ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА
ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ
Параграф единствен : Член 75 , точка 6 се отменя.
Мотиви към Закон за изменение на
ЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ
Чрез последните промени в Закона за българските документи за самоличност (ЗБЛД) , беше създадена или по–точно казано , пресъздадена ,забрана за напускане на страна на лице, което има парично задължение.
Конкретният текст на чл.75 , т5 гласи , че не се разрешава напускане на страната на лица,които не изпълняват подлежащ на принудително изпълнение съдебен акт, по силата на който са осъдени да заплатят парично задължение в големи размери към български физически и юридически лица или чуждестранни лица , освен ако не представят надлежно обезпечение.
Така постановената разпоредба е в противоречие на ДИРЕКТИВА №2004/38/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 29.04.2004г и на практиката
на Съда на Европейските общности в областта на гражданството и свободното движение на лицата.
Според разпоредбата на чл.27 , т.1 от Директивата , държавите-членки на ЕС могат да ограничават движението на гражданите , само на основания, касаещи обществената политика , обществената безопасност или общественото здраве. Забранява се позоваването на такива основания за обслужване на икономически интереси.
Директивата все още не е транспонирана в националното ни законодателство .
Това обаче не препятствува правилото за примата на общностното право над
националното. Текстът има директен ефект и дерогира действуващата разпоредба
на ЗБЛД.
Съдебната практика вече отказа да прилага ограничителния текст на ЗБЛД , като
противоречящ на Директивата. С окончателно решение на ВАС от 24.03.2010г.
по адм.д. №13704/2009г. беше потвърдено решение №34/11.08.2009г. по адм. д.
№4288/2008г.на Административен съд-София , с което беше отменена заповед на
Директора на СД”Полиция” за наложена принудителна административна мярка “забрана за напускане на страната” по реда на отменения чл.76,т.3 от ЗБДС.
Както е известно , този отменен текст беше възпроизведен в сега действащия закон под редакцията на чл.75, т.6.
При това положение единственият правилен ход е отмяната на този текст.
Неговото оставане в сила само може да породи поредица от безсмислени дела
пред административните съдилища , които ще бъдат с предизвестен край.
Вярно е , че текстът от Директивата визира само движение на граждани в рамките на Европейския съюз. Безсмислено е обаче да ограничаваме пътуванията на нашите сънародници в други държави. Поддържането на два различни режима на ограничения само по себе си е неудачно. Този вид ограничения за придвижване в рамките на държавите-членки на Европейския съюз и други държави-нечленки , създава пречки и препятствува най-вече достъпа на наши съграждани до пазара на труда извън България.
Вносител: Христо Бисеров