forum.lex.bg

20 ЮЛИ
ДЕН НА СВЕТИ ПРОРОК ИЛИЯ

900 години преди Христа в Аароновото племе се родило дете от мъжки пол. Нарекли го Илия, което в превод значи ‘крепост Господня’. В този ден неговият баща имал странно видение – благообразен мъж беседвал с новороденото, повивал го с огън и го кърмел с огнен пламък, а детето се смеело. Това бил Божият знак.

По това време израелският цар Ахав се покланял на идолит, а пророците – преследвал и избивал. Изпълнен с Божия промисъл, при нечестивия цар дошъл Илия и поискал от него да се разкае за недостойните си дела, за да спаси евреите от гневана на Бог. Вместо смирение и покаяние, царят решил да погуби пророка. Но Господ спасил своя земен наместник. Заповядал му да се крие при потока Хорат, близо до Йордан, където врани сутрин и вечер му носели храна и бдели над съня му.

Скоро пророчествата на свети Илия се сбъднали. Настъпила голяма суша и глад сред юдеите. Пресъхнал и потока Хорат и светия отец заживял в дома на една бедна вдовица. Докато евреите понасяли страданията от големия мор, пророкът правел само добрини и чудеса. Спасявал бедните от глад и нищета. Възкресявал мъртъвци. Молил се на Бог да избави юдейския народ от страданията.

И Господ чул молитвите му, а юдеите възлюбили своя спасител Илия. Само Ахав не вярвал в чудотворствата на пророк Илия и винаги го посрещал с гняв и омраза. За да докаже правотата си, светецът помолил царя да събере всички жреци на Ваал и пророци на планината Кармил. Облогът бил всеки от тях да принесе по една жертва. Този жертвеник, който бъде възпламенен с магическия огън, щял да покаже кой е истинския Бог.
Напразно три денонощия 450 жреца молили Ваал да прати благодатен огън. Но когато единственият Божий пророк вдигнал очи към небето и изрекъл първата си молитва, паднал небесен огън и възпламенил жертвеника.

След чудото, юдеите намерили своя Бог, жреците били избити, а св.Илия се оттеглил в Аравийската пустиня. След 40 дни на смирение пророкът срещнал Господ. По негова воля си взел за ученик Елисей, който след смъртта на светеца получил в наследство най-скъпото – Дух Господен.

Оттогава еврейският народ проявява голяма почит към пророк Илия и го счита за най-великия пророк сред пророците.
Именици са всички, които носят имената Илия, Илиан, Илияна, Илиана, Илико, Илина, Илка, Иляна, Елиан, Елин,Лило, Лилчо, Личо, Лиля, Лино, Лильо.
В традиционния български календар денят на пророк Илия е популярен като
ИЛИНДЕН В народните представи светецът стои на огнена колесница, лети из облаците с нея и размахва камшика си над лудо препускащи коне.

Този образ ни препраща към едно древно предание. В далечни времена, когато юнаците си поделяли небето, на св.Илия се паднали летните гръмотевици и светкавици, земята в дълбочина и небето във височина. Затова той ходел по небето, събирал тъмните облаци и мъглите и ги заключвал в Черното море. И като техен повелител, от него зависело дали хората ще се радват на хубаво време през лятото и обилна реколта през есента, или на страшни градушки и силни гръмотевици, които били истински враг на берекета по ниви, градини и лозя.

Затова, за да не гневят св.Илия, през този ден никой не подхващал никаква работа. Жените приготвяли пити, които раздавали в негова чест при църква или параклис, носещи името на св.Илия. По стар обичай мъжете колелели курбан, за да омилостивят покровителя на летните дъждове, гръмотевици и светкавици. Най-често жертвата била стар петел, кокошка или агне. Гледали кръвта на жертвеното животно да изтече до оброчен камък или под вековен дъб, като вярвали, че това ще ги предпази от суша, гръм и град.

В някои краища на Илинден се организирали общоселски събори, на който колели голямо животно – вол, бик или овен. Обичайно те завършвали с тържествен маслосвет. Свещеникът обикалял заедно с присъстващите на събора три пъти селото, като се молел на св.Илия да пази хората и животните от болести и природни бедствия.

Според древноримския слънчев календар последният месец на лятото бил шести поред за годината и бил наречен „секстилис". През I век пр. н.е. той станал осми месец и с решение на Сената бил преименуван в чест на император Гай Октавиан (63 г. пр. Хр. - 14 г. сл. Хр.), получил титлата Август (възвеличен от боговете). Това название на месеца се запазило и до днес.

Старите българи нарича август още „зарев". Свързват го с е един от сакралните символи в народната вяра - „брадата", която асоциирали с „плодната мъдрост”. През август те жънели нивите и събират житото, от което мелели брашно. От него правели хляб – „дирека на живота, здравето и берекета” през годината. А обичаите, които изпълнявали през това време на годината, били заредени с енергията на лятото и магическата сила, която властвала в пространството и времето през целия август.

1 АВГУСТ
ДЕН НА СВЕТИ 7 МЪЧЕНИЦИ МАКАВЕЕВИ, МАЙКА ИМ СОЛОМИЯ И УЧИТЕЛЯ ИМ ЕЛЕАЗАР
Било време, когато Йерусалим бил завладян от сирийския цар Антиоп Епифан. Много юдеи били избити. Други били откарани в робство. Трети останали, за да отстояват законите, дадени им Господа чрез словото на Моисей.

Сред тях бил и боголюбивият старец Елиазар. Като пръв законотворец и радетел на правата вяра, Антиоп решил да изпита стареца, като го принудил да яде свинско месо от жертвоприношението. Светият човек отхвърлил повелята на царя, понесъл големи страдания. Накрая мъченически умрял, като оставил на своя народ примера на непоколебимата вяра и твърдост.

Добродетелният Елиазар бил последван от седем негови ученици и тяхната благочестива майка. Те били от рода на Макавеите.
Оттогава всяка година на 1 август църквата споменава паметта на героите от Макавееви род.
На тази дата православната църква празнува още изнасянето на честното дърво на животворящия Кръст Господен

Рано сутринта на 1 август момите изпълняват обичая
БРАДА

Всички моми и жени оставяли сред нивата непожънати 20-30 класа подбрано едро зърно За „брадата". След дожънването всички се събират около тия класове. Момите ги чистят от плевели и оплитат стръковете им на плитка, която връзват с червен вълнен конеи, кичат я с полски
Цветя, турят й скилидка чесън против Зли очи и „чиста пара" за берекет. Земята около накичената „брада" се разкопа-ва с върха на сърповете, полива се с прясна вода и се захранва със залък хляб в четирите посоки на света. Тогава момите запяват, всички хвърлят сърпове-те си и около „брадата" се извива хоро. Следва ритуално умиване ръцете на жътварките и отрязване на „брадата", което трябва да стане от най-баш момата с един-единствен замах. После жътварите тръгват към селото като се прощават с нивата: „Аовиждане, ниво, догодина по-голяма врада да има, повече верекет и ний пак да та жънем!" По пътя към село „брадата" носи мома, дето „брада е претрила" - „що годеник има и есенес сватба ще стори", та да е на късмет за булката и за селището.

В българския народен календар на 1 август бележи началото на т.нар.
МАКАВЕЕВИ ДНИ

По традиция те продължавали до 12 август. Всеки един от тях бил наречен на 12-те месеца в годината. Първият бил посветен на септември, а последният – на август. По това какъв е денят – топъл или студен, слънчев или мрачен, ветровит или държдовен, старите хора гадаели какво ще бъде времето през различните месеци на годината. От там идват и многобройните имена, с които българите наричали месец август – Богородичен месец, Харманен, Пресуширен, Плоден.

Първият ден – Егус, се празнува най-много от жените, за да не им се „ядат" пръстите, когато предат прежда.

В миналото мъжете не се залавяли за работа в първия ден от Макавеевите дни. Те вярвали, че така ще предпазят къщата от огън, а животните - от кръвожадните вълци, които бродели наоколо и отмъквали животните им.

Стопанинът на всеки дом събирал всички свои зетьове на празнична трапеза. След тържествени обяд, той удрял гърбовете на мъжете с празна торба. А зетьовете подскачали, викали силно и прибягвали до всички ъгли в стаята, като си пожелавали да са здрави и силни, да се плодят животните и да има голям берекет през годината.

Който работи тоя ден, народното вярване предрича, че огън ще изгори къщата му или вълк ще изяде негов добитък. Макавеите са свързани с фолклорната метеорология.

2 АВГУСТ
ПРЕНАСЯНЕ МОЩИТЕ НА СВЕТИ ПЪРВОМЪЧЕНИК И АРХИДЯКОН СТЕФАН
Йеросалимският презвител Лукиан бил добродетелен човек. Един ден той получил откровение, в което му било казано къде са мощите на свети първомъченик Стефан. Те били положени в пещерата в някогашно имение на еврейския учител Гамалиал, където се издигала малка църква.

По волята на боголюбиви християни мощите са светия отец били пренесени в Йерусалим, а по-късно - в Цариград.

По стар стил на 2 август българските роми отбелязват празника
ИЛИНДЕН
Традиционно се колел курбан в памет на светеца и за здраве на близки и роднини.

Този ден бил на особена почит сред ромите в София и региона. На Илинден те организирали голяма процесия до Княжево, където посещавали гробницата на Али баба. Палели свещ и оставяли червен конец на гроба му, с надеждата да измолят милостта на този мюсюлмански светец.
После всички се отправяли към църквата „Св.Илия”, в която също палели свещ за здраве. Празникът завършвал с тържествена трапеза, на която се поднасяли обредна храна и хлябове. Веселбата продължавала до вечерта.