годишно. Определянето на лихви по “методология” и запазената възможност за промяна на нивото на лихвата по стари кредити обезсилва и неутрализира регулатора. БНБ става декор на финасовия сектор.
Друг проблем, който поражда “методологията” е процикличната лихвена политика на банките. Един от факторите, които те отчитат в методологиите си е качеството на кредитния портфейл (делът на просрочените и необслужвани кредити). Когато икономиката върви, кредитите се обслужват и лихвите са ниски. Когато цикълът се обърне, както през 2008 г., повече кредити изпадат в просрочие и лихвите се повишават. Така се изпада в спирала: - повече необслужвани кредити - по-високи лихви - още повече необслужвани кредити. Важното е печалбата на банката да не намалява. Ето това е една от причините у нас лихвите да се качват, а в Европа - да спадат - и лихвите и печалбите на банките.
Определяне на лихвите по “методология” пренася всички рискове, в т.ч. и оперативния риск на кредитора върху финансово най-слабото звено, което няма капацитета да оцени и носи тези рискове - домакинството. С това цялото кредитиране се гради на пясъчна основа. Да не забравяме, че старта на международната финансова криза беше даден в момента, в който обикновените ипотечни кредитополуатели в САЩ спряха да обслужват кредитите си. С неутрализирането на регулаторната роля на БНБ и заложената процикличност на динамиката на лихвите, стабилността на банковата система у нас винаги ще остава под въпрос.
В крайна сметка
трябва да са ясни две неща:
а) При новия закон кредитът у нас е капан, а кредитополучателят трябва да плаща такава лихва, каквато каже банката - без да има възможност да я прецени предварително или дори, да провери изчислението й, ако има съмнение за “техническа” грешка.
б) Без активизиране на засегнатите или, както казваме, гражданското общество, в защита на своя интерес и за въвеждане на добрите практики на банкиране у нас клиентите ще продължат да обслужват банките, вместо обратното.
Ето пред каква ситуация сме изправени ние, които трябва да защитаваме интересите на клиентите си.
Просто нямам думи...
добра е статията за просто скучаещите и седящите 
особено след като прочетох темата за пълният и непълният член
